Решение по дело №250/2017 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 98
Дата: 13 декември 2017 г.
Съдия: Ангел Георгиев Павлов
Дело: 20173500200250
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   13.12.2017 година              Град  Търговище

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Търговищкият окръжен съд                         наказателно отделение

На тринадесети декември       две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    АНГЕЛ ПАВЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:    ЙОРДАН ИВАНОВ

                       ЙОАНА ВАНГЕЛОВА

 

Секретар:  Ан. Атанасова

Прокурор: Ан. Моллов                     

като разгледа докладваното от съдия   Й. Иванов

ЧНД номер 250 по описа за 2017   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.44 и сл. от   Закона  за екстрадицията и европейската  заповед  за арест / ЗЕЕЗА /.

 Образувано е  въз основа на   Европейска  заповед    за арест   от  13.10.2017г.,    издадена  от компетентен орган на съдебната власт – Прокуратурата на Районен съд Арас Република Франция. Заповедта е издадена по дело номер № 1256/17 FL и съдържа искане, направено от компетентите  съдебни власти   на Република Франция за предаване  на  А.А.М., български гражданин, с ЕГН **********, за изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено с присъда, която трябва да се изпълни, издадена след противоречиво решаване на 29.08.2017 г. от Изправителния съд в Арас, придружена от заповед за арестуване. Присъдата е произнесена неприсъствено.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Търговище  изразява становище за наличие на визираните в закона основания за предаване на лицето на компетентия орган, издал заповедта. Счита, че с оглед възможността на исканото лице да поиска преразглеждане на делото във Франция следва да се уважи искането и същият да бъде предаден на френските власти. Представя доказателства, че спрямо А.М. има образувано наказателно производство № 933/2017 год. по описа на РУ при ОД на МВР – Търговище за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК, като по същото има внесен обвинителен акт в ТРС на 23.11.2017 год. Както и делигираща присъда № 7/17 год. по описа на РП – Търговище, получена от РП – Исперих на 12.01.2017 год. с  наказание изтърпяване на наказание „Пробация“ по НОХД № 352/2016 год. по описа на РС - Исперих, в размер на една година, с начало 24.01.2017 год.

Лицето, чието предаване се иска – А.М., лично и чрез защитника си адв. С.А. ***  моли за предване на френските власти, с оглед възможността да се поиска преразглеждане на наложеното наказание.

СЛЕД ПРЕЦЕНКА на събраните по  делото доказателства и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        Европейската заповед е постъпила по реда на чл.42, ал.2 от ЗЕЕЗА, внесена в ТОС от Окръжна прокуратура гр.Търговище. С внесената по този ред ЕЗА, издадена от съдебните власти във Франция, е направено искане за предаване на лицето А.А.М. ***, български гражданин, с ЕГН **********, за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ със срок от 12 месеца, наложено със присъда на Първоинстанционния съд в гр. Арас от 29.08.2017, за извършени от същия на две престъпления по НК на Република Франция – съставляващи трафик на наркотици и трафик на крадени автомобили, наказазуеми до 10 години лишаване от свобода.

Процесната заповед е  получена  непряко, по реда на чл.38а, ал.1 т. 1 от  ЗЕЕЗА  и със съответен превод на български език, съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА.

Внесена е за разглеждане по същество от прокурор при Окръжна прокуратура  и с оглед  реда, по който е постъпила – чл.38а, ал.1 т. 1 – чрез ШИС,  и основанието, на което се внася – по чл.42, ал.2 от ЗЕЕЗА, проверката за съотвествието на изискванията  на чл.36  и чл.37, ал.1 от с.з., е извършена от прокурора, съгласно чл.38б от с.з.  е обективирана  с внасянето  на ЕЗА за разглеждане.

Лицето, чието предаване се иска – А.А.М. е български гражданин, роден  в гр.Ловеч, с адрес в с. Подгорица, общ.Търговище, ул. „Христо Ботев” № 34, с ЕГН **********.

Издаващата държава е направила искането за предаването на лицето А.М. при спазване на формалните изисквания на чл.37, ал.1 и чл.36  от ЗЕЕЗЗА, като съотвествието на  тези изсквания е установено и по реда на чл. 38б, вкл. и  с изискването на  съответния превод, съгласно условието на чл. 37, ал. 3 от с.з. При  извършената собствена проверка,  направена по реда на чл.44, ал. 6 от ЗЕЕЗА, относно  съотвествието на процесната  ЕЗА  с изискванията на чл. 36  от  ЗЕЕЗА, съдът  установи, че за същата са налице условията за прилагане  на ЕЗА по чл.36 и че отговаря изцяло на формалните изисквания на чл.37, ал.1 т 1 -6  от ЗЕЗЗА, вкл. и  относно изискуемия превод на български език, съгласно чл.37, ал.3 от с.з.  Към  ЕЗА не е приложено решението, за изпълнението на наказанието по което е направено искането за предаване – на първоинстанционния съд в гр.Арас от 29.08.2017 год., но в ЗЕЕЗА не е предвидено  такова изискване, а  съгласно чл.40а   от ЗЕЕЗА при поискване   от лицето, на същото се предоставя  копие от самото решение, но съгласно ал.3 от чл.40а, това искане „не може да забави  процедурата  по предаване и решението за изпълнение на ЕЗА, като решението   се предоставя само за сведение…”

 Не са налице абсолютните основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА, т.к престъпленията, за които е издадена ЕЗА -  „трафик на наркотици“ и “ трафик на автомобили“ са наказауми с лишаване от свобода до 10 години;  тези деяния са и престъпление по  националното  законодателство на РБ съгласно  изискването на чл.36 ,ал.2 от ЗЕЕЗА, не са амнистирани в РБ  и няма данни, същото лице да е осъдено  за същото престъпление, за което е издадена заповедта,  с влязла в сила присъда от български съд или исканото за предаване лице да е малолетно, Същият е на 30 години.  Видно от материалите по делото, лицето, чието предаване се иска – А.М., е осъждано, както и  срещу  него има  висящо производство пред РС – Търговище за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК. Същия изтърпява и наказание „Пробация“ в размер на една година. С оглед възрастта му 30-годишен (роден е на ***г.) съгласно българското законодателство - чл.31, ал.1 от НК на РБ,  несъмнено е пълнолетен.

По-нататък съдът обсъди наличието на т. нар.  „относителни”  основания  регламентирани в чл.40 от ЗЕЕЗА, допускащи възможност за отказ от предаване и по-конкретно: 1/. Няма данни до получаване на заповедта за престъплението, за което същата е издадена, спрямо исканото за предаване лице, да има  повдигнато обвинение или лицето да е било привлечено като обвиняем или да е подсъдим  в  РБ за същите престъпления (видно и представената от ОП справка, лицето  е било привлечено като обвиняемо по друго престъпление),; 2/. с оглед  размера на наложеното наказание съгласно законодателството на издаващата държава давността ще изтече на 08.12.2022 год., (общата давност е в размер на пет години), а съгласно българското законодателство, абсолютната давност, приложима в случая, т.к. общата давност е била нарушена с предприетите действия по изпълнението, срокът на която, съгласно чл. 82, ал.4 във вр. с чл.82, ал.1 т.4 от НК е пет години, считано от влизането в сила на присъдата (присъдата е влязла в сила на 29.08.2017 год.) и към настоящият момент 13.12.2017 год. не е изтекла; 3/. няма данни   исканото за предаване лице   да е изтърпяло или да  изтърпява   наказание   в държава, която не е членка на ЕС, по влязла в сила присъда за същото престъпление; 4/. престъплението е извършено на територията на издаващата държава, видно от описанието му в ЕЗА, поради което и условието на чл.40, ал.1  т. 5  за отказ също не е налице.

Тъй като издадената заповед е с искане предаване на лицето, с цел изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ по влязла в сила присъда, изискванията на чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА в случая не са приложими, а намират място изискуемите гаранции, посочени в чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА. Видно от представените в ЕЗА гранции, след като Аспарух М. не се е явило лично на делото, същият е бил известен лично на 17.05.2017 г. и по този начин е бил информиран за датата и мястото на делото. М. е бил информиран за решението, което би могло да бъде взето срещу него в случай на неявявяне по делото. След като решението не е било връчено лично, то и връчването на решението лично ще бъде извършено незабавно след предаване на лицето, като то ще бъде изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане с негово участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, както и срока, в който може да иска обжалване или ново разглеждане.

Следователно и посочените до тук факултативни основания за отказ от предаване, регламентирани в чл.40, ал.1 т.1, 2, 3 и 5 от ЗЕЕЗА не са налице, а респективно изискуемите гаранции по чл.40, ал.2 т.4 са дадени от издаващата държава, като са посочени в ЕЗА.

Съдът намира, че не е налице и факултативното основание за отказ от изпълнение на процесната ЕЗА, регламентирано в чл.40, ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА. Исканото лице направи изрично искане за изтърпяване на наказанието в Република Франция с оглед възможността му да иска преразглеждане на делото. С оглед горното съдът счита, че действително е налице предподставката по чл.40, ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА: лицето, чието предаване се иска - Аспарух М. е български гражданин, което е достатъчно условие по чл.40, ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА (доколкото изискването лицето да живее или постояннно да пребивава в РБългария не касае български граждани, които са отделно и независимо посочени, в следваща хипотеза (пр. второ) на чл.40, ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА). Въпреки това следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.40, ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА е факултативна, т.е. дадена е възможност на съда да прецени дали да откаже предаването на лицето, като се изиска на основание чл.44, ал.8 от с.з. да бъде изпратена присъдата на молещата държава и българският съд да приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието „лишаване от свобода“. След като това е така, то съдът е в правото си по искане на лицето, което предаване се иска, да прецени дали да го предаде за изтърпяване на наказанието или да приеме да изпълни присъдата. Преценявайки становището на представителят на ОП, на исканото лице и неговия защитник, и отчитайки възможността исканото лице да направи искане за преразглеждане на наложеното наказание във Франция, съдът счита, че не следва да постановява отказ за предване.

Налицие е обаче предпоставаката по чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА за отлагане предаването на българския гражданин А.М. до приключването на воденото наказателно производство ДП № 933/2017 год. по описа на РУ при ОД на МВР – Търговище за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК, внесено в ТРС с ОА на 23.11.2017 год., както и изтърпяване на наказанието „Пробация“ по НОХД № 352/2016 год. по описа на РС - Исперих, в размер на една година, с начало 24.01.2017 год.

С оглед разпоредбата на чл.44, ал.7 изр. 3 от ЗЕЕЗА следва да се вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от момента на приключване на наказателното производство, респ. на наложеното наказание, което от двете настъпи последно.

Ето защо  и на основание  чл. 52 ал. 1 и чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА, Търговищкият    окръжен   съд:

 

Р Е Ш И :

ДОПУСКА  ИЗПЪЛНЕНИЕТО  на Европейска  заповед  за арест  от 13.10.2017г., издадена от компетентен орган на съдебната власт –  зам. прокурор от Прокуратурата на Районния съд в гр. Арас, Република Франция, издадена по дело № 1256/17 FL, с която е направено искане за предаване  на  А.А.М., български гражданин, с ЕГН **********, с цел – изпълнение на наказание в размер на 12 месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА ОТЛАГА предването на българския гражданин А.М., до приключване на висящото наказателно производство ДП № 933/2017 год. по описа на РУ при ОД на МВР – Търговище за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК, внесено за разглеждане пред Районен съд гр. Търговище с обвинителен акт на 23.11.2017 г., и изтърпяване на наказанието „Пробация“ по НОХД № 352/2016 год. по описа на РС - Исперих, в размер на една година, с начало 24.01.2017 год.

На основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на А.А.М., считано от момента на приключването на наказателното производство и приключване на  изтърпяване на наложеното наказание „Пробация“.

Издаващият орган да бъде незабавно уведомен за решението на съда.

Препис от решението да се изпрати незабавно на ВКП, на Министерство на правосъдието, ОЗ „Охрана“ Търговище, ОС „Изпълнение на наказанията гр. Търговище, както и на О.п.г.Т.

РЕШЕНИЕТО,  съгласно чл. 48, ал.1 от ЗЕЕЗА, подлежи на обжалване пред АС   гр.Варна в  5 / пет/ дневен срок.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ :1.                

 

                2.