РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 119/15.1.2021г.
гр. Пловдив, 15 януари 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1148
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделския
производител /ЗПЗП/ и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.С.И., ЕГН **********,***,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2469 от
06.03.2020 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие",
с който на жалбоподателя е вменено задължение за възстановяване на публично
държавно вземане в размер на 5 182,08 лева, представляващо изплатена
субсидия по направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2016
и 2017, във връзка с подадени заявления за подпомагане с УИН 16/010716/70467 и
УИН 16/110717/80867, на основание чл. 15, ал. 3, т. 2 и т-4 и
ал. 4, т. 2, буква "а" от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на м. 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., ведно с лихва за
периода, изминал от посочения в акта срок за възстановяване и датата или на
плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна
на Разплащателната агенция.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за
неправилен и необоснован. Оспорва, че е налице прекратяване на сключения от
него договор. Твърди, че ответния орган не е взел предвид обстоятелствата по
уведомление на ДФЗ и за настъпила масова болест на насажденията с ябълки и
праскови в стопанството на жалбоподателя от м.февруари като в тази връзка е
представено становище на дипломиран агроном с искане за промяна на дата за
второ плащане от 01.05.2018 г. на 01.11.2018 г. поради настъпилите форсмажорни
обстоятелства.
В крайна сметка се иска отмяна на обжалвания
акт.
Ответната страна – зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд Земеделие", не взема становище по жалбата.
Съдът, предвид представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че И.С.И. е бил
регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 657309 в Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/ и е бил одобрен за участие по м. 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с направление
"Биологично растениевъдство" през кампания 2016 г.
Няма спор също, че през първата година от
ангажимента, по заявление с УИН 16/010716/70467 за кампания 2016 г. на
жалбоподателя е била изплатена сумата от 2591,04 лв., а през втората година от ангажимента – по заявление с УИН
16/110717/80867 за кампания 2017 г. сумата от
2591,04 лв.
С влязъл в сила Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР
2014-2020 г. с изх. № 01-6500/2469 от 17.05.2019 г., ДФ "Земеделие" -
Разплащателна агенция, е прекратил поетия ангажимент на И.С.И. на осн. чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. ДФ "Земеделие", тъй
като подпомаганото лице не е подало
заявление за подпомагане и приложение за кандидатстване по мярка 11“Биологично
земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2018 г.
След прекратяване на биологичния ангажимент,
административният орган е предприел действия по провеждане на производство по
събиране на сумите, чието възстановяване подпомаганото лице дължи.
С писмо с изх. № 01-6500/2469 от 08.10.2019
г., ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство за
издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства въз основа на които
е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ.
Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо
плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни.
В указания в писмото срок, в ДФЗ-РА не е
постъпила допълнителна информация, нито е възстановена доброволно сумата на недължимото
плащане.
Като фактическо основание за постановяването
на процесния АУПДВ, административният орган е посочил
влезлия в сила индивидуален административен акт - горецитирания Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие"
от ПРСР 2014-2020 г. С АУПДВ е установено
публичното държавно вземане, дължимо от И., което е в размер на 5182,08 лв.,
представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“
за кампании 2016 г. и 2017 г.
Жалбоподателят сочи в жалбата си, че
„оспорва“ горецитирания Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка
11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., но не твърди, че
оспорва влизането му в сила. Изложените от него в жалбата доводи за наличие на
форсмажорни обстоятелства и за незаконосъобразно прекратяване на поетия
ангажимент са ирелевантни към предмета на този правен спор дотолкова доколкото
Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01-6500/2469 от 17.05.2019 г. е
отделен ИАА, различен от процесния, подлежащ на самостоятелно оспорване в
какъвто смисъл няма нито твърдения от жалбоподателя, нито се представят някакви
доказателства.
При така изложената фактическа обстановка и
като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът извършва проверка на
административния акт на всички основания посочени в чл. 146 от същия кодекс, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Оспореният акт съдържа волеизявление на административен орган, с което пряко се
засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт.
Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, в законовия срок, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е
издаден от компетентен орган - заместник изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие".
Процесният АУПДВ
има за предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на жалбоподателя
за възстановяване на получена финансова помощ поради прекратяване на биологичен
ангажимент с влязъл в сила индивидуален административен акт - Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01-6500/2469 от 17.05.2019 г. В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП регламентира, че дължимостта на подлежаща на
възстановяване БФП поради неспазване на критериите за допустимост, ангажимент
или друго задължение от страна на ползвателите на помощ или бенефициентите по
мерките и подмерките от ПРСР, извън основанията по ал. 6 /налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 11, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ/,
се установява с издаването на АУПДВ
по реда на ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и
процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК,
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5
и ал. 6 от ЗПЗП
е регламентирано, че изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен
директор на разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 от с. з. /, издава актове
за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Той може да делегира със заповед правомощията си по
ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда. Посочените разпоредби изрично допускат възможност за
делегиране на правомощия за издаването на АУПДВ
от страна на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
От приложената по делото Заповед № 03-РД/715
от 27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е видно,
че на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Петя
Димитрова Славчева са делегирани правомощия по т. 3 да издава и подписва
актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки
по директните плащания, за които реда за подаване на заявления е уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания, сред които под т. 28 фигурира и мярка 11
"Биологично земеделие". Въз основа на горното съдът намира, че
процесният АУПДВ е издаден от надлежно овластено
лице, действало в рамките на предоставените му правомощия.
Оспореният АУПДВ е
обективиран в писмена форма като съдържа правни и фактически основания за
издаването му съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се установява в производството по издаването му
да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Спазени са изискванията на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК
индивидуалният акт да се издаде след като се съберат и анализират всички факти
и обстоятелства, които са от значение за случая. Жалбоподателят е уведомен за
започване на административно производство в съответствие с изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК като му е дадена възможност да направи възражение и да представи
доказателства.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон.
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
Съгласно чл. 15, ал. 4, т. 2, буква "а" от Наредба №
4 от 24.02.2015 г. подпомаганите
земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по
съответното направление заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият
многогодишен ангажимент, в зависимост от кампанията на първоначално одобрение
по мярката, в която е прекратен ангажимента и възстановяват 100% от изплатената
финансова помощ, ако е до края на третата година;
Изключването от подпомагането, респ.
прекратяването на ангажимента следва да бъде установено с влязъл в сила
административен акт /в този см. Решение № 10183 от 02.07.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 2201/2019 г. /, като едва след това може да се пристъпи към създаването на
изпълнителното основание, каквото представлява АУПДВ.
Същите не могат да бъдат издавани в едно и също производство, защото
прекратяването на ангажимента, респ. изключването от подпомагане практически не
е възникнало преди изтичането на сроковете за обжалване на акта с който е
постановено, поради което не е възникнало и задължението за плащане на съответните
публични задължения за да е възможно издаването на АУПДВ.
Производството по прекратяване на ангажимента, респ. изключване от подпомагане
е отделно административно производство, което приключва с акт, който подлежи на
оспорване.
В контекста на цитираната нормативна
регламентация се налага извода, че фактите, релевантни за проверка
законосъобразността на оспорения по настоящото дело акт и посочени като мотиви
в него се свеждат до: 1. извършването на плащане в полза на земеделски стопанин
на основание подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР
за 2014-2020 г. и 2. прекратяване на биологичен ангажимент следствие от влязъл
в сила административен акт.
От събраните по делото доказателства се
установява наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки.
От приложените по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е получил финансово подпомагане по мярка 11
"Биологично земеделие" по заявления с УИН 16/010716/70467 и УИН 16/110717/80867 за
кампания 2016 г. и 2017 г. в размер на 5182,08 лв. Общият размер на изплатената
сума по мярка 11 съответства на посочената в обжалвания акт – 5 182,08 лв.
А размерът на установеното публично държавно вземане се равнява на 100% от
получената до момента финансова помощ, предвид факта, че акта за прекратяване е
издаден преди края на третата година от одобряването на кандидата.
Налице е и втората материалноправна
предпоставка, необходима при условията на кумулативност за възникване на
задължение за земеделския стопанин да възстанови получена от него като
финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно биологичният
ангажимент по мярка 11 да е бил прекратен.
Жалбоподателят не оспорва, че Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01-6500/2469 от 17.05.2019 г. е
влязъл в законна сила.
При наличието на влязъл в сила
административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент на основание чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "а" от Наредба № 4
от 24.02.2015 г., подпомаганите
земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по
съответното направление заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият
многогодишен ангажимент, в зависимост от кампанията на първоначално одобрение
по мярката до кампанията, в която е прекратен ангажимент по ал. 3, т. 1, 2, 4 и
5 и възстановяват 100 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на
третата година. В тази хипотеза и при съобразяване на изплатената субсидия на
жалбоподателката в общ размер на 5182,08 лв. до прекратяването на ангажимента
след първата година, с процесния АУПДВ е
определена сума за възстановяване в размер на 100 % от цялата получена
финансова помощ. В тази връзка съдът приема, че АУПДВ е
постановен при наличието на изискуемите в закона предпоставки и при съблюдаване
регламентираните параметри относно размера на вземането.
АУПДВ е издаден в съответствие с целта на закона и при
спазване критериите за съразмерност по чл. 6 от АПК,
доколкото е пряко насочен към събиране на суми, представляващи средства от
ЕСИФ, които са били неправомерно получени като финансова помощ. Не е налице
основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК.
В обобщение на изложеното съдът приема, че процесния
АУПДВ на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е
законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона
форма; при спазване на административно-производствените правила; постановен е в
съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и законовата
цел. С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.И., ЕГН **********,***,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2469 от
06.03.2020 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие".
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: