№ 4595
гр. София, 27.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100113276 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 134, ал. 3 ЗЗД.
Образувано е по молба, предявена от В. Г. Ц., против Г.-П.В. Ц., действащ чрез
своята майка и законен представител З.Г.Г., и против Р. Н. Н..
Молителят твърди, че с определение от 16.06.2016 г. по гр.д. № 3042/2015 г. по
описа на СГС, ГО, 18 състав, е била одобрена спогодба между него и Г.-П.В. Ц., по
силата на която Г.-П.В. Ц. се задължил да прехвърли правото на собственост върху
подробно описаните недвижими имоти – апартамент (мезонет) № 12 и гараж № 18,
находящи се в гр. София, ул. „*******, заедно със съответните идеални части от
сградата и от правото на строеж.
Молителят сочи, че Г.-П.В. Ц. е поел задължение да извърши действие след
намиране на купувач, и въпреки че молителят го поканил да изпълни задълженията си,
той, респ. законният му управител не изпълнил поетите в спогодбата задължения.
Излагат се съображения, че бездействието на ответника уврежда молителя в
качеството му на кредитор по сключеното споразумение и заплашва
удовлетворяването му.
Искането към съда е да бъде овластен да извърши лично всички правни
действия по сключване на договор за покупко-продажба на недвижими имоти от името
на ответника, съгласно условията на споразумението, одобрено с определение от
16.06.2016 г. по гр.д. № 3042/2015 г. на СГС, ГО, 18 състав.
С молба от 22.07.2021 г., молителят уточнява, че „вземането ми е правни
действия от страна на първия ответник“, че желае да бъде овластен от съда да извърши
лично всички правни действия по сключване на договор за покупко-продажба на
недвижимите имоти, предмет на сключеното споразумение от името на ответника, като
уговорената част от проданата цена да бъде преведена на ответника по посочена от
него банкова сметка или да бъде вложена в банка по реда на чл. 97 ЗЗД. Излага
съображения, че съгласно трайната практика на ВКС, за предявяване на иска по чл. 134
ЗЗД не е нужно вземането да е оценяемо.
1
По делото е представено споразумението от 22.04.2016 г., обективирано в
протокол от открито съдебно заседание по гр.д. № 3042/2015 г. по описа на СГС, ГО,
18 състав. Споразумението е сключено между В. Г. Ц. и Г.-П.В. Ц., и с него страните
се съгласяват, в 3-дневен срок от намиране на купувач, да сключат предварителен
договор за покупко-продажба на двата недвижими имота (чл. 3.02, б. В), да се явяват
пред нотариус, да сключат договор за продажба (чл. 4.02) и др.
Съдът, като взе предвид наведените от молителя твърдения и искания и
приложените по делото писмени доказателства приема следното:
Съгласно чл. 134, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да упражни имуществените
права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на
кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто
личната преценка на длъжника.
Разпоредбата на чл. 134, ал. 3 ЗЗД, предвижда, че ако упражнението на правото
не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да
бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.
В настоящия случай, упражнението на твърдяното право не се състои в
предявяване на иск, поради което и редът, по който кредиторът може да извърши
действието за сметка на длъжника е този, предвиден в чл. 134, ал. 3 ЗЗД, а именно - за
обезпечаване на исковете, при който на насрещната страна не се връчва препис от
молбата и молбата се разглежда в закрито заседание (чл. 395, ал. 1 и ал. 2 ГПК).
С искането по чл. 134 ЗЗД се упражняват чужди права - на бездействащия
длъжник от кредитор срещу трето лице, за да се съхрани или включи в патримониума
на длъжника притежаваното от него имуществено право, за да може кредиторът да се
удовлетвори от него при упражняване на своето вземане срещу длъжника, доколкото
цялото имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори
(чл. 133 ЗЗД). Ето защо, по своята същност, предвидената възможност за кредитора да
извърши фактическо действие, с което да упражни право на длъжника си представлява
действие по обезпечаване на вземането му и цели запазване или увеличаване на
имущество на длъжника.
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважено искането по чл. 134, ал. 3
ЗЗД, следва да се установи наличието на няколко кумулативни предпоставки, а
именно: 1/ качеството кредитор на молителя, 2/ имуществено право на длъжника, което
не подлежи на личната му преценка, което кредиторът може фактически да извърши и
3/ бездействие на длъжника да упражни това право, което застрашава имуществото му
да бъде намалено.
В случая, тези предпоставки не са налице.
На първо място, правопораждащите юридически факти, от които възниква
вземането на молителя следва да са различни от тези, породили правоотношението, по
което бездейства ответника. С други думи, чл. 134 ЗЗД касае хипотезата, при която
упражняването на правото е по различно правоотношение от това, по което страни са
молителят и ответника, респ. качеството „кредитор“ произтича от различно
правоотношение от това, по което ответникът бездейства. В случая, искането на
молителя е да бъде овластен да извърши правни действия, произтичащи от същото
2
правоотношение, по което той твърди, че е кредитор, което не представлява
упражняване на право на длъжника спрямо трето лице. Само поради това, молбата е
неоснована.
На следващо място, не е налице „имуществено право“ на длъжника, което да
бъде упражнено, а негово задължение, което молителят се домогва да изпълни по реда
на чл. 134 ЗЗД. Както е посочено в първоначалната молба и в молбата – уточнение, по
силата на споразумението от 22.04.2016 г., Г.-П.В. Ц. е поел задължение да извърши
действие (след намиране на купувач), и въпреки че молителят го поканил да изпълни
задълженията си, той, респ. законният му управител, не изпълнил поетите в спогодбата
задължения. Т.е. за никакво имуществено право на първия ответник не може да се
говори, тъй като е ясно, че става въпрос за негово задължение. Хипотезата на чл. 134
ЗЗД касае възможност за упражняване на права на длъжника спрямо трети лица,
когато бездействието му би довело до намаляване на неговото имущество, а не за
неизпълнение на негови задължения към кредитора.
В чл. 134, ал. 1 ЗЗД изрично е посочено, че кредиторът може да упражни
имуществените права на длъжника, поради което и цитираната от молителя практика
на ВКС относно кредитора на непарично вземане, касаеща иска по чл. 135 ЗЗД, е
неприложима.
Не е налице и следващата предпоставка. Както беше посочено, функцията на
правото по чл. 134 ЗЗД е да се запази от намаляване и да се подготви за принудително
изпълнение имуществото на длъжника. Целта е да се съхрани или включи в
патримониума на длъжника притежаваното от него имуществено право – кредиторът
да се удовлетвори от него при упражняване на своето вземане срещу длъжника.
Безспорно чл. 134 ЗЗД дава на кредитора правно средство срещу бездействие на
неговия длъжник, с което рискува да намали имуществото си, т.е. да намали общото
обезпечение. Поради това и се приема, че искането по чл. 134 ЗЗД има обезпечителна
функция. В настоящия случай, искането на молителя цели не да се запази
имуществото на първия ответник, а да се намали имуществото му – чрез
отчуждаването на двата недвижими имота, което изобщо не попада в хипотезата на чл.
134, ал. 3 ЗЗД.
Следва и да се отбележи, че първият ответник е дете по смисъла на чл. 2 ЗЗДет,
поради което и спрямо него следва да се прилага държавната политика за закрила на
детето, уредена в ЗЗДет., част от която и императивно предвиденият режим на
разпореждане с вещни права, предвиден в чл. 130 СК.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Г. Ц., с ЕГН: **********, да бъде овластен от съда,
на основание л. 134, ал. 3 ЗЗД, да извърши лично всички правни действия по
сключване на договор за покупко-продажба на недвижимите имоти, предмет на
споразумение от 22.04.2016 г. по гр.д. № 3042/2015 г. по описа на СГС, ГО, 18 състав,
като неоснователна.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4