№ 236
гр. Варна, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000188 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от АЛ. АНДР. С. от гр. Варна,
действащ със съгласието на майка си С.А., чрез адв. М. и адв. Т., срещу
решение № 35/04.02.2022г., постановено по т.д. № 412/2021г. по описа на ОС
– Варна, с което съдът е отхвърлил предявения от него срещу ЗД "БУЛ ИНС"
АД-гр.София иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на
ответното дружество да му заплати сумата от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие загубата на брат му С. А. С., починал на 06.08.2018г., в
резултат на настъпило ПТП на 06.08.2018г., причинено от А. Н. Х., при
управление на МПС - л.а. „Фолксваген ”, модел Голф, с рег. № В 1410 СА,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и
необосновано, постановено при допуснати нарушения на материално- и
процесуалноправните правила. Сочи за отчетена в недостатъчна степен
тежестта на болките и страданията, понесени от ищеца. Излага съображения
за това, че решението противоречи на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които не са съобразени в достатъчна степен, в т.ч. са останали
неанализирани, което е довело до формирането на неправилен извод. Счита за
1
безспорно установено съществуването на дълбока емоционална връзка между
преживелия ищец и починалия му брат, като загубата е причинила на ищеца
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка такива, излагайки
подробни съображения за това. Наведени са доводи за несъобразяване на
задължителната съдебна практика и възприетото в ППВС № № 4/1961г. и
5/1969г., и ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение, като постанови друго, с което да
уважи изцяло исковата претенция, ведно с лихва за забава считано от
29.04.2019г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът АЛ. АНДР. С. от гр.Варна, ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка С. ХР. АС. претендира от ответното
застрахователно дружество ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер
No 87 заплащането на сумата от 150 000лв - обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие загубата на брат му С. А. С., поч. на 06.08.2018г. в резултат на
настъпило на 06.08.18г. ПТП, причинено от А. Н. Х., при управление на МПС
– л.а. „Фолксваген ” модел Голф с рег.No В 14 10 СА, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.04.19г. до окончателното изплащане
на задължението.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че с присъда No 61/08.10.19г. по
НОХД No788/19г. на ВОС, изменена с решение № 260021/27.08.2020г. на
ВнАпС, НО по ВНОХД № 408/19г., оставено в сила с решение
No193/06.01.21г. по н.д.No 848/20г. на ВКС водачът на автомобила А. Н. Х. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3,
б.б, пр.1 НК за това, че на 06.08.18г., на км.119+700 от кръстовището на
автомагистрала Черно море, мест.Харамията по посока м.Крушките, при
управление на МПС–л.а. Фолксваген Голф, с рег.No В 14 10 СА, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на две лица, едното от които брат на
ищеца и средни телесни повреди на трето лице, за което деяние му е
наложено съответното наказание.
Безспорно установено е още, че ищецът е брат на починалия С. А. С.,
както и че гражданската отговорност на водача на превозното средство е
2
застрахована при ответното застрахователно дружество за периода
11.07.2018г. до 10.07.2019г.
С оглед на горното настоящият състав споделя извода на
първоинстанционния съд за доказаност наличието на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД за обезвреда
на претърпените от ищеца морални болки и страдания от загубата на неговия
брат при процесното ПТП.
Доказан е механизмът на произшествието. От заключението на САТЕ се
установи, че е вероятната причина за ПТП се явява разсейване на водача и
избраната висока скорост на движение от 121 км/ч при разрешена такава от
90 км/ч. Водачът изгубил изцяло контрол върху управлението на автомобила,
излязъл от пътното платно и реализирал няколко удара в клони и стволове на
крайпътни дървета. Според в.лице при избраната скорост на движение
произшествието е било непредотвратимо.
В резултат на загубата ищецът е претърпял неимуществени вреди, които
се доказват със заключението на СППЕ, прието пред първата инстанция и
разпита на четирима свидетели – по двама във всяка инстанция.
Така според заключението на СППЕ непосредствено след загубата на
брат си ищецът е развил симптоми на остра
стресова реакция, свързани с нарушения на съня и храненето, тъга, плач,
нежелание да става от леглото, нежелание да говори и контактува, отричане
на случилото се, сънища с минали преживявания. Тези симптоми са
продължили в рамките на няколко дни, други продължили да персистират
около 6-8 месеца като реакция на скръб, вид разстройство в адаптацията с
депресивен синдром. В с.з. в.лица поясняват, че състоянието на А. в момента
не покрива симптомите на посттравматично стресово разстройство, което
нарушава за много дълъг период функционирането на личността, реакцията
на скръб е била нормална, дори не е била протрахирана с тежестта си и не е
усложнена с някакви допълнителни симптоми. Тъй като се касае за загубата
на много близък човек, тя ще остане завинаги, но няма да бъде с такава
тежест на изразеност, че да нарушава ежедневието, функционирането и
бъдещето му. Понастоящем е възстановено емоционалното и социалното му
функциониране, като се установяват остатъчни симптоми – моменти на тъга и
преходни нарушения в съня.
Разпитаните пред първата инстанция свидетели С. С. М. – дядо на
ищеца и А. В. А. – съпруг на леля на ищеца депозират показания, че като
научил за смъртта на брат си А. изчезнал, не си вдигал телефона, плакал
много, променил се, затворил се в къщи, не искал да общува с никого, дори и
с приятелите си, не искал да ходи на училище и често посещавал гроба на
брат си, плачел там и не можели да го приберат в къщи, близо три години не
искал да учи, да се храни. Посещавал психолог или психиатър, от миналата
година бил вече добре. Братята били в много добри отношения, нераздели,
след смъртта А. сложил колието на брат си на врата си и до ден днешен го
3
носи. Спял със снимките на брат си, изпитва страх от возенето в автомобил,
спели с брат си на един диван, тренирали заедно, учели в едно училище.
Според разпитаните пред настоящата инстанция свидетели Й. В. А.ов и
К. В.а А. – първи братовчеди на А. и С., двамата братя живеели в една стая и
спели на един диван, на почивки и на лагер ходели заедно, били в една
компания, никога не се разделяли. Два-три пъти седмично, събота и неделя и
през ваканциите всички ходели заедно при общата им баба в Аспарухово да
спят там, да си играят. Тренирали заедно, посещавали заедно рождени дни и
празници. С. приживе споделил само на А., че пуши цигари. След смъртта на
С. А. вече не обича да яде плодове, тъй като не искал да си спомня за
традицията, която имали с брат си всяка вечер да ядат плодове. А. изобщо не
пуска плейстейшъна, за да не му напомня за брат му. След инцидента А.
много се е променил, не общува, не излиза, плаче много. Не са имали
конфликти, не са се карали. Тренирали карате, а по-късно и бокс. След
смъртта на брат си А. не сяда на една маса с родителите си, храни се сам в
стаята си, променил си успеха в училище.
Въз основа на гореустановеното съдът следва да разреши основния
според по делото въпрос, касаещ активната материалноправна легитимация
на ищеца по предявения от него иск. В тази връзка следва да бъде съобразено
следното :
С ТР No1/21.06.18г. по т.д.No1/16г. на ОСГНТК на ВКС се прие,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Дадени са разяснения, че възможността
за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановления No 4/61 г.
и No 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и съответното лице да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Прието е още, че с оглед традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съотв.
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
4
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановления No4/1961г. и
No5/1969г. на Пленума на ВС- че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.
В съответствие с така даденото разрешение в тълкувателната практика
на ВКС и съобразно събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и взаимовръзка настоящият състав стигна до извода, че между
ищеца и неговия починал в процесното ПТП брат са съществували добри,
хармонични и близки отношения, отличаващи се с взаимна любов,
привързаност, взаимопомощ и разбирателство. Двамата братя са живеели в
сплотено семейство, помагали са си един на друг, били са непрекъснато
заедно. Липсват обаче по делото твърдения и доказателства да наличието на
изключителни житейски ситуации, които биха могли да предопределят по-
силна житейска, емоционална и духовна връзка между двамата братя в
сравнение с традиционната такава, като например единият да е отглеждал
другия при трайна липса на родител или да се е грижил за него извън
традиционно добрите за българското семейство отношения.
От друга страна не се установи по делото и че в резултат на загубата си
ищецът е преживял морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
продължителност обичайните за подобна житейска ситуация. Ищецът се е
променил, затворил се в себе си, не искал да общува, споменът за починалия
брат му бил тежък. Посетил психиатър, лекувал се медикаментозно. Но
според в.лица по приетата СППЕ проявената от ищеца реакция на скръб е в
границите на нормалната, не е протрахирана и усложнена, към настоящия
момент е преодоляна, функционирането му е възстановено.
Така събраните по делото доказателствен материал дава основание на
съда да приеме, че в случая активната материалноправна легитимация на
ищеца по предявения от него иск се явява недоказана. Предвид на това
претенцията му следва да бъде оставена без уважение.
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни
извода на двете инстанции обжалваното решение се потвърждава като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото
застрахователно дружество се присъждат направените от него разноски под
формата на адв.възнаграждение в размер на 5 520лв с ДДС, съобразно
отправеното искане и представените доказателства. Релевираното от
въззивника възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като
уговореният адв.хонорар е в рамките на минималния такъв съгласно Наредба
№ 1/2004г. за МРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/04.02.2022г., постановено по т.д. №
412/2021г. по описа на ОС – Варна.
ОДЪЖДА АЛ. АНДР. С. от гр.Варна, ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка С. ХР. АС. да заплати на ответното
застрахователно дружество ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер
No 87 сумата от 5 520лв с ДДС – разноски за водене на делото в настоящата
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6