№ 3
гр. Асеновград, 11.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело №
20215310200741 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба Х.А.С. против Постановление за прекратяване на
наказателното производство на РП-Пловдив, ТО-Асеновград от 10.12.2021 г.,
с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно
производство № 441/2021 г., по описа на РУ - Асеновград, водено за
престъпление по чл. 209 ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с
чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че прекратяването на
наказателното производство е неправилно и постановено при
незаконосъобразен правен извод за наличието на прекратително основание
поради липса на престъпление. Твърдят се различни фактически и правни
положения от приетите от прокурора, а именно, че пострадалият е жертва на
престъпление – измама. Искането към съда е за отмяна на обжалваното
постановление и връщане на делото, с указания относно правилното
прилагане на закона и защита правата на пострадалия.
Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и след анализ
на събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 243 ал.3 от НПК, от
надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановената форма.
Разгледана по същество същата e основателна.
Досъдебното производство е водено за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК,
1
касаещо извършена измама от О.Я.Ю. по отношение на Х.А.С. във връзка със
закупуването на кредит на мобилен телефон и причинена имотна вреда на
същия. В хода на разследването О.Я.Ю. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по 209 ал.1 от НК, за това, че: На 24.01.2020 г. в
гр. Асеновград, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у Х.С., относно обстоятелството, че ще изплаща
вноските по потребителски кредит към „Ти Би Ай Банк“ ИАД за закупуването
на мобилен телефон „Хуауей Р30 Лайт“, като с това му е причинил имотна
вреда в размер на 510,47 лв. В обясненията си в качеството на обвиняем
същият се е признал за виновен, като не е отрекъл факта, че е получил като
нов телефона, който е бил закупил на кредит на името на пострадалия С. и
веднага е започнал да го използва, както и че въпреки обещанието си не
изплатил нито една от месечните вноски по кредита за закупуването на
телефона, въпреки че е имал възможност да стори това, както и че не е върнал
телефона на пострадалия, когато същият си го е поискал.
Въпреки тези категорични доказателства, в прекратителното
постановление, след като е изложил фактическата обстановка и анализирал
доказателствата, прокурорът е приел, че не е реализиран състава на
престъплението по чл. 209 ал.1 от НК от субективна страна, поради което е
прекратил наказателното производство.
Съдът, след преценка на доказателствата, събрани във фазата на
досъдебното производство намира, че така направения извод от РП –
Асеновград е незаконосъобразен и неправилен и не съответства на събраните
до момента доказателства. Противно на виждането на прокурора, съдът
намира, че събраните до момента доказателства са достатъчни, за да
обусловят мотивиран извод за авторството и виновността на обвиняемия
Орхан Халилов в извършването на престъпление по чл. 209 ал.1 от НК. Касае
се за случай на класическа измама, като престъплението е започнало още в
момента, в който свидетелят Х.С. е бил мотивиран от обвиняемия О.Ю. да
закупи на собствено име е на кредит мобилен телефон, който обаче на
практика е бил закупен и ползван от обвиняемия. Пострадалият е поел това
имуществено задължение не за себе си, а единствено с намерение да извърши
услуга на обвиняемия, но срещу категоричното обещание, че последният ще
плаща вноските по кредита, с който е закупен телефона му. В крайна сметка,
обвиняемият Ю. не е заплатил нито една вноска, въпреки че е имал
2
възможност да стори това, с наивното обяснение, което сам дава, че не
плащал, тъй като пострадалият С. притеснен от факта, че същият не покрива
задълженията си по кредита си позволил да го търси на работното му място,
което много го ядосало. Той обаче продължил да си ползва телефона и да не
плаща месеци наред, въпреки че е знаел, че принудителното изпълнение ще
се насочи към Х.С.. Нещо повече, месеци след сделката и след като не платил
нито едва вноска, дори отказал на С. поне да му върне телефона и дори
заявил,че вече не знае какво е станало с телефона. С тези си действия
безспорно обвиняемият е причинил съставомерната имотна вреда на
пострадалия. При това положение е налице престъпление по чл. 209 ал.1 от
НК. В тази връзка, следва да се има в предвид, че измамата е резултатно
увреждащо престъпление, което при всичките форми на изпълнително деяние
може да се извърши при форма на вината пряк умисъл. Същественото е, че
умисълът при измамата, следва да е изначален и да съществува още към
момента на извършване на изпълнителното деяние - въвеждането в
заблуждение на пострадалия, че ще заплаща вноските по кредита, т.е. по
имущественото задължение, което пострадалият е поел вместо него, като
деецът получава вещта, като причинява вредата без никакво намерение да
изпълни обещаното, т.е. да плаща вноските или да върне вещта на
пострадалия. Тъй като умисълът е част от психичната дейност, той не
подлежи на пряко установяване, но се обективира и доказва от действията на
дееца. В случая обвиняемият О.Ю., не само, че не плащал вноските, т.е. не е
изпълнил обещаната престация, за която е заблудил пострадалия с цел да
получи вещта, но и сам е заявил, че няма намерение да плаща и твърди, че
вече се е разпоредил с телефона, по начин по който никога няма да може да
върне вещта.
Ето защо, с оглед на изложените съображения, съдът намира, че изводите
на прокурора, вследствие на които е прекратил наказателното производство
са неправилни и незаконосъобразни, поради което следва постановлението за
прекратяване да бъде отменено, а делото върнато на РП-Пловдив ТО-
Асеновград за да се извърши нова преценка по същество от решаващия
прокурор.
Поради горните съображения и на основание чл. 243 ал.5 т.3, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство
на РП-Пловдив, ТО-Асеновград от 10.12.2021 г., с което същата е прекратила
наказателното производство по досъдебно производство № 441/2021 г., по
описа на РУ на МВР- Асеновград, водено за престъпление по чл. 209 ал.1 от
НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
ВРЪЩА делото на РП-Пловдив, ТО-Асеновград за изпълнение на
указанията в мотивната част на определението.
Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив, ТО-Асеновград, на
обвиняемия О.Я.Ю. и на пострадалия Х.А.С..
Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4