№ 2488
гр. Варна, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. Д.А
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20243110106610 по описа за 2024 година
Ищецът В. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. В., ул. "Т.“
№ ** е предявил иск срещу „И. А. м.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к. Л., бул Д. Н.“ № **, ет.*, ап.**-**, представлявано от Г. Т. Т. и
А. В. М. с искане съдът след като се запознае с доказателствата по делото и приеме
твърденията в молбата, включително относно нищожността, евентуално
унищожаемостта на процесните договори, или евентуално нищожността на отделните
клаузи от последните, да постанови решение, с което да осъди на основание чл.55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД ответника да му заплати сумата в размер на 246.54 лева,
представляваща недължимо платена неустойка в периода 31.05.2019г. - 07.09.2021 г. за
непредоставено обезпечение в 3-дневен срок по договор за паричен заем № 3499878 от
11.04.2019 г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, а ищецът е
обеднял, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
Да осъди ответника да му заплати направените по делото съдебни и деловодни
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са следните:
На 11.04.2019 г. ищецът, в качеството на заемател е сключил договор за паричен
заем № 3499878 със заемодателя „И. А. м." АД, по силата на който ответното
дружество е предоставило заем в размер на 500 лева за срок от 21 седмици на 21 броя
вноски, с размер на седмичната погасителна вноска от 25,88 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент 40,00 % Общата сума, която следвало да заплати заемателят е
в размер на 543,48 лева, при ГПР- 48.46 %.
Съгласно договора за паричен заем, падежа на вноските е както следва: първа
вноска до 19.04,2019 г, втора вноска до 26.04.2019 г., трета вноска до 03.05.2019 г,
четвърта вноска до 10.05.2019 г„ пета вноска до 17.05.2019 г., шеста вноска до
24.05.2019 п, седма вноска до 31.05.2019г, осма вноска до 07.06.2019 г., девета вноска
до 14.06.2019 г, десета вноска до 21.06.2019 г, единадесета вноска до 28.06.2019 г.,
дванадесета вноска до 05.07.2019 п, тринадесета вноска до 12.07.2019 г.,
четиринадесета вноска до 19.07.2019 г., петнадесета вноска до 26.07.2019 г,
шестнадесета вноска до 02.08.2019 г, седемнадесета вноска до 09.08.2019 г.,
осемнадесета вноска до 16.08.2019 г., деветнадесета вноска до 23.08.2019 г., двадесета
1
вноска до 30.08.2019 г. и двадесет и първа вноска до 06.09.2019 г.
Освен горепосочената главница е предвидено и заплащането на неустойка в
размер на 246,54 лева, в случай, че не бъде предоставено обезпечение в 3-дневен срок.
Съгласно чл. 4, ал.2 от договора за паричен заем неустойката се заплаща разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските,
посочен в т.2.2 от договора /25,88 лева/ се добавя сума в размер на 11,74 лева. По този
начин крайният размер на дължимата месечна вноска е 37,62 лева, като общото
задължение главница, договорна лихва и неустойка става в размер на 790,02 лева.
Ищецът е заплатил всички дължими суми съгласно чл.4, ал.2 от договора за
паричен заем, както следва:
- На 31.05.2019 г. е заплатена сумата от 122,00 лева, представляваща плащане
по първа, втора и трета вноска
- На 01.07.2019 г. е заплатена сумата от 37,00 лева, представляваща плащане
по четвърта вноска
- На 11.09.2019 г. е заплатена сумата от 80,00 лева, представляваща плащане
по пета и шеста вноска
- На 08.10.2019 г. е заплатена сумата от 38,00 лева, представляваща плащане
по седма вноска
- На 23.12.2019 г. е заплатена сумата от 38,00 лева, представляваща плащане
по осма вноска
- На 03.02.2020 г. е заплатена сумата от 38,00 лева, представляваща плащане
по девета вноска
- На 16.07.2020 г. е заплатена сумата от 38,00 лева, представляваща плащане
по десета вноска
- На 11.01.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане
по единадесета вноска
- На 19.01.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане
по дванадесета вноска
- На 15.02.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане
по тринадесета вноска
- На 22.02.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане
по четиринадесета вноска
- На 29.03.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане
по петнадесета вноска
- На 20.04.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане
по шестнадесета вноска
- На 14.05.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане
по седемнадесета вноска
- На 28.05.2021 г. е заплатена сумата от 50,00 лева, представляваща плащане
по осемнадесета вноска
- На 21.06.2021 г. е заплатена сумата от 26 лева, представляваща плащане по
деветнадесета вноска
- На 12.07.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане
по двадесета вноска
- На 10.08.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане
по двадесет и първа вноска
- На 07.09.2021 г. е заплатена сумата от 29,44 лева, представляваща остатък
от лихва за просрочие.
Общо заплатената сума е в размер на 835,02 лева, с която са погасени всички
дължими суми по договора за паричен заем № 3499878/11.04.2019 г. Със заплатената
сума от 835,02 лева е погасена главница в размер на 500,00 лева, договорна лихва в
размер на 43,48 лева, неустойка в размер на 246,54 лева и лихва за просрочие в размер
на 45,00 лева.
2
Счита, че предвидената в чл.4, ал.2 от договора за паричен заем неустойка в
размер на 246,54 лева е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Според
чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът
може да иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите на т. 3 TP № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
В настоящия случай, според чл. 4, ал.2 от процесния договор неустойката е
дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се
предостави обезпечение в тридневен срок на заемателя съгласно посочените в чл.4,
ал.1 от договора варианти, а именно: поръчител или банкова гаранция. По този начин
уговорената неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция.
Съгласно дадените в Тълкувателно решение №1/15.06.2009 г. по тълк.д.№1/2009
г. на ВКС, ОСТК разяснения .добрите нрави" са неписани и несистематизирани
морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост
са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях.
Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора
със закона - чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Договорът за паричен заем № 3499878/11.04.2019 г. представлява предоставяне
на „финансова услуга" по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което В. Т. Д. има
качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и разполага със защита
срещу неравноправни клаузи. Считам, че клаузите на чл.4 от договора са
неравноправни по смисъла на чл.146, ал.1 вр. с чл.143 от ЗЗП. В разпоредбата на
чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието „неравноправна клауза" в договор с
потребител, и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези
на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в двадесет точки от
посочената разпоредба. Според чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. В настоящия случай процесният договор за
паричен заем е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от
ответника договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, същият не е бил
предмет на предварително договаряне между страните т.е. по предложение и на
клиента, от което следва извод, че ищецът не е имал възможността да влияе върху
съдържанието му. Подписаният стандартизиран бланков формуляр на договора е
предварително изготвен от ответника и в него са посочени единствено като абсолютни
стойности лихвения процент по заема, ГПР и общата сума за плащане. Липсва ясно
посочена методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, от
която да е видно кои точно компоненти са включени в ГПР и как се формира
стойносиа от 48.46 %. Освен това, клаузите за неустойка при липса на обезпечение
заобикалят закона, тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по
кредита, определени в чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. С тези клаузи реално кредитът се оскъпява
чрез въвеждането на допълнителна сума в размер на 246,54 лева, чиято цена не е
включена в определения в процесния договор годишен процент разходи, възлизащ на
48.46 %. Това води до значително увеличение на тежестта на задължението на
заемополучателя. Налице е значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, поради което процесния договор е сключен във вреда за
потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Клаузите не са уговорени индивидуално,
доколкото договорът е изготвен предварително и В. Т. Д. не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му и едновременно с това е нищожно и поради
противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически no-
слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един
3
субект за облагодетелстване на друг.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го
върне. В Постановление № 1/28.05.1979 г.по гр.д. № 1/1979 г. на Пленума на ВКС се
сочи, че първият фактически състав на чл. 55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Сумата от 246,54 лева, представляваща неустойка при
липса на обезпечение е платена от В. Т. Д. и получена от ответника при начална липса
на основание, поради което следва да бъде върната. В този смисъл е Решение №
528/29.07.2019 г. по описа на PC - Казанлък, потвърдено с Решение по в.т.д. №
1377/2019 г. по описа на ОС - Стара Загора и Решние № 37325/12.02.2019 г. по гр.д.
№2689/2018 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение № 2914/11.05.2020 г. по в.гр.д.
№ 5612/2019 г. на СГС, Решение № 260344/08.02.2021 г. по гр.д. № 8255/2020 г. описа
на Районен съд - гр. Варна.
За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иск за неоснователно
обогатяване за сумата от 246,54 лева, представляваща неустойка при липса на
обезпечение.
На осн.чл. 113 от ГПК ищецът е предявил иска пред РС Варна в чийто район е
постоянния и настоящия му адрес и има качеството потребител.
На основание чл. 127, ал.4 от ГПК посочва начин на плащане чрез пощенски
запис на адрес: гр. В., ул. „Т.” № **, ет.*, ап.*
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответното
дружество оспорва предявения иск
Заявява, че претенциите на ищеца са изцяло неоснователни.
Възражението за нищожност на чл. 4 ал. 2 от Договора е изцяло неоснователно,
а условията на клаузата са напълно погрешно преекспонирани от страна на
ищеца.Съгласно чл. 4. ал. 1 от Договора, Заемателят се е съгласил и задължил в срок
до три дни от подписването му да предостави едно от двете алтернативни обезпечения,
подробно описани в Договора. В Стандартния европейски формуляр (СЕФ). който
лицето е получило преди сключване на договор за кредит, подробно са описани
изискванията към обезпеченията. срокът за предоставянето им, както и размерът на
неустойката. СЕФ съдържа всички индивидуално уговорени договорни клаузи,
каквито са тези за неустойка. Ищецът с бил запознат с условията на договора, който
ще сключи, както и че може още със сключването да предостави обезпечение, може да
го направи и в тридневен срок след подписване на договора. Т.е. заемателят, преди да
е обвързан от договор, е имал цялата необходима информация, за да вземе решение
дали да сключи договор за кредит при тези условия или не и да прецени дали те са
изпълними или неизпълними. Ищецът е имал време още преди сключването на
договора да избере вида на обезпечението, да положи грижа и добросъвестност, за да
да го осигури, а ако бе преценил, че предоставянето на обезпечение е неизпълнимо
условие или че противоречи на разбиранията му за добри нрави, не би сключил
договора за паричен заем.
Заемателят, уведомен предварително за условията по кредита и решил да
сключи договор за заем при тези условия, със сключване на договора е поел
задължение да представи избраното от него обезпечение в тридневен срок. След като в
рамките на три дни от подписване на договора, ищецът не е представил обезпечение
под формата на поръчители или банкова гаранция е влязла в сила клауза 4, ал. 2 от
договора. Както сключването на договора за паричен заем при посочените условия,
така и избора на обезпечение и неговото представяне в срок зависят изняло от волята
на потребителите. Всеки заемател по договор за потребителски кредит разполага с
гарантираната от чл. 29 от ЗГГК възможност да се откаже от договора в 14-днсвеп
срок, за която заемателят също е бил информиран чрез СЕФ и от текста на самия
Договор. В случай че упражни правото си, той би дължал връщане единствено на
получената в заем главница и не би дължал начислената му, поради непредоставяне на
обезпечение, неустойка. С оглед на това, ищецът е имал и допълнителна възможност
да се откаже от дговора, ако впоследствие е установил, че не е в състояние да
представи обезпечение.
4
Неустойката по своята същност представлява форма на договорна отговорност,
служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението. Процесната
неустойка е начислена вследствие на неизпълнение па поетите договорни задължения
от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова
гаранция. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне
основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, включва следните
елементи: наличие на валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението;
неустойката ла е уговорена. Всичко изброено до тук, съгласно гореизложеното, е
налице, следователно неустоечните задължения са валидно възникнали. В TP № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, върховният съд приема, че
неустойката следва да с нищожна, само ако единствената цел, за която тя е уговорена
излиза извън присъщата й обезпечителна обезщетителна и санкционна функция.
Хипотези, които в настоящия случай не са налице, тъй като уговорената неустойка има
санкционна и обезщетителна функция. Уговорената неустойка е предвидена, както с
цел да обезпечи изпълнението па задължението за предоставяне на обезпечение от
страна на длъжника, така и да обезщети кредитора, ако такова липсва. Предоставянето
на обезпечение (поръчител или банкова гаранция) не е без значение за заемодателя -
обезпеченият кредит е много по-малко рисков от необезпеченият. Когато един заем е
необезпечен, кредиторът е принуден да разходва повече ресурси за неговото
управление. Наличието на клауза за неустойка представлява гаранция за кредитора, че
длъжникът ще предостави обезпечението под страх, че в противен случай за него ще
се породи допълнително задължение. Предвидената неустойка цели да дисциплинира
заемателя и последният да предприеме действия по осигуряване, в рамките на
уговорения между страните срок, обезпечение по заемното правоотношение. Освен
това, в случай, че обезпечението не бъде предоставено, неустойката ще служи като
обезщетение на кредитора за извънредните разходи, които ше направи за управлението
на необезпечения кредит.
Именно в това се състои обезпечителният, санкционният и обезщетителният
характер на уговорената между страните неустойка. При това положение и с оглед
дадените от ВКС тълкувания, за това кога едно договорна неустойка следва да се
счита за нищожна, и при преценка на конкретните факти и обстоятелства в настоящия
случай, не може да се приеме, че уговорената между страните неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Не споделя твърдението на ищеца, че неустойката по чл. 4 от Договора е
уговорена в ущърб на заемополучателя. Следва да се прави разграничение между
печалба, каквато неустойката категорично не е, и обезщетяване на понесения риск и
допълнителни разходи. възникнали от договорно неизпълнение и по-голямото
внимание за проследяване живота на един необезпечен кредит R сравнение с един
обезпечен такъв. Нещо повече, въпреки че задължението за заплащане на неустойка е
дължимо изцяло с изтичането на третия ден, който е крайният срок за предоставяне на
обезпечението, в израз на добросъвестност към клиента J ова задължение е
разсрочено, така че то да бъде икономически по-поносимо за него. Всичко това е
направено по изключително прозрачен начин, като е записано в Договора. Сумата се
дължи независимо от уговорения начин на плащане.
Нейният размер, веднъж уговорен, не следва да се доказва и да посочва какви
точно вреди следва да обезщети. Не е предвидено в закона ограничение относно
допустимите размери на договорната неустойка. Тук следва да напомним за свободата
на договаряне между страните, прогласена в чл. 9 от ЗЗД.
Функцията на неустойката е преди всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да
стимулира длъжника да бъде изряден в съблюдаването на своите договорни
задължения. Дружеството действително е поело значителен риск, че при евентуално
неизпълнение от страна на засмателя, то няма да може да събере дължимото си
вземане. С пел опазване на законния си интерес, „И. А. м." АД трябва да направи
всичко необходимо, за да осигури връшане на сумите по отпуснатите от него кредити,
като естествено това се постига чрез включването на съответните договорни клаузи, с
които потребителите са предварително запознати съобразно законовите изисквания.
Уговорената неустойка цели да покрие по-големияг риск, който възниква за
заемодателя като последица от неизпълнението на заемателя. Законът не поставя
изискване при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани
5
с неустойката. Именно в това се изразява нейният смисъл - отпадането на
необходимостта вредите да бъдат1 доказвани от изправната страна по договора (чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД). В настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на
обезпечение поставя Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение
от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Не следва да се
подценява значението на обезпечението за заемодателя. Заемателят е получил и
усвоил сума в размер на 5500 лв. без предварително да е дал каквато и да е гаранция за
връщането й. За разлика от много други финансови услуги, които се предлагат на
пазара, тази. която Заемателят е избрал, не изисква от него предварителното
осигуряване на обезпечение, което му създава удобството бързо да получи и ползва
парична сума в немалък размер, като рискът е изцяло за сметка на заемодателя. Когато
един заем е необезпечен, какъвто е процесният. Дружеството ще бъде принудено да
разходи множество различни ресурси, за да управлява правилно и надеждно
необезпечения. Както беше подчертано по-горе, необезпечения заем е е изключително
висок риск за Дружеството. Допълнителните, извънредни, необичайни за Дружеството
ресурси, които разходва за да управлява и да „събира" подобен необезпечен заем далеч
не са пренебрежимо малки. Налага се използване на извънредни ресурси за
управление на необезпечен заем за толкова висока сума, които са значително по-скъпи
отколкото ресурсите за управление и събиране на един обезпечен.
Поемайки по-голям риск, кредиторът има правото да поставя изисквания за
обезпечаването му по своя преценка и в случай че потребителят не ги намира за
резонни, то гой на свой ред има пълното право да не полага подписа си под тях. Както
вече беше споменато по-горе. СЬФ, който лицето получава преди сключване на
договор за кредит, подробно са описани изискванията към обезпечението, както и
размерът на неустойката. Знаейки, че обезпечението трябва да се предостави в 3-
дневен срок от сключването на Договора, гой е можел да забави сключването му до
момента, в който е в състояние да го осигури или изобщо да не встъпва в договорни
правоотношения с ответника. Дружеството не е принудило засмателя да сключи
договор за заем, съответно условията по него не са му наложени.
Всички клаузи в договора са индивидуално уговорени, като в изпълнение на
разпоредбата на чл. 5 ЗНК. Дружеството предоставя СЬФ на всеки от клиентите си
преди сключване на договор. С подписа си върху договора за паричен заем, Заемателят
е декларирал, че е получил предварително СЕФ. На база на тази предварителна
информация, заемателят е провел и индивидуални преговори с Дружеството, чрез
които условията по бъдешия заем са индивидуално конкретизирани и впоследствие
ясно посочени в договора за паричен заем. Toil самостоятелно, по собствени подбуди и
воля е пожелал да сключи договора за заем и да сс издължи съгласно договорените
условия. На пазара на бързи кредити работят над 100 финансови институции, в
никакъв случай дружеството не е наложило на заемателя да се възползва от неговите
услуги. Кредиторът не с монополист, за да налага задължително на потребителите да
се ползват от неговите услуги. Договорът сс сключва при индивидуални условия, а не
при общи такива.
Ищецът е бил запознат с всички условия по договора, преди той да бъде
сключен, като с имат възможност и да се откаже от договора в законоустановения в чл.
29 от 311К 14- дневен срок, (това е посочено и изрично в чл. 7 ал 3 от Договора} но не
го е направил, от което още веднъж следва изводът, че ищцовата страна не е считала
въпросната клауза за неустойка за недействителна. Подписвайки договора при
посочените параметри Заемателят е преценил възможностите си, поради което не е
налице накърняване на добрите нрави. Хипотезата за накърняването на добрите нрави
по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД обхваща различни случаи, но тя не може да се противопостави
на императива в чл. 12 от ЗЗД за добросъвестността при сключването на договора,
какъвто е конкретният случай.
Твърдението на ищеца, че с уговорената с чл. 4. ал. 2 от договора за паричен
заем неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит е необосновано и несъстоятелно.
Въвеждайки това твърдение, процесуалният представител на ищеца не е
съобразил разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 ЗПК, в която е предвидено, че при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
6
потребителски кредит. Неустойката представлява именно такъв разход, дължим при
неизпълнение на определени с договора задължения. Законодателят е предвидил
възможността за начисляването на разходи, свързани с неизпълнение на задълженията,
като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходи те по
кредита. Разпоредбата следва логиката на договарянето, няма как в Г11Р да бъдат
включени разходи, които зависят от бъдещи несигурни събития - възможно
неизпълнение на договорни задължения. Дължимостта на неустойката за
необезпечаване на заема е едно бъдещо, съобразно момента на сключване на договора,
несигурно събитие, което ако евентуално настъпи ще реализира неизпълнение на
задълженията по договора за потребителски кредит, като същото попада в хипотезата
на чл. 19, ал. 3. т. 1 от ЗПК.
Следва да се обърне внимание, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита се изчислява към момента на сключване на договора.
Релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит.
При изчисление на ГПР се вземат предвид съществуващите към момента па сключване
на договора ангажименти. Заемодателят, към момента на сключване на договора за
кредит, няма задължение да предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги
включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида па
договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания.
Не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
неустойката, съгласно Закона за потребителския кредит нс представлява разход, който
следва да се включи при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.
Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България - основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли. на текущата година плюс 10
процентни пункта /Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на което няма
нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноските.
В случай, че ищецът не се яви в първото по делото заседание, не вземе
становище по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в негово
отсъствие, моли за прекратяване на делото на осн. чл. 238, ал.2 ГПК и присъждане на
разноски в т.ч. определяне на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на юрисконсултско
възнаграждение в размер па 360.00 лева.
При уважаване на иска прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищеца и моли същото да бъде съобразено с липсата на
правна и фактическа сложност на делото. Обръща внимание, че при определяне на
размера на адвокатското възнаграждение но чл. 38, както и в случаите на
прекомерност на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не е
обвързан от правилата за определяне на адвокатското възнаграждение, установени с
НМРАВ. В практика на СЕС е прието, че съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от адвоката по делото, поради което може да намали
адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в НМРАВ ( в
този смисъл е дело С-427/16 на СЕС). Съдът има възможност, отчитайки правната и
фактическа сложност на делото, да сс отклони от минимално определения размер на
адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява песързмерпо висок с оглед
реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител. Съгласно
диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., националният съд
дори е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски, когато установи, ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1.
На основание чл. 238, ал. 2 моли за прекратяване на делото и присъждане на
разноски ако ищецът, без да е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, не се
яви в първото заседание по делото и не е взел становище по отговора на исковата
молба и не представи доказателства за претендирайите суми. В случай, че не се яви
7
представител на дружеството в съдебно заседание, моли делото да бъде разгледано в
отсъствие на представител на ответника като заявява, че поддържа изцяло изложеното
в отговора.
Съдът, след като се запозна с предявения иск, становищата на страните и
събраните по делото доказателства ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът по твърденията в молбата приема, че предявения иск намира правното си
основание в чл.55, ал.1 ЗЗД.
Страните не спорят, че са встъпили в договорно отношение по договор за
паричен заем № 3499878 от 11.04.2019 г., заверено копие от който е представено с
исковата молба. Същият частен документ не се оспорва по отношение истинността на
съдържание и автентичност. Съгласно уговорените условия страните по делото са се
договорили ищеца в качеството си на заемополучател да получи от ответника в
качеството му на заемодател сумата 500 лева, която е следвало да се изплати на 21
вноски в срок от 21 седмици и при размер на погасителната вноска 25.88 лева.
Посочено е, че заемът се предоставя при фиксиран годишен процент по заема в размер
на 40 % и ГПР 48.46 %. Съгласно чл.2, ал.7 от договора общия размер на сумата която
следва да се върне е в размер на 543.48 лева. В чл.4 заемателят се е задължил за
осигури като обезпечение в срок до три дни от сключване на договора следните
обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на
определени условия или банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя за сумата по
чл.2, т.7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по договора. В ал.2 е посочено, че при неизпълнение на това задължение заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 246.54 лева. Неустойката се заплаща
разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски като към размера на всяка от
погасителните вноски, посочени в чл.2, т.2 се добавя сума в размер на 11.74 лева.
От заключението на ССчЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че е посочило, че ищецът е изплатил на ответника
сумата в общ размер на 835.02 лева в т.ч. погасена главница 500.00 лева, погасена
договорна лихва 43.48 лева, ногасена неустойка 246.54 лева, погасени разходи за
събиране на вземането „разходи писма и SMS“ 45 лева. ГПР по договора е 48.46 %
при невключен размер на неустойката. При включване на сумата 246.54 лева „разходи
неустойка“ се получава ГПР на заема 904.86 %.
По законосъобразността и характера на уговорката на страните за заплащане на
„неустойка“ при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, съдът
намира следното:
Съдът намира, че така уговореното в чл.4 на договора не представлява
уговорка за неустойка, а скрита такса, тъй като е определено сумата да се дължи не за
реално настъпили вреда, а за неизпълнение от което не е произтекла вреда. Следва да
се има предвид, че неустойката е вид обезщетение чиято специфика се изразява в това,
че страните още при уговарянето и са определили размера на вредата, която считат, че
ще настъпи от определено неизпълнение и освобождава изправната страна от
задължение за доказване на този размер. Съдът намира от доказателствата по делото,
че с така определената неустойка в договора кредиторът е въвел размер на ГПР
значително над допустимия, което категорично представлява нарушение на
изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК. След като ищецът е заплатил на заемодателя
недължимо процесната сума, същата подлежи на връщане. Предявеният иска е
основателен и следва да се уважи.
Предвид извода за основателност на иска ответникът следва да плати на ищеца
разноски за производството в размер на 370 лева за държавна такса и възнаграждение
8
на вещо лице, както и 480.00 лева възнаграждение на адвокат с вкл.ДДС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И. А. м.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.,
жк.Л. *, бул.“Д. Н.“ №**, ет.*, ап.**-** да плати на В. Т. Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. В., ул. "Т.“ № ** сумата в размер на 246.54 лева /двеста
четиридесет и шест лева и 54 ст./, представляваща недължимо платена неустойка за
периода 31.05.2019г. - 07.09.2021 г. за непредоставено обезпечение в 3-дневен срок по
договор за паричен заем № 3499878 от 11.04.2019 г., с която сума ответникът се е
обогатил неоснователно, а ищецът е обеднял, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба 31.05.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн.чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „И. А. м.“ АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.С.,
жк.Л. *, бул.“Д. Н.“ №**, ет.*, ап.**-** да плати на В. Т. Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. В., ул. "Т.“ № ** разноски в размер на 850.00 лева, на
осн.чл. 78 от ГПК.
Задължението може да се плати чрез пощенски запис на адрес гр. В., ул. „Т.”
№ **, ет.*, ап.*.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването на
страните, с въззивна жалба пред ВОС.
Да се плати възнаграждение на вещото лице М.И. в размер на 70 лева от
внесения депозит на 28.5.2025 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9