МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 72/28.06.2016
г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 695/2016
г. ПО ОПИСА НА ЯРП
ЯРП е предявила
обвинение против Р.Т.Р. *** за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В с.з.
участващия по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така,
както е по обвинителния акт. Изложената в акта фактическа обстановка намира за
доказана от събраните по време на съдебното следствие доказателства, поради
което счита, че същия следва да бъдат признат за виновен по предявеното му
обвинение. Предлага да му се наложи наказание от шест месеца лишаване от
свобода, към минимума на предвиденото в закона и при условията на чл.54 от НК,
като с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на
деянието счита, че спрямо него липсват законови пречки за прилагане института
на условното осъждане. Затова пледира така определено по размер, наказанието му
да бъде отложено от изтърпяване за изпитатетен срок от три години.
Подсъдимият Р.,
редовно призован, участва лично в съдебното заседание. Признава вината си, дава
обяснения по обвинението и изразява съжаление за стореното. Относно вида,
размера и начина на изтърпяване на наказанието споделя становището на
прокурора.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 28.11.2003г., по време на брака си със С.К.И., с
нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС, рег. №
12294/28.11.2003г., свидетелят И. С. И. *** закупил лек автомобил марка „БМВ“,
модел 524 TD с peг. ***.
На 23.04.2009г. И. решил да
продаде автомобила на подсъдимия Р. за сумата от 3000 лева. За целта св. И. и
съпругата му сключили с подсъдимия предварителен договор за покупко-продажба на
лекия автомобил, по силата на който, в срок до 31.05.2009г. подсъдимият
следвало да заплати на И. договорената цена, а последните следвало да
прехвърлят собствеността върху вещта на подсъдимия. Съобразно уговореното между
подсъдимия и. И., в деня на сключване на предварителния договор подсъдимият
платил част от договорената продажна цена в размер на 700 лева, а св. И. предал
автомобила на подсъдимия, за да го ползва до сключването на окончателен
договор. Независимо от това, след изтичане на уговорения в предварителния
договор срок, подсъдимият не предприел действия по уреждане на отношенията си
със св. И. и съпругата му, а продължил да ползва автомобила, като впоследствие
го дал на негов познат. До момента подсъдимият не е върнал вещта на св. И., нито
е заплатил пълния размер на договорената продажна цена.
Видно от заключението на вещото лице, изготвило
назначената оценителна автотехническа експертиза, към месец юни 2009г. средната
пазарна стойност на л.а. „БМВ“, модел 524 TD, с peг. ***, възлиза на 3000 лв.
Към момента на
извършване на деянието подсъдимият е неосъждан.
След извършване на
деянието е бил осъждан два пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ
характер и е бил освобождаван два пъти от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
С присъдата по
НОХД № ***/2014г. на БРС, влязла в сила на 29.07.2014г., е осъден условно на
ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, от
показанията на свидетеля И., от заключението и показанията на вещото лице,
изготвило назначената оценителна автотехническа експертиза, както и от писмените
доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият
Р., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
чл.206, ал.1 НК, тъй като на 01.06.2009г. в гр.Ямбол, противозаконно е присвоил
чужда движима вещ - л.а. марка „БМВ”,
модел 524 TD, с рег. № ***, собственост на И.С.И.
и С.К.И.,***, която вещ владеел на основание сключен предварителен договор за покупко-продажба
на МПС от 23.04.2009г.
Фактът, че подсъдимият е автор на деянието съдът
намери за безспорно установен, както от обясненията му, които съдът кредитира
изцяло, като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства, така
и от показанията на свидетеля И..
Според чл.206, ал.1 от НК, обсебването представлява
противозаконно присвояване на чужда движима вещ, с тази особеност, че вещта се
намира във фактическата власт на дееца на определено правно основание, като изпълнителното
деяние на престъплението се осъществява чрез акт на противозаконно (без
знанието и съгласието на собственика) фактическо или юридическо разпореждане с
чуждата вещ. В случая, от обективна страна подс. Р. е осъществил всички
признаци от състава на престъплението обсебване по смисъла на чл.206, ал.1 от НК. Безспорно, същият е присвоил намиращата се в негова фактическа власт чужда движима
вещ - л.а. марка „БМВ”, модел 524 TD, с рег. № ***, тъй като се е разпоредил с
нея като със своя, предоставяйки я на трето лице. Владението си върху вещта
подсъдимият е установил по силата на сключен със собствениците й предварителен
договор за продажба на МПС, съгласно който автомобилът му е бил предаден, за да
го ползва до 31.05.2009г., когато е следвало да сключи окончателен договор,
като заплати пълния размер на договорената цена и да придобие собствеността. При
предоставяне на ползването е било изрично уточнено, че подсъдимият може единствено
да ползва вещта по предназначение до 31.05.2009г. Изпълнителното деяние се
изразява в противозаконно фактическо разпореждане с вещта като със своя чрез
предоставянето й на трето лице, което ограничава упражняването на правото на
собственост на св. И..
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал, че към момента на разпореждане с автомобила чрез
предаването му на трето лице, същият не е бил негова собственост, че го владее
на правно основание – сключен предварителен договор за продажба, както и, че му
е позволено единствено да ползва вещта до 31.05.2009г. Предвиждал е, че в
резултат на разпореждането вещта ще премине във фактическа власт на друго лице,
като е съзнавал, че това излиза извън предоставените му правомощия за
разпореждане с предмета на престъплението. Същевременно е целял да се разпореди
с вещта като със своя.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ:
За извършеното от
подс. Р. престъпление по чл.206, ал.1 от НК действащата към момента на
извършване на деянието редакция на текста, до промяната й с ДВ бр.26/2010г.,
предвижда наказание до шест години лишаване от свобода, а редакцията след
промяната с цитирания брой на ДВ предвижда специален минимум на наказанието
лишаване от свобода – от една година, и същият максимум - до шест години.
Поради това, след като с оглед въвеждането на специален минимум на наказанието
лишаване от свобода последвалата законодателна промяна се явява
по-неблагоприятен за подсъдимия закон, на основание чл.2, ал.2 от НК
наказанието му беше определено в границите, очертани от разпоредбата на чл.206,
ал.1 от НК в действащата към момента на извършване на деянието редакция на
нормата.
В така очертаните законови рамки на
наказанието, съдът наложи на подсъдимия наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистото му
съдебно минало към момента на извършване на деянието, дадените по време на
съдебното следствие обяснения, с които в значителна степен допринася за разкриване обективната истина по делото,
признанието на вината, проявената критичност към извършеното, както и изминалия
сравнително голям период от време от извършване на деянието. От друга страна
обаче, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието,
обуславяща се от високата стойност на присвоената вещ в размер на 3000 лва,
както и завишената степен на обществена опасност на личността на подсъдимия,
обуславяща се от обстоятелството, че след извършване на деянието е осъждан за
престъпление от общ характер с присъдата по НОХД № ****/2014г. на БРС и е бил
освобождаван два пъти от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК по НАХД № ****/2013г. на СРС и по НАХД № ****/2013г.
на СРС, при което намери, че на фона на изброените по-горе отегчаващи
отговорността му обстоятелства, смекчаващите не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, и не дават основание за определяне на по-леко
наказание, нито водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко
такова.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.66 ОТ НК.
На основание цитираната разпоредба, съдът отложи от
изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на
присъдата в сила, тъй като, от една страна, имайки предвид срока на наложеното му
наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три години, и чистото му
съдебно минало към момента на извършване на деянието, намери, че спрямо него не
са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. От
друга страна, като отчете и изброените по-горе смекчаващи отговорността му
обстоятелства намери, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително
да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
При това положение, тъй като подсъдимият беше признат
за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и
направените по делото разноски общо в размер на 196,06 лева, от които 166,06 лева,
вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР - Ямбол, и
30 лева, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметка на ЯРС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: