№ 37
гр. См., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело №
20235400900014 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.439ал.2
ГПК.
ИЩЦАТА Д. П. Ц., ЕГН ********** с адрес гр.См., ул.“К.
Авр.“ №5, чрез пълномощника и адв. М. Орм. от АК-См., със съдебен адрес:
гр.Р., бул.“Б.“ №9, твърди в исковата молба, че на 3.V.2011год. е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№579/2011год. по описа на СРС, с който е
осъдена да заплати на първия ответник „Ю. Б.“ АД гр.С., ЕИК ******** /с
предишно наименование „Ю. и Еф Джи Б.“ АД/ сумата 25 280.31лв., дължима
по Договор за потребителски кредит от 29.VІ.2009год. и Анекс№1 към
договора от 23.VІ.2010год., от която 23 074.78лв. главница, 2 052.79лв.
договорна лихва, дължима за периода от 29.VІІ.2009год. до 30.ІІІ.2011год.,
152.74лв. наказателна лихва, дължима за периода от 29.VІІ.2010год. до
30.ІІІ.2011год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.ІV.2011год. до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното
производство, от които 505.61лв. платена ДТ и 843.36лв. адвокатско
възнаграждение. Взискателят „Ю. и Еф Джи Б.“ АД гр.С. въз основа на
издадения изпълнителен лист, на 14.ІІ.2012год. е образувал изп.д.
№72/2012год. по описа на ДСИ при См.ски районен съд. На 23.ІІ.2012год.
ДСИ е връчил на ищцата покана за доброволно изпълнение, както и заповед
1
за изпълнение по чл.418 ГПК и препис от Разпореждане от 2.V.2011год.
постановено по ч.гр.д.№579/2011год. по описа на СРС. В указания 14-дневен
срок ищцата не е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради
което с изтичането му изпълнителното основание е влязло в сила на
8.ІІІ.2012год. От тази дата е започнала да тече и погасителната давност за
вземането на кредитора. В рамките на образуваното изпълнително дело до
настоящия момент не са предприемани допълнителни действия за събиране
на вземането по издадения изпълнителен лист, годни да прекъснат
погасителната давност. Ето защо ищцата счита, че към датата на подаване на
исковата молба- 28.ХІ.2022год., не дължи сумите, обективирани в издадения
изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изп.д.№72/2012год.
по описа на ДСИ при СРС, тъй като същите са погасени с изтичането на
приложимата за тях петгодишна давност. Изтеклата погасителна давност
представлява факт, който е настъпил след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Последното валидно изпълнително действие е налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, на 17.ІІ.2012год. След тази дата,
петгодишната погасителна давност за вземанията, е изтекла на 17.ІІ.2017год.
Като се има предвид ТР№2/26.VІ.2015год. по т.д.№2/2013год. на ОСГТК на
ВКС, ищцата счита, че производството по изп.д.№72/2012год. по описа на
ДСИ при СРС е прекратено по силата на закона, на основание чл.433ал.1т.8
ГПК на 17.ІІ.2014год., тъй като взискателят по изпълнението не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, считано
от 17.ІІ.2012год., когато с разпореждане на ДСИ е наложен запор върху
вземанията на длъжника. Ищцата счита, че не дължи на второто ответно
дружество „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. сумите по издадения изпълнителен лист,
поради погасяването им по давност. С писмо изх.№72/30.ІІІ.2016год. по изп.д.
№72/2012год. ДСИ е поискал от „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. да представи
доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия, съгласно
чл.99ал.3 ЗЗД, но отговор на това писмо в изпълнителното производство не е
постъпил, поради което като взискател в производството по изп.д.
№72/2012год. по описа на ДСИ при СРС е посочен само първия ответник-
„Ю. Б.“ АД гр.С., а цесионера „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. не е бил конституиран
като взискател по делото. Ето защо ищцата моли См.ският окръжен съд да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
2
страните, че Д. П. Ц., ЕГН ********** не дължи на „Ю. Б.“ АД гр.С., ЕИК
******** и „ЕОС М.“ ЕООД гр.С., ЕИК *********, сумата 25 280.31лв.,
дължима по Договор за потребителски кредит от 29.VІ.2009год., и
Анекс№1/23.VІ.2010год. към него, от които: 23 074.78лв. главница, 2
052.79лв. договорна лихва за периода от 29.VІІ.2009год. до 30.ІІІ.2011год.,
152.74лв. наказателна лихва за периода от 29.VІІ.2010год. до 30.ІІІ.2011год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.ІV.2011год. до
28.ХІ.2022год. /в размер на 27 230.34лв./, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 1 348.97лв., от които 505.61лв. за ДТ и
843.36лв. за адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист на 3.V.2011год. по ч.гр.д.№579/2011год. по описа на СРС,
и за чието събиране е образувано изп.д.№72/2012год. по описа на СИС при
СРС, тъй като са погасени по давност. Моли с оглед изхода на делото, да се
присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищцата на адв. М. Орм. по реда на чл.38ал.2 ЗА.
С допълнителна искова молба вх.№1382/11.ІV.2023год.
ищцата Д. Ц., чрез пълномощника и адв. М. Орм. уточнява петитума на
исковата молба, както следва: Да се признае за установено в отношенията
между страните, че Д. П. Ц., ЕГН ********** не дължи на „Ю. Б.“ АД гр.С.,
ЕИК ******** и „ЕОС М.“ ЕООД гр.С., ЕИК *********, сумата 25 280.31лв.,
дължима по Договор за потребителски кредит от 29.VІ.2009год., и
Анекс№1/23.VІ.2010год. към него, от които: 23 074.78лв. главница, 2
052.79лв. договорна лихва за периода от 29.VІІ.2009год. до 30.ІІІ.2011год.,
152.74лв. наказателна лихва за периода от 29.VІІ.2010год. до 30.ІІІ.2011год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.ІV.2011год. до
28.ХІ.2022год. /в размер на 27 230.34лв./, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 1 348.97лв., от които 505.61лв. за ДТ и
843.36лв. за адвокатско възнаграждение, тъй като е погасена възможността за
принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден изпълнителен
лист на 3.V.2011год. по ч.гр.д.№579/2011год. по описа на СРС, и за чието
събиране е образувано изп.д.№72/2012год. по описа на СИС при СРС, на
основание чл.439ал.2 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ „Ю. БЛГАРИЯ“ АД гр.С., ЕИК ********,
представлявано от изпълнителните директори Д. Б. Ш. и П. Н. Д., чрез
пълномощника му адв. Ж. Д. от АК- Стара Загора, в законоустановения срок
3
по чл.367ал.1 ГПК подава писмен отговор вх.№1149/21.ІІІ.2023год. /с дата на
пощенското клеймо 20.ІІІ.2023год./ на исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ „ЕОС М.“ ЕООД гр.С., ЕИК *********,
представлявано от управителя Р. Ив. М.-Т., чрез пълномощника и адв. Н. К.
от АК-Стара Загора, подава писмен отговор вх.№1148/21.ІІІ.2023год. /с дата
на пощенското клеймо 20.ІІІ.2023год./ на исковата молба.
И двамата ответниците считат, че за ищцата Д. П. Ц. липсва
правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск с
правно основание чл.124ал.1 ГПК. Правният интерес на ищеца е положителна
процесуална предпоставка, чието наличие следва да се докаже именно от
ищцата. Считат, че ищцата е направила неуспешен опит да обоснове правния
си интерес от предявяване на иска, тъй като няма висящ изпълнителен
процес, не са предприемани принудителни изпълнителни действия, поради
което липсва правен интерес от водене на настоящето производство.
Възможността в бъдеще ответниците да предприемат изпълнителни действия
е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес. Противното
би означавало правният интерес да почива на предположение, а не на
конкретно действие или бездействие от страна на ответниците. Така правният
интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисква практиката на ВКС.
Ответниците не оспорват, че изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433ал.1т.8 ГПК ex lege, както и че към датата на предявяване на
иска е настъпила петгодишната погасителна давност, по силата на която е
погасено правото на принудително събиране на процесното вземане. Считат,
че предвид липсата на изпълнителни действия спрямо ищцата и
невъзможността ответните дружества да ползват осъдителния титул, посочен
в исковата молба, по повод същото задължение, по давност е погасена
възможността за принудително събиране на задължението, а не самото
вземане. Ответникът „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. дори не е бил конституиран като
взискател в изпълнителното производство, а ответникът „Ю. Б.“ АД гр.С. не е
предприел каквито и да е било действия, с които да засегне правната или
материалната сфера на ищцата. Съобразно господстващото становище в
правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност
не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува и длъжникът
4
продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена
само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази насока е разпоредбата
на чл.118 ЗЗД според която, ако длъжникът изпълни задължението си след
изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в
момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Ответниците
считат предявения иск и за неоснователен, тъй като вземането продължава да
съществува, но се погасява възможността да бъде събрано по съдебен ред. В
случая ищцата не оспорва съществуването на валиден договор за кредит,
неизпълнението си по този договор за кредит, както и дължимостта на сумата,
а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение.
Ето защо ответниците молят съда да прекрати производството поради липса
на правен интерес от водене на иск по чл.124ал.1 ГПК или ако уважи иска, да
остави разноските в тежест на ищцата, предвид обстоятелството, че
ответниците не са дали повод за завеждане на иска- след датата на цесията не
са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок и
да накърнят правната сфера на ищцата, като наред с това признават иска.
См.ският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба от ищцата и нейният пълномощник адв. М. Орм.,
становището на ответниците по иска и техните пълномощници адв. Н. К. и
адв. Ж. Д., обсъди събраните по делото писмени доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните
фактически и правни изводи:
Безспорни факти по делото:
От доказателствата по делото се установява и между страните
не е спорно, че на 3.V.2011год. е издаден изпълнителен лист, на основание
чл.418ал.2 ГПК, въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1152/2.V.2011год. по
ч.гр.д.№579/2011год. на См.ски районен съд, с която длъжникът Д. П. Ц., ЕГН
********** е осъдена да заплати на „Ю. И ЕФ ДЖИ Б.“ АД гр.С., ЕИК
******** сумата 25 280.31лв., дължима по Договор за потребителски кредит
от 29.VІ.2009год. и Анекс№1 към договора от 23.VІ.2010год., от която:
23 074.78лв. главница, 2 052.79лв. договорна лихва, дължима за периода от
29.VІІ.2009год. до 30.ІІІ.2011год., 152.74лв. наказателна лихва, дължима за
периода от 29.VІІ.2010год. до 30.ІІІ.2011год., ведно със законната лихва
5
върху главницата, считано от 26.ІV.2011год.- датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането,
както и разноските в заповедното производство в размер на 1 348.97лв., от
които 505.61лв. платена ДТ и 843.36лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК №1152/2.V.2011год. по ч.гр.д.
№579/2011год. на СРС е връчена на ищцата-длъжник Д. П. Ц. с покана за
доброволно изпълнение на 23.ІІ.2012год. и е влязла в сила спрямо нея на
8.ІІІ.2012год., тъй като тя не е подала възражение срещу заповедта за
изпълнение.
От приложеното като доказателство по настоящето дело
надлежно заверено копие от изп.д.№72/2012год. по описа на ДСИ при СРС се
установи, че делото е образувано по молба вх.№360/13.ІІ.2012год. на
взискателя „Ю. и Еф Джи Б.“ АД гр.С. на 14.ІІ.2012год., с искане за налагане
запори върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. Ц., получавано от
РВК „Орф.“ гр.См., ЕИК ********* и върху притежаваното от нея МПС. На
22.ІІ.2012год. ДСИ изпраща запорно съобщение до третото задължено лице
РВК „Орф.“ гр.См., ЕИК *********, че е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Д. П. Ц., ЕГН **********, по молба на
взискателя-кредитор „Ю. И Еф Джи Б.“ АД гр.С..
Безспорно е, че с Договор за цесия от 18.І.2016год.,
цедентът „Ю. Б.“ АД гр.С. е прехвърлил вземанията си към длъжника Д. П.
Ц., ЕГН **********, произтичащи от Договора за потребителски кредит от
29.VІ.2009год. и Анекс№1 към договора от 23.VІ.2010год., на цесионера
„ЕОС М.“ ЕООД гр.С., ЕИК *********. Ето защо с молба вх.
№60542/12.ІІІ.2016год. цесионера „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. е поискал от ДСИ
при СРС да бъде конституиран като взискател по изп.д.№72/2012год. по
описа на СИС при СРС. ДСИ при СРС е постановил върху молбата
разпореждане от 14.ІІІ.2016год., с което на основание чл.429 ГПК е
„конституирал „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. като взискател по делото на мястото на
досегашния такъв“. Но с друго разпореждане от 14.ІІІ.2016год. ДСИ е
разпоредил, по делата с взискател „Ю. Б.“ АД гр.С., по повод поисканото от
цесионера „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. конституиране като взискател, на основание
извършена цесия, да не се изпълняват до момента, в който по всяко от
изпълнителните дела не постъпи документ от страна на „ЕОС М.“ ЕООД
гр.С., от който да е видно, че цесията е съобщена в предвидения от закона
6
срок на длъжника по цедираното вземане. След представяне на документ за
съобщаване на цесията на длъжника, делата да се докладват на ДСИ за
конституиране ан цесионера. На 30.ІІІ.2016год. е изпратено съобщение до
цесионера „ЕОС М.“ ЕООД гр.С., че следва да представи документ за
уведомяване на длъжника за извършената цесия, съгласно чл.99ал.3 ЗЗД, като
съобщението е получено на 11.ІV.2016год. от старши юрисконсулт Б. К..
Липсват доказателства в изпълнителното производство, цесионера „ЕОС М.“
ЕООД гр.С. да е представил документ за съобщаване на цесията на длъжника
Д. Ц., съгласно чл.99ал.3 ЗЗД. Ето защо в издаденото удостоверение по изп.д.
№72/2012год. ДСИ при СРС сочи, че молбата на цесионера „ЕОС М.“ ЕООД
гр.С. не е уважена и дружеството не е конституирано като взискател в
изпълнителното производство, тъй като не е представен документ за
съобщаване на цесията по чл.99ал.3 ЗЗД на длъжника. Посочил е, че няма
издадено постановление за прекратяване на производството по изп.д.
№72/2012год. по описа на СИС при СРС към настоящия момент, въпреки, че
има условия за перемпция.
При така установената фактическа обстановка, която е
безспорна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439ал.2
ГПК, с който се оспорват вземанията по изпълнителното основание-
изпълнителен лист от 3.V.2011год., издаден по ч.гр.д.№579/2011год. по описа
на СРС, а именно: сумата 25 280.31лв., дължима по Договор за потребителски
кредит от 29.VІ.2009год., и Анекс№1/23.VІ.2010год. към него, от които: 23
074.78лв. главница, 2 052.79лв. договорна лихва за периода от 29.VІІ.2009год.
до 30.ІІІ.2011год., 152.74лв. наказателна лихва за периода от 29.VІІ.2010год.
до 30.ІІІ.2011год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.ІV.2011год. до 28.ХІ.2022год. /в размер на 27 230.34лв./, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 1 348.97лв., от
които 505.61лв. за ДТ и 843.36лв. за адвокатско възнаграждение,, за
събирането на които е предприето принудително изпълнение срещу ищцата
Д. П. Ц., ЕГН ********** по изп.д.№72/2012год. по описа на ДСИ при СРС,
тъй като е погасена възможността за принудително изпълнение на
вземанията, на основание чл.439ал.2 ГПК.
Със задължителното за съдилищата, съгласно чл.280ал.1т.1
7
ГПК, решение№257/30.ІV.2020год. по гр.д.№694/2019год. на ІІІ ГО на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, се приема, че давността е не само забрана
за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде установено
неговото съществуване или несъществуване с иск. В този смисъл, когато
длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.439
ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността.
В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването
на отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е
погасено по давност, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото
право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след
издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица-
прекратяване на изпълнителния процес /чл.433ал.1т.7 ГПК/. Липсата на
изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното
изпълнение. В гражданското право общото правило е, че давността е правна
последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е
задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си.
В настоящия случай има издаден изпълнителен титул срещу
ищцата Д. Ц. в полза на първия ответник- „Ю. Б.“ АД гр.С. и висящ
изпълнителен процес по изп.д.№72/2012год. по описа на ДСИ при СРС.
Обстоятелството, че е настъпила перемпция по изп.д.№72/2012год. по описа
на ДСИ при СРС и изпълнителното производство следва да се счита
прекратено по право, съгласно чл.433ал.1т.8 ГПК, не лишава длъжника по
изпълнителното дело от възможността да предяви иск за установяване за
недължимост на вземанията на кредитора, поради погасяване по давност на
възможността за принудително изпълнение. Както е посочено и в
задължителната съдебна практика- Решение№37/24.ІІ.2021год. по гр.д.
№1747/2020год. на ІV ГО на ВКС перемцпията е без правно значение за
давността. Поради което съдът счита, че е налице правен интерес на ищцата
от предявяването на отрицателния установителен иск по чл.439ал.2 ГПК, с
което да установи погасяването по давност на изпълняемото право,
подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпилия нов факт-
изтичане на срока на петгодишната погасителна давност. Затова съдът счита
това възражение на ответника „Ю. Б.“ АД гр.С. за неоснователно. Както
8
приема задължителната съдебна практика, дори да не са предприети
конкретни изпълнителни действия, достатъчен е правния интерес на ищеца от
осуетяване на възможността на кредитора да инициира ново изпълнително
производство.
Съдът счита за основателно възражението на ответника
„ЕОС М.“ ЕООД гр.С. за недопустимост на предявения иск спрямо него,
поради липса на правен интерес на ищцата Д. Ц.. По делото безспорно се
установи, че цесионерът „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. не е бил конституиран като
взискател по изп.д.№72/2012год. по описа на ДСИ при СРС, тъй като не е
представил доказателство, че договорът за цесия от 18.І.2016год., сключен с
цедента „Ю. Б.“ АД гр.С., е надлежно съобщен на длъжника, съгласно
изискванията на чл.99ал.3 ЗЗД. Поради което „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. няма
качество взискател по изпълнителното дело, а надлежен носител на вземането
по изпълнителния лист е останал цедента „Ю. Б.“ АД гр.С.. Към момента на
предявяване на иска- 28.ХІ.2022год., не е имало правен спор между ищцата Д.
Ц. и ответника „ЕОС М.“ ЕООД гр.С. нито относно съществуването на
вземането по договора за потребителски кредит, нито относно
съществуването на правото на принудително изпълнение въз основа на него.
А след като между страните по делото не е съществувал правен спор нито към
момента на предявяване на иска, нито към момента на постановяване на
решението, за ищцата Д. Ц. липсва правен интерес от предявяване на иска
срещу ответника „ЕОС М.“ ЕООД гр.С.. Поради което съдът ще следва да
прекрати производството по делото по отношение на ответника „ЕОС М.“
ЕООД гр.С., поради недопустимост на предявения срещу него отрицателен
установителен иск по чл.439ал.2 ГПК.
Със задължително за съдилищата, съгласно чл.280ал.1т.1
ГПК, решение№118/7.VІІ.2022год. по гр.д.№4063/2021год. на ІІІ ГО на ВКС,
е даден отговор за приложимия срок /три или пет години/, с който се погасява
по давност вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение.
Според ВКС, разпоредбата на чл.117ал.2 ЗЗД установяваща пет годишен срок
за новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в
сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е
така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува
9
към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно
чл.424 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на
срока за възражение. А по реда на чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По този начин законодателят е преклудирал
възможността за възражения срещу влязлата в сила заповед за изпълнение.
Изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се
стабилизира окончателно при хипотезите на чл.416 ГПК, тъй като по новия
ГПК заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./ / и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането
се преклудират. Или в случая ищцата- длъжник по изпълнително дело
№72/2012год. по описа на ДСИ при СРС, оспорва съществуването на правото
на принудително изпълнение в полза на взискателя „Ю. Б.“ АД гр.С., поради
изтекла погасителна давност.
Погасителната давност представлява период от време, с
изтичането на който се погасява възможността за събиране на едно вземане по
принудителен ред. Погасителната давност е юридически факт, който възниква
след изтичане на определен от закона срок, който поражда за задълженото
лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява
право на принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като
задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на
кредитора към принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда по-кратък срок, а според разпоредбата на чл.117ал.2 ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът за новата давност е
всякога пет години. Съгласно чл.114ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, когато вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва,
според чл.116 б.“в“ от ЗЗД, с предприемането на действия по принудително
10
изпълнение.
В настоящият случай заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1152/2.V.2011год. по
ч.гр.д.№579/2011год. на СРС е връчена на длъжника Д. П. Ц. на 23.ІІ.2012год.
от ДСИ при СРС, с покана за доброволно изпълнение на задълженията. И тъй
като в срока по чл.416 ГПК не е подадено възражение срещу нея, тя е влязла в
сила на 8.ІІІ.2012год., от която дата започва да тече нова петгодишна давност
за вземанията, установени със сила на присъдено нещо /съгласно
решение№37/24.ІІ.2021год. по гр.д.№1747/2020год. на ІV ГО на ВКС/.
Установи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 3.V.2011год.
по ч.гр.д.№579/2011год. на СРС, е образувано изп.д.№72/2012год. по описа на
ДСИ при СРС. Съгласно ППВС№3/1980год., което е в сила до приемането на
ТР№2/26.VІ.2015год. на ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на
същото, и по време на производството давност не тече. С
ТР№2/26.VІ.2015год. на ОСГТК на ВКС е прието ново тълкуване, според
което давността в изпълнителното производство се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но тя не се спира. Съгласно ТР№3/28.ІІІ.2023год. по т.д.
№3/2020год. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.VІ.2015год. на ТР№2/26.VІ.2015год. по т.д.№2/2013год.
на ОСГТК на ВКС. Или в случая следва да се приеме, че от датата на
образуване на изп.д.№72/2012год. по описа на ДСИ при СРС- 14.ІІ.2012год. е
прекъснат давностния срок и по време на изпълнителния процес давност не е
текла, но до отмяната на ППВС№3/1980год. с ТР№2/2015год. на ОСГТК на
ВКС, обявено на 26.VІ.2015год. След тази дата се приема, че давност тече, но
тя се прекъсва с всяко предприето действие по принудително изпълнение,
след което започва да тече нова давност. Следователно в периода от
14.ІІ.2012год. до 26.VІ.2015год. не е текъл давностен срок, като от
26.VІ.2015год. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Съгласно
чл.116 б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия по
принудително изпълнение на вземането. В тази връзка следва да се имат
предвид указанията по прилагането на закона, дадени в т.10 от
ТР№2/2013год. на ОСГТК на ВКС, според които в изпълнителният процес
11
давността се прекъсва многократно с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо дали прилагането му е поискано от взискател и/или е предприето
по инициатива на ЧСИ/. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи. Същинските изпълнителни действия, които прекъсват давността
са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и на оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение и др.
В случая е безспорно, че по изп.д.№72/2012год. по описа на
ДСИ при СРС, на 17.ІІ.2012год. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Д. Ц., като на 22.ІІ.2012год. е изпратено и
запорно съобщение на работодателя на длъжника. Други изпълнителни
способи не са предприемани от взискателя по делото. По отношение на
ищцата Д. П. Ц. не се установява след 26.VІ.2015год. да са извършвани
принудителни изпълнителни действия. Поради което следва да се направи
извод, че след изтичане на две години, считано от 26.VІ.2015год., по
отношение на ищцата като длъжник по изп.д.№72/2012год. по описа на ДСИ
при СРС са налице предпоставките на чл.433ал.1т.8 ГПК за неговото
прекратяване. Считано от 26.VІІ.2017год. по силата на закона изпълнителното
производство е прекратено спрямо ищцата, което обаче не води до погасяване
на вземането по давност. Настъпилата перемция е без правно значение за
давността.
Предвид липсата на изпълнителни действия срещу ищцата в
период от пет години след 26.VІ.2015год., следва да се приеме, че след
26.VІ.2020год. се погасява по давност правото на принудително изпълнение
12
по отношение на длъжника Д. П. Ц. на вземанията по изпълнителния лист от
3.V.2011год., за което е образувано изп.д.№72/2012год. по описа на ДСИ при
СРС.
По гореизложените съображения съдът ще следва да уважи
предявеният иск по чл.439ал.2 ГПК срещу ответника „Ю. Б.“ АД гр.С., като
основателен и доказан, поради липсата на действия по принудително
изпълнение по отношение на ищцата-длъжник Д. Ц. след 26.VІ.2015год.,
което е довело до погасяване на възможността за принудително изпълнение
на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист на 3.V.2011год. по
ч.гр.д.№579/2011год. по описа на СРС, и за чието събиране е образувано
изп.д.№72/2012год. по описа на ДСИ при СРС.
Въпреки, че с отговорите на исковата молба и двамата
ответници са признали предявения иск, пълномощникът на ищцата адв. М.
Орм. не направи искане за постановяване на решение при признание на иска
по чл.237 ГПК, тъй като според нея „признанието не е изрично“. Това
твърдение е невярно, и двамата ответници признават основателността на
предявения иск в отговорите на исковата молба и на допълнителната искова
молба. Но съдът не може служебно, без искане от страна на ищцата, да
постанови решение при признание на иска, съгласно императивната
разпоредба на чл.237ал.1 ГПК. Очевидно е, че с това поведение ищцата цели
разноските за служебно присъждане, по чл.38ал.2 от ЗА, на адвокатско
възнаграждение на процесуалния и представител, да се поемат от
ответниците, а не както гласи разпоредбата на чл.78ал.2 ГПК, че при
признание на иска разноските се възлагат върху ищеца.
На основание чл.78ал.6 ГПК във връзка с чл.38ал.2 ЗА ще
следва да се осъди ответникът „Ю. Б.“ АД гр.С. да заплати на адв. М. Орм.,
осъществила безплатно процесуално представителство и защита на ищцата,
адвокатско възнаграждение в размер на 2 672.42лв., съгласно чл.7ал.2т.4 от
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.78ал.6 ГПК ще следва да се осъди ответника
„Ю. Б.“ АД гр.С. да заплати в полза на СОС дължимата ДТ в размер на
2 198.27лв.
На основание гореизложеното и чл.439ал.2 ГПК См.ският
13
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Д. П. Ц., ЕГН ********** с адрес гр.См., ул.“К. Авр.“ №5, не
дължи на „Ю. Б.“ АД гр.С., ЕИК ******** /с предишно наименование „Ю. и
Еф Джи Б.“ АД/, представлявано от изпълнителните директори Д. Б. Ш. и П.
Н. Д., сумата 25 280.31лв., дължима по Договор за потребителски кредит от
29.VІ.2009год., и Анекс№1/23.VІ.2010год. към него, от които: 23 074.78лв.
главница, 2 052.79лв. договорна лихва за периода от 29.VІІ.2009год. до
30.ІІІ.2011год., 152.74лв. наказателна лихва за периода от 29.VІІ.2010год. до
30.ІІІ.2011год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.ІV.2011год. до 28.ХІ.2022год. /в размер на 27 230.34лв./, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 1 348.97лв., от
които 505.61лв. за ДТ и 843.36лв. за адвокатско възнаграждение, тъй като е
погасена възможността за принудително изпълнение на вземанията, за които
е издаден изпълнителен лист на 3.V.2011год. по ч.гр.д.№579/2011год. по
описа на СРС, и за чието събиране е образувано изп.д.№72/2012год. по описа
на СИС при СРС, на основание чл.439ал.2 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№14/2023год. по
описа на См.ски окръжен съд по отношение на ответника „ЕОС М.“ ЕООД
гр.С., ЕИК *********, представлявано от управителя Р. Ив. М.-Т., ПОРАДИ
НЕДОПУСТИМОСТ на предявения от ищцата Д. П. Ц., ЕГН **********
срещу дружеството иск по чл.439ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД гр.С., ЕИК ******** да заплати по
сметката на См.ски окръжен съд дължимата ДТ в размер на
2 198.27лв. /две хиляди сто деветдесет и осем
лева и двадесет и седем стотинки/ на основание чл.78ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД гр.С., ЕИК ******** да заплати на
адв. М. М. Орм. адвокатско възнаграждение в размер на 2 672.42лв. /две
хиляди шестстотин седемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/ на
основание чл.38ал.2 ЗА за защитата и процесуалното представителство на
ищцата по делото.
14
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – См.: _______________________
15