№ 336
гр. гр.Велинград, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210101419 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с обективно съединени установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и осъдителен
иск с основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, против И. С. Ш., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 43, с които се иска да бъде
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество: главница в размер
на 3556.33 лева, по Договор за потребителски кредит № 40012610098;
договорно възнаграждение в размер на 1547.16 лева, дължимо за периода от
01.07.2023 г. до 03.07.2024 г.; мораторна лихва върху вземането за главница в
размер на 175.93 лева, дължима от 02.12.2022 г. (дата на изпадане на длъжника
в забава) до 03.07.2025 г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва
върху вземането за главница в размер на 114.45 лева, дължима от 03.07.2024 г.
(дата на предсрочна изискуемост) до 26.09.2024 г. Претендират и законна
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането,
както и иска да се осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1331.50 лева, дължимо
за периода от 01.07.2023 г. до 03.07.2024г.; възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 2333.32 лева, дължимо за периода от 01.07.2023 г. до
03.07.2024 г.; лихва за забава върху вземането за услуга „Фаст“ в размер на
65.87 лева, дължима от 02.12.2022 г. до 03.07.2024 г.; лихва за забава върху
вземането за услуга „Флекси“ в размер на 115.42 лева, дължима от 02.12.2022
г. до 03.07.2024 г.; лихва за забава върху вземането за договорното
възнаграждение в размер на 76.53 лева, дължима за периода от 02.12.2022 г. до
1
03.07.2024 г. и законна лихва върху вземането за услуга „Флекси“ в размер на
75.09 лева, дължима от 03.07.2024 г. д о 26.09.2024 г. Претендират и законна
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
Ищцовото дружество твърди, че на 10.10.2022 г. ответницата е
подала попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт“ със зададени параметри. Същата е получила
разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко предлаганите
продукти съответстват на възможностите и на финансовото й състояние.
Декларирала е, че е запозната и с Общите условия на дружеството. Съгласно
параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия ответницата е
можела да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към
договора. Същата е избрала да се възползва от горепосочената възможност и
към датата на сключване на договора е възникнало задължение да заплати
дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото е на
разсрочено плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна
вноска. Ответницата е избрала допълнителни услуги, включващи услугите
„Фаст“ и „Флекси“. С част от сумата по договора е поискано да бъде
извършено и рефинансиране по друг договор, който ответницата е сключила с
ищцовото дружество и сума за рефинансиране е в размер на 597.42 лева.
Сочи се, че общият размер на договорното възнаграждение по
кредита е предварително определен в погасителния план. Страните са се
споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възниква за
клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи
във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.
Уговорено е заплащане на възнаграждението за закупена услуга „Фаст“ и
възнаграждението за закупена услуга „Флекси“, което възниква за клиента
като задължение към деня на отпускане на кредита. Оставащата неизплатена
част по тези задължения е общо в размер на 3664.82 лева.
След като ищцовото дружество одобрява отпускането на заем
съгласно исканите параметри, е извършил прехвърляне на сумата по договора,
след извършеното рефинансиране, която възлиза в размер на 3402.58 лева и е
преведена на ответницата по посочена от нея банкова сметка, видно от
приложеното преводно нареждане за кредитен превод от 11.10.2022г.
(заверено копие по реда на чл.183 от ГПК).
Твърди се, че на 11.02.2023 г. между ответницата и ищцовото
дружество е сключен Анекс № 1, с който се договорили да бъдат отложени
погасителни вноски № 4, които трябвало да бъдат заплатени в края на
погасителния план. На 31.07.2023 г. е сключен и Анекс № 2 за намаляване на 4
погасителни вноски – 7, 8, 9 и 10.
Поради неизпълнение на поетите задължения ответницата е
изпаднала в забава и договорът е прекратен, а задълженията по него обявени
за предсрочно изискуеми на 03.07.2024 г. След обявяването на предсрочната
изискуемост – 05.02.2024 г. е започнало начисляване на обезщетение за забава
2
Моли се съдът да уважи предявените установителeн и осъдителен
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата не е подала отговор.
Макар и извън срока, преди открито съдебно заседание е постъпило
становище по основателността на предявените искове, като са изложени
съображения за неоснователността им поради наличие на неравноправни
клаузи, водещи до нищожност на сключеният договор, от който произтичат
претендираните от ищцовото дружество права.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
правна и фактическа страна:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже, че между него и И. Ш. е налице валидно облигационно отношение по
Договор за потребителски кредит № 40012610098 изменен с Анекс № 1 от
11.02.2023 г. и анекс № 2 от 31.07.2023 г., по силата на който е предоставил на
длъжницата процесната сума, а за нея е възникнало задължение за връщане на
заетата сума и възнаградителна лихва в претендираните размери; 2.
настъпилата изискуемост на вземанията.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните
вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
От приетия като писмено доказателство Договор за потребителски
кредит № 40012610098/ 11.10.2022г., подписан и неоспорен от ответницата, се
установява, че е изявила воля за сключване на договор за заем с ответното
дружество, по силата на който да получи сумата от 4000 лв., като бил
договорен годишен лихвен процент в размер на 41,00% или задължението й,
съгласно уговореното е в общ размер на 6981,04 лв., което следвало да погаси
на 36 равни месечни вноски. Видно от договорът е уговорен ГПР в размер на
49,19 %, като е даден пример: При размер на кредита от 1000 лв., срок 24 м.,
вноска 61,39 лв., ГПР по кредита ще е 49,01 %. Следователно съдът намира,
че по делото се установява възникването на заемно правоотношение и
пораждането в тежест на ответницата на задължения по него. Видно от
платежен документ на 11.10.2022 г. ответницата И. Ш. е получила в превод от
ищцовото дружество сумата от 3402,58 лв.
Видно от сключения договор страните са уговорили и предоставяне
на допълнителни услуги, срещу заплащане на допълнително възнаграждение
ищцовото дружество е приело да предостави на ответницата приоритетно
разглеждане на кредита и право на промяна на погасителния план.
На 04.07.2024 г. е изпратено уведомително писмо до ответницата, че
вземането се счита за предсрочно изискуемо, поради нарушение на
задълженията й по сключения договор за кредит № 40012610098, считано от
03.07.2024 г. Писмото е изпратено чрез Български пощи, с препоръчано писмо
с обратна разписка. Писмото не е връчено на адресата, като е направено
3
отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата.
От приетата без възражения съдебно-икономическа експертиза се
установи, че доворената сума по договора за допълнителни услуги е в размер
на 4400 лв., разсрочени на 36 месечни вноски от по 122,22 лв. Ако същата
бъде включена в общите разходи по кредита, то размера на ГПР би бил равен
на 132,84 %. По процесния договор, от ответника са платени общо 1980,03 лв.,
подробно описани по размер и дата в колона 2 на Приложение 1 към
заключението. С постъпилите 1980,03 лв., кредиторът е погасил: 443,67 лв.
главница, 707,08 лв. възнаградителна лихва за периода 11.10.2022 г. до
01.06.2023 г., 735,18 лв. по допълнителен пакет за услуги, 50 лв. такси и 44,10
лв. лихва за просрочие за периода от 01.12.2022 г. до 04.09.2023 г.
От правна страна, съдът намира следното:
Процесният договор представлява потребителски договор, който
придава на кредитополучателя качеството на потребител по смисъла на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП. Предвид правомощието на съда служебно да прецени
неравноправния характер на договорна клауза, което произтича от
разпоредбата на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори (в т. см.
Решение на Съда (голям състав) от 9 ноември 2010 година по дело C- 137/08
(VB Penzugyi Lizing Zrt. срещу Ferenc Schneider), Решение от 4 юни 2009 г. по
дело Pannon GSM, С - 243/ 08), а и предвид релевираното от ответницата
възражение за нищожност, макар и несвоевременно, съдът го намира за
основателно по следните съображения.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи
условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е
договорена индивидуално.
В процесния случай ищецът, въпреки указаната му доказателствена
тежест, не е ангажирал никакви доказателства в посока, че процесните
договорни клаузи са уговорени индивидуално, поради което съдът е ограничен
в преценката си от представените такива.
На следващо място и съобразно изложените мотиви по - горе по
приложението на чл. 143 ЗЗП съдът счита, че клаузата за заплащане на
уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
споразумението в този смисъл не отговарят на изискването за
4
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на заемателя и заемодателя. Видно от него срещу заплащане на
възнаграждението кредитополучателят може да се ползва от различни
привилегии - приоритетно разглеждане на кредита и гъвкав погасителен план.
Неравноправният характер на посочената клауза произтича от липсата на
еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително
възнаграждение и поетите ангажименти от страна на кредитора, тъй като
предоставянето на изброените по - горе привилегии не е обусловено от
настъпване на предвидени в договора условия, а зависи единствено от волята
на кредитора. Цитираната клауза не е индивидуално уговорена, тъй като
сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е включено в типовото искане за отпускане на потребителски кредит.
Отделен аргумент в тази насока съдът черпи от разпоредбата на чл.
10а ЗПК, съгласно която кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Съдът намира, че т.нар. „допълнителен пакет услуги“, за които е
уговорено възнаграждението не попада в приложното поле на цитираната
разпоредба. Срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи никакво
поведение от страна на кредитора - сумата се дължи за предоставените
допълнителни възможности на потребителя единствено да управлява кредита.
В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се
дължи заради извършени разходи, нито заради определени действия,
предприети от кредитора - арг. чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Наименованието на
допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел на клаузата да служи за
увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от
своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по- висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
В случая ГПР по процесния договор, ако сумата на допълнителните
услуги бъде включена в общите разходи по кредита, би бил равен на 132,84 %.
Следователно при максимален размер от 50%, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР
по процесния договор надхвърля нормативно допустимия и несъмнено води
до многократно превишаване тавана му, което от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал.
4 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Предвид изложеното клаузата в договора и споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и анекс № 1 са
недействителни на основание чл. 143 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД - поради
заобикаляне на закона, поради което размерът на дължимите вземания по
договора за кредит следва да се определи въз основа на предоставената в заем
сума по сключения договор за кредит, но без поетото задължение за
5
заплащане на допълнителния пакет услуги. Макар настоящия съдебен състав
да е достигнал до извод за нищожност на една от съществените клаузи на
Договора за потребителски кредит, това влече след себе си недействителност
на целия договор, на основание чл. 22 от ЗПК, а не само нищожност на
отделна договорка от него.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Приложено в
конкретния случай от процесния договор и погасителния план към него
безспорно се установява, че падежът по всички погасителни вноски е
настъпил към датата на приключване на съдебното дирене, което се е случило
на 07.10.2025 г., а последната падежирала вноска е следвало да се плати на
01.10.2025 г. Това уточнение съдът прави, тъй като видно от обратната
разписка, за връчване на уведомлението на предсрочна изискуемост на
задължението , същото не е получено от адресата. Съдът, обаче, не може да
игнорира настъпването на изискуемостта на задължението по договора,
поради настъпил падеж на последната вноска, тъй като следва да се отчетат и
всички настъпили факти в хода на производството, преди приключване на
съдебното дирене.
От приетите писмени доказателствата по делото (договор за кредит,
погасителен план към договора, погасителен план към Анекс № 1 и 2,
извлечение от сметка и приетата съдебно-икономическа експертиза) се
установява, че ответницата е платила общо сумата от 1980,03 лв. От друга
страна ищцовото дружество признава, че ответницата е изплатила общо сума
в размер на 1980,03 лв., което се установява и от Приложение на приетата
експертиза.
Нищожността на договора за потребителски кредит има за
правна последица задължение за потребителя да върне само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, по арг.
на чл. 23
ЗПК. Така претендираните суми за договорна лихва и пакет допълнителни
услуги от Договора за потребителски кредит суми не се дължат, а заплатените
от ответника в общ размер от 1536,36 лв. /платените извън главницата/ следва
да бъдат отнесени към нея.
По тези съображения следва да се уважи установителният иск само в
частта за претендирана главница в размер от 1422,55 лв. /от чистата преведена
сума на ответницата И. Ш. в размер на 3402,58 лв. след приспадане на
внесената от нея сума в размер на 1908,03 лв., отнесена изцяло към
главницата, остава дължима главница в размер на 1422,55 лв./
Поради нищожност на клаузите за уговорените допълнителни услуги,
съдът счита, че предявеният осъдителен иск е неоснователен, при изложените
вече по-горе мотиви, които няма да преповтаря.
6
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцовото дружество се дължи
плащане от страна на ответника на сторените разноски, пропорционално на
уважената част от иска. Съдът в случая е отхвърлил изцяло осъдителният иск
с цена от 3997,73 лв., а от установителният иск е уважил 1422,55 лв. от общо
претендираната сума от 5393,87 лв. Пропорционално на уважената част от
иска ще се присъдят разноски в размер на 131,44 лв. /изчислени
пропорционално от внесената ДТ в размер на 267,79 лв., 450 лв. хонорар за
вещо лице и определеното от съда възнаграждение за юрк. в размер на 150 лв./
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство. На ищеца следва да се
присъдят разноски по ч. гр. д. № 1203/2024 г. по описа на РС Велинград, както
следва: 23,91 лв. /изчислени пропорционално на уважената част, от сторените
и уважени в заповедното производство разноски в размер на 50 лв. юрк.
възнаграждение и 107,87 лв. държавна такса/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се следват разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете. Претендират се единствено
разноски за безплатна правна помощ, оказана от адвокат, с правно основание
на претенцията - чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата по гр. дело. Като
съобрази защитавания материален интерес и че производството не се отличава
с фактическа и правна сложност, тъй като по делата с предмет потребителски
спорове има многобройна съдебна практика, която е константна, съдът
намира, че не е обвързан с посочените в Наредба 1/2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа, а същите следва да се възприемат като даващи насоки за
разумната рамка, в която следва да се определят тези възнаграждения, заради
което за извършената защита се дължи възнаграждение от 450 лв. В тежест на
ищцовото дружество следва да се възложат разноските пропорционално на
отхвърлената част от исковете, а именно в размер на381,84 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, че И. С. Ш. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 43 дължи на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В сумата от 1422,55 лв. /хиляда
четиристотин двадесет и два лева и петдесет и пет стотинки/,
представляващи главница по Договор за потребителски кредит
40012610098/11.10.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение №
669/04.10.2024 г., по ч. гр. д. 1203/2024 г. на РС Велинград, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
7
иска в останалата част: за горницата над 1422,55 лв. до размера на
претенцията за главница от 3556,33 лв.; договорно възнаграждение в размер на
1547.16 лева, дължимо за периода от 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г.; мораторна
лихва върху вземането за главница в размер на 175.93 лева, дължима от
02.12.2022 г. (дата на изпадане на длъжника в забава) до 03.07.2025 г. (дата на
предсрочна изискуемост); законна лихва върху вземането за главница в размер
на 114.45 лева, дължима от 03.07.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) до
26.09.2024 г., както и законната лихва върху неуважената част от главницата,
считано от 26.09.2024 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53 Е, вх. В, ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА И. С. Ш. с ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, ул. „Пионерска“ № 43, да заплати възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ в размер на 1331.50 лева, дължимо за периода от 01.07.2023 г.
до 03.07.2024г.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на
2333.32 лева, дължимо за периода от 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г.; лихва за
забава върху вземането за услуга „Фаст“ в размер на 65.87 лева, дължима от
02.12.2022 г. до 03.07.2024 г.; лихва за забава върху вземането за услуга
„Флекси“ в размер на 115.42 лева, дължима от 02.12.2022 г. до 03.07.2024 г.;
лихва за забава върху вземането за договорното възнаграждение в размер на
76.53 лева, дължима за периода от 02.12.2022 г. до 03.07.2024 г. и законна
лихва върху вземането за услуга „Флекси“ в размер на 75.09 лева, дължима от
03.07.2024 г. д о 26.09.2024 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. С. Ш. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Пионерска“ № 43 да плати на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №
49, бл. 53Е, вх. В сторените разноски по гр. д. № 1419/2024 г.по описа на РС
Велинград в размер на 131,44 лв., както и сторените разноски по ЧГД №
1203/2024 г. по описа на РС Велинград в размер на 23,91 лв.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В
ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Ивелин Усков с ЛН **********, със служебен адрес
гр. София, ж. к. „Дианабад“, ул. Тинтява № 15-17 , на основание чл. 38, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 381,84 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в производството по гр. д. № 1419/2024 г.по описа на РС
Велинград.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8