Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
Гр. Перник, 03.05.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесети и четвърти
април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 24 по
описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на В.Ц.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Решение № 591005**** от 12.01.2023 година на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТПНОИ) – Перник, с
което е отхвърлена жалба на В.Ц.Г., вх. № 1012-13-173 от 12.12.2022 година
срещу Разпореждане № 501005**** (протокол № N01391) от 24.10.2022 година на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване към ТПНОИ – Перник, с което на основание чл. 69б, ал. 1
от КСО, във връзка с § 22ц, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР)
на КСО и във връзка с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална
сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (Регламент (ЕО) №
987/2009 (регламент за прилагане), считано от 04.01.2019 година до пожизнено,
му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като за правото му
е зачетен и осигурителен стаж, положен в Гърция.
В жалбата се излагат доводи за неправилно
изчисляване на дължимия се размер на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и възраст по смисъла на чл. 68 и сл. от КСО – времето на положен осигурителен стаж в чужбина в
размер на 1 година, 5 месеца и 23 дни не е включено при изчисляване на общия
осигурителен стаж; погрешно се приема в решението, че правилно е изчислен
индивидуалният коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 – ал. 7, ал. 10, т. 1 и чл.
11 от КСО като по – благоприятен, тъй като посочените разпоредби нямат приложение
в конкретния случай; неправилно органът приема, че законосъобразно е изчислен
осигурителният доход, върху който е изчислена пенсията, тъй като погрешно е
опредЕ. основата, съответно погрешно е изчислен размерът на пенсията на
жалбоподателя; обжалваното решение е немотивирано. Иска се отмяна на решението
на директора на ТП на НОИ – Перник и решаване на въпроса по същество,
алтернативно връщане на преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган.
В проведеното съдебно заседание на 24.04.2023
година жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат
А.В. ***, преупълномощена от адвокат Е. П. от АК – София, пълномощник на В.Ц.Г.,
която моли съда да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Перник
като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените съдебни разноски
по приложен списък по чл. 80 от ГПК (л. 117 от делото). Подробни
съображения развива в представените писмени бележки.
В проведеното съдебно заседание на 24.04.2023
година ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Перник, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Е.С., моли съда да отхвърли жалбата,
като неоснователна. Пледира за законосъобразност на оспорвания административен
акт. Прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски
хонорар. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в
срока по чл. 117, ал. 1 от КСО, от лице, което има правен интерес от
оспорването на акт, който пряко засяга негови права и законни интереси,
съответно подлежащ на съдебен контрол. Атакува се акт, преминал през изискуемия
административен ред на оспорване по реда на чл. 117 от КСО като предпоставка за
съдебен контрол, поради което се дължи разглеждане на жалбата по същество:
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна:
Административен съд – Перник в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх. № 2113-13-918 от 29.08.2018
година (л. 11), В.Ц.Г. – настоящ жалбоподател, е поискал пред ТП на НОИ –
Перник отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ).
С Разпореждане № 591005**** (протокол № N01391) от 24.10.2022 година (л. 66), валидирано на
08.11.2022 година, на ръководителя на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО
при ТП на НОИ – Перник, на основание 69б, ал. 1 от КСО, във връзка с § 22ц, ал.
1 от ПЗР на КСО и Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 година, считано от
04.01.2019 година до пожизнено, на В.Ц.Г. е отпусната ЛПОСВ в размер на 365.49
лв., изчислен на пропорционален принцип (за сметка на Република България (РБ) 471/489
от 379.46 лв.), тъй като лицето само с българския си осигурителен стаж няма
право на пенсия.
С отделни позиции в разпореждането са
определени, също на пропорционален принцип и следващите се от периодични
преизчисления размери на пенсията, както следва:
- от 01.07.2020 година – в размер на 389.98 лв. (за
сметка на РБ 471/489 от 404.88 лв. (осъвременен съгласно чл. 100 от КСО);
- от 01.07.2021 година – в размер на 409.47 лв. (за
сметка на РБ 471/489 от 425.12 лв. (осъвременен съгласно чл. 100 от КСО);
- от 25.12.2021 година – в размер на 445.99 лв. (за
сметка на РБ 471/489 от 463.03 лв. (осъвременен съгласно чл. 100 от КСО/2021 г.);
- от 01.07.2022 година – в размер на 570.99 лв. (за
сметка на РБ 471/489 от 592.81 лв. (определен съгласно § 7ж от ПЗР на КСО);
- от 01.10.2022 година – в размер на 570.99 лв. (за
сметка на РБ 471/489 от 592.81 лв. (определен като по-благоприятен след сравняване
съгласно § 7з, ал. 2 от КСО на преизчисления размер на пенсията, с размера на
пенсията към 30.09.2022 година).
За да се достигне до този резултат, въз основа
на преценка и проверка на съдържащите се в преписката документи, както следва:
На заявителя е зачетен осигурителен стаж от I категория труд и по чл. 104, ал. 2 от КСО – 17
г., 04 м. и 27 д.; осигурителен стаж от II категория труд – 0 г., 03 м. и 00 д.; осигурителен
стаж от III
категория труд – 9 г., 11 м. и 10
д. Съответно на основание чл. 104 от КСО му е зачетен общ осигурителен стаж,
превърнат към III категория труд – 39 г.,
03 м. и 08 д., както и му е признат осигурителен стаж за определяне размера на
пенсията, положен в чужбина – 01 г., 05 м. и 23 д.
При изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал.
10, т. 1 и ал. 11 от КСО индивидуален коефициент – 0.872, съответно изчислен по
реда на чл. 70, ал. 8 – 9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО, индивидуален
коефициент – 0.6394, на основание § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, след извършена
преценка за по-благоприятен размер на индивидуалния коефициент, размерът на
пенсията е определен с индивидуален коефициент – 0.872.
Съответно при средномесечен осигурителен доход
за страната за 01.2018 г. – 12.2018 г. – 889.90 лв., е определен доход за
изчисляване размер на пенсията – 775.99 лв. (889.90 лв. * 0.872), като при
определени проценти осигурителен стаж – 48.90%, (40 г., 9 м. * 1.2%), е изчислен
размер на пенсията на жалбоподателя по българското законодателство, съгласно
чл. 70, ал. 1 от КСО – 379. 46 лв., считано от 04.01.2019 г.
От 01.07.2020 година, пенсията е осъвременена
съгласно чл. 100 от КСО – 404.88 лв. (379.46 * 1.067).
От 01.07.2021 година, пенсията е осъвременена съгласно чл. 100 от КСО – 425.12. лв. (404.88 * 1.05).
Считано от 25.12.2021 година, на основание §
7е от ПЗР на КСО, българската пенсия на жалбоподателя е преизчислена в размер
на 463.03 лв. (при проценти осигурителен
стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО – 53.26%;
съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО – 413.29 лв. (53.26% от 775.99 лв.); съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО/2020
г. – 440.98 лв. (413.29 * 1.067); съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО/2021 г. –
463.03 лв. (440.98 * 1.05).
От 01.07.2022 година, на основание § 7ж от ПЗР
на КСО, пенсията на жалбоподателя по българското законодателство е преизчислена
в размер на 592.81 лв.
Считано от 01.10.2022 година, на основание §
7з от ПЗР на КСО, пенсията на В.Г. е опредЕ. в размер на 592.81 лв., на основание
§ 7з, ал. 2 от ПЗР на КСО.
Въз основа на така извършените изчисления,
пенсията на заявителя, настоящ жалбоподател, и следващите се периодични
преизчисления и осъвременявания на същата са съответно определени на
пропорционален принцип съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004) и Регламент (ЕО) №
987/2009 (регламент за прилагане), тъй като лицето само с българския си
осигурителен стаж няма право на пенсия.
Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 01.12.2022
година (приемо-предавателен протокол на л. 79 от делото) и обжалвано от него
пред директора на ТП на НОИ – Перник с жалба вх. № 1012-13-173 от 12.12.2022
година (л. 80 от делото), с доводи, идентични на доводите, обосновали жалбата,
повод за образуване на настоящото съдебно производство.
С Решение, постановено в срока по чл. 117, ал.
3 от КСО (л. 7 от делото), предмет на настоящия съдебен контрол, ръководителят
на ТП на НОИ – Перник, отхвърля жалбата, като приема за неоснователни доводите
на В.Ц.Г. за неправилно зачетен с оспореното разпореждане осигурителен стаж,
неправилно изчислен индивидуален коефициент и неправилно определен размер на
пенсията, както и доводите за незачетен положен стаж в чужбина.
По отношение на доводите за незачетен положен
стаж в чужбина административният орган излага мотиви, че тъй като
жалбоподателят само с българския си осигурителен стаж не изпълнява условията за
придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО – зачетен му е положен общ
осигурителен стаж в РБ, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета
категория труд – 39 г. 03 м. 08 д. (при зачетен положен в РБ осигурителен стаж
от първа категория труд – 17 г., 04 м. и 27 д. (в т.ч. 09 г., 02 м. и 07 д. в
структурите на МВР), осигурителен стаж от втора категория труд – 00 г., 03 м. и
00 д. и осигурителен стаж от трета
категория труд – 09 г., 11 м. и 10 д.), поради недостигащия му осигурителен
стаж, е взет предвид и осигурителен стаж на лицето – 01 г., 05 м. и 23 д.,
придобит в чужбина съгласно формуляр Е 205 GR (вх. № 2113-13-918#15 при
ТП на НОИ от 14.10.2022 година), издадено от гръцка компетентна институция.
Съответно му е зачетен общ осигурителен стаж при сумиране на отделните
осигурителни периоди от двете държави към 04.01.2019 г. – 40 г., 09 м. и 01 д.
По отношение доводите за неприложимост на чл.
70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО, в решението се излагат мотиви, че
индивидуалният коефициент е изчислен и по реда на чл. 70, ал. 8 и ал. 9, ал.
10, т. 2 и ал. 11 от КСО (т. нар. нова методика) – в размер на 0.6394 за
периода от 01.01.2000 година до 03.01.2019 година. Посочено е, че същият се
явява по – неблагоприятен за лицето, а като такъв, с оглед разпоредбата на §
22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, не е взет предвид при изчисляване размера на пенсията,
тъй като след извършване на преценка за по – благоприятен размер е установено,
че индивидуалният коефициент – 0.872, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7,
ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО е по – благоприятен за лицето, поради което
размерът на пенсията е определен с него.
По отношение определянето на размера на
пенсията решението е мотивирано с прилагане от длъжностното лице по чл. 98, ал.
1 от КСО, на относимите нормативни разпоредби на българското законодателство и Регламент
(ЕО) № 883/2004). Съответно посочено е, че по силата на чл. 52 от Регламента,
на В.Г. е опредЕ. пропорционална пенсия (пенсия, за която е необходимо сумиране
на осигурителни периоди), като съответно е изчислен размерът на пенсията, за
която лицето придобива право по българското законодателство, след което е
определен и пропорционален размер, съобразно съотношението на периодите на
осигуряване по българското законодателство към общия брой на периодите на
осигуряване във всички чужди държави.
По отношение доводите за неправилно определен
средномесечен осигурителен доход за страната за периода м. 01.2018 г. – м. 12.2018
г., в решението е посочено, че този доход не се определя еднолично и произволно
от длъжностното лице, а се утвърждава и обявява публично от управителя на НОИ,
по силата на чл. 37 от КСО.
Решението е връчено на В.Г. на 16.01.2023
година (известие за доставяне на л. 10 от делото).
За изясняване на спора от фактическа страна и
по искане на жалбоподателя, по делото се назначиха и изслушаха две съдебни
експертизи.
Заключенията на вещото лице В.П. по
изготвената съдебно – икономическа експертиза (СИЕ), са както следва: Пенсията
на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст е опредЕ. със средномесечен
осигурителен доход за страната – 889.90 лв. за периода от м. 01.2018 година –
м. 12.2018 година (12 месеца преди датата на определяне на пенсията –
04.01.2019 година). Този размер не е определен само за жалбоподателя, а се
утвърждава и публикува от НОИ по силата на чл. 37 от КСО. Индивидуалният
коефициент за определяне на пенсията на жалбоподателя е изчислен по старата
Методика, действаща до 31.12.2018 година, и новата Методика, действаща след
31.12.2018 година. При изчислението на пенсията на В.Г. е използван по – благоприятния
за лицето индивидуален коефициент 0.872, изчислен по старата Методика, а не индивидуален
коефициент 0.6394, изчислен по новата Методика. Трудовият стаж на жалбоподателя
е правилно изчислен от административния орган – общ осигурителен стаж,
превърнат в III категория труд: 40 г.,
09 м., в т.ч. осигурителен стаж, положен в РБ: 39 г. 03 м. и 08 дни, и
осигурителен стаж с право на пенсия, положен в Гърция: 01 г., 05 м. и 23 дни, с
което жалбоподателя придобива право на ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Само с
положения в РБ осигурителен стаж, В.Г. не придобива право на пенсия по чл. 69б,
ал. 1 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на сбор от 100 точки
осигурителен стаж и възраст. Към датата на подаване на заявлението за пенсия –
29.08.2018 година, жалбоподателят е имал 39 г. осигурителен стаж и възраст 59
г. и 2 м. С добавянето на осигурителен стаж от 01 г., 05 м. и 23 д., положен в
Гърция, жалбоподателят придобива право на ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО, при
което е изпълнено условието за сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 точки
(40 години трудов стаж и 60-годишна възраст). При определяне размера на ЛПОСВ е
спазено българското законодателство и
Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г.
Заключението на вещото лице, компетентно,
обективно, съответно на поставените задачи и безпристрастно дадено, се цени от
съда.
Това експертно заключение се оспори от
жалбоподателя, с доводи че СИЕ е неточна, непълна и необоснована, съответно по негово
искане се назначи и изслуша повторна съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Заключенията
на вещото лице В.В. по така извършената повторна ССЕ са както следва: Към
04.01.2019 година В.Г. придобива право на ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО –
окръгляне на 100 точки, като сбор от осигурителен стаж и възраст, формирани от
осигурителен стаж, превърнат в III
категория труд – 39 г., 03 м. и 08 дни, осигурителен стаж за право на пенсия,
положен в чужбина – 01 г., 05 м. и 23 д., и възраст – 59 г., 2 м. и 29 дни. Размерът
на ЛПОСВ на жалбоподателя е изчислен съобразно българското законодателство, като
средномесечният осигурителен доход за страната за периода м. 01.2018 г. – м.
12.2018 г., в размер на 889.90 лв., е умножен по индивидуалния коефициент на
лицето – 0.872, съответно е определен доход за изчисляване на размера на
пенсията – 775.99 лв., съответно е изчислен размер на пенсията, съобразено с § 7е от ПЗР на КСО – 592.81 лв.,
считано от 01.07.2022 година. Съгласно констативно-съобразителната част на ССЕ
(л. 124 от делото), индивидуалният коефициент на лицето в размер на 0.872, изчислен
съобразно чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, и ал. 11 от КСО, от осигурителния му доход
за период от три години, посочени по избор от В.Г. – от 01.01.1987 година до 31.12.1989
година (от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 година), и от
осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на
пенсията, е по-благоприятен за лицето, сравнено с индивидуалния коефициент на
лицето в размер на 0.6394, изчислен според правилото чл. 70, ал. 8-9, ал. 10,
т. 2 и ал. 11 от КСО (т.нар. нова методика), за периода 01.01.2000 година до
03.01.2019 година.
Периодите на осигуряване на жалбоподателя по
българското законодателство са 39 г., 03 м. и 08 дни, което е 471 месеца.
Общият брой на периодите на осигуряване във всички държави е 40 г. и 09 м. (39
г., 03 м. и 08 дни + 1 г., 5 м. и 23 дни, таблица на л. 123 от делото), което е
489 месеца. Въз основа на направения анализ и изчисления съобразно разпоредбите
на КСО и Регламента на Съвета (ЕО) № 883/2004 и 987/2009 г., личната пенсия на В.Г.,
с отделни позиции съобразно пропорционалния принцип и следващите се от
периодични преизчисления размери, следва да бъде:
- от датата на отпускане – 04.01.2019 година: 365.49 лв.
(за сметка на РБ 471/489 от 379.46 лв.);
- от 01.07.2020 година – в размер на 389.98 лв. (за
сметка на РБ 471/489 от 404.88 лв.);
- от 01.07.2021 година – в размер на 409.47 лв. (за
сметка на РБ 471/489 от 425.12 лв.);
- от 25.12.2021 година – в размер на 445.09 лв. (за
сметка на РБ 471/489 от 463.03 лв.);
- от 01.07.2022 година – в размер на 570.99 лв. (за
сметка на РБ 471/489 от 592.81 лв.);
- от 01.10.2022 година – в размер на 570.99 лв. (за
сметка на РБ 471/489 от 592.81 лв.)
Личната пенсия на В.Ц.Г. към момента следва да
бъде в размер на 570.99 лв. Заключението, неоспорено от страните, се цени и от
съда, независимо от идентичността на поставените задачи с тези, поставени по
първата изготвена и приета по делото експертиза, предвид съдържащите се в
същата допълнителни факти и обстоятелства, от значение за решаване спора.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Оспореното решение
е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.
117, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, именно ръководителят на
съответното ТП на НОИ – неговият директор, разполага с материална компетентност
да се произнесе с решение по жалба срещу разпореждане за отказ или неправилно
определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към
тях.
Решение № 591005****
от 12.01.2023 година е издадено в предписаната от закона писмена форма (чл. 59,
ал. 3, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО) и съдържа всички
задължителни реквизити, изисквани от чл. 59, ал. 2 от АПК, включително е
мотивирано с фактическите и правни основания за постановяването му, както и е издадено
в производство, съобразено с установените административнопроизводствени
правила. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на оспорвания
административен акт по реда на чл. 146, т. 1, т. 2
и т. 3
от АПК.
По приложението на
материалния закон:
Спорът между
страните в настоящото съдебно производство е относно определения размер на пенсията на жалбоподателя –
570.99 лв., според В.Г. неоснователно и неправилно занижен, поради: невключване
при изчисляване на общия му осигурителен стаж на положения от него осигурителен
стаж в чужбина (1 г., 5 м. и 23 д.); неправилно определен индивидуален
коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО (неприложими
разпоредби според жалбоподателя); „приет“ твърде нисък средномесечен осигурителен
доход за страната – 889.90 лв., който на свой ред, умножен неправилно с
погрешния коефициент е довел и до нисък размер на дохода за изчисляване на
пенсията – 775.99 лв.
Без основание е
твърдението на жалбоподателя за незачитане с процесното разпореждане на положен
от същия осигурителен стаж в чужбина.
С разпореждането,
предмет на оспорваното в настоящото производство решение на директора на ТПНОИ
– Перник, на жалбоподателя е зачетен положен общ осигурителен стаж – 40 г., 09
м. и 01 дни, от които: 1. общ осигурителен стаж в РБ, превърнат в III категория труд на основание чл. 104, ал. 2 от КСО – 39 г., 03 м. и 08 д. и 2. осигурителен стаж за право на пенсия, положен в
чужбина (Гърция) – общо 01 г., 05 м. и 23 дни, потвърден от гръцката
компетентна институция. Зачитането на положения в чужбина осигурителен стаж от
жалбоподателя, чийто размер не се оспорва, съответно кореспондира с приложените
по делото доказателства (формуляр Е – 205 GR, вх. № 2113-13-918#15/14.10.2022 година (л. 61), се потвърждава и от
заключенията на вещите лица и по двете изготвени, приети по делото експертизи. Предвид
това, изводите на по-горестоящия административен орган за липса на данни по
преписката за незачетен на жалбоподателя осигурителен стаж в чужбина, съответно
за неоснователност на тези доводи, изложени в жалбата се споделят от съдебния
състав. Съответно правилно е изчислен и общият осигурителен стаж на В.Г. при
сумиране на осигурителните периоди от двете държави към 04.01.2019 година,
каквито са и заключенията на вещите лица по двете съдебни експертизи.
Без основание е
твърдението в жалбата за неправилно определен индивидуален коефициент по реда
на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО.
Съгласно § 22ц, ал.
1 от ПЗР на КСО (нов – ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2020
г., в сила от 1.01.2021 г.), до 1 януари 2022 г. едновременно с подаването на
заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата
след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да
бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 –
7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към
заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово
възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на
пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или
доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след
тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31
декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно
трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски,
се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1.
Разпоредбата на §
22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО е създадена в полза на лицата с право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст с начална дата след 31.12.2018 г. (в случая
04.01.2019 година), като на същите е дадена възможност да изберат определяне на
индивидуален коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11,
ако това е по – благоприятно за тях.
В заявлението за
отпускане на пенсията (в случая с начална дата след 31.12.2018 г.) В.Г. е
посочил, че избира за целите на изчисляване на размера на пенсията,
осигурителния доход за три последователни години от последните 15 години осигурителен
стаж до 01.01.1997 година – от 01.01.1987 година до 31.12.1989 година. Съответно
е и приложил документи за осигурителния му доход за тригодишен период от
последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 година по негов избор.
Предвид това,
въпреки липсата на заявено изрично желание за изчисляване на индивидуалния му
коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО, се
приема, че е направен избор съгласно чл. 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, т.е. за прилагане на цитираните разпоредби на КСО. Освен това, независимо
от предоставената на лицето, разполагащо с право на пенсия възможност да избере
изчисляване на пенсията с индивидуален коефициент по посочения ред, предвид
въведеното изрично условие, това да е по – благоприятно за лицето,
административният орган е изчислил индивидуалния коефициент на жалбоподателя
както по реда на чл. 70, ал. 4 -7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО, така и по реда
на чл. 70, ал. 8 – 9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО, като съответно на основание
§ 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО е извършена преценка за по-благоприятния размер –
0.872 (съгласно чл. 70, ал. 4 -7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО), вместо 0.6394
(съгласно чл. 70, ал. 8 – 9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО).
В тази връзка
кредитират се изцяло заключенията по извършените по делото две експертизи, втората
неоспорена от жалбоподателя, потвърждаващи и стойностите на изчислените от
административния орган индивидуални коефициенти за определяне размера на
пенсията на В.Г., по старата Методика – 0.872, съответно по новата Методика –
0.6394 (и двете методики публично достъпни на интернет страницата на НОИ (https://nssi.bg/fizicheski-lica/pensii-bg/trudova-deinost-pridobivane-pravo/razmer-na-pensiite/),
респективно за приложен по-благоприятен индивидуален коефициент при определяне
размера на пенсията му, каквото е и изискването на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Във връзка с горното
без основание са доводите в жалбата, свързани с „позоваването“ от страна на
административния орган в чл. 70, ал. 10 и ал. 11 от КСО. Цитираните разпоредби,
независимо посочени, не са приложени при изчисляване на размера на
индивидуалния коефициент на жалбоподателя, роден преди 31 декември, 1959
година.
Без основание са и
доводите на жалбоподателя за „твърде нисък осигурителен доход за изчисляване размера
на пенсията“ – 889.90 лв.
Съгласно чл. 70, ал.
3 от КСО, доходът, от който се изчислява размерът на пенсията, се определя,
като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца
преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на
лицето. Съгласно чл. 37, ал. 5, т. 8 от КСО, управителят на НОИ утвърждава и
обявява осигурителния доход по чл. 70. Т.е., каквито мотиви се излагат и
оспорваното решение на директора на ТПНОИ, този доход не се определя от длъжностното
лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. За периода 01.01.2018 година до 31.12.2018 година
средномесечният осигурителен доход е 889.90 лв., видно е от публично достъпна
информация (обявление) на https://nssi.bg/sredniyat-osiguritelen-dohod-za-stranata-za-dekemvri-2018-g-e-95490-leva/). Въз
основа на това изчислен от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е доход за
изчисляване размера на пенсията на жалбоподателя – 775.79 лв. (889.90 лв. *
0.875).
Съответно приложено
е правилото на чл. 70, ал. 1 от КСО, в резултат на което, считано от 04.01.2019
година е опредЕ. пенсия на жалбоподателя, основано в българското
законодателство, в размер на 379.46 лв. (48.90% (40 г. и 09 м * 1.2%) * 775.99
лв. (доход за изчисляване размер на пенсията). Така извършените изчисления и
размерът на пенсията, опредЕ. на жалбоподателя, считано от 04.01.2019 година, се
потвърждават изцяло и от заключенията на вещите лица по изготвените и приети по
делото експертизи (л. 101, съответно л. 126 от делото).
Заключенията на
вещите лица потвърждават и извършените от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Перник, периодични преизчисления на така определения размер
на пенсията на жалбоподателя, съгласно чл. 100 от КСО, както следва:
от 01.07.2020 година
– размер на пенсията 404. 88 лв. (379.46 лв. * 1.067);
- от 01.017.2021 година – размер на пенсията 425.12
лв. (404.88 лв. * 1.05).
Правилно, в каквато
посока са и заключенията на експертите, е извършено с процесното разпореждане и
преизчисляването на размера на пенсията на жалбоподателя, считано от 25.12.2021
година, на основание § 7е от ПЗР на КСО.
Съгласно цитираната
разпоредба, отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г. включително
пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1.35 на сто за всяка
година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от
този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане.
Съответно, при
положен осигурителен стаж без превръщане – 29 г. и 01 м., разлика между общия
осигурителен стаж, превърнат в III категория
труд и осигурителен стаж без превръщане – 11 г. и 08 м. и проценти осигурителен
стаж, съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО – 53.26% (39.26% (29 г., 01 м. * 1.35%) +
14.00% (11 г., 08 м. * 1.2%), е определен размер на пенсията на жалбоподателя,
съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, считано от 25.12.2021 година – 413.29 лв.
(775.99 лв. * 53.26%).
На база на това
преизчисляване, на основание чл. 100 от КСО, пенсията на жалбоподателя е и осъвременена,
съобразно установените правила:
- за 2020 година в размер на 440.98 лв. (413.29
лв. * 1.067);
- за 2021 година в размер на 463.03 лв. (440.98
лв. * 1.05).,
както и съответно преизчислена на основание §
7ж, от ПЗР на КСО, считано от 01.07.2022 година в размер на 592.81 лв. (509.33
лв. (463.03 лв. пенсия към 30.06.2022 г. * 1.05) + 60.00 лв. (сума по ПМС №
479/30.12.2021 г. + 23.48 лв. (сума по § 7 от ЗБДОО/2022 г.)
Потвърждава се от
заключението на вещото лице по изготвената по делото допълнителна експертиза и
извършеното преизчисляване на пенсията на жалбоподателя по българското
законодателство, считано от 01.10.2022 година, в размер на 592.81 лв., основано
в разпоредбата на § 7е във вр. с § 7з, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КСО. (л. 125 от
делото).
Съответно правилно,
основано в така извършените изчисления, преизчисления и осъвременявания на
пенсията на жалбоподателя, предвид безспорното по делото обстоятелство, че само
с положения осигурителен стаж в РБ жалбоподателят не придобива право на пенсия
при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като не е изпълнено изискването за
наличие на 100 точки, сбор от осигурителен стаж и възраст, пенсията на В.Г. е
изчислена съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004) и Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламент
за прилагане). Приложено е правилото на чл. 52, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
№ 883/2004 – след изчисляването на размера на пенсията, за която лицето
придобива право по българското законодателство (теоретичен размер на пенсията),
е определен действителният пропорционален размер на пенсията, съобразно
съотношението между продължителността на периодите на осигуряване в РБ, към
общия брой на периодите на осигуряване във всички държави-членки, в случая РБ и
Гърция.
Или в случая, каквото
е приел и решаващият по – горестоящ административен орган с оспорваното в настоящото
производство решение, което се потвърждава и от изготвените по делото
експертизи, при периоди на осигуряване по българското законодателство – 39 г.,
03 м. и 08 дни, което е 471 месеца, и общ брой на периоди на осигуряване в
двете държави – 40 г. и 09 м., което е 489 месеца, считано от 04.01.2019 година,
пожизнено, на В.Г. е изчислена, съответно отпусната ЛПОСВ в размер на 365.49
лв. (471 (РБ)/489 (РБ + Гърция) * 404.88 лв. (ЛПОСВ по българското
законодателство). Съответно, при спазване на така заложения пропорционален
принцип са извършени и следващите се периодични преизчисления и осъвременявания
на пенсията на жалбоподателя: от 01.07.2020 г. – 398.98 лв. (471/489 * 404.88
лв.); от 01.07.2021 г. – 409.47 лв. (471/489 * 425.12 лв.); от 25.12.2021 г. - 445.99 лв. (417/489 * 463.03 лв.); от
01.07.2022 г. – 570.99 лв. (471/489 * 592.81 лв.); от 01.10.2022 г. – 570.99
лв. (471/489 * 592.81 лв.)
Въз основа на така
установеното в настоящото съдебно производство и изложените правни съображения
се налага извод, че отхвърлил и по същество жалбата на В.Ц.Г. срещу Разпореждане
№ 501005**** (протокол №
N01391) от 24.10.2022 година на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към
ТПНОИ – Перник, директорът на ТП на НОИ – Перник, е постановил
материалнозаконосъобразен административен акт, поради което не е налице
основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид изложеното,
въз основа на извършената цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт
по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, не се установи наличието на основания по чл. 146 от АПК за отмяната
му. Настоящият съдебен състав приема, че
в хода на валидно, проведено съобразно процесуалните правила производство, с
оспореното решение компетентният административен орган правилно е приложил
материалния закон спрямо установените в производството факти.
Относно разноските:
С оглед изхода
на спора следва да се остави без уважение направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените съдебни
разноски.
С оглед изхода
на спора своевременно направеното от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е
основателно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК и доколкото на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка
с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата
за възнаграждението е определяема, като съдът, на основание чл. 25, ал. 1 от
НЗПП счита, че следва да определи възнаграждението размер на 100.00 (сто) лева.
Сумата следва да се заплати от жалбоподателя в полза на Националния
осигурителен институт (НОИ), който съгласно чл. 33, ал. 2 от КСО и чл. 2, ал. 1
от Правилника за организацията и дейността на НОИ, е юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният едноличен административен орган –
директора на ТПНОИ – Перник, в полза на когото е осъществено процесуалното
представителство (§ 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК и Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата В.Ц.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Решение № 591005**** от 12.01.2023 година на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Перник, с което е
отхвърлена жалба на В.Ц.Г., вх. № 1012-13-173 от 12.12.2022 година, срещу Разпореждане
№ 501005**** (протокол № N01391) от 24.10.2022 година на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Перник, с което на основание чл. 69б, ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с § 22ц, ал. 1 от
Преходните и заключителни разпоредби на КСО и във връзка с Регламент (ЕО) №
883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за
координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, считано от 04.01.2019
година до пожизнено, му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като неоснователна.
ОСЪЖДА В.Ц.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Националния осигурителен
институт, с код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 62, сумата от 100.00 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/