О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....09.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно
търговско дело № 1427 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна
жалба вх.№ 20399/26.03.2018г., уточнена с молба от 10.07.2018г., подадена от ”ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Княз Александър Дондуков” №19, ет.6, срещу решение №831/28.02.2018г.,
постановено по гр.д. № 310/2017г. на ВРС, 31 състав, само в частта, с която са отхвърлени предявените срещу М.Х.Х. ЕГН**********
***, евентуални искове за осъждане на ответника да заплати сумата от
21844,01лв. - неизплатена договорна главница по договор от ; 2542,72лв. -
договорна лихва за периода от 15.12.2010г. до 18.10.2011г.; 1061,16лв. -
наказателна лихва за периода 19.07.2011г. до 18.10.2011г., претендирани по
Споразумение за обединяване на кредити от 22.10.2010г., сключено между
ответника и „Банка ДСК“ АД.
В жалбата въззивникът е навел твърдения, че решението е
незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения и непълно обсъждане на
представените доказателства. Поддържа се, че съдът служебно се е произнесъл по
действителността на договора за цесия, въпреки липсата на спор между страните
по този въпрос и без в доклада да са дадени указания за възникнала за съда
обида от заличаването на цесионната цена. Документът не е бил изискван в
оригинал и не са давани указания за изключването му от доказателствения
материал в случай на неизпълнение. След като страните не оспорват факти и
доказателства по делото, с доклада на делото съдът следва да определи кои факти
и обстоятелства се нуждаят от доказване. В случая ответникът е извършил
оспорване единствено относно предпоставките за предсрочна изискуемост и
уведомяването за цесията, но не е навел възражения за нейната нищожност. Фактът
на заличаване на цесионната цена в представения по делото препис от договора за
цесия не представлява основание за отхвърлянето му като доказателство,
най-малкото поради факта на приемането и прилагането му като писмено
доказателство с проекто-доклада на съда. Заличаването на продажната цена е
направено с оглед запазване на търговската тайна между страните и не може да се
тълкува като липса на реквизит. Въпреки, че тази клауза на практика липсва като
цифрово посочване, от съдържанието на документа е видно, че цена е била
уговорена, но впоследствие е била вторично заличена, а не е отсъстваща като
уговорка. В потвърдителното писмо за цесия – приложено, прието, неоспорено от
ответника и необсъдено от първоинстанционния съд, се упоменава, че цедентът е
получил договорената цена на вземанията и потвърждава настъпване на
прехвърлителното действие. Цедираното вземане е индивидуализирано в съпътстващите
приемо-предавателни протоколи чрез посочване на кредитна сметка, титуляр на
задължението и размер. По тези съображения се поддържат доводи за неправилност
на изводите на районния съд за недостатъчна индивидуализация на вземането и
нищожност на цесията поради заличена впоследствие цена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата страна, в който
оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Твърди, че са
налице съществени разминавания в документите, от които въззивникът черпи своите
права, които водят до нищожност, тъй като дори и с договора за цесия да е била
формирана воля за покупко-продажба на вземания, то в същия е следвало да се
уговори предметът и начинът на прехвърляне. В случая договорът за цесия
препраща към Приложение №1, а в писмото по чл.99, ал.3 от ЗЗД се потвърждава
вземане, описано в Приложение №2, което внася неяснота по кое приложение е
извършено прехвърлянето на вземания. Договорът за цесия е нищожен и поради
липсата на цесионна цена. Нарушено е изискването на чл.99, ал.2 и ал.3 от ЗЗД
за уведомяване на длъжника, като възражение в този смисъл е наведено от
ответника още с отговора на исковата молба. Ответникът не е получавал представеното
към исковата молба уведомителното писмо, а представеният протокол от проведена
среща не се ползва с удостоверителна сила. Уведомлението за настъпилата цесия
не е достигнало до ответника, включително с исковата молба, тъй като не е
представено като приложение към нея. Следващата група възражения се основават
на липсата на предпоставките за предсрочна изискуемост. Поддържа се, че след
като предмет на цесията е предсрочно изискуемо вземание, цесионерът не е
легитимиран да упражнява правото да обяви кредита за предсрочно изискуем с
исковата молба.
В предоставения срок е постъпил отговор от третото лице
помагач на страната на ищеца „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616, в който се поддържат
доводи за основателност на депозираната въззивна жалба. Излага се, че съдът е
нарушил процесуалните правила като не е изложил аргументирани мотиви защо е
приложил разпоредбата на чл.178, ал.2 от ГПК, респективно оценяването на
доказателствената сила с оглед на кои други доказателства е извършено. При
съмнения относно представеното копие, съдът е следвало да задължи страната да
представи оригинала на документа с оглед проверка за наличие на зачерквания
върху него. Действителността на договора се преценява към момента на
сключването му. В случая по делото не са събрани доказателства дали тези
зачерквания са били налице към момента на сключването му или са извършени
впоследствие. Още повече, че обстоятелството относно липсата или наличието на
уговорки за цената не е било докладвано като спорно и подлежащо на доказване.
Поддържа се на следващо място, че при липса на законоустановени императивни
изисквания за определянето на насрещната престация, страните са свободни при
договарянето на цената, било то определена или определяема. В процесния договор
цената е определена към момента на сключване на договора за цесия, а евентуално
от последния се извличат достатъчно данни, за да се приеме нейната
определяемост.
Към въззивното производство е присъединена за разглеждане
частна жалба №53514/10.08.2018г. от М.Х.Х. срещу Определение №8241/19.07.2018г., постановено по гр.д.
№310/2017г. на ВРС, 31 състав, с което е изменено решение №831/28.02.2018г., в
частта за разноските, присъдени като дължими от ”ОТП Факторинг България” ЕАД,
чрез намаляването им по размер от 2500 лева на 500 лева.
В жалбата се поддържат доводи за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение в производството по чл.248 от ГПК,
изразяващо се в неизвършена размяна на книжа като по този начин ответникът е
лишен от възможност да изрази становище, поради което се прави искане за отмяна
на обжалваното определение.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК
ответникът по частната жалба не е депозирал отговор.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е
и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на
доказателства във въззивната инстанция. Наведените във възивната жалба
възражения за допуснати процесуални нарушение във връзка с доклада на делото не
налагат извършване на процесуални действия от въззивния съд, нито предполагат необходимост
във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, тъй като не са налице релевантни за спора обстоятелства,
за които да не са дадени указания по чл.146, ал.2 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна
жалба вх.№ 20399/26.03.2018г., подадена от ”ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Княз Александър Дондуков” №19, ет.6, срещу решение №831/28.02.2018г.,
постановено по гр.д. № 310/2017г. на ВРС, 31 състав, само в частта, с която са отхвърлени предявените срещу М.Х.Х. ЕГН**********
***, евентуални искове за осъждане на ответника да заплати сумата от
21844,01лв. - неизплатена договорна главница по договор от ; 2542,72лв. -
договорна лихва за периода от 15.12.2010г. до 18.10.2011г.; 1061,16лв. -
наказателна лихва за периода 19.07.2011г. до 18.10.2011г., претендирани по
Споразумение за обединяване на кредити от 22.10.2010г., сключено между
ответника и „Банка ДСК“ АД.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, частна жалба №53514/10.08.2018г. от
М.Х.Х. срещу Определение №8241/ 19.07.2018г., постановено по гр.д.
№310/2017г. на ВРС, 31 състав, с което е изменено решение №831/28.02.2018г., в
частта за разноските, присъдени като дължими от ”ОТП Факторинг България” ЕАД,
чрез намаляването им по размер от 2500 лева на 500 лева.
УКАЗВА на жалбоподателя М.Х.Х. в
едноседмичен срок от уведомяването да завери за вярност с оригинала приложените
към частна жалба №53514/10.08.2018г. преписи от документи, като при
неизпълнение същите няма да бъдат ценени като писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2018г.
от 14,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на
въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12,
тел. *********; служител за контакти -
Нора Великова.
Определението не подлежи на
обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.