Р Е Ш Е Н И Е
№ 609
гр.
Пловдив, 05.11.2019
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI
състав, в публично заседание на десети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 5 1 5 по описа за 2 0 1 7
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена първоначално пред Районен съд
– Пловдив на 17.05.2017 год. от Г.П.Ш., действащ в качеството му на Едноличен
търговец „Г.Ш.“ против „Феми 14“ АД. Впоследствие, с влязло в сила определение
на РС - Пловдив делото е прекратено и изпратено по подсъдност на ОС – Пловдив,
където е образувано под настоящия му номер.
Исковата
молба се основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди
се, че в средата на месец март 2016 год. с оглед бъдещо ползване на обекта,
ищецът бил допуснат в сграда с идентификатор 56784.536.83.17 по ККИР на гр.
Пловдив, находяща се в гр. Пловдив, район Южен, ул. „Кукленско шосе“ № 17-л,
със застроена площ на сградата 499 кв.м., която съгласно документите за
собственост представлява „столова с кухня и административна сграда“ в завод
„Метал“ гр. Пловдив, за извършване на строително-монтажни работи по ремонтиране
и привеждане във вид, годен за експлоатация, на всички съществуващи в сградата
помещения. Тази сграда била собственост на „Феми 14“ АД съгласно нотариален акт
от 2003 год. и план за преобразуване на „Балканкар – Рекорд“ АД чрез учредяване
на ново АД. В уточняващата молба от 29.05.2017 год. изрично е посочено, че
между страните няма каквито и да е уговорки относно обем, цени, срокове и
последици от извършването на строително-монтажни работи, но предвид окаяното
състояние на обекта и за да може той да бъде ползван по предназначение, всички
описани в исковата молба дейности били предприети от ищеца с оглед евентуална
бъдеща експлоатация на сградата. Всички извършени ремонтни дейности и съответно
закупените материали били извършени целево за покрИ.е на стандартите, изискуеми
от ХЕИ, за издаване на разрешение за стопанисване на обекта като място за
обществено хранене. В исковата молба и в уточняващата молба са описани подробно
всички извършени строително-монтажни работи по отделни помещения, с посочване
на цена на труд, цена на вложени материали.
Стойността
на всички закупени материали била 6
939,85 лв. с ДДС.
При
извършването на ремонта ищецът влагал личен труд
и наемал трети физически лица, на които заплащал съответното възнаграждение.
Разходите за труд, са описани в исковата молба и уточнени в молбата от
21.09.2017 год. и от 08.11.2017 год., като общият им размер е 37 438,02 лв.
Ищецът
направил и разходи в размер на 3 000 лв. във връзка с изготвянето на проект за
българска агенция по безопасност на храните, касаещ експлоатацията на сградата
като място за обществено хранене. Липсата на подобен проект препятствало
ползването на сградата по предназначение. Същевременно проектът се отнасял само
и единствено до процесната сграда и не можел да бъде ползван за който и да е
друг обект. Затова едновременно с обедняването на ищеца се стигнало и до
обогатяване на ответника, който си е спестил разходите за изготвянето на този
проект.
Всички
описани в исковата молба дейности били извършени в периода от 15.03.2016 год.
до началото на септември 2016 год.
Общата сума, с която ищецът се е обеднил, а
ответникът се е обогатил за негова сметка без основание била 47 377,87 лв. с
ДДС. Ответното дружество отказвало да обезщети ищеца за вложените от него труд
и материали в собствения на „Феми 14“ АД обект, с които ищецът се е обеднил, а
ответникът обогатил без основание, спестявайки си средства за извършването им.
Предвид
изложеното се настоява да бъде поставено съдебно решение, с което ответното
дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумата
47 377,87 лева, представляваща онова, с което „Феми 14“ АД се е обогатила
за сметка на ЕТ „Г.Ш.“, спестявайки си средствата, вложени от ищеца в
собствения на ответника обект, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба.
Ангажирани
са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД. На същия е дадена точна правна
квалификация от ищеца, която се възприема от съда. Предявеният иск е
процесуално допустим.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск.
Излага
фактически твърдения за хронологията, в която са се развили отношенията между
страните: Ищецът, който имал магазин за хранителни стоки в с. ****, споделил с
управителя на ответното дружество, с който е познат, че желае да има търговска
дейност и в гр. Пловдив, при което управителят на ответника му предложил да
огледа имотите, които притежава „Феми 14“ АД. Дружеството се занимавало именно
с отдаване на недвижими имоти под наем. Г.Ш., след оглед на описаната в
исковата молба сграда, която била ползвана преди години за столова, решил, че
сградата е подходяща за неговия бизнес. При огледа страните по делото се
съгласили, че помещенията имат нужда от освежаване – почистване и боядисване,
поради което се споразумели, че ответникът ще даде ключа на ищеца, но че ищецът
ще дойде в администрацията на ответното дружество и ще подпише договор за наем,
при месечен наем от 3 лв. за кв.м. без ДДС. Изготвили скица на помещенията с
площ от 325 кв.м. и така определили, че месечният наем ще бъде 975 лв. без ДДС
и ще се заплаща, считано от 15 март 2016 год.
Твърди
се, че липсват уговорки за извършването на каквито и да е подобрения в имота,
тъй като помещенията се нуждаели само от почистване и боядисване. Не са имали
уговорки да са променя предназначението, да се правят проекти. Предадените
помещения били проектирани и работили като „столова с кухня“ на завод „Метал“,
в същите имало оборудване за тази дейност, предадено на Ш. под опис на
04.04.2016 год. Сградата не била предавана на ищеца за извършване на
строително-монтажни работи. Ответникът имал достатъчно работници да извършва
поддръжка на собствените си имоти, а при необходимост от СМР, съставляващи
основен ремонт, наемали квалифицирани строители, вписани в регистъра на
строителите, със съответната правоспособност.
След
като ответникът установил, че ищецът не изпълнява уговорката за подписване на
договор за наем, а ползвал имота, се опитал да уреди отношенията, като изпратил
и свой служител, но до подписването на договор така и не се стигнало.
Ш.
върнал ключа на ответника на 09.09.2016 год., като междувременно извършил в
обекта ремонтни работи, от които ответникът нямал нужда и не е възлагал. С цел
запазване на добрите отношения, ответникът поканил ищеца да му представи опис
на извършените строително-монтажни работи. Такъв бил представен и според него
работите били на стойност 20 277,55 лв. Ответникът извършил проверка във връзка
с твърденията за извършени строително-монтажни работи, съдържащи се в описа и
възложил на комисия от четири лица да остойностят вложените труд и материали.
Според това остойностяване извършените строително-монтажни работи били на
стойност 8 175,64 лв. Ответникът предложил на ищеца да се издаде фактура за
тази сума, както и фактура за месечния наем за ползването на имота в периода от
15.03.3016 год. до 09.09.2016 год. на стойност 5 687,50 лв., на база 975 лв.
без ДДС на месец, или в общ размер на 6 825 лв. с ДДС, след което да се направи
прихващане и разликата да бъде преведена от ответника по банков път. Ищецът не
се съгласил с предложението.
Ответникът
счита, че не подлежи на обезщетяване стойността на труда, ако разход за труд не
е направен. Претендираното количество труд не съответствало на реално
твърдените за вложени в ремонта материали. Материалите били закупувани в един и
същи ден на малки части, а при цялостното им закупуване ищецът би получил
отстъпка. Представените с исковата молба фактури не можели да бъдат отнесени
към строително-монтажни работи в помещенията; част от фактурите били издадени
след средата на м. август, от когато се постигнало съгласие, че ремонтите се
преустановяват и ответникът чака сметка за извършеното.
Предвид
изложеното, ответникът счита иска за частично основателен до размер на сумата 8
175,64 лв., но само при условие, че ищецът докаже, че действително е направил
разходи за труд. Доколкото искът е частично признат, но под условие, което не
се е сбъднало, напрактика ответникът оспорва иска изцяло.
„Феми
14“ АД въвежда възражение за прихващане. С оглед твърдението, че ищецът е
владял имота без правно основание за периода от 15.03.2016 год. до 09.09.2016
год., той дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем за владяното
помещение, който бил в размер на 3 лв. без ДДС на кв.м. или 975 лв. без ДДС
месечно. Настоява се, ако искът бъде уважен изцяло или частично, да бъде
разгледано възражението на ответника за прихващане с обезщетение за ползването
на имота без правно основание в размер на 6 786 лв. с ДДС /съобразно
изменението, допуснато по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от
07.02.2019 год./. Възражението на ответника за прихващане също е с правно
основание чл. 59 ЗЗД.
Счита,
че ответникът не е дал повод за завеждането на делото и настоява да не бъдат
възлагани върху него сторените по делото разноски. Сам претендира присъждане на
разноски.
След
образуването на делото пред ОС - Пловдив като търговско, на ищеца е връчен
препис от отговора на исковата молба, но същият не е подал допълнителна искова
молба. Единствено, в изпълнение на указанията на съда е отстранил допуснати
аритметични грешки в пресмятането.
Предявеният
осъдителен иск е процесуално допустим. ОС – Пловдив с доклада по делото е
възприел мотивите на РС - Пловдив, изложени в определението по чл. 118, ал. 2 ГПК, което не е обжалвано от ищеца и е приел, че е родово компетентен да
разгледа спора, като е възприел за обоснован и извода, че предявеният иск е
един и той е с цена над 25 000 лв.
Възражението за прихващане е допустимо.
Същото е заявено в рамките на срока за отговор на исковата молба, обосновани са
фактическите обстоятелства, на които се основават твърденията, че са възникнали
насрещните парични вземания на ответника от ищеца; същото е конкретизирано и по
размер. Поради това, възражението за прихващане е прието за съвместно
разглеждане в настоящото производство.
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Търговско отделение, като се запозна с приетите по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията
на страните, намери за установено следното:
С
доклада по делото като безспорни
между страните са приети следните обстоятелства: че между тях не е сключван
договор; че ответникът е предал на ищеца фактическата власт върху описания в
исковата молба недвижим имот към 15.03.2016 год.; че в обекта, собственост на
ответника, от ищеца са извършвани строително-монтажни работи; че имотът е
върнат от ищеца на собственика в началото на септември 2016 год. /ищецът твърди
началото на м. 09.2016 год., а ответникът се ангажира с точна дата – 09.09.2016
год./. Като безспорни между страните, тези обстоятелства не се нуждаят от
доказване.
Собствеността върху процесния обект не е сред признатите
за безспорни факти и обстоятелства. Тя се установява от представените писмени
доказателства. С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 51 /
11.06.2003 год. на нотариус В. Благоева дружеството „Балканкар Рекорд“ АД е
признато за собственик на основание приватизация на поземлен имот № 224, за
който е отреден парцел трети КМ „Рекорд“, завод 4 – Метал, кв. 9, целият
застроен и незастроен с площ от 79 164 кв.м., ведно с построените в него
сгради, в т.ч. сградата, описана под номер 4 в акта – столова с кухня и
административна сграда със застроена площ от 486 кв.м. През 2014 год.
„Балканкар - Рекорд“ АД се е преобразувало, като негов правоприемник е
ответникът по настоящото дело „Феми 14“ АД. Според кадастралната схема
процесната сграда е с площ 499 кв.м., а не се спори досежно твърденията на
ответника, че само част от сградата, с площ от 325 кв.м, защрихована на скицата
на л. 276 от делото, е предоставена на ищеца.
За предаването на сградата не е съставен писмен протокол.
Страните по делото са съставили опис единствено на наличното оборудване в стола
на „Метал“ към 04.04.2016 год. Този опис не съдържа описание на състоянието на
сградата и помещенията в нея, а единствено описва бройките на наличните в сградата
маси, столове, бойлери, кухненски мивки и пр. Отбелязано е, че всичко, посочено
в описа от м. април 2016 год., е върнато на „Феми 14“ АД и се намира в стола на
„Метал“, без възражения от собственика за липси и повреди.
Не се спори, че преди връщането на владението върху
сградата и в хода на опитите за доброволно уреждане на отношенията между
страните, ищецът е предал на ответника опис на извършените от него строително-монтажни работи с тяхното остойностяване,
представен от ответника с отговора. В този опис отделните работи са описани от
Ш. и остойностени поотделно, като не е направено сборуване /изписаният сбор от
20 277,55 лв. е с друга химикална паста и почерк/. На 29.08.2018 год., в
отговор на претенцията на ищеца, комисия от четири служители на „Феми 14“ АД,
определена от изпълнителния директор, са съставили протокол за оглед на обекта
“Столова с кухня“ и извършените подобрения и са остойностили закупените
материали на 2 842,64 лв. и на вложения труд по рекапитулацията – 5 333 лв.,
или общо 8 175,64 лв. В отделна рекапитулация, в 23 точки са остойностени по
пера отделните дейности, извършването на които е признато от ответника.
Признава се от ответника, че той е поискал да приспадне от тази сума размера на
предложената от него наемна цена за обекта, т.е. той не е предложил плащане на
пълната сума от 8175,64 лв. Несъмнено е, че между страните не е постигнато
съгласие за дължимото от ответника на ищеца сума и плащане преди завеждане на
делото не е правено от ответника.
Установява
се по делото по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства – писмени
и гласни, че ищецът е възложил на ЕТ „Джойс – З.К.“ изготвянето на технологичен
проект за функционирането на помещението като заведение за бързо хранене, по
който е договорил възнаграждение от 3 000 лв. Проектът е изготвен,
представен по делото и договореното възнаграждение от 3 000 лв. е изцяло
заплатено от ищеца на изпълнителя.
Предвид липсата на писмени доказателства за състоянието на
сградата към момента на предаването й на Г.Ш., по делото са допуснати гласни доказателства. Те са събрани и за
установяване на извършените от Ш. дейности в периода, в който е упражнявал
фактическа власт върху сградата, предназначена за столова и прилежащия ѝ
терен.
Свидетелят И. Ч. е участвал в извършените в процесния
обект строително-монтажни работи като близък на ищеца. Не е присъствал на
преговори между страните, знае, че А.Р. /представляващ ответното дружество/ е
дал ключовете за сградата на Ш. с уговорката да влиза, да действа, а
впоследствие ще се разберат. Очакванията на Ш. и близките му били да заварят
обект, който имал нужда от малък ремонт, който ще продължи около месец, след
което ще може да започне функционирането на заведението за хранене, но
очакванията не се оправдали и ремонтът продължил пет-шест месеца. По преценка
на свидетеля помещението не е било ползвано 20-25 години; определя го като
„пълна катакомба“ – всичко било занемарено, овехтяло, мазилките са разпадали,
имало течове /както следи от стари течове, така и актуални такива/. От покрива
имало паднали мазилки; керемидите не били наредени както трябва и причинявали
течове; имало греди, които се нуждаели от подмяна. Знае, че ищецът поправял
улуците и пренаредил покрива. Подът бил мозаечен, в лошо състояние с грапавини
и силно зацапан със стари мазнини, нуждаел се от използването на специални
препарати, киселина и много търкане. При почистването му участвали ищецът,
жената, с която живее на съпружески начала и лице с име Ш.. Мивките не били в
добро състояние, ищецът ги ремонтирал. Носени били на пясъкоструйка.
Електроинсталацията трябвало да бъде изградена отново,
направено било електронно табло. Знае че е подменяна и част от ВиК
инсталацията. Мазилката - компрометирана, на места падала, била обновена,
направена била шпакловка, като стените и поправените тавани били замазани с
латекс. При ремонта Ш. бил подпомаган от
Ш., двама Д. и И., на които Ш. заплащал за труда. Средствата били лични на Ш.,
от дейността му като търговец, а освен това свидетелят също заемал на ищеца
известни суми, за да се разплати, след което сумите му били връщани.
Разпитан като свидетел е и З.К., който е бил в договорни
правоотношения с ищеца – в тази връзка по делото е приет договор от 20.04.2016
год. за възлагане замерването на кухня, зала и прилежащи помещения, изготвянето
на технологичен проект и спецификации, съобразени със съвременните евронорми, изготвяне на
НАССР система и въвеждане в експлоатация на кухня, при договорено
възнаграждение от 3 000 лв. /л. 121/. Свидетелят бил поканен от ищеца да
направи оглед на обекта, който Ш. имал намерение да наеме. Още преди влизане в
сградата се виждало, че тя е в „окаяно“ състояние, по улуците имало
растителност, части от покрива били пропаднали. От много време не било влизано
в помещението, било много мръсно, окаченият таван на места бил пропаднал.
Мазилките по стените на места били пропаднали, на места имало течащи кранове.
Останалите в помещението плотове и мивки били в окаяно състояние. Мозаечното
покритие на пода се нуждаело от сериозно почистване, което било направено с
шлайфащи дискове и продължило дълго, около месец. Свидетелят не помни дали е
имало ток, но имало измъкнати контакти, висяли кабели. На въпроса на ищеца дали
помещението е подходящо за заведение за бързо обществено хранене свидетелят дал
отговор, че то е подходящо, но се нуждае от основен ремонт. След почистването
на помещенията К. бил поканен отново, той заснел всички размери и изготвил
технологичен проект, описващ местата за подготовка на храните за приготвяне,
дезинфекция, топлата зона, студена зона, витрини с готовата храна за клиентите;
зоната за клиентите. Всичко, което препоръчал, впоследствие започнало да се
прави. Технологичният проект изисквал подмяна на електроинсталацията, за да
бъде съобразена тя със зоните за разполагане на съоръженията и изискуемите
мощности. Г.Ш. изградил електроинсталацията, като от старата инсталация
останали най-много 3-4 контакта. Водопроводната инсталация също била подменена,
тъй като някои от съвременните съоръжения като конвектомат изисквали студена
вода и отводняване. Били подадени нови точки за достъп до течаща вода. Основен
ремонт бил извършен на канализацията, тъй като по проект имало нови точки, нови
мивки, които следвало да бъдат на съответните височини. К. свидетелства и за
това, че бил поканен в склад на Рекорд, за да огледа налични мивки и плотове на
собственика. Те били ръждясали отдолу, нуждаели се от почистване, което ставало
със скъпи препарати и пясъкоструйка. Тези от мивките и плотовете, които били
подходящи, били взети и заради тях свидетелят преработил проекта. След
почистването им били монтирани на място. По стените, където имало зони от
наличен фаянс, същият бил запазен, но се доизградил нов до необходимата
височина. Доизградили се липсващите первази по пода и ремонтирани
компрометираните. Периодът на ремонт бил много продължителен според свидетеля,
който „за първи път срещал човек, работещ така съвестно“. Докато траел ремонта,
на място били Ш., жена му, сина ѝ и други работници.
Ответната страна е довела и разпитала като свидетел Н.
М., който е започнал работа за ответното дружество от м. 02.2016 год. на
длъжност „***“. „Феми 14“ АД се занимавало с отдаване на имоти под наем и
тяхната поддръжка и разполагало с група работници, а за по-сериозни работи наемали
външна фирма. Свидетелят помни въвеждането на Ш. в обекта – бивш стол към завод
„Метал“, този момент съвпадал с момента на встъпването му в длъжност. Според
този свидетел помещението било във видимо добро състояние, с окачен таван и
мозаечен плот, със замърсените стени, които налагали единствено козметичен
ремонт. Все пак признава, че на места мазилките се лющели, били подкожушени и
имали нужда от поизчукване и измазване. Не се е качвал на покрива и не може да
каже какво е било състоянието му, но съдейки по външния му вид, не би следвало
да има течове. Виждал е, че в помещението работят Ш., жена му и работник, не е
виждал строителна бригада. Не е влизал в помещението по време на дейностите,
тъй като не е имал достъп и ключ, не е имал и задача да проследява дейностите
на ищеца; не знае в периода до м. септември 2016 год. какво е правил Ш. в
помещението; не знае дали е почиствал в помещението, не е виждал камиони да
изнасят боклуци. В помещенията имало стар син фаянс, от Ш. били положени
фаянсови плочки, които определя като разнородни, със средно към ниско качество;
первазите и след излизането на ищеца от помещението били същите. Не е забелязал
дали има промени в ел. и ВиК инсталацията. Почиствана била една шахта извън
сградата, но не помни дали нещо в нея е строено, не я е отварял. След
преустановяване на ремонтните дейности било „белнато“, променено било,
почистено, имало нови плочки, тоалетни били направени. Няколко пъти по
инициатива на изпълнителния директор свидетелят подканял ищеца да подпише
договор за наем при цена от 3 лв. кв.м. без ДДС, но до подписване така и не се
стигнало. Бил му предоставен списък-опис с извършените от Ш. СМР и тяхно
остойностяване. По възлагане на директора била сформирана комисия от служители,
която направила оглед на сградата и съпоставка с протокола, за да преценят дали
описаните от Ш. СМР са действително извършени на място. Констатациите на
комисията били отразени в представен по делото протокол, подписан и от
свидетеля. М. разяснява, че след като Ш. е напуснал помещението, същото е било
отдадено под наем за склад, като не помни кога, след което отново било празно.
Досежно обема на извършените работи, при констатираните
протИ.речия в показанията на двете групи свидетели, с оглед разпоредбата на чл.
172 ГПК съдът подхожда критично към показанията на св. М. с оглед служебната му
подчиненост на ответното дружество. Същевременно той е бил нов служител, който
няма задълбочена преценка за състоянието на сградата към момента на
предоставянето ѝ на ищеца и не е бил свидетел на извършваните СМР, тъй
като не е имал достъп до имота и не е имал функции да проследява ремонтните
дейности, поради което обстоятелството, че не е виждал работници, които да
подпомагат ищеца или камиони, които извозват отпадъци, не опровергава
изложеното от свидетелите на ищеца, че такива са ползвани. Същевременно съдът
отчита, че показанията на св. Ч. също са показания на свидетел, заинтересован
от изхода от делото, предвид връзката на **** на свидетеля с ищеца, но ги
кредитира като показания на непосредствен свидетел, участвал в част от
извършените работи, посещавал обекта многократно, и най-вече като показания,
кореспондиращи с показанията на св. К., който не е заинтересован от изхода на
спора – същият е без родствена връзка с ищеца, бил е в договорни правоотношения
с него и вземанията му по този договор са удовлетворени, т.е. понастоящем той
не е кредитор на ищеца. Така, въз основа на показанията на свидетелите се
приемат за установени обстоятелствата, че помещението не е било ползвано
десетилетия по предназначението си за столова, че годините неползване и
неподдържане на сградата е довело до необходимостта от сериозни ремонтни
дейности, че в нея е имало течове, била е силно замърсена, че в него са
извършвани дейности по ремонт и подмяна на ВиК и ел. инсталация, ремонт на
покрив, стени, полагане на нови фаянсови облицовки, прагове, шлайфане на
мозаечен под, ремонт на плотове и пр. дейности, за които са налице данни в
показанията на свидетелите на ищцовата страна.
За установяване на стойността
на вложените от ищеца материали, с исковата молба са представени множество
фактури, издадени на името на ЕТ „Г.Ш.“. Допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза е имала за
задача да проследи счетоводното отразяване на фактурите в счетоводството на
едноличния търговец. Според констатациите на вещото лице И.С., неоспорено от
страните, всички представени с исковата молба фактури са осчетоводени в
счетоводството на ЕТ „И. Ш.“, с изключение на две, описани под № 26 и 67 в
приложенията към исковата молба /на стойност съответно 20 лв. и 75,78 лв./. Осчетоводените при ищеца
фактури за материали са на обща стойност 5 763,31 лв. По счетоводни данни
всички стойности на закупените материали са заплатени от ищеца, с изключение на
задължението по фактура № 116/26.08.2016 год.- за сумата 1 979,22 лв., издадена
от доставчика „Изидор“ ЕООД, която счетоводно е неплатена. Извършените плащания
са сторени в брой. Паричните наличности на ищеца през процесния период са
изследвани в заключението и са дали основание на вещото лице да направи извод,
че те са били достатъчни за извършване на разход в размер на претендираната по
делото сума от 47 052,75 лв. В счетоводството на ищеца няма осчетоводен
разход за платен труд по извършването на процесните СМР; няма назначени лица по
трудови и граждански правоотношения. Въз основа на разходите за материали не
може да се направи директен извод за стойностите на обогатяване на ответника, тъй като той се е
обогатил, спестявайки си разходи по средни пазарни цени, на каквито би си
доставил сходни материали, а не на конкретните стойности по фактурите.
Във връзка с извършените в обекта строително-монтажни
работи по делото е допусната съдебно-техническа
експертиза. Първоначалната експертиза, изготвена от вещите лица Р. и Х., е
оспорена от ответника, поради което е допусната повторна техническа експертиза
– първоначална и допълнителна, възложена на в.л. инж. П.Ж.. Нейните изводи не
са оспорени от страните, поради което съдът следва да основе фактическите си
изводи именно върху нея. Експертизата е изготвена след подробно запознаване с
писмените доказателства по делото и оглед на място на процесния обект в
присъствието на представители на двете страни. При изготвянето на
количествено-стойностната сметка е използван като източник за цените в
строителството специализиран справочник за цените към м. 10.2016 год.,
обобщаващ цените за периода м. 07. - м. 09.2016 год. Остойностяването е
извършено по помещения, какъвто е подходът и в исковата молба. Според
първоначалното заключение общата стойност на описаните в исковата молба СМР
/без ДДС и материали/, ако се възприеме извършването на всички описани обеми, е
29 797,25 лв. с ДДС. Но при остойностяване на реално измерените на място
обеми строително-монтажни работи, тази стойност е определена на 18 862 лв. с
ДДС и печалба. Материалите са остойностени на 8 053 лв. с ДДС, като е отчетено,
че изписаните във фактурите материали са в количества, надвишаващи необходимите
за обекта. Изрично е уточнено от вещото лице, че не е в рамките на неговата
компетентност да остойности дейностите по почистване, тъй като не разполага с
компетентност в тази област, поради което и тези дейности не са включени в
посочените от вещото лице стойности на труда.
В допълнителното заключение на вещото лице Ж., дадено в
отговор на задачата да се остойности необходимия труд за видовете
строително-монтажни работи, които са констатирани на място, без печалба и ДДС,
вещото лице е отговорило, че стойността на материалите, съотносими към
закупените такива по представените фактури, е 4 101 лв. без ДДС /с ДДС 4 921,20
лв./, а стойността на труда за видовете СМР /без печалба и ДДС/, които са
констатирани на място, е 14 290 лв. /получена от разликата между 18 391 лв.
обща стойност на труд и материали и 4 101 лв. стойност на материали/.
Ответната страна с конклудентни действия е изразила
съгласието си с допълнителното заключение на вещото лице Ж. за размера на
дължимите труд и материали от 18 391 лв., и двете без ДДС и като е прихванала
претендираното в настоящото производство вземане за пропуснати ползи от наемна
цена в размер на 5 655 лв. без ДДС, е заплатило на ищеца по банков път с
платежно нареждане от 04.02.2019 год. сумата 12 736 лв. Постъпването на
тази сума по банковата сметка на ищеца се признава от него. С извършеното
плащане в хода на делото вземането на ищеца е частично погасено, което на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се отчете при постановяване на съдебното
решение.
С оглед изявлението на вещото лице Ж., че не разполага с
необходимата компетентност да остойности работите по почистването на целия
обект от мазнини, боклуци, котлен камък; почистването на околното пространство
от растения и строителни отпадъци; ремонта и почистването на кухненското
оборудване – рафтове, работни плотове и мивки, е допуснато изготвянето на
допълнителна техническа експертиза. В.л. В., на което първоначално са възложени
допълнителните задачи, е дало заключение единствено за разходите за извозване
на строителни отпадъци, останали след
извършването на СМР. Като е взело предвид площта на помещенията и е
приело норма на отпадъци от 0,012 куб.м. строителни отпадъци е приело, че са
били необходими 3 контейнера за събиране и извозване на отпадъците на стойност
300 лв.
На вещото лице Н. е поставена конкретна задача, на която
инж. В. не е дал отговор - да остойности дейностите по почистване на
кухненското оборудване – метални плотове, рафтове и мивки. Тъй като това
оборудване към момента на изготвянето на експертизата не е било налично в
процесния обект и неговият оглед е бил невъзможен, експертизата е работила на
база снимков материал, който не се оспорва. На базата на снимковия материал
вещото лице е констатирало, че е налице разминаване между описаните в исковата
молба обработени площи и реалните им размери, определени по снимковия материал.
Остойностяването на труда по почистване е сторено на база необходимо време за
труд и неговата стойност от 4,4 евро на час. При това положение трудът е
остойностен на 1 240 лв. Заключението не е оспорено от страните.
При така събраните доказателства, коментирани в тяхната
съвкупност, съдът приема следното от правна страна:
Според нормата на чл. 59 ЗЗД, която е правното основание
на предявения иск /а и на възражението за прихващане/, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването му. Дължи се по-малката от двете
стойности – тази на обогатяването и съответно на обогатяването. Искът е
субсидиарен. Той е на разположение само на страната, която не разполага с друг
ред за защита. В случая ищецът разполага с този иск, тъй като предвид липсата
на сключен между страните договор, техните права следва да се уредят именно на
плоскостта на неоснователното обогатяване. Необходимото изискване за уважаване
на иск по чл. 59 ЗЗД е наличието на връзка между обедняването и обогатяването.
Тя според Постановление № 1 / 1979 на ППВС не е причинно-следствена; както
обогатяването, така и обедняването са последица на един общ факт или от обща
група факти.
Установи се, че с извършените строително-монтажни работи
ищецът се е обеднил, правейки разходи за вещ на ответника, които от момента на
влагането им в обекта, са обогатили ответното дружество, което от своя страна
си е спестило разходи, които би следвало само да направи за ремонта на сградата
си.
Ищецът представя доказателства за закупуването на материали, в обобщен от вещото лице
размер от 5 763,31 лв. с ДДС. Но при иск на плоскостта на неоснователното
обогатяване стойността на вложените материали следва да се определи не на база
конкретни покупни цени, а на база средна тяхна стойност, тъй като именно тя е
относима към извода за размера на обогатяването на собственика със спестените
разходи. За определянето й съдът се основава на изчисленията в допълнителното
заключение на вещото лице инж. Ж., в което стойността на вложените материали е
изчислена на 4 101 лв. Това е стойност без ДДС, тъй като такава е била
поставената задача към експерта. Но върху стойността на материалите е дължимо
ДДС, тъй като ищецът е закупувал материалите с начислен данък, а ответникът
също би закупил същите от големи доставчици, които по дефиниция са регистрирани
по ЗДДС. Поради това следва да се признае стойност на материали, с която ищецът
се е обеднил, а ответникът обогатил без основание – 4 921,20 лв. с ДДС.
По отношение на стойността на вложения труд, тя следва да се определи без
печалба и ДДС. Това е така, тъй като ищецът се е обеднил със стойността на
личен труд и труда на физически лица, без да използва външен доставчик на
услугата, регистриран по ЗДДС. Той не се е обеднил и с печалба върху стойността
на извършените СМР, тъй като не е извършил дейността като част от основния си
предмет на търговския дейност, по възлагане и за да реализира печалба, а
единствено да създаде основата за последващата си дейност по експлоатиране на
обекта като заведение за обществено хранене. Поради това водещо за стойността
на труда е отново допълнителното заключение на вещото лице Ж., според което
стойността на труда е 14 290 лв. - без ДДС и печалба.
Съдът приема за установено от гласните доказателства по
делото трудът, вложен от ищеца по почистване на кухненските плотове, по
почистването на помещенията и прилежащия терен. Те са остойностени от в.л. В.
на 300 лв. за контейнер за извозване на отпадъци и 1 240 лв. труд за почистване
на плотовете. Поради това тези суми следва да бъдат включени в стойността на
труда, с която ищецът се е обеднил, а ответникът обеднил, спестявайки си
разходи за извършването на дейностите. Така, установената стойност на труда по вложените строително-монтажни
работи е 14 290 лв. + 300 лв. + 1 240 лв., или общо 15 830 лв.
Във връзка с претенцията за разноски за изготвяне на технологичен проект, съдът приема за
установено от доказателствата по делото, че ищецът се е обеднил със сумата
3 000 лв. за изготвянето на този проект. Но не може да се приеме, че с
тази сума се е обогатил без основание ответникът, тъй като не се установи той
да си е спестил тези средства, които в противен случай би следвало да направи
сам. Разходите за изготвянето на проекта не могат да се приемат като полезни за
ответника. Дори към момента на приключването на устните състезания, отстоящ на
повече от три години след развитието на процесните правоотношения, помещението
не е развито като заведение за обществено хранене, то е отдадено от ищеца под
наем за склад; не се установи ищецът да го е развил като заведение за бързо
хранене и да е използвал изготвения проект за въвеждането му в експлоатация. Не
се установи той да му е полезен и в бъдеще, тъй като потенциален следващ
наемател, дори да запази предназначението на сградата за обект за хранене, може
да има други виждания за организацията на технологичния процес по приготвянето
на храната и обслужването на клиентите. Ето защо, съдът приема, че ответникът
не дължи на ищеца разходите за изготвянето му на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
В обобщение, сумата, с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца, а ищецът се е обеднил, е в размер на 20 751,20 лв.
В хода на делото е заплатена сумата 12 736 лв.,
която се отчита като новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 235, ал. 3 ГПК,
водещо до редуциране на дължимата сума, а неизплатен е останал остатък от
8 015,20 лв., за която сума първоначалните искове следва да бъдат уважени.
Предвид уважаването на първоначалните искове, на
разглеждане подлежи възражението на
ответника за прихващане на исковата
сума със сумата 6 786 лв. с ДДС обезщетение за ползването на имота без правно
основание в размер на пазарния наем за периода от 15.03.2016 год. до 09.09.2016
год.
Както се спомена, не се спори между страните, че в периода
от 15.03.2016 год. до началото на септември 2016 год. фактическата власт върху
имота е била упражнявана от ищеца. Предоставени са му били ключовете за
помещенията и само той е имал достъп до сградата. Установи се, че през целия
период ищецът е осъществявал в сградата единствено ремонтни дейности,
предназначени да трансформират помещенията в годни да бъдат използвани по
предназначение. Установи се отгласните доказателства, че състоянието на
сградата, на покрива, стените и настилките, на инсталациите, не е позволявало
тя да бъде използвана по предназначение – за обществено хранене.
Събрани са доказателства за средния пазарен наем на
подобен род помещения през исковия период – експертизата, изготвена от в.л. Р..
За да е налице основание да се приеме, че упражняващият
фактическа власт върху имота ищец дължи обезщетение за ползите, от които е
лишил собственика на вещта, следва да се установи не само, че ответното
дружество се е обеднило с невъзможността да получава наем от имота, но че и
ищецът се е обогатил от осъществяването на тази фактическа власт, а именно, че
е извличал ползи от вещта или ако не е извличал ползи, това да е изцяло в
зависимост от неговата воля.
Според съдебната практика, в т.ч. решение №
88 / 28.08.2017 год. по т.д. № 834 / 2016 год., постъпването
на чужда вещ във фактическата власт на дадено лице, дори и без основание, само
по себе си не е достатъчно, за да възникне обогатяване по см. на общия
фактически състав на неоснователното обогатяване, нито е равнозначно на
увеличаване на имуществото на получателя, освен ако той обективно може да използва вещта за свои нужди или да
придобива плодовете върху нея. Според същото решение правно -
релевантното обогатяване по см. на чл.
59, ал. 1 ЗЗД всякога е свързано или с придобИ.е на нови имуществени блага
за обогатения, или с избягване на иначе необходимо изразходване на налични,
включени в патримониума му блага, като за общия фактически състав на
неоснователното обогатяване са без значение формите, чрез които се реализира
обогатяването. Съществено условие е, обаче, то да е станало за сметка на друго
лице. Поради това отсъствието на последното условие прави невъзможно
прилагането на чл.
59, ал. 1 ЗЗД, дори и да е налице обогатяване на дадения субект.
В случая не се установи ищецът да се е обогатил без
основание за сметка на ответника. Безспорно между страните и установено от
доказателствата по делото е, че фактическата власт е получена от ищеца не за да
извлича по какъвто и да е начин ползи от имота, а за да го възстанови до
състояние, годно сградата да бъде използвана като заведение за обществено
хранене. В периода, в който е осъществявал фактическа власт върху помещенията,
едноличният търговец не е черпил ползи от тази власт, не е използвал
помещението по предназначение, не е осъществявал търговската дейност, заради
която е поискал владението, не си е спестил разходи за наем; вещта не е била в
състоянието, което отговаря на ползването, за което е предоставена / арг. от
чл. 230, ал. 1 ЗЗД/. Тя не само не е ползвана от ответника, но не е била и
годна да бъде ползвана по предназначението, за което е построена – за
обществено хранене /столова с кухня/, за което може да се съди и по
наименованието ѝ в придобивния нотариален акт. Неизвличането на ползи от
вещта не е било поставено в зависимост от волята на упражняващия фактическа
власт – дори да би искал да извлече ползи, състоянието на вещта не е
позволявало това.
Поради това, дори ответникът да се е обеднил от
невъзможността да получава наем, то недоказано по делото е ищецът да се е
обогатил от осъществяваната фактическа власт. Той не е извличал ползи от вещта,
патримониумът не се е увеличил от упражняваната фактическа власт.
Предвид липсата на обогатяване на ищеца от ползването на
вещта, съдът приема, че не е осъществен фактическият състав на чл. 59 ЗЗД и
възражението за прихващане на исковите суми с насрещно вземане за пазарен наем
е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
Съдът приема за неоснователни доводите на ответника, че
не е станал причина за завеждането на делото. Обстоятелството, че в периода
преди образуването на делото е признал подлежащи на обезщетяване разходи за
труд и материали в размер на 8 175,64 лв. /значително по-малки от тези, които
се приемат за установени по делото/, не го освобождава от отговорност за
забава. Освобождаващо от отговорност е единствено такова признание на паричен
дълг, което е съпроводено и с плащане. Чл. 97 ЗЗД урежда начинът, по който
длъжникът се освобождава от отговорността си за забава, при липса на съдействие
от кредитора да приеме плащането – влагане на парите в банка и без разрешение
на съда, каквито действия несъмнено не са предприети от ответника. Още повече,
че на вземането на ищеца ответникът е протИ.поставил свое претендирано насрещно
вземане за обезщетение за ползване, което не се прие за основателно. Поради
това с частичното признаване на исковата претенция преди завеждането на делото,
без същото да е съпроводено с плащане, ответникът не се е освободил от
отговорността си за забава и от отговорността за разноски.
Главницата, за която се уважава иска - 8 015,20 лв.
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването
на исковата молба /17.05.2017 год./ до окончателното плащане. Но наред с
лихвата върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва върху
платената в хода на делото сума от 12 736 лв. за периода от датата на
подаването на исковата молба до датата на частичното плащане – 04.02.2019 год.,
тъй като и за частично платената сума е бил в забава до датата на плащането.
По въпроса за разноските
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, пропорционално на уважената част от исковете. За разноските си ищецът
не представя списък. По приложените документи същите се констатираха в размер
на 1 899,15 лв. внесена държавна такса /с три платежни нареждания/; 1 602,40
лв. общ размер на платени депозити за експертизи и 2 000 лв. договорено и
изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие на л. 238 от делото. Така, разноските на ищеца са в общ размер на 5
501,55 лв. От тях в полза на ищеца следва да се присъдят 2 409,64 лв., пропорционално
на основателната към момента на исковата молба част от исковете /с участие на
размера на платената в хода на делото сума./
В полза на
ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят сторените по
делото разноски, пропорционално на изначално неоснователната част от исковете
/при зачитане на обстоятелството, че частичното плащане е в хода на делото и
ответникът носи отговорност за разноски пред ищеца, независимо от отхвърлянето
на иска поради частичното плащане/. За разноските си ответникът представя
списък. Разноските му са в размер на 150 лв. за ССЕ, 250 лв. за СТЕ, 150 лв. за
съдебно-оценителна експертиза; 200 лв. за повторна СТЕ; 200 лв. за допълнителна
СТЕ и 2 650 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че от така
описаните разноски в тежест на ищеца не следва да се възлагат разноските за
експертизата за определяне на средния пазарен наем, тъй като те са относими
единствено към възражението за прихващане, което се отхвърля като
неоснователно; това не са разноски по първоначалния иск. Така, от разноските,
подлежащи на възлагане върху ищеца, които са в общ размер на 3 450 лв., в полза
на ответника следва да се присъдят 1 938,92 лв., пропорционално на
неоснователната към момента на исковата молба част от исковете.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д
А „ФЕМИ 14“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив 4004, район Южен, ул. „Кукленско шосе“ № 17,
представлявано от А.Г.Р., да заплати на Едноличен търговец „Г.Ш.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Брестник 4107, община Родопи, обл.
Пловдив, ул. „Генерал Симеонов“ № 6, представляван от физическото лице търговец
Г.П.Ш., ЕГН **********, следните суми:
сумата 8 015,20 лева, с която „Феми 14“ АД
се е обогатило без основание за
сметка на ЕТ „Г.Ш.“, спестявайки си средствата, вложени от ищеца през периода
от средата на м. март 2016 год. до
началото на м. септември 2016 год. в собствения на ответника обект – сграда с
идентификатор 56784.536.83.17 по КККР на гр. Пловдив, находяща се в гр.
Пловдив, район Южен, ул. „Кукленско шосе“ № 17-Л, представляваща стойност на
извършени от ищеца строително-монтажни работи в обекта, включваща разходи за
материали и стойност на труд, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
начиная датата на подаването на исковата молба – 17.05.2017 година до
окончателното плащане и
законната лихва върху платената от ответника в хода на делото сума в
размер на 12 736 лева за периода от датата на подаването на исковата молба –
17.05.2017 год. до датата на извършеното плащане – 04.02.2019 година,
като ОТХВЪРЛЯ
иска на ЕТ „Г.Ш.“ за разликата над уважения размер от 8 015,20 лв. до пълния
претендиран размер от 47 377,87 лв.
ОТХВЪРЛЯ приетото за съвместно разглеждане в настоящото производство
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ на исковите
суми с насрещното вземане на ответника „Феми 14“ АД, ЕИК *********, спрямо
ищеца ЕТ „Г.Ш.“, ЕИК *********, за сумата
6 786 лева с ДДС, представляваща обезщетение
за ползването без правно основание
от страна на ищеца на процесния имот - сграда с идентификатор 56784.536.83.17
по КККР на гр. Пловдив, находяща се в гр. Пловдив, район Южен, ул. „Кукленско
шосе“ № 17-Л, представляваща „столова с кухня и административна сграда“, през
периода от 15.03.2016 год. до 09.09.2016 год. в размер на средния пазарен наем
за имота.
О С Ъ Ж Д
А „ФЕМИ 14“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив 4004, район Южен, ул. „Кукленско шосе“ № 17,
представлявано от А.Г.Р., да заплати на Едноличен търговец „Г.Ш.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Брестник 4107, община Родопи,
обл. Пловдив, ул. „Генерал Симеонов“ № 6, представляван от физическото лице
търговец Г.П.Ш., ЕГН **********, сумата
2 409,64 лева, представляваща разноски по делото, пропорционално на
основателната към момента на образуването на делото част от иска.
О С Ъ Ж Д
А Едноличен търговец „Г.Ш.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Брестник 4107, община Родопи, обл. Пловдив, ул. „Генерал
Симеонов“ № 6, представляван от физическото лице търговец Г.П.Ш., ЕГН
********** да заплати на „ФЕМИ 14“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив 4004, район Южен, ул. „Кукленско шосе“ № 17,
представлявано от А.Г.Р., сумата 1 938,92 лева, представляваща разноски по делото, пропорционално на
неоснователната към момента на образуването на делото част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: …………...........……………………