№ 444
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110128284 по описа за 2021 година
Производството е образувано по осъдителни искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ от *** срещу *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 21.09.2017г. на главен път 1-9 гр. Бургас- гр. В., на около 1 км след село
С.О. на лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на дружеството, причинени по
вина на застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач- щета № 0003-5000-17-307161, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба- 20.05.2021г., до окончателното изплащане на
дължимата сума.
Ищецът твърди, че на 21.09.2017 г. на Главен път 1-9, гр. Бургас-гр. В., на около
1 км след село С.О., област В. е настъпило ПТП с участници лек автомобил *** с рег.
№ ***, управляван от П.Б.К., и лек автомобил с рег. № ***, управляван от Р.Д.Г., който
е собственост на ***. Твърди се, че произшествието е причинено по вина на водача на
лек автомобил *** с рег. № ***, който е навлязъл в лентата за насрещно движение,
където се движел лек автомобил *** с рег. № *** и предизвикал челен удар. В резултат
на сблъсъка е настъпила смъртта на лицето Хайке Рагунат, която се возила в лек
автомобил ***, а водачът Р.Д.Г. е била със счупване на две метатарзални (ходилни)
кости- IV и V на лявото ходило с гипсова имобилизация за 5 седмици, обусловила
трайно затруднение на движенията на левия крак за около 3-4 месеца. Твърди се, че по
отношение на виновния водач е било образувано наказателно производство,
приключило на първа инстанция с постановена Присъда № 26001/03.07.2020г. Сочи, че
към момента на настъпване на процесното ПТП за лек автомобил *** с рег. № *** е
била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
***, с полица 22117001180754, които обстоятелства били отразени в Протокол за ПТП
с пострадали лица № 20 от 21.09.2017г. Поддържа, че в резултат на настъпилото ПТП
на притежавания от *** лек автомобил са били причинени щети, като били повредени
следните детайли- калник преден десен, капак преден, врата предна дясна, огледало
дясно, челно стъкло, казанче водно, фар десен, фар ляв, рамка радиатор, основа преден
десен калник, основа преден ляв калник, подкалник преден ляв пвц, водач преден
1
десен, водач преден ляв, кутия въздушен филтър, капак двигател пвц, капак ангренаж,
тръбопровод климатик, рог ляв, рог десен, въздуховод въздушен филтър, акумулатор
moll 70ah, колонка лява, колонка дясна, air bag волан, air bag пасажер, табло, air bag
предна лява облегалка, колан преден ляв, тапицерия, дифузьор, като посочените щети
са били описани и в 2 бр. Опис-заключение по щета № 0003-5000-11-
307161/12.12.2017г. и от 17.12.2017г. Поддържа, че необходимите разходи за
възстановяване на щети по автомобила на ищеца са в размер на 15 000 лева. Твърди, че
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е предявена
пред ЗК „Лев Инс“ в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновното за причинените щети лице, като щетата
била заведена под № 0003-5000-17-307161. Твърди, че ответникът не е платил
дължимото му застрахователно обезщетение. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Оспорва твърдението,
че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „Ситроен“.
Твърди, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка и механизма на ПТП, както
и причините за настъпването му. Твърди, че в конкретния случай липсва виновно
поведение на водача на лекия автомобил, застрахован в дружеството ответник, като
твърди, че представените по делото доказателства не установяват виновно
противоправно поведение на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ***. Оспорва механизма на произшествието, както и че то е
настъпило следствие на субективните действия на водача на лек автомобил „Ситроен“.
Твърди, че в случая не е налице покрит по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите риск, с оглед на което застрахователната отговорност на *** не може
да бъде ангажирана. Твърди, че от представения Констативен протокол с пострадали
лица № 20 не ставало ясно какъв е механизмът на ПТП, както и че не се съдържат
данни относно вината на застрахования в *** водач. Оспорва размера на претенцията
като прекомерен. Оспорва твърдението, че сумата необходима за ремонт на процесния
автомобил е равна на не по-малко от 15 000 лева. В тази връзка, твърди, че процесният
автомобил е икономически неизгоден за възстановяване и представлява икономически
тотал по смисъла на чл. 390 КЗ, предвид което и с оглед размера на запазените части
сумата на предявения иск е силно завишена. Отделно от това прави възражение за
съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на водача на лек
автомобил ***, като твърди, че с действията си водачът на същия е допринесъл в
значителна степен за настъпване на произшествието, като същия се движел с
превишена скорост, както и с несъобразена с терена и особеностите на пътя такава.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, по който в тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: наличие на всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на деликтната отговорност на причинителя на вредата – деянието,
причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените
вреди, противоправност; наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между застрахователя и
причинителя на вредата, валидна към датата на настъпване на ПТП, настъпване в срока
2
на застрахователното покритие на застрахователното събитие и предявена пред
застрахователя на виновния водач писмена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си
за съпричиняване, за което не сочи доказателства.
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.09.2017 г. и талон за
лек автомобил (л. 21) е видно, че на 21.09.2017г. на Главен път 1-9, гр. Бургас-гр. В., на
около 1 км. след село С.О., област В. е настъпило ПТП с участници лек автомобил ***
с рег. № ***, управляван от П.Б.К., и лек автомобил Сеат Ибиза с рег. № ***,
управляван от Р.Д.Г., който е собственост на ***.
Виновен за причиняване на ПТП е водачът на л.а. с рег. № ***, а именно П.Б.К..
Същата е осъдена с влязла в сила на 28.07.2020 г. присъда № 26001/03.07.2020 г. на ОС
– В. за непредпазливо причиняване на смърт на Хайке Рагунат, пътувала в увредения
автомобил с рег. № ***, и на средна телесна повреда на Рамона Рагунат, водач на
същия автомобил, на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК
вр. чл. 58а, ал. 4 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като й е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от
три години, а на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. ,1 т. 7 НК е й наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година.
От писмо от 23.03.2018 г. на ответника се констатира, че ищецът е изпълнил
задълженията си по чл. 380 КЗ да предяви писмена застрахователна претенция във
връзка с процесното ПТП, по която ответникът е заявил отказ (л. 58).
По делото е отделено за безспорно, а и се установява от представена от ищеца
справка за налична застраховка, както и от писмо от 23.03.2018 г. на ответника, че
виновният за ПТП водач е застрахован при него по задължителна застраховка
Гражданска отговорност, действаща към момента на процесното ПТП.
Според неоспорено от страните заключение на съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено,
всички увреждания по процесния автомобил (Сеат Ибиза с рег. № ***) се намират в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Стойността на дължимото
обезщетение за процесния автомобил, определена при условията на тотална щета и
след приспадане на запазените части в размер на 25%, е 16 732 лв. С молба от
19.01.2022 г. вещото лице е посочило, че липсват основания за промяна първоначално
приетото заключение с оглед на допусната с протоколно определение от 08.12.2021 г.
допълнителна задача към него относно действителната стойност на процесния
автомобил, имайки предвид и молба от 20.12.2021 г. на ищеца, че няма данни за
продажби на превозни средства с техническите характеристики на горния автомобил
към 2017 г.
Поради това са неоснователни оспорванията на ответника за липса на
установяване на механизма на ПТП и на виновното противоправно поведение на
водача на застрахования при него автомобил.
По отношение размера на обезщетението следва да се отбележи, че той трябва да
кореспондира с размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие и не може да надвишава действителната стойност на вещта към момента на
ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. Съгласно изричната законова разпоредба на чл. 390, ал. 2 КЗ при
3
увреждане, при което разходите за необходимия ремонт надвишават 70 % от
действителната му стойност, е налице тотална щета, т.е. касае се за хипотези, в които е
обективно невъзможно и/или икономически нецелесъобразно възстановяването на
процесното МПС. В настоящия случай заключението на САТЕ установява наличието
именно на тотална щета. Вещото лице е изчислило паз.та стойност на процесния
автомобил към датата на произшествието в размер на 22 309 лв. по пазарни цени, а
стойността на ремонта му е 17 814,58 лв. Стойността на запазените части, тъй като е
налице тотална щета на автомобила, следва да се определи като процент от стойността
на автомобил към настъпване на събитието (Решение № 2233 от 11.10.2019 г. на САС
по т. д. № 1850/2019 г.), като в случая вещото лице е посочило, че тяхната стойност е
5 577 лв. Поради това дължимото застрахователно обезщетение е разликата между
паз.та стойност на автомобила към настъпване на вредите и стойността на запазените
части или сумата от 16 732 лв.
За да бъде уважен искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да бъде установено
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на МПС, управлявано от виновния водач, настъпило застрахователно
събитие, причинени вреди от застрахования делинквент, причинно-следствена връзка
между деликта и вредите, както и размера на последните.
От гореизложеното се извежда, че между ответното дружество и виновния водач
на МПС е налице валидно облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ с период на покритие към момента на настъпване на процесното ПТП,
което обстоятелство не е и спорно между страните. Настъпването на процесното ПТП
и участниците в него е видно от горепосочения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, което се потвърждава и от заключението на САТЕ.
По отношение на този факт, както и дали е налице противоправно поведение от
страна на водача на л.а. с рег.№ *** следва на основание чл. 300 ГПК да се зачете
приетото от наказателния съд с влязла в сила присъда. Съобразно предвиденото в чл.
300 ГПК гражданският съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е
обвързан с възприетото от наказателния съд в присъдата относно това извършено ли е
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което следва да се
приеме, че тези елементи, които са предмет на доказване и в производството по
реализиране на деликтната отговорност, са установени по безспорен начин.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на
водача на процесния автомобил поради превишена скорост и несъобразена скорост с
терена и особеностите на пътя. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа
на своето възражение, имайки предвид и приетото в горепосочената присъда, че вина
за процесното ПТП има само водачът на л.а. с рег.№ ***, както и мотивите на
горепосочената присъда, че водачът на процесния автомобил се е движил със скорост
от 76,64 км/ч, която е била под максимално допустимата скорост от 90 км/ч за
движение извън населени места при липса на знаци, където се намира и процесният
участък, както е посочено в заключението на САТЕ.
Неоснователен е и доводът на ответника, че липсва покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност“, който да води до ангажиране на договорната му
отговорност, след като обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
4
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата (чл. 477, ал. 1 КЗ). С оглед на събраните доказателства по делото единственият
възможен и категоричен извод е, че в случая са причинени вреди на процесния
автомобил от виновния водач при управление на МПС, застраховано при ответника
към момента на процесното ПТП, в резултат на което за собственика на увредения
автомобил е възникнало право на обезщетение, предявено пряко срещу застрахователя
на виновния водач.
При увеличение размера на иска същият се счита предявен за увеличената част
от датата на подаване на молбата за изменение на размера на иска (Решение № 1207 от
27.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5202/2007 г., II г. о.; Решение № 6 от 15.03.2012 г. на
ВКС по т. д. № 20/2011 г., I т. о.; Решение № 3205 от 25.XII.1972 г. по гр. д. № 2364/72
г., I г. о.). В случая с молба от 29.08.2022 г. ищецът е поискал увеличение на размера на
иска, прието с протоколно определение от 05.10.2022 г.
С оглед на гореизложеното, искът следва да бъде изцяло уважен с присъждане
на законна лихва върху главницата от 15 000 лв. считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.05.2021 г., а върху увеличения размер на главницата от още 1 732
лв. - считано от датата на подаване на молбата за увеличение на размера на иска на
29.08.2022 г.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 2 295,28 лв., от които 669,28 лв. – държавна такса, 450 лв. – депозит за
САТЕ и 1 176 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
На следващо място, съдът счита, че протоколно определение от 05.10.2022г., с
което е постановено на вещото лице да бъдат издадени 2 броя РКО, следва да бъде
отменено, като на вещото лице бъде издаден 1 брой РКО за сумата от 200 лв. за
изготвяне на допълнителна задача от вещото лице по приетата САТЕ, която сума е
внесена от ищеца въз основа на протоколно определение от 08.12.2021 г. Съдът
констатира, че ответникът погрешно е внесъл сумата от 150 лв. с платежен документ
от 07.12.2021 г., която следва да му бъде върната по негово искане.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ ***, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на ***, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***
сумата от общо 16 732 лв., от които:
сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 20.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 1 732 лв. (увеличен размер на главницата от 15 000 лв.), ведно със
законната лихва от датата на подаване на молбата за увеличение на размера на
иска на 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
които суми представляват обезщетение за причинени имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 21.09.2017г. на главен път 1-9 гр. Бургас- гр. В., на около 1 км след
село С.О. на лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на дружеството, причинени
по вина на застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
5
отговорност“ водач - щета № 0003-5000-17-307161.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на ***, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 2 295,28 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.10.2022 г. по гр.д. № 28284/2021г. на
СРС В ЧАСТТА, с която е постановено на вещото лице Й. Й. да бъдат издадени 2 броя
РКО за изготвяне на допълнителна задача по приетото заключение на съдебна
автотехническа експертиза.
Да се издаде 1 бр. РКО на вещото лице Й. Й. за сумата от 200 лв. по платежен
документ от 15.12.2021 г. за изготвяне на допълнителна задача по приетото заключение
на съдебна автотехническа експертиза.
Решението в тази част с характер на определение е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6