М О Т И В И
към
присъда
№ 45/15.10.2019г. по н.о.х.д. № 764 по описа на Добричкия районен съд за 2019г.
Производството по н.о.х.д. № 764 по описа на Районен съд – гр.
Добрич за 2019г. е
образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247 ал. 1 т. 1 от НПК обвинителен акт
от Районна прокуратура – гр. Добрич по досъдебно производство № 993/2017г. по
описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич срещу обвиняемия А.Е.А. с ЕГН **********.
Районна
прокуратура – гр. Добрич е повдигнала обвинение на:
А.Е.А. с ЕГН
********** за това, че през периода 28.10.2017г.
до 30.10.2017г. в гр. Добрич, при условията на продължавано престъпление извършил четири
деяния, както следва:
На
28.10.2017г. в гр. Добрич, в съучастие с неустановено по делото лице, като
помагач, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у И.А.И. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на
2 200 лева;
На
29.10.2017г. в гр. Добрич, в съучастие с неустановено по делото лице, като
помагач, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у В.И. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 710 лева и
50 евро;
На
30.10.2017г. в гр. Добрич, в съучастие с неустановено по делото лице, като
помагач, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у И.Д.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на
3 500 лева;
На
30.10.2017г. в гр. Добрич, в съучастие с неустановено по делото лице, като
помагач, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у Н.А.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на
2 200 лева, като общият размер на причинените с престъплението имуществени
вреди възлиза на 8 160 лева и 50 евро – престъпление по чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 4 от НК.
В хода на съдебните прения по време на откритото
съдебно заседание, проведено на 15.10.2019г. по н.о.х.д. № 764/2019г. по описа
на Районен съд – гр. Добрич,
представителят на Добричката районна прокуратура изразява своята позиция, че е
безспорно доказана обективната и субективната съставомерност на извършеното от
подсъдимия престъпление, поради което и представителят на държавното обвинение
моли съда да постанови осъдителна присъда. Предлага, съдът да наложи на
подсъдимия А.Е.А., наказание определено по правилата на чл. 54 ал. 1 от НК –
около средния, към минималния размер, а именно една година лишаване от свобода,
като след редукцията по чл. 58а ал. 1 от НК с една трета му бъде наложено
наказание осем месеца лишаване от свобода. Прави се искане, на основание чл. 66
ал. 1 от НК, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия наказанието да бъде
отложено с изпитателен срок от три години. По отношение на веществените
доказателства – един брой CD компактдиск, съдържащ разпечатки от мобилния
оператор „А1“ се прави искане, същият да остане в кориците на делото до
нормативно определения срок за съхранение на същото. По отношение на сторените
по делото разноски, се прави искане на основание чл. 189 ал. 3 от НПК да бъдат
възложени съразмерно на подсъдимия.
Процесуалният представител на подсъдимия прави
искане за постановяване на оправдателна присъда, като навежда доводи, че
престъплението е несъставомерно, поради липса на субективния елемент.
Подсъдимият А.Е.А. се
присъединява към становището на процесуалния си представител.
В предоставената на основание чл. 297 ал. 1 от НПК
последна дума, подсъдимият А. прави изявление, че съжалява
много, хиляди пъти съжалява, но не може да върни историята. Моли за
снизхождение.
Преди
даване ход на съдебното дирене процесуалният представител на подсъдимите
е направил искане за разглеждане на съдебното производство по реда на глава
Двадесет и седма от НПК, което като процесуално допустимо, е прието от съда,
като по делото е проведено съкратено съдебно следствие.
В
съдебно заседание, съдът на основание чл. 372 ал. 1 от НПК разясни на подсъдимия А.Е.А.
правата му съобразно чл. 371 от НПК, както и
обстоятелството, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направените самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК ще се ползват от съда
при постановяване на присъдата.
Подсъдимият
заяви, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и че е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът
като намери, че са налице предпоставките за това допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие, като след изслушване самопризнанията на подсъдимия,
като констатира, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
След
преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства,
съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз
основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Е.А. живеел на адрес ***. Същият бил ***.
Началото на
месец октомври 2017 година подсъдимият А.Е.А. си търсил
работа като пазач. Купувайки
вестник „Изберете“,
където били публикувани обяви за работа, попаднал на такава „Търся охранител за обект“. Номерът за
връзка на обявата бил ***. Подсъдимият веднага
звъннал на посочения
в обявата телефон. На позвъняването отговорил
мъж, на когото А.Е.А. се представил, казал му откъде е и, че звъни във връзка с
обявата. Мъжът отсреща се представил като „***“. Казал му, че
има много кандидати за работата и, че не може да му осигури работа като
охранител. Предложил му друга работа. Обяснил му, че има работа за куриер, като
задълженията му били да ходи да събира парите по договори за изработка, след
което да ги носи до град В.Т., където било седалището на фирмата. „***“ му казал още,
че всяка седмица щял да му плаща по 250 лева. Подсъдимият А.Е.А.
се съгласил.
На
следващия ден - 28.10.2017 година, около 08.30 часа и 09.00 часа подсъдимият А.Е.А. получил обаждане от „***“.
Последният
му казал да отиде на адрес ул. „***“ в град Добрич. Подсъдимият
така и направил. До адреса подсъдимият А.Е.А. отишъл с такси.
През
цялото време подсъдимият
А.Е.А. разговарял с „***“ по телефона,
като последният го напътствал, къде трябва да отиде. Така подсъдимият
успял да намери посоченото местоназначение - ул. „***“ № 4. На този
адрес живеела пострадалата И.А.И.. Там пред портата на улицата, на една зелена
площ, А.Е.А. видял една торбичка, найлонова, зелена на цвят. В нея били
оставени сумата от 1 300 лв. по копюри от 50 лв., златен пендар 22 грама, 14
карата и златни обеци с общо тегло 2.5 грама.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената и изготвена
съдебно - оценителна
експертиза,
стойността на златния пендар 22 грама, 14 карата възлиза на сумата от 770 лв.,
а стойността на златните обеци с общо тегло 2.5 грама възлиза на 130 лв., или
общо на сумата 900 лв.
Описаната
зелена найлонова торбичка била оставена по - рано там,
където подсъдимият
А. я намерил лично от пострадалата. Причината затова била,
че свидетелката
И. получила обаждане от „***“, който се
представил за майор *** от полицията. Обяснил й, че органите на МВР провеждат
акция по залавянето на т.нар. „ало измамници“, която
тормози хората и я помолил да съдейства. Пострадалата се съгласила, като
поставила сумата от 1 300 лв. по копюри от 50 лв., златен пендар 22 грама, 14
карата и златни обеци с общо тегло 2.5 грама в зелената найлонова торбичка,
която оставила
пред входната врата на къщата си.
Пристигайки на
адрес „***“
казал на подсъдимия
А.Е.А. да вземе торбичката, оставена от пострадалата. Подсъдимият попитал
„***“
дали човекът не си е вкъщи, при което последният му заявил, че на човека му се
наложило спешно да тръгне за град В., за да води детето си на лекар и затова
оставил дължимите от него пари към фирмата в тази торбичка до портата.
След
като взел парите и по указанията на „***“, А.Е.А. се отправил към автогарата в
град Добрич, където трябвало да провери кога има автобус за град В.Т.. Отивайки
на автогарата служителите на гишето му казали, че автобусът за град В.Т. не
тръгва от град Добрич, а от автогара град В.. Тогава, „***“ му казал да вземе
маршрутка и да тръгне за град В.. Обвиняемият му казал, че му се налага да
отиде до тоалетна. Тогава, „***“ му казал да се заключи в тоалетната, за да не
го види някой и да преброи парите, които са в торбичката. Подсъдимият така
направил. В торбата същият установил сумата от 1 300 лв. Вътре в торбичката
имало и една кутийка, зелена на цвят, с размери около 5/8 см., като „***“ му
казал да не я отваря и да я пази, тъй като в нея имало много ценни и скъпи
неща. „***“ казал на подсъдимия А.Е.А. да си вземе от парите в торбичката 200
лева за него и 100 лева за разходи. Споделил му, че е размислил и, че на всяко
ходене в град В.Т. ще му дава по 200 лева.
Така
подсъдимият А.Е.А. ***. Там пил кафе, хапнал и си купил билет за град В.Т.. В
16.30 часа тръгнал за В.Т., като звъннал на „***“, за да му каже. Когато
пристигнал във В.Т., А.Е.А. отново звъннал на „***". Последният му казал да отиде зад автогарата, нагоре и вдясно,
където има контейнери и да остави парите там зад контейнера. Подсъдимият изпълнил
указанията на „***“. След като оставил парите А. се качил на друг автобус до
град В. и се прибрал в град Добрич.
На
следващата сутрин - 29.10.2017 година „***“ отново се обадил на подсъдимия А..***.
Обяснил му, че там има една будка за вестници срещу блока. Посочил му да стои
пред нея, тъй като някой ще хвърли пари от тераса на блока. В момента, в който подсъдимият
отишъл там, будката била затворена. След няколко минути, подсъдимият А. видял,
че една жена изхвърлила от втория или от третия етаж едно найлоново пакетче,
бяло, като плик. Това била пострадалата В.И.Т.. По идентичен на случая с И.И.
начин, свидетелката В.Т. получила обаждане на домашния си телефон от „***“,
който се представил за майор *** от полицията. Обяснил, че органите на МВР са
по следите на сирийски бандити, които тормозят хората и че тя трябва им помогне
да ги заловят. В процеса на разговоря, „***“ установил, че пострадалата В.Т.
има спестена сумата от 710 лв. и 50 евро. Мотивирана от неправилната представа,
че помага на органите на МВР, свидетелката Т. сложила сумите от 710 лв. и 50
лв. в торбички и ги изхвърлила през терасата.
Подсъдимият
А.Е.А., възприемайки действията на пострадалата В.Т. взел първата торбичка с
парите и тръгнал, като по пътя звъннал на „***“. Последният му казал да се
върне до будката, тъй като жената пак щяла да хвърли нещо от терасата. Втория
път, когато подсъдимият се върнал до уреченото място минали неустановени по
делото момчета, като А. си помислил, че го наблюдават. Същият изчакал момчетата
да минат и тогава взел и втория плик. „***“ му казал да прибере пакетите в тях.
Вътре, подсъдимият А.Е.А. установил сумата от 710 /седемстотин/ лева в банкноти
от по 10 и 20 лева, а в другия плик сумата 50 евро.
На
другия ден - 30.10.2017 година „***“ за трети пореден ден се обадил на подсъдимия
А.Е.А.. Заявил му, че трябва да отиде на адрес на ул. „***. На този адрес
живеела пострадалата Н.А.К.. След като приключили разговора, подсъдимият
веднага се отправил към адреса. Докато подсъдимият А.Е.А. пътувал към адреса, „***“
се обадил на пострадалата Н.К.. Представил се за майор *** от полицията, като
обяснил на свидетелката К., че е набелязана от „ало измамниците“ и че тя е
следващата в техния списък. Казал й да приготви всички пари, които има в себе
си, в т.ч. злато и др. ценности и да ги сложи в торбичка. Сумата, която
пострадалата К. оставила в торбичката била в размер на 2 200 лв. След това
мотивирана от неправилната представа, че помага на полицията за залавянето на
телефонни измамници хвърлила през терасата торбичката, ведно с намиращата се
вътре сума от 2 200 лв.
В
същото време подсъдимият А. пристигнал на адреса на пострадалата. Подсъдимият се
обадил на „***“. Последният му казал да наблюдава и ако види едно момче, което
накуцва и говори по телефона, ако това момче влезе във входа на блока да
изчезва моментално.
Подсъдимият
А.Е.А. видял момче, което отговаря на описанието дадено му от „***“. Същото
това момче влязло във входа, а подсъдимият, уплашен си тръгнал, като не успял
да вземе сумата от 2 200 лв., изхвърлена по - рано от пострадалата.
След
това, на същия ден „***“ го изпратил на адрес ул. „***“. На този адрес живеела
пострадалата И.Д.К.. Тъй като назад във времето подсъдимият бил живял в района
на посочения по - горе адрес, същият познавал района добре. Отивайки на място, подсъдимият
видял жена, която излиза на терасата и хвърля една торба. Това била
пострадалата И.К., която по описания по - горе механизъм, въведена в
заблуждение от „***“, че помага на органите на МВР да заловят бандити,
изхвърлила торбичката през терасата, в която била оставила сумата от 3 500 лв.
Пристигайки
на място, подсъдимият А. се огледал и след като установил, че никой не го
наблюдава, взел торбата. Погледнал вътре и видял, че в нея има пари, обвити в
хартия. „***“ му казал да вземе тези пари и онези от предния ден и да тръгне за
град В.. А.Е.А. така и направил. Купил си билет от град В. за град В.Т.. По
пътя, „***“ му казал да си взема сумата от 200 лева и още 1.00 лева за
разходите според уговорката. Пристигайки във В.Т., подсъдимият А.Е.А. оставил
парите на същото място като предишния път, след което се върнал обратно в
Добрич. На следващия ден решил, че повече няма да се занимава с това. Затова си
извадил картата от телефона и си купил нова карта, с номера който посочил по
досъдебното производство.
При
извършено процесуално-следственото действие разпознаване, пострадалата И.К.
разпознала подсъдимия като лицето, което дошло пред дома й, и е взело сумата от
3 500 лв.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначената и изготвена комплексна съдебно - психиатрична
и психологична експертиза към периода на извършване на престъплението
/28.10.2017г. - 30.10.2017г./ подсъдимият А. е могъл да разбира свойството и
значението на извършено и да ръководи постъпките си.
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия,
които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства,
които съдът директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от
съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При
изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че А.Е.А. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпление по чл.
чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 4
от НК, като през
периода 28.10.2017г.
до 30.10.2017г. в гр. Добрич, при условията на продължавано престъпление извършил четири
деяния, както следва:
На
28.10.2017г. в гр. Добрич, в съучастие с неустановено по делото лице, като
помагач, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у И.А.И. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на
2 200 лева;
На
29.10.2017г. в гр. Добрич, в съучастие с неустановено по делото лице, като
помагач, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у В.И. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 710 лева и
50 евро;
На
30.10.2017г. в гр. Добрич, в съучастие с неустановено по делото лице, като помагач,
с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у И.Д.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на
3 500 лева;
На
30.10.2017г. в гр. Добрич, в съучастие с неустановено по делото лице, като
помагач, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у Н.А.К. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на
2 200 лева, като общият размер на причинените с престъплението имуществени
вреди възлиза на 8 160 лева и 50 евро.
При
измамата по чл. 209 НК деецът чрез възбуждане, поддържане или използване на
заблуждение мотивира трето лице, което държи имущество, да извърши
разпоредителни действия, от които да набави за себе си или за другиго имотна облага
и да причини щета на държавата, кооперацията или обществената организация: а)
като възбужда или поддържа заблуждение, измамникът само мотивира заблуденото
лице да извърши действие на разпореждане. Измамникът сам не върши такива
действия; б) разпоредителните действия се вършат от заблуденото длъжностно лице
и в) от разпоредителните действия на измамения се получава имотна облага за
измамника или другиго и по този начин се причинява вреда на
друго физическо или юридическо лице. /Решение № 51 от 29.XII.1981 г. по н. д. №
39/81, ОСНК/. Криминализираната измама, предпоставяща ангажиране на наказателна
отговорност по чл. 209 от НК, съответно по предвидените квалифицирани и
привилегировани състави, от обективна страна представлява неправомерна дейност
по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се
формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на
имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи
субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и
специалната цел - имотна облага. /Решение № 176 от 11.05.2015 г. на ВКС по н.
д. № 267/2015 г., III н./.
С
действията си подсъдимият А., от обективна страна умишлено е улеснил
/спомогнал/ да бъдат извършени деяния, чрез които са били причинени имуществени
вреди в общ размер на 8160 лв. и 50 евро на Н.К., В.Т., И.К. и И.И..
От
обективна страна подсъдимият А. е извършил престъплението при условията на чл.
26 ал. 1 от НК. Същият е извършил общо четири деяния, които осъществяват
поотделно различни състави на едно и също престъпление по Глава V от Особената
част на НК, извършени са през непродължителен период от време /28.10.2017г. -
30.10.2017г./, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк
умисъл, при което последващите се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Обективна връзка между отделните деяния в
продължаваното престъпление се изразят в това, че поотделно осъществяват едно и
също по вид престъпление, извършени са през непродължителен период от време и
при една съща обстановка. Субективната връзка между отделните деяния се
изразява в повторността на едно и също психическо отношение на обвиняемия към
обществено опасните последици, проявено в еднородността на вината. /В този
смисъл вж. Тълкувателно решение №3 от 15.2.1971 по н.д. №32/70 на ВС/
От
субективна страна подсъдимият А. е извършил деянието, предмет на обвинението с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждал, че неговото поведение ще улесни
неустановено по делото лице да извърши на престъплението, и че в резултат на
това негово поведение едно чуждо имуществено ще бъде увредено. Наред с това
обвиняемият е целял да набави за себе си имотна облага, като е съзнавал
неизбежността на настъпилата имотна вреда като последица от улесняването.
3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ
При
определяне наказанието на подсъдимия за извършените престъпления, съдът взе
предвид следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът е
длъжен да определи наказанието на подсъдимия за
извършеното от него
престъпление при приложение на разпоредбата на чл.
58а от НК.
За престъплението по чл. 209 ал. 1 във
вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 4 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода от една до шест години.
Деянието
е извършено от подсъдимия при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало /подсъдимият е
реабилитиран/, добри характеристични данни.
Като отегчаващи такива следва да се посочи наличието на други висящи
наказателни производства.
Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчете
изразеното съжаление от страна на подсъдимия за извършеното престъпно деяние, доколкото
направеното самопризнание по време на съдебното следствие не следва в
конкретния случай да се приема като смекчаващо вината обстоятелство /в този
смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009г., постановено по тълк. дело № 1 от 2008г.
на ОСНК на ВКС/, доколкото формалното волеизявление по чл. 371 т. 2 НПК, с което подсъдимият
признава фактите в обвинителния акт, не трябва обаче да се интерпретира
допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията,
съобразно изискванията на чл. 373 ал. 2 НПК, тъй като благоприятната
последица от този вид самопризнание е предопределена от закона /чл. 373 ал. 2 НПК/, поради което то не
трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.
Изложените
обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние и обществената
опасност на подсъдимия, мотивираха съда да приеме, че
относимо и справедливо към извършеното от А.Е.А.
престъпление ще бъде налагането му на
наказание лишаване от свобода в съответствие с разпоредбата на чл. 58а от НК,
поради което, съдът на основание чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 4 от НК във връзка с
чл. 58а във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК определи наказание лишаване от свобода за
срок от ЕДНА ГОДИНА и намали така определеното наказание с една трета, като
наложи на подсъдимия А.Е.А. ЕГН
********** наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
Съдът
намира, че наложеното наказание „лишаване
от свобода“ не следва да бъде изтърпявано
ефективно, тъй като лицето не е било осъждано, а и за постигане целите на
наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е необходимо
наказателната репресия срещу него да бъде разгърната в пълна степен.
Поради това на основание чл. 66 ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
При
определяне на наказанието, съдът прецени отношението на подсъдимия А.
към извършеното, намерило отражение в поведението му
след престъплението; прецени и поведението му в
съдебната зала, направените самопризнания и сериозният му
принос за разкриване на обективната истина по делото, критичното отношение към
извършеното.
Съдът
намира, че определеното наказание
ще окаже необходимото поправително и
възпитателно въздействие по отношение на осъдения и
ще допринесе за поправянето му.
Съдът
намира, че така определеното наказание
напълно ответства на тежестта на деянието и обществената опасност на самия
извършител и ще изпълни целите на генералната и личната
превенция, визирани в чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимият към
спазване законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него
и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
В този смисъл, съдът определи наказанието като справедливо, респ. съответно
на престъплението.
4. ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
С присъдата, съдът постанови вещественото доказателство – 1
плик, съдържащ 1 брой компактдиск, във вида, в който е изпратен от „М ТЕЛ“ ЕАД,
към писмо № 697603 – 215 от 27.03.2018г. да остане в кориците на делото и да
бъде съхранявано до нормативно установения срок за съхранение на делото в
архив, след което ДА СЕ УНИЩОЖИ.
5. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК на подсъдимия А.Е.А. ЕГН
********** следва да бъде възложено да заплати направените по делото разноски в размер на 609.95 лв. по сметка
на Първо РУ на МВР – гр. Добрич.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/Мариана
Момчева/