Решение по дело №1206/2017 на Окръжен съд - Варна

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………/………….04.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                      

 СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

при секретар Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1206 по описа на ВОС за 2017 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по т.д.№1206 по описа на ВОС за 2017г. е образувано по предявения от „СИМАТ” АД ЕИК *********, гр. Габрово, ул.„Индустриална” № 65, представлявано от О.Е.и С.Ш., чрез пълномощник адв. Ч., срещу  „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД /с предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД/ ЕИК ********* гр. Варна бул. Вл. Варненчик 258, сграда Варна тауърс – Е, представлявано от Р.Ц.и М. Б., за присъждане на сумата от 36 000 лв., претендирана като дължимо обезщетение поради неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на обедняване на ищеца, в резултат на ползването в  периода от 01.09.2016г. до 31.08.2017г. без да е сключен изискуемия договор за достъп на собствен на ищеца трафопост с идентификатор 14218.502.628.1, със застроена площ от 136 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Габрово, с административен адрес гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 65, за захранване на други потребители.  Ищецът претендира и присъждане на законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата претенция до окончателно изпращане на задължението.

Ищецът излага в исковата молба, че ответното дружество е получило достъп до трансформаторен пост, собственост на ищеца, от който се захранват и други потребители – клиенти на ответника, но е отказало да сключи договор и да заплаща цена за достъпа съгласно чл. 117, ал. 7 от ЗЕ. Сочи, че правото му на собственост върху трафопоста произтича от Заповед № 547/13.12.2006 г. на Областен Управител – гр. Габрово и АДС № 7308/15.09.1993, въз основа на които е съставен нот. акт за собственост № 117, т. І, д. № 107/2011г. на СПв при АВп Габрова, издаден въз основа на преценени документи за преминаване на ведомствено съоръжение в частна собственост на търговско дружество при приватизацията му. Счита, че ползването на имота от страна на ответното дружество го лишава от приход, равен на дължимата цена, съгласно приета от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители, чрез собствените им уреди и/ или съоръжения, до други потребители. Съответно и твърди, че неоснователното ползване без договарянето на такава цена спестява на ответното разпределително дружество разход в същия размер. Твърди се, че между същите страни и на същото основание за предходни периоди са водени т.д.№ 1390/2012г., т.д.№350/2014г., т.д.№931/2015г. и т.д.№1236/2016г., всички по описа на ВОС, по които ответникът е осъден да заплати сумите съответно от 11 750лева, 34 539 лева, 9 705 лева и 25 500 лева като обезщетение за ползването на трафопоста без основание през съответните периоди.

С допълнителната искова молба ищецът внася уточнение относно периода на исковата претенция; поддържа твърденията си, че е собственик на процесния трафопост, както и че от него се захранват други потребители, на които е отказано сключване на договор, независимо, че заплащат консумираната ел.енергия на ответното дружество.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва собствеността на съоръжението, както и ползването му за енергийно обслужване на други потребители. Оспорен е размера на обезщетението и приложимостта на методика, утвърдена само за случаи, в които договарянето е осъществено. С отговора на допълнителната искова молба се репликират твърденията на ищеца и се поддържат направените с отговора възражения. Твърди се, че не съществуват присъединени към трафопоста други потребители на ел.енергия, които да са клиенти на дружеството и да му заплащат консумацията, тъй като ответникът не начислява суми за това и не ги фактурира, т.к. тази дейност принципно се извършва от крайния снабдител Енерго-Про Продажби АД. Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл.59 от ЗЗД. Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. По предявения иск в тежест на ищеца е възложено да установи правото си на собственост върху трафопост с идентификатор 14218.502.628.1, както и че е налично ползване чрез присъединяване на други клиенти към съоръжението на ищеца през процесния период, при което е налице намаляване имуществото на ищеца и реализиране на облага от ответника, както и размера на обезщетението, определена съгласно цената за достъп според Методиката на ДКЕВР. Ответникът следва да установи възраженията си срещу иска.

            Видно от приложените по делото доказателства и след извършена служебна справка в деловодната система на ВОС се установява, че между страните са приключили съдебни спорове с влезли в сила решения по т.д.№ 1390/2012г., т.д.№350/2014г., т.д.№931/2015г. и т.д.№1236/2016г. по описа на ВОС, с които ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетения за неоснователно обогатяване през съответните периоди, предмет на исковите претенции, в резултат на ползване без правно основание на достъп чрез фактическо присъединяване на други потребители към собствения на ищеца енергиен обект - трафопост с идентификатор 14218.502.628.1 със застроена площ от 136 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Габрово, с административен адрес гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 65.

В рамките на приключилите между страните съдебни спорове съдът се е произнесъл с влезли в сила съдебни актове по въпроса относно собствеността на терена, в който се намира енергийния обект и е приел, че сградата на процесния трафопост е собственост на ищцовото дружество, придобита чрез приватизация.

Влязлото в сила решение се ползва със силата на пресъдено нещо относно заявеното спорно материално право с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича правото, неговото съдържание, субекти, правно естество и др. Незаявените в процеса възражения (правоотричащи, правоунищожаващи, правопогасяващи) се преклудират и не могат да се предявяват в нов процес. При последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. (така Р № 115/10.01.2012 г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, I т.о.)

Въведеното като спорно в настоящия процес субективно материално право на ищеца на вземане за неоснователно обогатяване, съгл. релевираните твърдения, произтича от факта на ползването от ищеца на сградата на трафопоста с ид. № 14218.502.628.1 по КК и КР на гр. Габрово. Елемент от правопораждащия твърдяното право фактически състав е факта относно собствеността на въпросния имот /другият елемент е фактическото ползване за целите на присъединяване на други потребители без сключен договор за достъп през периода, подлежащ на разглеждане през предходните производства/. Този именно въпрос относно собствеността на обекта е разгледан преюдициално в предходно исково производство, образувано между същите страни, поради което неговото повторно повдигане се явява недопустимо.

В настоящия случай правопораждащите факти, установени със сила на присъдено нещо, са правото на собственост на ищеца върху процесния трафопост и фактическото ползване за целите на присъединяване на други потребители без сключен договор за достъп през периода, подлежащ на разглеждане през предходните производства. Налице е формирана сила на присъдено нещо по отношение качеството на кредитор на вземане по чл.59 от ЗЗД за ищеца за предходните периоди. Конкретно в исковата молба, инициирала настоящото производство, както и в отговора на ответника, не се въвеждат твърдения за промяна в обстоятелствата, които да изключват това качество на ищеца към релевантния за процеса момент.

Въз основа на горното съдът приема за доказано правото на собственост на ищеца върху процесния енергиен обект като елемент от правопораждащия твърдяното право фактически състав на предявения иск за неоснователно обогатяване. В хода на приключилите производства е разгледан и разрешен също и въпроса относно качеството на процесното съоръжение като трафопост по смисъла на Наредба № 3 /09.06.2004г. за устройството на електрическите уреди и електрическите линии, поради което настоящият състав следва да зачете установеното между страните. В настоящото производство не се твърди и съответно не са установени нови факти и обстоятелства, които да водят до различен извод относно правопораждащите факти и по този начин да променят установеното между страните.

От заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като изготвена от специалист, притежаващ необходимата квалификация и познания в областта, се установява, че трафопостът към настоящия момент е предназначен за захранване на промишлени потребители в „Симат“  АД Габрово. Захранването на обекта се осъществява от подстанция на територията на Тролейбусно депо, посредством кабелна линия с напрежение 20 kV. Енергийният обект съдържа силов трансформатор, разпределителна уредба средно напрежение до 20 kV, уредба ниско напрежение до 0.4 kV и всички необходими допълнителни устройства  в съответствие с нормативните документи и изискванията за конкретния обект. Вещото лице докладва, че от процесния трафопост се захранват като потребители на ел.енергия следните обекти : Предприятие за обработка на детайли „И и И“ /захранвано от 2006г./, Автосервиз „М“ АД и „ЕПП“ АД, които нямат партидни номера в Енерго-Про Продажби АД , но са потребители на електроенергия  НН – пренесена и трансформирана в ТП 20/0.4 kV., т.е. тези обекти са захранвани с електроенергия през електросъоръженията на процесния трафопост, но не са клиенти на ответника.  Клиент на ответното дружество е ищецът „СИМАТ“ АД с клиентски номер **********. Потреблението се отчита от два електромера, съответно в обект с абонатен номер №1326067 – Цех 3, Стъклени нишки и обект с абонатен №1326073 – Тафо 1, Цех 4. Регистрирането на консумираната ел.енергия от тези потребители се извършва от контролни електромери, монтирани в килия НН в процесния трафопост. Консумираната ел.енергия се заплаща изцяло от Предприятието за обработка на детайли „И и И“.

По отношение на процесния трафопост е установено, че се осъществява пренос по кабел СрН 20 kV и преобразуване на енергията от средно с 20 kV в ниско напрежение 0.4 kV. Установено е, че БКТП „БИПА Леарна“, който е собственост на ответника се захранва от шина с 20 kV от извод на процесния трафопост – обособена за целта килия на ТП Симат АД.

            Ангажирани от ищеца по делото са писмени доказателства – платежни нареждания, съгласно които в периода от 20.09.2016г. до 18.10.2017г. дружество „Иванов и Иванов“ ООД е заплащало на „Енерго-Про Продажби“ АД суми за консумирана ел.енергия с основание „СИМАТ АД КЛ.НОМЕР **********“.

            Установеното от вещото лице, че през трафопоста се осъществява пренос по кабел СрН 20 kV и преобразуване на енергията от средно с 20 kV в ниско напрежение 0.4 kV опровергава възражението на ответното дружество, че през трафопоста не се осъществява преобразуване на ел.енергия.

На следващо място с оглед фактическата установеност по делото се налага извода, че през процесния период от трафопоста, собственост на ищеца, освен самия ищец, с ел.енергия са се захранвали и други потребители по смисъла на § 41б от ДР на ЗЕ. Установи се, че обектът на „Иванов и Иванов“ ООД е присъединен към трафопоста на „Симат“ ООД още пред 2006г. без промяна на този факт към процесния период. Автосервиз М АД и ЕПП АД също са ползвали електроенергията, преминаваща през трафопоста, като плащането на консумацията от тримата потребителя се е извършвало от „Иванов и Иванов“ ООД за сметка на ищеца по неговия клиентски номер при  „Енерго-Про Продажби“ АД. Не се установи по делото „Иванов и Иванов“ ООД и „Симат“ ООД да се намират в някакъв конкретен вид правоотношение, в хода на което да се налага фактуриране или префактуриране на ползвана ел.енергия, съответно заплащането й по партидата на Симат ООД от третото лице. Следва да се отбележи, че лицензианта за дейностите, свързани с общественото снабдяване и продажбата на ел.енергия, Енерго-Про Продажби АД е получавало внесените суми,  приемайки, че същите са изискуеми, т.к. е налице консумация в съответното количество, а ползвателите са заплащали същата, защото са се захранвали с ел.енергия и са ползвали същата, пренесена и трансформирана през трафопоста на ищеца. Това е достатъчно, за да се приеме, че същите са потребители на ел.енергия, за което и заплащат стойността й, независимо, че нямат сключен договор с крайния снабдител.  

            На следващо място доказва се и факта на обедняване на ищцовото дружество в хода на извъндоговорното облигационно правоотношение с ответника, за сметка на обогатяването на последния. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.8 от ЗЕ /в редакцията към релевантния момент/, ищецът  като собственик на ел.уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на електроразпределителната мрежа, за целите на преобразуването и преноса на ел.енергията до други клиенти, след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. При непостигане на съгласие ползването се осъществява по разпореждане на комисията по цена, определена по методиката. Установи се по делото, че между собственика на ТП и оператора на ел.разпределителна мрежа не е сключван такъв договор. Ползването на такъв достъп без сключен договор се явява без правно основание, пораждащо право на обезщетение за неоснователно обогатяване /Решение №91 от 11.09.209г. по т.д.№596/2008г. на ВКС, второ т.о. и др./.

Размерът на обезщетението се определя от цената, която енергийното предприятие би заплащало при наличието на договор по чл.117 от ЗЕ и с която се е обогатило поради неплащането й, съответно е обеднял собственикът на енергийния обект поради непостъпване на сумата в неговия патримониум.

            При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се използва утвърдената от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп /по арг.от чл.117, ал.8 от ЗЕ/. С оглед наличието на балансова стойност на актива и поради липсата на предвидените в чл.3.3 от Методиката изключения, предвиждащи прилагането на допълнителния метод, съдът възприема вариант първи на заключението на вещото лице, съгласно който дължимата цена за достъп за процесния период от 01.09.2016г. до 31.08.2017г. възлиза на 12 081.91 лева. До този размер искът като основателен и доказан следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, като за разликата над 12 081.91 лева до претендирания размер от 36 000 лева съответно следва да се отхвърли. 

 По разноските :    С оглед изхода по спора на ищеца следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1174.63 лева, от които внесена ДТ, възнаграждение на вещото лице и адвокатски хонорар. Липсва основание за намаляване на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, по направеното от ответника възражение, предвид обстоятелството, че възнаграждението е договорено към минимума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014г. с незначително увеличение.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно на отвърлената част от иска на ответника се дължат сторените и претендирани от него разноски в размер на 332.20 лева, от които възнаграждение на вещото лице и юрк възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД /с предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД/ ЕИК ********* гр. Варна бул. Вл. Варненчик 258, сграда Варна тауърс – Е, представлявано от Р.Ц.и М. Б., ДА ЗАПЛАТИ на „СИМАТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 65, представлявано от О. И. Е.и С. С. Ш.сумата от 12 081.91 лева, представляваща дължимо обезщетение поради неоснователно обогатяване на ответника, за сметка на обедняване на ищеца, в резултат на ползването в  периода от 01.09.2016г. до 31.08.2017г. без да е сключен изискуемия договор за достъп на собствен на ищеца трафопост с идентификатор 14218.502.628.1, със застроена площ от 136 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ с идентификатор 14218.502.628 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Габрово, с административен адрес гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 65, за захранване на други потребители, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата претенция – 13.09.2017г. до окончателно изпращане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12 081.91 лева до претендирания размер от 36 000 лева.

  ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД /с предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД/ ЕИК ********* гр. Варна бул. Вл. Варненчик 258, сграда Варна тауърс – Е, представлявано от Р.Ц.и М. Б., да заплати на „СИМАТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 65, представлявано от О. И. Е.и С. С. Ш., сумата от 1174.63 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „СИМАТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Индустриална” № 65, представлявано от О. И. Е.и С. С. Ш.да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД /с предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”АД/ ЕИК ********* гр. Варна бул. Вл. Варненчик 258, сграда Варна тауърс – Е, представлявано от Р.Ц.и М. Б., сумата от 332.20 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :