РЕШЕНИЕ
№ 1216
гр. Пловдив, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20245300502046 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. чл.128 СК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Б. З. Л., чрез адв.
А. Д., против решение №237 от 29.04.2024 г., постановено по гражданско дело
№1660/2023 г. на РС -Асеновград, с което са определени на основание чл. 128
от СК мерки за лични отношения между дядото Т. С. Ф. и бабата С. Д. Ф. с
тяхната внучка С. А. Ф. всяка втора неделя от месеците януари, март, май,
юли, септември и ноември за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч.; всяка четвърта
сряда от месеца за времето от 17.00 ч. до 19.00 ч.; пет дни през лятото в
период, в който майката не ползва платения си годишен отпуск и бащата не
ползва режима на лични отношения, като задължение на ищците е да вземат и
връщат детето от и до дома на майка му.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост, като се иска отмяна на решението и
отхвърляне на иска и се претендират разноски. Акцентира се, че бащата до
момента лично не е вземал детето и липсват доказателства ищците да играят
ролята на посредник при осъществяване на режима на лични отношения
между детето и бащата. Няма пречка режимът на лични отношения с бабата и
дядото да се осъществява съвместно с този на родителя, който не упражнява
родителските права в случаите, когато отношенията помежду им позволят
1
това, като се цитира и съдебна практика. Посочва се, че първият от ищците -
въззиваем в настоящото производство Т. Ф., страда от тежко заболяване в
напреднал стадий, като ниската възраст на детето е обстоятелство, което
препятства полагане на необходимите за него грижи. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на иска, като се претендират и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Т. С.
Ф. и С. Д. Ф., чрез адв. Л. Ч., като се излагат подробни съображения, че
въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да се потвърди. Претендират се разноски за
двете инстанции.
Постъпил е и отговор на въззивната жалба от А. Т. Ф., като се сочи,
че е изцяло неоснователна, обжалваното от Б. Л. решение е правилно,
законосъобразно и добре обосновано. Иска се потвърждаването му.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е
дадена материално – правната квалификация. Налице са всички положителни
и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на
решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.128 от СК.
Ищците твърдят, че са баба и дядо по бащина линия на детето С.
А. Ф., родена на ****** г. от съвместното съжителство на ответниците. Сочи
се, че последните от няколко месеца са във фактическа раздяла, а с влязло в
2
сила решение №269 от 09.06.2023 г. по гражданско дело №2485/2022 г. по
описа на РС – Асеновград родителските права по отношение на детето са
предоставени на ответницата Б. З. Л., а на другия ответник А. Т. Ф. е
определен режим на лични отношения с детето. Твърди се, че до раздялата на
родителите детето е контактувало ежедневно с ищците, тъй като домът на
последните се намира на долния етаж в същата сграда, в която е живяло детето
с родителите си. Почти всяка вечер детето прекарвало в дома на баба си и дядо
си, където разполагало със свои играчки, вещи и съоръжения, специално
закупени за него. Сочи се, че по този начин ищците изградили близка връзка
на доверие, привързаност и обич с детето. След фактическата раздяла на
родителите отношенията между детето и ищците били рязко преустановени, а
определения режим на лични отношения на детето с бащата бил крайно
ограничен. Майката на детето се противопоставяла на осъществяването на
контакти на бащата с детето извън определения режим на лични отношения с
решението. Считат, че е в интерес на всяко дете да прекарва време както с
родителите си, така и с роднините си от майчина и бащина страна, като по
този начин детето получавало възпитание, подкрепа, придобивало опит за
различни житейски ситуации. Отправено е искане от ищците за определяне на
посочен режим на лични отношения и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Т. Ф. е депозирал писмен
отговор, с който счита, че исковата претенция е допустима и основателна.
Сочи се, че ответниците са родители на детето и са във фактическа раздяла от
декември 2022 г. Навеждат се твърдения, че до фактическата раздяла детето
всеки ден е прекарвало по няколко часа при баба си и дядо си в техния дом на
долния етаж на семейната къща. Ответникът твърди, че ищците обичат детето
и му осигуряват удобства и играчки, като дядото, въпреки онкологичното си
заболяване, неподлежащо на лечение, страдал най-много за детето. Сочи, че
често виждал ищеца Т. Ф. да плаче, докато гледал вещите на детето. Твърди, че
режимът на лични отношения, определен за бащата с решението на съда, е
ограничителен, както и, че майката на детето не го спазва и имат спорове за
това кои са първите събота и неделя от месеца, в които следва да се проведе
режимът. Сочи се, че ответницата Л. отказвала да разреши срещи на детето с
ищците, като излагала аргументи за това, че им било достатъчно да го видят
във времето, определено за режим на лични отношения с бащата.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Б. З. Л. е депозирала писмен
отговор, с който счита исковата молба за допустима, но неоснователна.
Излагат се твърдения, че няма пречка мерките за лични отношения на бабата и
дядото с детето да бъдат определени по време на личните контакти на детето с
бащата, като в този случай се създавало усещане за близост и семейна среда.
Признава, че ищците са дядо и баба на детето С. А. Ф. и към настоящия
момент е в действие режим на лични отношения на ответника А. Т. Ф. с
детето, определен с решение №269 от 09.06.2023 г. по гр.д. № 2485/2022 г. по
описа на РС – Асеновград. Сочи, че след извършено домашно насилие на
14.12.2022 г. е прекратено съвместното съжителство с другия ответник А. Ф. и
3
майката с детето отишли да живеят в дома на родителите на Б. Л. в село И.. Л.
подала молба за защита срещу А. Ф. и била издадена заповед за незабавна
защита на 15.12.2022 г. по гр.д. № 2484/2022 г. по описа на РС – Асеновград. С
решение № 190 от 09.05.2023 г. по посоченото дело, влязло в сила на
03.07.2023 г., била издадена и заповед за защита № 5 от 09.05.2023 г. с мярка
А. да не приближава Б. на по-малко от 50 м за срок 6 месеца от постановяване
на решението. Навеждат се твърдения, че спазва определения от съда режим
на лични отношения на бащата с детето, като от 27.02.2023 г. до момента на
подаване на отговора на исковата молба майката предавала детето на ищците,
за да се спази режима на лични отношения с бащата, като впоследствие
ищците връщали детето на майка му. Ответницата твърди, че А. Ф. живее при
ищците в общ. ***********, което благоприятства детето да има лични
контакти с баба си и дядо си, осъществявани съвместно с тези на бащата.
Здравословното състояние на ищеца Т. Ф., страдащ от тежко онкологично
заболяване в напреднал стадий, и ниската възраст на детето възпрепятстват
полагането на необходимите грижи за С. Сочи се, че съдът следва да вземе под
внимание и наличието на висящо наказателно производство от частен
характер с подсъдими ищеца Т. Ф. и ответника А. Ф., заведено от частните
тъжители З. и Е. Л., родители на ответницата Б. Л., с правно основание чл.
131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК – за това, че на
14.12.2022 г. в село К. са нанесли удари на пострадалите по тъжбата, като на
събитието е присъствало и детето С. Ф. Изложеното се навежда като липса на
нравствени качества за правилно възпитание на невръстно дете. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и да приеме, че ищците осъществяват
контакти с детето в рамките на определения за бащата с влязлото в сила
решение режим на лични отношения. Допускането на обратното според
ответницата би означавало, че ищците и бащата на детето ще бъдат с детето
през почивните дни на три седмици в месеца и голяма част от лятото и
официалните празници, като за майката не би останало време за контакт с
детето. Отправено е искане за присъждане на разноски.
Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства е прието за установено следното:
Постъпилият социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. А. дава сведения, че основни грижи за детето полага
майката, същата е осигурила всичко необходимо за отглеждането на детето в
къщата на своите родители в село **********. Сочи се, че бабата и дядото по
бащина линия на детето желаят активно да участват в живота на детето, като
считат, че трябва да имат повече време с него. Твърди се, че ищците са
осигурили подходящи играчки според възрастта на детето в своя дом в село К.,
където се поддържа и добра битова хигиена.
Прието е, че ищците са дядо и баба на детето С. А. Ф., т.е. роднини
по права линия от втора възходяща степен; родителските права върху детето са
предоставени на майката Б. Л. и е определен режим на лични отношения на
бащата А. Т. Ф. с детето, конкретизиран в решение №269 от 09.06.2023 г. по
4
гр.д. № 2485/2022 г. по описа на РС – Асеновград: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч. (без приспиване при бащата) до
навършване на тригодишна възраст; след навършване на тригодишна възраст
на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч.
(с приспиване при бащата), по 20 дни през лятото, който период не съвпада с
отпуска на майката; по един ден на Коледа, Нова година и Великден и по 3
дни през зимната и пролетната училищни ваканции.
На 09.05.2023 г. е постановено решение №190 по гр.д. №2484/2022
г. по описа на РС – Асеновград, влязло в сила на 03.07.2023 г., с което
ответникът Ф. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо
ответницата Л. и му е наложена мярка за защита да не я доближава за периода
от 6 месеца, считано от 09.05.2023 г.
В периода от постановяване на решението за режима на лични
отношения между детето и бащата до изтичане на срока на мярката за закрила
– 09.11.2023 г., детето е предавано от майката на ищците по делото, които са го
предоставяли на бащата за осъществяване режима на лични отношения
съгласно решението на съда, а впоследствие отново бабата и дядото на детето
са го връщали на майката. Това положение е продължило и след изтичане
срока на действие на заповедта за защита от домашно насилие.
Създадената рутина при осъществяване на режима на лични
отношения между детето и бащата, при което ищците играят ролята на
посредник между майката и бащата за период от поне 5 месеца, а и повече,
съдът е ценил като обстоятелство в насока, че детето не е дистанцирано от
баба си и дядо си по бащина линия. Същото е осъществявало контакт с тях не
само при предаването и приемането на детето от майката и бащата, но и преди
фактическата раздяла на родителите. Прието е, че няма пречка детето да
остава само, без нуждата от присъствие на друг родител, за определен период
от време с баба си и дядо си по бащина линия. Позовавайки се и на изнесеното
в социалния доклад, съдът е приел, че ищците са част от кръга на значимите
за детето хора.
Съобразено е, че ищците и бащата на детето живеят в една къща на
различни етажи, като са обособени две домакинства, като в тази насока са
отчетени свидетелските показания на Р. Г. и социалния доклад, обсъдени са
доводите на Л., че режимът на лични отношения между С. и нейните баба и
дядо следва да е в определения за бащата, като аргументирано възражението е
оставено без уважение. Отчетено е, че ищците разполагат със собствено
жилище, в което са налични играчки според възрастта на детето; не работят на
трудови договори и не полагат грижи за други лица, което да възпрепятства
отделяне на време за детето; до фактическата раздяла на родителите на детето,
а и след това е установена емоционална връзка между ищците и детето;
добрата семейна връзка между ищците и бащата на детето, които си помагат
взаимно, близкото разстояние между местоживеенето на детето и неговите
родственици, взето е предвид и заболяването на Т. Ф., като е прието, че то не е
5
пречка за полагане на грижи за детето за кратък период от време. При
съвкупната преценка на събрания доказателствен материал съдът е достигнал
до извода, че между ищците и детето има установена привързаност в степен и
обем, налагаща определяне на мерки за лични отношения, като е постановил
осъществяване на такива всяка втора неделя от месеците януари, март, май,
юли, септември и ноември за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч.; всяка четвърта
сряда от месеца за времето от 17.00 ч. до 19.00 ч.; пет дни през лятото в
период, в който майката не ползва платения си годишен отпуск и бащата не
ползва режима на лични отношения, като е задължение на ищците да вземат и
връщат детето от и до дома на майка му.
За да се произнесе по направените възражения, въззивната
инстанция взе предвид следното:
Според изложеното в решение №291/28.01.2020 г. по гр.д.
№865/2019 г. на ВКС, IV г.о., съгласно чл. 128, ал.1 СК мерки за лични
отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето.
Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства,
имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и
възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като
съзнателна личност. В Семейния кодекс не се съдържа легално определение на
понятието "интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал.
4 СК, вр. чл. 124 СК, чл. 125 СК и др. се налага извода, че интересът на детето
се свежда до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява
нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално
развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите
му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и
самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и
опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава
нормално участие в гражданския оборот.
Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и
при действието на сегашния СК, под "интереси на децата" се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание -
формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с
детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за
интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е
интерес на отделна личност. Съгласно §1, т. 5 ДР ЗЗДет, преценката за най-
добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му,
физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола,
миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е
причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на
бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на
посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална
6
семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и
бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа,
придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките,
включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна, не е в интерес на
детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип
бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание
на внуците си, и то в техен най-добър интерес. При определяне на конкретен
режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид
възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на
същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го
отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на
неговата личност. Следва да се съобрази и необходимостта детето да посещава
съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете
обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, работи, и че на същия е необходимо време за ежедневни
контакти с детето. Конкретният режим по чл.128 СК следва да се съобрази с
установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с
родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права.
При определяне на мерките на лични отношения освен посочените
обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се
предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти
с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да
адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след
който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
В настоящия случай не се твърди, че бабата и дядото по бащина
линия имат поведение, което застрашава интересите на детето, като
аргументацията касае единствено факта на заболяване на дядото. Същото
обаче до момента не е препятствало контактите му с неговата внучка.
Същевременно не се твърди бабата да не е в състояние да полага грижи за С.
Ето защо възражението е неоснователно.
Безспорно е в интерес на малолетната да комуникира с баба си и
дядо си по бащина линия. Детето до фактическата раздяла на родителите е
обитавало дома в с. К., познава средата, бабата и дядото имат желание да
общуват с внучката си, като могат да подкрепят нейното физическо,
емоционално и духовно израстване. От изготвения социален доклад се
установява, че условията за живот в обитаваното от двамата жилище са много
добри. Установява се заинтересоваността на родствениците към отглеждането
и възпитанието на детето, желанието им да контактуват и да комуникират с
него.
С въззивната жалба се оспорва извода на съда, че въззиваемите Т.
Ф. и С. Ф. са само посредници при осъществяване на личните отношения
между С. и нейния баща. Заключението на съда обаче не е произволно, а се
основава на показанията на св. Г. и на обясненията на А. Ф.Следва да се
7
съобрази и изявлението на бащата, че не възразява родителите му да се срещат
със С., „стига да не е в моите дни, защото я виждам само четири пъти в
месеца“. Ето защо, независимо, че живеят в една сграда, се касае за две
домакинства. Не може да се приеме, че режимът на лични отношения между
баба и дядо и техните внуци следва да зависи от волята на родителите. Ето
защо не следва да се възприеме виждането, че не следва да се определя режим
на осъществяване на лични отношения между С. и прародителите по
бащина линия.
Произволни са и твърденията на жалбоподателката, че по време на
дежурство на бащата детето остава с баба си и дядо си. Доказателства, че
бащата е давал дежурства по време, когато е следвало да осъществява срещи с
дъщеря си, няма. Напротив – точно в обратната насока са дадените от него
обяснения – графикът му се съобразява с личния му ангажимент и до момента
такъв случай – да е на работа, когато има възможност да се среща с дъщеря си
- няма. Бабата и дядото са виждани да разхождат внучката си в парка, но не е
установено да прекарват време заедно, освен при вземането и връщането в
дома на майката.
В интерес на С. е да осъществява срещи и да прекарва време със
своите баба и дядо, още повече и с оглед изразеното желание от тях.
Приоритет в случая обаче следва да имат интересите на детето, а не желанията
и чувствата на бабата и дядото (в този смисъл – изложеното в решение
№135/17.04.2015 г. по гр.д. №6467/2014 г. на ВКС).
Неоснователни са доводите, че режимът на лични отношения на
бабата и дядото следва да е включен в режима на лични отношения с бащата.
Това би довело до поставяне на свижданията с детето в зависимост от волята
на родителя, а възходящите имат самостоятелни права, които не следва да
бъдат ограничавани.
Безспорно според настоящия състав е, че страните са в
изключително обтегнати отношения, но уреждането им не следва да става в
присъствието на детето, а и то не следва да става разменна монета в
отношенията на възрастните.
Въз основа на гореизложеното въззивната инстанция се
солидаризира с извода на първостепенния съд, че е в интерес на малолетната
С. да осъществява срещи със своите баба и дядо по бащина линия, правилно е
определен и режима, като жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение, а първоинстанционното решение – да се потвърди.
Разноски са поискани от двете страни. С оглед отхвърляне на
въззивната жалба следва да се присъдят на въззиваемите направените такива в
размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №237/29.04.2024 г., постановено по
гражданско дело №1660/2023 г. по описа на Районен съд – Асеновград.
ОСЪЖДА Б. З. Л., ЕГН **********, от с. *************, да
заплати на Т. С. Ф., ЕГН **********, и С. Д. Ф., ЕГН **********, и двамата
от ***********, разноски за въззивното производство в размер на 600
(шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9