РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Девня , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. М.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело №
20203120100772 по описа за 2020 година
Предявени са искове от Е. Д. Г., ЕГН ********** от *** и Б. Д. Г.,
ЕГН **********, ЕГН ********** от ***, представлявани от адв.С.С. от АК
Шумен против „Кристера Агро“ ЕООД , ЕИК ********* с адрес на
управление:гр.Девня, стопански двор Девня -2, представлявано от управител
И. Н. С. с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че между ищците и ответникът –
търговското дружество „Кристера агро“ ЕООД е сключен договор за аренда
вписан в служба по вписванията гр.Попово под №92 т.4, парт.№76141 от
15.07.2014г. съгласно който ищците са предоставили собствените си
земеделски земи, подробно описани в договор за аренда, срещу арендно
плащане по 30 лв. на декар или общо 585 .00 лева за арендуваните 14 499 дка
и допълнително 1 литър олио на декар арендувана земя или левовата
равностойност на 1 литър олио на декар арендувана земя или общо 19.5 литра
олио в натура или левовата му равностойност при средна пазарна цена 2.50
лева на литър, възлизаща общо на 48.75 лева. Твърди се, че за процесния
период – стопанската 2018/2019г. дължимото арендно плащане към ищците
не е извършено. Твърди се също и, че плащане към ищците не е извършено и
1
след изтичане на договорения срок - 01.01.2020 г. Сочи се, че въз основа на
подадено от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 585.00 лева главница за неплатено
дължимо арендно плащане за спопанската 2018/2019г., законова лихва в
размер на 11.68 лева и сумата от 135.00 лева за съдебно – деловодни разноски.
След връчване на заповедта на длъжника на ищците е било указано да
предяви иск за установяване на вземането си. Ищците предявяват настоящия
иск с искането съдът да приеме за установено в отношенията между страните,
че ответникът в качеството си на арендатор на собствените им земеделски
земи им дължи сумата от общо 596.68 лева от които 585 .00 лева главница за
неплатено дължимо арендно плащане за спопанската 2018/2019г. и законова
лихва в размер на 11.68 лева. Претендират се и разноски в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Ответника, чрез процесуален представител твърди, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че с договор, за който ищците са
изрично уведомени е прехвърлил на фирма „Янкови“ ООД, ЕИК *********
всички свои права за временно и възмездно ползване на земеделски земи,
находящи се в землището на с.Априлово, общ.Попово, обл.Търговище.
Твърди също така, че ищците са били надлежно уведомени за прехвърлените
права, за което са дали съгласие още с подписването на договора за аренда и
неправилно са насочили своето искане към фирма „Кристера агро“ ЕООД, а
не към фирма „Янкови“ ООД.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна.
По ч. гр. дело №493/2020 г. на РС – Девня е издадена Заповед № 286
от 17.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника „Кристера агро“ ЕООД , ЕИК ********* с адрес на
управление: гр.Девня, стопански двор Девня -2 ,местност „Царското“,
представлявано от управител И. Н. С. Т. С. А. да заплати на Е. Д. Г., ЕГН
********** от *** и Б. Д. Г., ЕГН **********, ЕГН ********** от *** сумата
от 585 .00 лева главница за неплатено дължимо арендно плащане за
2
стопанската 2018/2019г., законова лихва в размер на 11.68 лева и сумата от
135.00 лева за съдебно – деловодни разноски.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени договор
за аренда, , приложение №1 с таблици, известия за доставяне, уведомления ,
справки , пълномощни.
От заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда
приема като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от страните
се установява че размера на незаплатеното арендно плащане на ответника е
584.97 лева, а общия размер на лихвата за забава е 71.00 лева. Стойността на
19.499 литра олио първо качество по цени на дребно за района на гр.Варна е
59.18 лева, а за района на гр.Търговище е 62.59 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 415 ал. 1 вр.чл. 422 от ГПК вр. чл. 8
ал.1 ЗАЗ вр. чл. 86 ЗЗД са предявени в рамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК
от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч.гр.дело №493/2020 г. на ДРС, поради което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и
размера на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
В настоящата хипотеза не се спори, а и доказателствата по делото
/сключения договор за аренда/ установяват наличие на облигационни
отношения между страните във връзка с арендуване на земеделска земя
собственост на ищците от страна на ответника.
Не е спорно между страните, че процесните земеделски земи,
подробно описани в договор за аренда ,са предоставени на арендатора срещу
арендно плащане по 30 лв. на декар или общо 585 .00 лева за арендуваните 14
499 дка и допълнително 1 литър олио на декар арендувана земя или левовата
3
равностойност на 1 литър олио на декар арендувана земя или общо 19.5 литра
олио в натура или левовата му равностойност при средна пазарна цена 2.50
лева на литър , възлизаща общо на 48.75 лева.Също така безспорно е
установено, че за процесния период – стопанската 2018/2019г. дължимото
арендно плащане към ищците не е извършено. Такова плащане към ищците не
е извършено и след изтичане на договорения срок -01.01.2020 г.
Спори се единствено за това , дали претенцията на ищците е
насочена към надлежната страна, доколкото е направено възражение от
страна на процесуалният представител на ответника, че с договор, за който
ищците са изрично уведомени е прехвърлил на фирма „Янкови“ ООД, ЕИК
********* всички свои права за временно и възмездно ползване на
земеделски земи, находящи се в землището на с.Априлово, общ.Попово,
обл.Търговище. Твърди се също така от ответника, че ищците са били
надлежно уведомени за прехвърлените права, за което са дали съгласие още с
подписването на договора за аренда и неправилно са насочили своето искане
към фирма „Кристера агро“ ЕООД, а не към фирма „Янкови“ ООД.
Съгласно чл.8 ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши
арендното плащане в уговорения вид и срокове. Разпоредбата на чл.11 ал.1 от
ЗАЗ допуска преарендуване на земя при определени условия, изрично
посочени в закона – да има съгласия на арендодателя за преарендуване на
земята и арендодателя да е уведомен за това от арендатора.Със сключването
на договора за преарендуване на земята на ответниците обаче, третото лице
освен , че поема задължението за изпълнение на договора за аренда ,
извършва и фактически действия по поемане на дълг ведно и солидарно с
първоначалния длъжник по договора за аренда.В конкретния случай
арендодателите / ищците/ в настоящото производство имат право да изберат
към кого да насочат претенцията си за заплащане на арендните вноски и те са
избрали да насочат своите претенции към първоначалния арендатор –
„Кристера агро“ ЕООД, поради което настоящият съд намира, че предявеният
иск е доказан както по основание, така и по размер.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
4
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изходът на делото и направеното искане от ищцовата
страна за присъждането на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен
размер. По заповедното производство ищецът е направил разноски в общ
размер на 135.00 лева, включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение. В исковото производство са налице доказателства за реално
извършени разноски от ищеца в размер на 575 .00 лева , от които 75.00 лева
държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за
експертиза.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че ответникът „Кристера Агро“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес
на управление: гр.Девня, стопански двор Девня -2, представлявано от
управител И. Н. С. ДЪЛЖИ НА Е. Д. Г., ЕГН ********** от *** и Б. Д. Г.,
ЕГН **********, ЕГН ********** от ***, представлявани от адв.С.С. от АК
Шумен сумата от 725.65 лева, представляваща размера на незаплатеното
арендно плащане на ответника е 584.97 лева, лихвата за забава в размер на
71.00 лева и цената на 14.499 литра олио първо качество по цени на дребно за
района на гр.Търговище на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА „Кристера Агро“ ЕООД , ЕИК ********* с адрес на
управление: гр.Девня, стопански двор Девня -2, представлявано от управител
И. Н. С. ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. Г., ЕГН ********** от г*** и Б. Д. Г., ЕГН
**********, ЕГН ********** от *** сумата от 710 лева /седемстотин и десет
лева, 00 ст./, представляваща сторени в заповедното и в исковото
производство разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6