Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 258 до чл.273 ГПК. Въззивно гражданско дело №123/2012г. по описа на ВТОС е образувано по въззивна жалба, подадена от М. А. Х. чрез пълномощник адв.С. Л.- ВТАК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – решение № 1053 от 28.11.2011г. по гр.д.№ 2207/2011г. на РС – гр.В. Т., с което е прието за установено по отношение на М. А. Х. от гр. В. Т., че дължи на О. А. И., сумата от 1500 лв. – главница, представляваща задължение по Запис на заповед от 02.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2011г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №849 от 01.04.2011г. по частно гражданско дело №1297/2011г., по описа на Великотърновския районен съд. М. А. Х. е осъдена да заплати на О. А. И. сумата от 30 лв., представляваща направените по делото разноски. Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят излага съображения и доводи, че следва да бъдат възприети възраженията относно каузалната сделка, за чието обезпечение е подписан записа на заповед. Посочва, че сумата по каузалната сделка не се дължи. Излага доводи, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон, изводите на съда са неправилни. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. В срока по чл. 263 не е постъпвал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Явява се процесуланият представител на въззиваемата страна О. И.- адв. Д.. Последният излга съображения, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното: Във ВТРС е образувано гр.д.№ 2207/2011г. по искова молба на О. А. И. , с която е предявен иск по реда на чл.422 ГПК, с искане да бъде прието за установено, че ответницата й дължи сумата от 1500 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане по заповедно производство по ч.гр.д. № 1297/2011 на ВТРС. От приложеното ч.гр.д. № 1297/2011 на ВТРС се установява, че по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на О. А. И. против длъжника М. Х. ВТРС е издал заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника за заплащане на остатъка по записа на заповед- сумата 1 500 лв., ведно със законна лихва от 31.03.2011г.до оконччателното изпалащане. Към заявлението е представен оригинал на запис на заповед, издаден на 02.09.2010г. в гр. В. Т. за сумата 2 000 лв. с поемател О. И. , издател М. Х.. На гърба на записа на заповед е отбелязано плащане на сумата от 500 лева. Пред районния съд е установено и не се спори обстояттелството, че записа на заповед е подписан като обезпечение на съществуващото каузално правоотношение между страните. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането на заявителя по чл.417 ГПК срещу длъжника, срещу който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. За да е действителен записа на заповед, респективно да е породено менителнично задължение, документът, материализиращ едностранното волеизявление, следва да съдържа предписаните от закона реквизити по чл.535 ТЗ. Процесният запис е редовен от външна страна. Той има предписаните от закона форма и съдържание. Сумата е определена като абсолютно число, а плащането й не е поставено в зависимост от никакво условие. Отбелязване за плащане върху документа по чл.492, ал.1 във вр. чл.536 ТЗ има само за сумата 500 лв. По изложените съображения и доколкото в представения запис на заповед се съдържат всички законноустановени реквизити, настоящата инстанция счита, че същият е действителен и е породил валидно менителнично задължение. Въззивият съд изцяло възприема установената от районния съд фактическа обстановка по спора и споделя направените от него изводи за основателността на предявения иск, които кореспондират с материалния закон. Вземането на ищеца произтича от запис на заповед с издател жалбоподателят. Касае се до едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав.В процесния случай е безспорно обстоятелството, че подписания запис на заповед обезпечава едно заемно каузално правоотношение. В производството по реализиране на произтичащото от записа на заповед вземане, издателят разполага с правото да противопостави на приносителя освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и своите лични, основани на каузални отношения с кредитора му. В двата случая обаче в негова тежест е да докаже своите възражения. В настоящия спор са недоказани възраженията на въззивника по каузалната сделка. За доказване на твърденията си пред районния съд жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства. Правилно районният съд не е ценил свидетелските показания на разпитаните свидетели, доколкото с тях се цели опровергаване съдържанието на частен документ, подписан от оспорващата го страна, а съгласно чл. 164 , ал. 1 т. 6 ГПК свидетелски показания не се допускат за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ. Такива са допустими само при изрично съгласие на противната страна,която се ползва от документа, а в случая такова изрично съгласие от страна на ищцата не е заявено и отразено нито в нейното писмено становище, нито пък същата е присъствала в съдебно заседание.Ответникът не е ангажирал други доказателства, установяващи погасяване на задължението по каузалната сделка. В този смисъл и предвид поетото със записа на заповед задължение за връщане на сума в определен краен срок, липсата на доказателства за погасяване на задължението по записа и настъпването на падежа, следва да се приеме, че процесната сума се дължи. Поради неизпълнението на падежа ответникът дължи и законната лихва за забава по чл.86 ЗЗД, считано от подаването на заявлението до окончателното плащане. Следователно, искът по чл.422 ГПК е основателен. Предвид обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ал.2 и 3 ГПК, съдът намира, че изложените в решението на РС В. Т. мотиви са в съответствие със събрания доказателствен материал и въззивният съд не намира за нужно да преповтаря същите, а само да препрати към мотивите на решението на РС гр.В. Т.. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора, РС е достигнал до изцяло правилни и законосъобразни правни изводи. Следва да се отбележи, доколкото жалбоподателят само бланкетно оспорва именно тях, че настоящият състав напълно споделя възприетото от РС. Ето защо, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл. 272 ГПК, Окръжен съд препраща към мотивите на първостепенния съд, които, както се посочи по-горе са правилни и законосъобразни. С оглед изхода на спора се явява основателна претенцията на ответник жалба за заплащане на разноски за въззивна инстанция в размер от 500 лв., представляващи адвокатски хонорар, които жалбоподателят на основание чл. 78 ГПК следва да бъде осъден да му заплати. По изложените съображения и на осн. чл. 271 ал. 1 ГПК, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 1053 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 2207 по описа на ВТРС за 2011 г. ОСЪЖДА М. А. Х. с ЕГН * с адрес гр. В. Т., ул.”Ц.” № 19,А.1 да заплати на О. А. И. с ЕГН * от гр. В. Т., ул.”А. М.”№ 6, В.Б,А.18 суматаот 500 /петстотин/ лева - представляваща направени във въззивно производство разноски . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |