Решение по дело №1190/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1045/29.12.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по адм. дело № 1190 по описа на съда за 2020 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата на И.А.Р., подадена чрез адв. М.Т. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-130-6500/3303 от 14.11.2019 г., издаден от Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е определено за възстановяване публично вземане в размер на 2525.38 лева.

С решение № 13029/29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 7532/2019 г. е отменено решение № 245 от 13.04.2020 г. по адм. д. 67/2020 г. на АС Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В решението си ВАС е приел, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е указано първоинстанционния съд да извърши преценка на всички основания за законосъобразност на административния акт по чл. 146 ал.1 от АПК, с изключение на т.1.

В жалбата се твърди, че актът за установяване на публично държавно вземане в оспорената му част е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон. Моли се да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Т., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като основателна и отмени издадения административен акт в оспорената му част. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

За ответника по жалбата – Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София в съдебно заседание не се явява представител. Депозирано е писмено становище от юрк. П. М., в което се застъпват доводи за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършена от съда преценка на законосъобразността на оспорения АУПДВ на всички основания по чл. 146 от АПК, предмет на настоящото производство, касаеща компетентността на неговия издател, съдът констатира следното:

Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, вкл. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори на фонда. Оспореният акт е издаден от П. С. – заместник изпълнителен директор на ДФ"Земеделие", въз основа на заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" /лист 21/. С тази заповед, издадена от изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, същият е делегирал правомощието си да издава АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, посочени в чл. 1 на Наредба № 5/27.02.2009 г. между които е и процесната такава, на Петя Славчева – заместник изпълнителен директор на ДФ"Земеделие". Следователно, оспореният АУПДВ, издаден от Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е постановен от компетентен орган, съобразно териториалната му компетентност и надлежно делегирани правомощия.

По делото не се спори, че бенефициентът е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ с подаване на заявление за подпомагане от 2011. Не е спорно също, че по силата на поетия ангажимент, на жалбоподателя са изплатени суми за 2011-2014 г. в общ размер на 10101,51 лв. Кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 211, за кампания 2015, поради което административния оран е приел, че са нарушени изискванията на чл. 4 ал.1 т.2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008. На основание чл. 14 ал.1 т.4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 20 ал.6 и ал.5 от ЗПЗП бенефициентът бил изключен от подпомагане и по отношение на него било установено публично държавно вземане в размер на 2525,38 лв., представляващо 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2011, 2012, 2013 и 2014 г.

В жалбата не се оспорва законосъобразността на издадения по отношение на бенефициента е изключен от подпомагане и е прекратен поетия от жалбоподателя петгодишен ангажимент.

Установяването на публичните вземания според чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Разплащателната агенция, съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като по силата на ал. 5 от чл. 27 ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция /РА/, възникнали въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Съгласно задължителните указания на ВАС, дадени в отменителното решение, фактическото и правно основание за изключване от подпомагане и и установяването на публично държавно вземане е едно и също, поради което няма процесуална пречка двете разпоредителни волеизявления да бъдат обективирани в един административен  акт. Ето защо следва да се приеме, че не е необходимо държавното вземане за бъде установено с влязъл в сила административен акт по основание и размер, за да се пристъпи към неговото удържане от страна на административния орган.

Съобразно разпоредбата чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Цитираната разпоредба определя момента, в който възниква задължението за подаване на последващи заявления – след първото компенсаторно плащане. Именно, с извършване на първото компенсаторно плащане възниква и вече се счита поет петгодишният ангажимент по тази мярка. За да възникне петгодишният ангажимент не е достатъчно само да е извършено одобряване на кандидата чрез приемане на заявлението и извършване на проверки по него, а съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.04.2008 г., е необходимо да е било извършено фактически първото компенсаторно плащане. Цитираната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 11 е ясна: задължението възниква "след първото компенсаторно плащане", а разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на наредбата, определя за първо компенсаторно плащане това плащане, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1". От редакциите на цитираните разпоредби е видно, че "многогодишното-петгодишно" задължение за подаване на заявление за подпомагане възниква едва след като е налице ефективно плащане, не само подаване на заявление.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както следва: т. 1) след първата година – 100%; т. 2) след втората година – 75%; т. 3) след третата година – 50%; т. 4) след четвъртата година – 25%.

В случая не се спори, че жалбоподателят не е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г. и че следва да бъде прекратен поетия от него ангажимент като бъде изключен от подпомагането по тази наредба. Спорен е въпросът относно това, че с процесния административен акт е пристъпено направо към удържане публично държавно вземане без същото да е установено с влязъл в сила индивидуален административен акт, както по основание, така и по размер. Съгласно задължителните указания на ВАС, дадени в отменителното решение, фактическото и правно основание за изключване от подпомагане и и установяването на публично държавно вземане е едно и също, поради което няма процесуална пречка двете разпоредителни волеизявления да бъдат обективирани в един административен  акт. Ето защо следва да се приеме, че не е необходимо държавното вземане за бъде установено с влязъл в сила административен акт по основание и размер, за да се пристъпи към неговото удържане от страна на административния орган.

Неоснователно е възражението, че жалбоподателя не е знаел, че трябва да подава заявление за подпомагане всяка година. Посоченото нормативно задължение произтича от разпоредбата на чл. 4 ал.3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., където изрично се сочи, че такова заявление следва да се подава всяка година след първото компенсаторно плащане. Противно на твърденията на жалбоподателя, в самото заявление за подпомагане от 2011 г./л.34 от административната преписка/, жалбоподателят се е задължил да извършва земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от поне пет години.

Жалбоподателят не може да се позове на разпоредбата на чл. 15 от Наредбата, тъй като не е уведомил за твърдяното форсмажорно обстоятелство- продажбата от Община Белово на обработваните от него земи, в изискуемия  10 дневен срок разплащателната агенция. Незнанието, че трябва да стори това няма как да се приеме за извинително, тъй като задължението за уведомяване е нормативно.

Административният акт съдържа всички реквизити на чл. 59 от АПК, издаден е в нужната писмена форма и по- специално посочени са както фактическите, така и правните основания за издаването му. Противно на твърденията в жалбата-правното основание за възстановяване на получената помощ е правилно определено- чл. 14 ал.1 т.4 от Наредба № 11/03.04.2008 г., доколкото заявлението за подпомагане не е подадено след четвъртата година в рамките на поетия ангажимент. От фактическа страна, АУПДВ е достатъчно подробно мотивиран, което имплицитно се признава и от жалбоподателя, който не спори, че същия е законосъобразен в частта за изключване от подпомагане.

Не може да бъде споделен и доводът, че Методиката за определяне на санкции след плащането на проекти по програмата за развитие на селските региони за периода 2007-2013 г. е обявена за нищожна от петчленен състав на ВАС. Както вече се отбеляза, нормативното основание за налагане на санкцията е чл. 14 ал.1 т.4 от Наредба № 11/03.04.2008 г., където се сочи, че земеделския стопанин следва да възстанови 25% от получените от него компенсаторни плащания, когато е прекратил участието си в мерките след четвъртата година. Никъде в издадения АУПДВ, административният орган не се е позовал на цитираната методика, за да се обсъждат доводи, свързани с нейната нищожност.

С оглед на гореизложеното, съдът намира оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-130-6500/3303 от 14.11.2019 г., издаден от Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта, с която е определено за възстановяване публично вземане в размер на 2525.38 лева., за правилен и законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски- юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ от 100 лв. за всяка съдебна инстанция. Разноски не са претендирани от ответника своевременно при първоначалното разглеждане на делото в АС Пазарджик и такива следва да бъдат присъдени за процесуално представителство пред ВАС  и пред настоящата инстанция, общо в размер на 200 лв.

Предвид гореизложеното, Административен съд – Пазарджик – VIII състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.Р. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-130-6500/3303 от 14.11.2019 г., издаден от Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е определено за възстановяване публично вземане в размер на 2525.38 лева.

ОСЪЖДА И.А.Р. ***  да заплати на Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“  сумата от 200 /двеста/ лева, съставляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

    СЪДИЯ: –/П/