Р Е Ш
Е Н И Е
№ 808
гр. Перник, 30.10.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Божура Антонова, като разгледа гр.дело № 1278 по описа за 2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба от „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД
против Г.И.Л. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи на ищцовото дружество на основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД сумата общо в размер на 39.68 лева, представляваща незаплатена цена по
Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 17.01.2013г., за която
са съставени фактури № **********/22.12.2013г., **********/22.01.2014г., **********/22.02.2014г.
и **********/22.03.2014г., сключен между ответника и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ” ЕАД, вземанията по който са придобити от ищеца въз основа на Договор
за цесия от 12.05.2016г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ****/09.12.2016г.
по ч.гр.д. № ****/2016г. по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която длъжникът
е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът
не изразява становище по отношение на предявените искове.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск
с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД е да установи в условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен
договор между предишния кредитор – цедент „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ” ЕАД и ответника за конкретни услуги, чиято цена се претендира;
изпълнение от страна на предишния кредитор – цедент на произтичащото от
съглашението задължение да предостави договорените далекосъобщителни услуги;
цената на предоставените услуги; настъпило частно правоприемство на страната на
кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен
договор за цесия и че предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за
прехвърляне на вземането.
От представения по делото Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 17.01.2013г. се установява, че между „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД и Г.И.Л. е сключен договор за предоставяне на
мобилна услуга по абонаментен план „Traffic Unlimited S” за телефонен номер **********. Съгласно чл. 3 от
съглашението потребителят следва да заплаща цената на предоставената му услуга
в срок от осемнадесет дни след датата на издаване на месечната фактура. От
представените и неоспорени от ответната страна фактури № **********/22.12.2013г.,
**********/22.01.2014г., **********/22.02.2014г. и **********/22.03.2014г. се
установява, че цената на използваните от Г.И.Л. мобилни услуги възлиза на 39.68
лева.
Освен валиден договор за предоставяне на мобилни
услуги сключен между предишния кредитор-цедент и ответника, в тежест на ищеца е
да установи и че е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора
основано на прехвърляне на вземането чрез действителен договор за цесия, както
и че предишният кредитор-цедентът е съобщил на ответника за прехвърляне на
процесното вземане (чл. 99, ал. 3
и 4 ЗЗД),
каквито изрични указания са дадени на ищеца с доклада по делото. В подкрепа на
твърденията си за това, ищецът е представил Договор за прехвърляне на вземания
от 29.05.2015г., по силата на който „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД
е прехвърлило на „СГ ГРУП” ООД възмездно при договорените условия вземания на
прехвърлителя, посочени в Приложение № 1.1 и 1.2. Съгласно чл. 1.7 от
съглашението Приложение № 1.1 следва да съдържа списък/таблица с информация за
вземанията и всеки един от длъжниците по тях. Член 15 от договора предвижда, че
приложението, съдържащо индивидуализиращите белези на вземанията на „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД е неразделна част от съглашението.
Съдът намира, че от ангажираните доказателства не
може да се направи обоснован извод, че „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”
ЕАД е прехвърлило вземанията си, произтичащи от Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 17.01.2013г. на „СГ ГРУП” ООД. Представеният
договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015г. не съдържа индивидуализация
на прехвърлените вземания съгласно чл. 1.7 от съглашението, а именно име,
единен граждански номер, адрес на длъжника, фактурирани вземания на цедента и
дължима сума. Следва да се посочи, че ищецът не ангажирал препис от Приложение №
1.1 с посочено в договора съдържание. Предвид обстоятелството, че ищецът е
представил доказателство в подкрепа на наведените твърдения за сключен договор
за прехвърляне на вземания между „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД и
„СГ ГРУП” ООД съдът не е имал задължение да указва на страната, че
представеното доказателство не обуславя основателност на предявения иск.
Разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК вменява задължение на съда да указва на
страните за кои от сочените обстоятелства не представят доказателства, но не
дали от ангажираните доказателства може да се изведе извод за основателност на
претенцията, тъй като това е въпрос по същество на спора, по който съдът дължи
произнасяне с решение.
Изложените
съображения не се разколебават от представения Договор за прехвърляне на
вземане от 12.05.2016г., сключен между „СГ ГРУП” ООД и „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД. В
действителност в ангажираното приложение към съглашението процесното вземане е
индивидуализирано, но доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че
„СГ ГРУП” ООД е придобило вземанията по № **********/22.12.2013г., **********/22.01.2014г.,
**********/22.02.2014г. и **********/22.03.2014г. прехвърлителният ефект на
сделката не се е породил.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не са
ангажирани доказателства праводателят на ищеца да е сключил посочения в
исковата молба и въведен като основание на претендираното вземането договор за
цесия. Ищецът не се легитимира като носител на възникнало в полза на цедента
вземане за главница, представляваща цена на предоставени мобилни услуги в
какъвто смисъл е становището на ответника, обективирано във възражението срещу
издадената заповед за изпълнение и по което съгласно задължителните указания
дадени с т.11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г.
на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство,
съдът дължи произнасяне независимо от обстоятелството, че Г.И.Л. не е подал
отговор на исковата молба. Липсата на индивидуализация на прехвърленото вземане
по Договор за цесия от 29.05.2015г. препятства възможността ищецът да установи
в условията на пълно и главно доказване, че е носител на правото да го реализира,
поради което предявеният иск се явява неоснователен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
по реда на чл. 415 ГПК от „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, ул. „Струга” № 31, представлявано от управителя
си Г. Огнев Георгиев против Г.И.Л., ЕГН **********,*** иск за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на дружеството сумата
общо в размер на 39.68 лева, представляваща незаплатена цена по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 17.01.2013г., за която са съставени
фактури № **********/22.12.2013г., **********/22.01.2014г., **********/22.02.2014г.
и **********/22.03.2014г., сключен между ответника и „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, вземанията по който са придобити от ищеца въз
основа на Договор за цесия от 12.05.2016г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № ****/2016г. по
описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Вярно
с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: