№ 21339
гр. София, 22.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110122653 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на В. В. И., с ЕГН **********, с адреса в град
П, ул. "Н", бл. ...., действащ чрез адвокат Б. Г. Й., насочена срещу ответника “С
- К“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в град Ш, площад „О“
№ 13 Б, представлявано от С Н Т, съдържаща следната искова претенция с
правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр.с чл. 22 от ЗПК за признаване
като недействителен договор за потребителски К № ... от 01.08.2024 г. В
исковата молба са наведени следните твърдения - между страните в
производството бил сключен договор за потребителски К с № ... от 01.08.2024
г., със следните параметри на договора: размер на Ка от 1950 лева; лихвен
процент: 36%; годишен процент на разходите от 42.58 %; обща сума, дължима
от потребителя: 2 356.06 лева, при срок за погасяване 10 месеца. Ищецът
обосновава, че договорът е недействителен, тъй като при изчисляване на ГПР
Корът не е взел под внимание дължимостта на неустойка в размер на 2334.64
лева, начислена на основание чл. 29, ал. 1 от договора за К, регламентираща
последици при липса на предоставено в срок от длъжника обезпечение.
Твърди, че чрез тази неустойка се целяло единствено неоснователно
1
обогатяване в полза на ответника. В случая неустойката представлявала
разход, свързан с договора за потребителски К и следвало, да бъде включена в
ГПР по Ка, като тя е била изначално известна на Кора, същата била уговорена
още към момента на сключване на договора за К, включена е била в
погасителния план по него и представлявала част от месечните погасителни
вноски. Така формулирана неустойката излизала извън присъщите й функции
и представлявала скрито възнаграждение за Кора, поради което е следвало да
бъде включена в общия разход по Ка. Отделно от това, липсвало
конкретизация на отделните елементи, включени от Кора при изчисляване на
ГПР. Посочването на неверен ГПР представлявало нелоялна търговска
практика. Твърди се, че чрез посочения договор ответникът целял и
заобикаляне на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. С процесната клауза за неустойка
в полза на Кора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение, от което обаче не произтичали
никакви вреди. Неустойката всъщност обезпечавала вредите от това, че
вземането нямало да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се
обезщетявали чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Било
недопустимо кумулирането на лихва и неустойка за едно и също
неизпълнение. Отделно от това, Корът имал възможност да обяви вземането
си за предсрочно изискуемо при липса на предоставено обезпечение, вместо
да начислява неустойка. Това навеждало на извода, че нито една от страните
не е имала реално намерение да се представи обезпечение или да се ползват
правата на Кора по чл. 71 от ЗЗД. Представят се и аргументи относно
нищожността на чл. 30 от договора за потребителски К, съгласно която при
неизпълнение на което и да е договорно задължение, потребителят дължи
неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената сума. Отправя
доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от
ответника, с който оспорва основателността на исковата претенция на ищеца.
Възразява следното - на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна
договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото
същият можел да се прилага и без нея, неустоечната клауза не била част от
съществените параметри на договора за заем; покрити били всички
изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 ЗПК, както и тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от
2
разстояние (ЗПФУР), по реда на който е бил сключен процесният договор; бил
разписан начинът на формиране на ГПР; в чл. 28 от общите условия към
договора изрично били посочени начините на изчисляване на ГПР, като при
нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от
67.65 % и ГПР, определен в процесния договор в размер на 42.58%, било
видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърлял пет пъти
размера на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение
на чл. 19, ал. 4 ЗПК; уговорената неустойка не следвало да бъде включвана в
ГПР, тъй като Кодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към
датата на сключване на договора, когато все още не било ясно дали ще се
дължи процесната неустойка; това задължение имало за цел да обезпечи
възможните вреди за Кора от договорно неизпълнение на Кора; от
индивидуално формулираните клаузи на договора ставало ясно, че още към
момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни
суми, с които би могъл да се задължи към Кодателя при всички възможни
хипотези на развитие на отношенията им; представят се и правни аргументи
относно действителността на клаузата за неустойка. Претендира разноски и не
отправя нарочни доказателствени искания.
В законоустановения за това срок и по реда на чл. 211 ГПК са предявени
насрещни осъдителни искове от страна на ответника по първоначалния иск, с
които се цели В. В. И., ЕГН ********** да заплати на “С – К“ АД, ЕИК ...
сумата от 63,83 лева, представляваща част от неизплатено задължение за
главница по договор за паричен заем № .../01.08.2024 г. в общ размер на 1
550,30 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния
иск до окончателното плащане, а при условията на евентуалност, в случай че
бъде прието, че процесният договор е недействителен в цялост, то В. В. И.,
ЕГН ********** да заплати на “С – К“ АД, ЕИК ..., ЕИК ...., сумата от 63,83
лева, представляваща неизплатената част от чистата стойност на Ка по
договор за паричен заем № .../01.08.2024 г., ведно със законна лихва от датата
на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. В
обстоятелствената част на този иск се признава за сключен между страните
договор за К, по силата на който в полза на В. И. била предоставена главница в
размер на 1 950 лева, с краен срок за връщане на сумата - 01.06.2025 г. След
подписване на договора и усвояване на Ка, Кополучателят не изпълнил
задължението си да предостави обезпечение, съобразно условията на чл. 19,
3
поради което на основание чл. 29 потребителят дължал неустойка.
Кополучателят е направил следните плащания на 02.09.2024 г. 474,00 лева, на
01.10.2024 г. 469,07 лева, на 01.11.2024 г. 469,10 лева и на 02.12.2024 г. 474,00
лева. Общият размер на извършените плащания възлизал на 1886,17 лева, с
която сума били погасени първите четири вноски по Ка и частично петата.
Общото задължение по договора към подаване на исковата молба в съда
възлизало в общ размер на 5 144,18 лева, от които 1 550,30 лева главница,
187,31 лева възнаградителна лихва, 1 076,56 лева неустойка по договора, 2
333,01 лева други разходи. Представен е отговор от ответника по този иск, с
който признава дължимостта на тази претенция, като доколкото
процесуалният представител на ответника не разполага с изрично
пълномощно по реда на чл. 34, ал. 3 ГПК, съдът единствено съобразява
признанието на неизгодния за тази страна факт относно дължимостта на
остатъка от главницата в посочения от ищеца размер.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически и правни положения:
По делото е безспорно установено, че между страните е сключен договор за
потребителски К № ... от 01.08.2024 г., по силата на който в полза на длъжника
е предоставена главница в размер на 1 950 лева, както и че неустойката,
предвидена в чл. 29 от договора, дължима поради неизпълнение на хипотезата
на чл. 19 от договора, не е част от компонентите, формиращи обявения ГПР.
Самата неустойка е включена в размера на погасителните вноски (погасителен
план към договора за К) и е била заплащана от страна на потребителя.
Последно посоченото обстоятелство е обявено за безспорно в доклада по
делото, като с оглед на него настоящият съдебен състав намира исковата
претенция за недействителност на облигационната връзка поради нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за основателна. Съгласно член 3, буква ж) от
Директива 2008/48 и §1, т. 1 от ДР на ЗПК понятието „общи разходи по Ка за
потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси
и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за К и които са известни на Кора, с изключение на
нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват
и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за К, ако
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
4
Ка или получаването му при предлаганите условия. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по Ка изразява общите
разходи по Ка за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения К. В случая процесният договор за
заем само формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и
чл. 19, ал. 4 ЗПК, но всъщност в него е изградена конструкция, чрез която да
се заобиколи забраната размерът на ГПР да не надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, като
неустойката, определена в чл. 29 от договора, не е включена в размера на
обявения ГПР, макар да е следвало. Посочената от Кора сума, дължима като
неустойка по договора е трябвало да бъде част от ГПР, защото на практика в
случая не се касае за дължимо договорно обезщетение от неизпълнение на
задължение на длъжника, което да има за цел реално овъзмездяване на
настъпили вреди за заемодателя, в който случай би било приложимо
изключението на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, а за прикрито допълнително
възнаграждение за Кора, който отнапред е определил размера му и го е
включил в погасителния план. Самото основание на начисление на тази сума
няма нищо общо с обезщетителната функция на неустойката, защото
обезпечението може да се изиска предварително като условие за сключване на
самия договор. А в случая дори е предоставен срок, в който е обективно
невъзможно изпълнението за предоставянето на гаранция, следваща да
отговоря на ред изисквания, като и тези обезпечения са несъответни на самия
характер на договора. Именно в т. 44 в Решение от 21.03.2024 г. по дело C -
714/22 на СЕС са дадени принципни указания към българския съд да вземе
предвид всички разпоредби на договора за К и неговите общи условия, както и
правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този
договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на
съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на
тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в
действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението
за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора
посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се
5
съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата
нито на понятието "общи разходи по Ка за потребителя", нито на понятието
"ГПР" по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски Ки и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В случая е налице допълнително
възнаграждение за търговеца, но прикрито като неустойка. Поради което по
този начин се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК (т. 41 и т. 44 от
цитираното по-горе решение по дело C - 714/22 на СЕС).
Отделно от това, съгласно т. 55 и т. 56 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C -
714/22 на СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според
СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на Кора от правото му на лихви и
разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи,
отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален
характер. Или заключението е, че посочването на ГПР, който не отразява
точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР, което води до
недействителност на цялата договорна връзка.
С оглед на този изход на спора по първоначално предявения иск, съдът
достига до извод за неоснователност на предявената претенция по чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД на “С - К” АД и основателност на тази с правно
основание по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, като съдът съобразява и
признатия факт от страна на ответника, че действително се дължи остатък от
главница в размер на 63.83 лева.
По отношение на разноските: такива се следват и на двете страни в
производството, като потребителят претендира общо сума в размер на 724.24
лева, заедно със заплатената държавна такса по сметка на СРС, а заплатеното
възнаграждение в полза на адвоката съдът не намира за прекомерно, с оглед
цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, изготвената искова
молба и становище. Ответникът претендира 360 лева възнаграждение и 55.80
лева държавна такса по насрещния иск. С оглед уважаване на един от
исковете, то се дължи възнаграждение в размер на 207.90 лева. С оглед
заявеното по-горе относно признание на факт, съдът не следва да приложи чл.
78, ал. 2 ГПК.
6
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в отношенията между
страните в настоящото производството В. В. И., с ЕГН **********, с адреса в
град П, ул. "Н", бл. ...., “С - К“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление в град Ш, площад „О“ № 13 Б, представлявано от С Н Т, че
сключеният между тях договор за паричен заем № ... от 01.08.2024 г. е
изцяло недействителен поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от “С - К“ АД, ЕИК: ... срещу В.
В. И., ЕГН ********** иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на главница в размер на 63.83 лева по договор за
паричен заем № ... от 01.08.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД В. В. И., ЕГН
********** да ЗАПЛАТИ на “С - К“ АД, ЕИК: ... сума в размер на 63.83 лева
(шестдесет и три лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
недължимо получена сума от страна на ответника, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба в съда - 01.07.2025 г., до
окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “С - К“ АД, ЕИК: ... да ЗАПЛАТИ
на В. В. И., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 724.24 лева (седемстотин двадесет и четири лева и
двадесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. И., ЕГН ********** да
ЗАПЛАТИ на “С - К“ АД, ЕИК: ... съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 207.90 лева (двеста и седем лева и деветдесет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8