Решение по дело №547/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал. от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „Авис инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], ет.2, чрез адв. М. Ч., с адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. Пловдив, ул. Удроу Уилсън“ № 4, ет.2, Решение № 165 от 02.02.2024 г., постановено по АНД № 6914/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХVI н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16-2300231 от 09.11.2023 г. на директор на дирекция "Инспекция по труда" /Д"ИТ"/ – Пловдив, с което на „Авис инженеринг“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда във връзка с чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4 000 лева за нарушение на чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл.37 ал.3 от Наредба № 13 от 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав на районния съд е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложени на материалния закон, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че в хода на административното производство, както и в съдебното такова, не е било безспорно установено, извършеното от дружеството административно нарушение, поради пълна липса на събрани по надлежния ред доказателства за деяние, което да нарушава установени за субекта на административнонаказателна отговорност нормативни правила, изисквания и задължения, така, както са посочени в НП. Като излага подробни доводи в тази насока, моли съда да постави решение по същество, респ. да върне делото за ново разглеждане пред РС – Пловдив, в случай, че счете, че е необходимо събирането на допълнителни доказателства за правилното и пълно изясняване на обективната истина. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседания касаторът се представлява от адв. Ч., която поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба – директор дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Б., счита касационната жалба за неоснователна, а атакувания съдебен акт – за правилен и законосъобразен, поради което и настоява за оставянето му в сила. Съображенията за това са, че в хода на административно-наказателното производство обратно на твърденията на санкционираното дружество не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установен фактът на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическото лице, тъй като нито в акта, нито в наказателното постановление не се твърди, че „Авис инженеринг“ ЕООД не е обезопасил работното място. Твърдението е, че е допуснал работници до необезопасен участък. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд, XXVI състав, като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:

С Решение № 165 от 02.02.2024 г., постановено по АНД № 6491/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХVI н. с., е потвърдено НП № 16-2300231 от 09.11.2023 г. на директора на Д"ИТ" – Пловдив, с което на на „Авис инженеринг“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда във връзка с чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4 000 лева за нарушение на чл.14 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл.37 ал.3 от Наредба № 13 от 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт.

За да постанови обжалвания съдебен акт ,районният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя; че от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява извършване на нарушението, неговия автор, както и, че съобразно изискванията на чл.27 ЗАНН е определен и размерът на наложеното наказание. Изложеното в своята съвкупност е дало основание на решавания орган да потвърди обжалвания административен акт като правилен и законосъобразен.

В тази насока много точно и обосновано е отчетена очерталата се след събиране на допуснатите доказателства фактическа картина, което не налага нейното приповтаряне от касационната инстанция.

Правилно въз основа на изложената в АУАН и, впоследствие, и в самото НП фактическа обстановка и описанието на нарушенията, както и въз основа на събраните доказателства, е възприето, че с поведението на санкционираното лице е осъществило съставът на вмененото му нарушение.

При преценката на доказателствения материал не се установиха твърдените процесуални нарушения. Всички доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тази именно преценка са изградени и решаващите изводи от фактическа и правна страна от състава на районния съд.

По конкретните възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че както в АУАН, така и в самото НП, като дата на административното нарушение е посочена именно датата на настъпилата злополука, на която дата е осъществена и самата проверка от органите на Д"ИТ" – Пловдив, доколкото в случая, съставът на вмененото административно нарушение се осъществява чрез проявеното бездействие на юридическото лице.

Съгласно чл.14 ал.1 от ЗЗБУТ, юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.

От своя страна, чл.37 ал.3 от Наредба № 13 от 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, при работа на разстояние, по-малко от 2 m до части на контактната мрежа под напрежение, напрежението на контактната мрежа се изключва и мрежата се заземява, с изключение, когато се работи при особени условия (глава шестнадесета, раздел VII).

В случая, по категоричен начин е установено, че С. С. К. е допуснат да работи по демонтажа на стара фиксаторна обтяжка от съществуващата контактна мрежа, фиксирана на стар железорешетъчен стълб № МС20 /стара номерация/ на разстояние, по-малко от 2 м до части на контактната мрежа, без да е изключено напрежението по контактаната мрежа. Това обстоятелство не е оспорено от жалбоподателя, което се подкрепя и от обстоятелството, че АУАН е подписан без възражения от представляващ дружеството, а в подаденото в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражение се излагат доводи, че ангажиментът за обезопасяване на района е на длъжностните лица от ДП „НКЖИ“. Последното твърдение обаче не правилно, тъй като в текста на чл.14 ал.1 се посочва, че юридическите и физическите лица са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Основателно е възражението на ответната страна, че в НП не се коментира задължение на „Авис инженеринг“ ЕООД, а допускане до необезопасено място, т.е.е не е извършена проверка дали действително мрежата е обезопасена. В тази насока, съдът намира за необходимо да отбележи, че тълкуването на думата „задължение“ означава - дълг, обязаност, ангажимент, отговорност, обвързаност, уговорка, а думата „допускам“ означава разрешавам, давам възможност на някого да направи нещо, да участва в нещо, позволявам проникване, доближаване.

Или иначе казано, в случая, санкционираното лице не е изпълнило цитираните си задължения, като не е осъществило в пълен обем контрол и проверки на контактната мрежа и е допуснало лице да работи на по-малко от 2 м до контактната мрежа, в резултат на което, е и настъпилата злополука с тежки последици.

На следващо място в мотивите си районният съд изчерпателно е обсъдил доводите на жалбоподателя за изпълнение изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН, като в тази връзка са отчетени настъпилите последици, което е дало основание на решаващия орган да наложи наказание в размер 4 000 лева, предвид факта, че нарушението се характеризира със своята не малка степен на обществена опасност, особено като се има предвид изгарянето на работника.

Тези изводи на районния съд касационната инстанция намира за изцяло правилни и обосновани.

В този смисъл, настоящата инстанция на съда намира, че правилно е приложен законът, като наказанието е определено съобразни вида на конкретното нарушение и степента на обществена опасност на същото. Наложената санкция от 4 000 лева, не се явява прекомерно завишена и същата е съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на наказанието.

С оглед изложеното, не са на лице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и във връзка с чл.221 ал.1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 80.00 (осемдесет) лева, съобразно разпоредбата на чл.27е от наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе Административен съд – Пловдив, ХХVI състав,

 

 

Р Е Ш И

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165 от 02.02.2024 г., постановено по АНД № 6914/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХVI н. с.,

ОСЪЖДА „Авис инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, и адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. Пловдив, [улица], ет.2, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, пл. „Централен“ № 1, ет.5, сумата от 80.00 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.