Р
Е Ш Е Н И Е № 149
гр.
Велико Търново, 22.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на дведесет
и седми септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря Д.С. и в
присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Горчев
касационно НАХД № 10191 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационната жалба на Г.Т.И., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, чрез
адвокат С.П. *** срещу Решение № 240/22.05.2019 г. по АНД № 1887/2018г. по
описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 84-2408/22.08.2018 г. на началник отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“, гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при ИАРА със седалище гр. Бургас, с което на касатора за извършено нарушение по
чл. 35, ал. 1, т. 7 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) и на
основание чл. 73, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон,
допуснати процесуални нарушения и явно несправедливо – касационни основания по
чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Намира за недоказано и
несъставомерно деянието, за което е санкциониран. Излага подробни съображения
за маловажност на извършеното нарушение и за наличие на предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата. Търси отмяна на решението на районния съд и
постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление.
Началника
на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“, гр. Русе към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище гр. Бургас – навежда доводи за
неоснователност и недоказаност на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново, намира оспореното решение за правилно
и законосъобразно и предлага то да бъде оставено в сила.
Съдът,
след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При
извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е Решение № 240/22.05.2019 г. по АНД №
1887/2018г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 84-2408/22.08.2018 г. на началник отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“, гр. Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при ИАРА със седалище гр. Бургас, с което на касатора за извършено нарушение по
чл. 35, ал. 1, т. 7 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) и на
основание чл. 73, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв.
НП
е издадено от орган, надлежно упълномощен със Заповед № РД 09-25/21.01.2014г.
на министъра на земеделието и храните, приложена в преписката, съответстваща на
предвидената в чл. 91, ал. 4 ЗРА възможност. Актосъставителят заема длъжност
главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ - длъжностно
лице по т. 1 от цитираната заповед, определено за съставяне на АУАН за
нарушения разпоредбите на ЗРА.
Установеното
нарушение се изразява в извършване на 18.02.2018 година, около 13.40 часа на любителски
риболов на река Елийска, местност „Дупките“, в землището на гр. Полски Тръмбеш
с 1 бр. въдица за спортен риболов, на която има закачен маломерен мрежен уред
тип „парашут“, в нарушение на чл. 73, ал.1 вр. с чл. 35, ал. 1, т. 7 ЗРА.
ВТРС
приел, че описаната в АУАН фактическа обстановка е установена безспорно и в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения по
смисъла на чл. 42, 57 и чл. 34 ЗАНН.
Изложил
е съображения за осъществено от фактическа страна изпълнителното деяние на
риболов – поставяне на уреда във водата, към който бил закачен парашутът.
При
така изяснените обстоятелства, районният съд е намерил подадената от Г.И. жалба
за неоснователна, като е преценил, че извършеното деяние осъществява от
обективна и субективна страна признаците на административно нарушение по чл. 35,
ал. 1, т. 7 ЗРА и като такова е наказуемо по административен ред. Въззивният
съд е обсъдил направените от жалбоподателя възражения, оставяйки ги без
уважение.
Изложени
са аргументи за неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Направен е
окончателен извод за законосъобразност на обжалваното пред него НП.
Така
постановеното решение е неправилно.
Настоящият
касационен състав споделя изводите на районния съд, че по същество извършеното
от касатора деяние е безспорно доказано – противно на изложеното в жалбата и
поддържано в с.з. и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в извършване на любителски риболов с 1
бр. въдица за спортен риболов, на която има закачен маломерен мрежен уред тип „парашут“,
за което се носи административно-наказателната отговорност, установена в
разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗРА. АУАН и НП отговарят на изискванията
относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42,
съответно чл. 57 от ЗАНН, поради което наказващият орган не е допуснал
съществено процесуално нарушение при издаване на НП, респективно въззивният съд
не е нарушил материалния закон при преценка законосъобразността на същото на
това основание.
Неоснователно
е възражението за недоказаност и несъставомерност на деянието.
Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение
на чл. 35, ал. 1, т. 7 от ЗРА, която въвежда забрана за стопански любителски
риболов с определени уреди, средства, принадлежности и приспособления конкретно
изброени сред които и по точка седем маломерни мрежени уреди, тип „парашут“,
като по делото е безспорно установено жалбоподателят да е осъществявал
любителски риболов по смисъла на параграф 1, т. 26 и т. 27 от допълнителните
разпоредби на ЗРА, както и че това е
било извършено с горния уред, дефиницията на който е посочена в параграф 1, т. 47
от допълнителните разпоредби на ЗРА - малък мрежен уред, състоящ се от единична
мрежа закачена на края на влакното с различна големина на окото и тежест
закрепена в средата, при който мрежите оставят на дъното на водният обект и
продължават да задържат и умъртвяват водни организми. За съставомерността на
деянието е без значение дали е била уловена риба.
Независимо
от горното, съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства, са
налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В Тълкувателно решение №
1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната
колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесло, че преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Задължение на съда е
да прецени обществената опасност на конкретното деяние и дееца. На основание
чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, за да се определи един случай
като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на вредните
последици и по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид – в случая, видно от НП не е установен улов.
Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за
всеки конкретен случай. При анализ на установените факти, може да се приеме, че
се касае за маловажен случай и че нарушителят не следва да се наказва, а само
да се предупреди, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание.
Безспорно
е, че конкретното нарушение е такова на просто, формално извършване, при което
законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия
състав, но липсата на настъпили вредни последици от деянието е от значение при
преценката дали макар от обективна страна да осъществява състава на определено
нарушение, разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид.
Видно от събраните доказателства се касае за нарушение, което може да се
квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Допълнителен аргумент за прилагането
на чл. 28 от ЗАНН, освен липсата на вредни последици от извършеното нарушение,
е това на първо осъществяване, факта, че същият притежава редовен риболовен
билет - който не се спори по делото, възрастта на касатора, свързана със
скорошно пенсиониране и относително ограничена възможоност да се снабди със
средства за заплащане на относително високия резмер на наложеното наказание,
съдействието му на контролните органи в началото на производството, поради
което се разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на
дееца, които мотивират настоящата инстанция да приложи чл. 28 от ЗАНН.
С
този извод, по никакъв начин не се омаловажават охраняваните от законодателя
обществени отношения. Напротив, именно конкретният, задълбочен подход към всеки
отделен случай спомага и е гаранция за утвърждаване на законосъобразността в
тези обществени отношения и за изграждане на съзнание за необходимостта от
съблюдаването на нормативните изисквания. Действително, законодателят е
предвидил санкция за определено деяние, но при наличието на определени факти и
обстоятелства става въпрос за маловажност на дадено нарушение, по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Изложеното е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона.
При
така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение на
Великотърновския районен съд следва да бъде отменено, както и потвърденото с
него наказателно постановление.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 240/22.05.2019 г. по АНД № 1887/2018г. по описа на Великотърновския
районен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № 84-2408/22.08.2018 г. на началник отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав“, гр. Русе към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище гр. Бургас, с което на Г.Т.И., ЕГН **********
със съдебен адрес *** – кантора ***
С.П.
*** за извършено нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 7 от Закона за рибарството и
аквакултурите (ЗРА) и на основание чл. 73, ал. 1 от същия закон е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.