№ 110
гр. Бургас, 08.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
Сложи за разглеждане докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева
Въззивно гражданско дело № 20222000500169 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът ищец - Прокуратура на Република България, редовно
призована, се представлява от прокурор при Апелативна прокуратура Бургас
– К.К..
Въззивникът ответник В. К. СП., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адвокат К.К. от Адвокатска колегия – Бургас, надлежно
упълномощен.
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, предвид становищата на страните и липсата на процесуални
пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно Определение №
1
203/12.05.2022 година, с което въззивната жалба на Прокуратурата на
Република България и насрещната въззивна жалба на В. К. СП. против
решение № 461/05.11.2021г. по гр.дело № 426/2021г., по описа на Окръжен
съд – Бургас, са приети за допустими и делото е внесено за разглеждане в
открито съдебно заседание, съгласно разпореждане №285/09.05.2022г
ПРОКУРОР К.: Поддържам въззивната жалба на Прокуратурата.
Оспорвам насрещната въззивна жалба на другата страна. Нямам възражения
по доклада на съда. Няма да сочим нови доказателства. Да се приключи
събирането на доказателствата.
АДВОКАТ К.: Оспорвам жалбата на Прокуратурата. Поддържам
отговора на въззивната жалба, както и нашата насрещна жалба. Нямам
възражения по доклада на съда. Няма да сочим нови доказателства. Да се
приключи събирането на доказателствата.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ХОД на устните състезания:
ПРОКУРОР К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната
жалба на Прокуратурата на РБългария по всички изложени аргументи в нея,
обосноваващи възражението против законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт.
Моля да вземете предвид следното:
На 22.02.1996 година, ищецът е бил привлечен като обвиняем и
задържан под стража с акт на разследващия орган, който не е бил
предварително одобрен от прокурора, каквато е процедурата по сега
действащия НПК. В този смисъл, този орган е имал оперативна
самостоятелност и не е извършено действие за привличане на обвиняем и
задържането му по указания на прокурора, нито този орган е бил част от
2
системата на прокуратурата. Последната е била сезирана с жалба срещу
задържането му и е изменила най-тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража“ с „парична гаранция“, с постановление от 29.03.1996г.
Безспорно С. е бил незаконно задържан за срок от 38 дни, но това
задържане не е инициирано, не е извършено и не е било одобрено от
прокуратурата.
В обжалваното съдебно решение е прието, че е налице пълно
бездействие на наблюдаващите прокурори в издирването на обвиняемия С., в
периода 31.03.1998г. - 31.07.2013 година. Моля да не приемате тази
констатация и съответно да съобразите размера на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди, тъй като по Конституция, по отменения НПК и по
сега действащия НПК, прокурорите нямат издирвателни функции и не им е
вменено със закон да издирват обвиняеми лица. Прокурорът единствено може
да възложи на МВР да предприемат издирвателни мероприятия и това е
сторено по делото.
Неправилен е извода на съда, че през посочения период не са
инициирани оперативно-издирвателни мероприятия, както и че обвиняемият
е бил обявен за общодържавно издирване. Последният факт се установява от
Постановление на Окръжна прокуратура–София от 31.03.1998г., находящо се
на лист 28/29 от делото, както и заключително постановление на
разследващия орган от 20.02.1997г. – лист 61 от делото. Липсата на
приложена телеграма за издирване, както и на извършена писмена
кореспонденция между МВР и прокуратурата, не може да се приеме за
доказателство, че обвиняемият не е обявен за общодържавно издирване, както
и че не е бил издирван. Причините за неиздирването му, които са и пречка за
своевременното приключване на делото, не се дължат на бездействие на
прокуратурата.
Моля да отчетете и факта, че след проведените разпити на С. в
качеството му на обвиняем - на 22.02.1996г. и на 18.03.1996 година, същият не
е участвал в никакви действия по разследването и в процесуално-следствени
действия. Напуснал е самоволно страната, за да работи в чужбина, без да
уведоми съответните органи, т.е. следвал е житейският си път, без това
конкретно обвинение да му е създало каквито и да било пречки за работа, за
пътуване и за социален живот.
3
Не без значение е и съдебното минало на С., който е осъждан за измама
преди настоящото обвинение; за кражба, извършена през 1998 година, по
което дело също е бил задържан под стража и за още шест престъпления.
През целия период на висящност на делото, прокуратурата не е отразявала
медийно случая и същият няма публичност. Внесената парична гаранция
също не му е била отнета, въпреки наличието на предпоставки за това, което
се равнява на липса на мярка за неотклонение.
Всички изложени аргументи в жалбата на Окръжна прокуратура-
Бургас и изложеното в днешно съдебно заседание, считам че обуславят
необходимостта да упражните правомощията си като въззивна инстанция и да
отмените решението на БсОС, в частта на признатия размер за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от обвиняемия, в размер на 16 хиляди лева
и да го намалите четири пъти.
По отношение на въззивната жалба на другата страна, моля да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
АДВОКАТ К.: Уважаеми апелативни съдии, след като се запознах с
жалбата на Прокуратурата, както и с днес чутото в пледоарията като
допълнението към жалбата, мога да направя следния извод:
Подзащитният ми е бил привлечен в качеството на обвиняем и е бил
задържан в Ареста. От пледоарията на прокуратурата разбирам, че те
заявяват, че той е бил незаконно задържан, без санкцията на прокурор, но
въпреки това в по-късен етап прокуратурата не е упражнила съответния
контрол, за да отмени задържането и да не му наложи никаква мярка за
неотклонение. Повече от един месец след неговото задържане, му е изменена
мярка за неотклонение в „парична гаранция“ от 20 000 лева, която по-късно е
върната в размер на 20 лева, по закона за деноминацията. Не съм предявил
искове за това, че към момента на предоставяне на гаранцията, минималната
работна заплата е била седем и половина минимални работни заплати, но
считам, че по делото е доказано, че подзащитният ми е напуснал страната и
то само за определен период от време - за около година, след което се е
върнал в РБългария. Прокуратурата представи справка свидетелство за
съдимост, от което е видно, че за времето през което се твърди, че той е бил
издирван, подзащитният ми се е намирал в РБългария, включително и в
Ареста. На същият му е повдигнато обвинение и за престъпление, за което
4
към тогавашният момент се е предвиждало смъртно наказание.
Относно прекратяване на наказателното производство, прокуратурата
твърди, че не е изтекъл абсолютния давностен срок, но след като се запознах
с материалите по досъдебното производство считам, че това дело следваше
да се прекрати поради липса на извършено деяние от подзащитния ми, а не да
се чака 20 години да мине давностния срок и тогава да се прекрати делото.
Затова считам, че размерът на определеното обезщетение, което съдът е
присъдил на подзащитния ми не е съразмерно с това, което е преживял през
тези 25 години, за делото по което е бил обвиняем. Моля да увеличите
размера на обезщетението за неимуществени вреди и да осъдите
прокуратурата да заплати и направените по делото разноски. Представям
списък на разноските.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5