ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в закрито заседание на 09 май 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
при секретаря
…………………………………………………. и с участието на прокурор ………………………………………………………… разгледа докладваното……. от съдия ЖЕКОВ……..………….…. гр.
дело № 1839 по описа за 2019 година, и намери следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена
от Д.Ж.С. срещу ТД на НАП Пловдив, с която са предявени искове по чл.55, ал.1,
предл. трето ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е
подал отговор.
Съдът, след като
провери редовността и допустимостта на предявените искове, счита, че делото не
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, а прекратено поради
следните съображения:
Съгласно чл. 14, ал.
1 ГПК на общите съдилища са подведомствени гражданските дела, а чл. 15, ал. 1
от същия кодекс задължава съда служебно да следи за наличието на
подведомственост във всяко положение на делото. Подведомствеността е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и постановеният при
нейното отсъствие съдебен акт е недопустим. Когато делото не е подведомствено
на съда, той е длъжен да прекрати производството по него, но освен това е
длъжен да изпрати молбата на съответния орган. Това е така, защото
допустимостта на искането се преценява само и единствено от органа, във
ведомството на който е решаването на спора. Когато съдът не е компетентен да
реши спора, той не е компетентен да се произнесе и относно съществуването на
правото да бъде сезиран орган от друго ведомство. Затова едновременно с
прекратяване на производството пред себе си съдът посочва компетентния да реши
спора орган и служебно му изпраща сезиращия акт - така
определение № 56/27.01.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 225/2017 г., IV г.о.
Настоящото
производство е образувано по искова молба на Д.С. срещу ТД на НАП, а
отправеното до съда искане е за осъждане на ответника да заплати на ищцата
представляваща заплатени без основание суми по изп.д. № 2954/2014 г. по описа
на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, вследствие на отказа на публичния
изпълнител за връщане на неоснователно платената според ищцата сума. В случая за ответник
е посочена НАП, а обстоятелствата и искането сочат на оспорване на проведеното
срещу ищеца изпълнение от публичен изпълнител с искане за връщане на недължимо
платени суми.
Вземанията за
данъци и задължителни осигурителни вноски обаче са публични държавни вземания
по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Изпълнителното
дело е образувано от публичен изпълнител за събиране на публични държавни
вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е
предвидено друго, а в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че публичните
вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за
приходите, освен ако в закон е предвидено друго. При положение, че
принудителното изпълнение на публичното вземане, възложено по посочената
разпоредба на публичен изпълнител, се осъществява по реда на ДОПК, то и
защитата срещу същото се осъществява по реда, предвиден в същия кодекс. Само
ако беше възложено на частен съдебен изпълнител събирането на публичните
вземания, то редът щеше да е по ГПК – арг. чл. 163, ал. 4 ДОПК.
Следва да се има
предвид обстоятелството, че събраните по определен ред публични задължения
подлежат на връщане по същия ред. В този смисъл е предвиден и специален ред по
данъчнопроцесуалното законодателство /чл. 128 и сл. от ДОПК/ за възстановяване
на недължимо платените данъци и
задължителни осигурителни вноски, събрани от органите по приходите, какъвто
безспорно е публичния изпълнител по см. на чл. 7, ал. 2 от ЗНАП. Наличието на
специален административен ред за връщане на недължимо заплатени суми, придобили
характер на публично държавно вземане, изключва наличието на процесуална
възможност за защита на страната по общия исков ред чрез предявяване на искови
претенции, основаващи се на неоснователно обогатяване - чл. 55 - 59 ЗЗД /така решение
№ 3296/12.05.2014 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 6838/2013 г./.
Т.е. недължимо
платени публични вземания, включително и държавни такси, се възстановяват по
административния ред на чл. 129 във вр. с чл. 118, ал. 1, т. 3 ДОПК, а не по
гражданскоправен ред.
В случая е налице
акт за отказ от възстановяване на недължимо платени данъци и осигурителни
вноски постановен по реда на чл. 129 ДОПК, с който е отказано възстановяване на
недължимо платени суми и този акт подлежи на обжалване по реда на ревизионните актове – чл. 129, ал. 7 ДОПК,
които се обжалват първо по административен ред /Глава осемнадесета ДОПК/ и
после по съдебен ред пред съответния административен съд /Глава деветнадесета
ДОПК/. Настоящият съдебен състав
намира, че публичният изпълнител не е следвало да се произнася по молбата по
изп.д. № 2954/2014 г. /л. 5 от делото/ за връщане на недължимо платени суми,
тъй като съгласно чл. 129, ал. 1-7 ДОПК компетентен да се произнесе по това искане
е съответният орган по приходите /както правилно е адресирана молбата/, а
неговият акт подлежи на обжалване по реда на ревизионните актове – по
административен ред пред съответният директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ при централното управление на Националната
агенция за приходите /чл. 152, ал. 2 ДОПК/ и пред съответния административен
съд /чл. 156, ал. 7 ДОПК/.
Въпреки това тъй
като подобно произнасяне е налице следва исковата молба да бъде препратена на
публичния изпълнител, като от неговата компетентност /с оглед направеното от
него произнасяне по молбата/ е да реши дали тя има характера на жалба и да я
администрира по реда на чл. 266 ДОПК или има характер на искане по чл. 129, ал.
1 ДОПК, което да препрати на съответния орган по приходите.
Прилагането и на
двете хипотези обаче води до извода, че подадената искова молба не е
подведомствена на Старозагорски районен съд, поради което и на осн. чл. 15 ГПК производството
по делото следва да бъде прекратено и жалбата/молбата изпратена на компетентния
административен орган чрез публичния изпълнител. На общия съд са подведомствени само гражданските дела.
От една страна спорът за законосъобразност
на действията на публичния изпълнител е в компетентност на съответния директор
на Териториална дирекция на НАП, съгласно чл. 266 ДОПК /тъй като е налице
произнасяне по молбата от публичния изпълнител/. Затова само този орган е
компетентен да провери редовна ли е жалбата /касае се за жалба, без оглед, че
длъжникът погрешно е именувал същата „Искова молба“/ и да се произнесе по
нейната допустимост. Също единствено този орган /не и общият съд/ има право да
прецени дали подателят на жалбата има интерес от обжалването /чл. 267, ал. 2,
т. 6 ДОПК/. Актът му подлежи на обжалване пред административния, а не пред
общия съд /чл. 268 ДОПК/. В случая не е налице недопустимост на иска поради
липсата на правен интерес от неговото предявяване, а поради неподведомственост
на правния спор на гражданския съд - така определение № 56/27.01.2017 г. на ВКС
по ч.гр.д. № 225/2017 г., IV г.о. Съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК
публичните вземания се събират от публичен изпълнител при НАП по реда на ДОПК,
освен ако в закона е предвидено друго. В настоящия случай се касае за
изпълнение на публични държавни вземания събирани от публичен изпълнител.
Исканията и доводите следва да бъдат направени пред публичния изпълнител и при
евентуален отказ за предприемане на действия по отписването им той може да бъде
обжалван по реда на чл. 266 ДОПК. В
случай, че направените искания и доводи по чл. 173 ДОПК не бъдат уважени,
длъжникът може да защити правата си в производство пред административния съд,
образувано по реда на чл. 268 ДОПК. В конкретния случай има образувано
изпълнително производство при публичен изпълнител в ТД при НАП и за ищеца
съществува възможност да защити правата си по предвидения в ДОПК специален ред,
който дерогира действието на общия ред /така определение № 346/09.05.2013 г. на
ВКС по ч.т.д. № 1566/2013 г., II т.о., определение № 352/11.07.2016 г. на ВКС по ч. гр.д. №
2861/2016 г., IV г.о./.
От друга страна
както се изясни по-горе описаната в чл. 128 и сл. ДОПК процедура също е
административна и се развива пред административни органи, респ. административен
съд.
Поради неподведомствеността
на спора, но изпращането на делото на друг орган компетентен да реши същия,
присъждането на разноски /каквото е искането на ответника/ на този етап от
производството би било преждевременно и поради това искането не следва да бъде
уважено.
На основание чл.
15, ал. 2 ГПК определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
Така мотивиран и
на основание на чл. 15, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРЕКРАТЯВА
поради неподведомственост производството по гр.д. № 1839/2019 г. по описа на
Старозагорския районен съд образувано по искова молба вх. № 9430/29.03.2019 г.
подадена от Д.Ж.С. против ТД на НАП Пловдив за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 3490,21 лв.
РАЗПОРЕЖДА изпращането на подадената от Д.Ж.С. искова
молба, която по естеството си е жалба/молба срещу действията по изп.д. №
2954/2014 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора
както и приложенията към нея и преписите, включително препис от настоящото
определение, на публичен изпълнител към офис Стара Загора, Териториална
дирекция Пловдив, на Национална агенция за приходите за администриране по реда
на чл. 266 и сл. ДОПК, респ. препращане по реда на чл. 128 и сл. ДОПК.
Определението може
да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред Старозагорски окръжен съд в
седмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: