Решение по дело №5/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Русе, 03.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на трети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, твърди, че на 08.05.2015г. е бил сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника Договор за стоков кредит № 1844263, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от 4 283.27 лева, представляваща цената на стоки, които кредитополучателя закупил от търговски обект – в случая домакински електроуреди. Кредитодателя превел тази парична сума по банкова сметка *** „Рейнбол България” ЕООД, от където били закупени стоките на 08.05.2015г. В договора за стоков кредит страните уговорили, че общият размер на кредита е 5 825.16 лева, включващ главницата и възнаградителна лихва в размер на 21.20%, фиксирана за целия период на договора или в размер на 1 541.89 лева. Така общият размер на кредита станал 5 825.16 лева, която ответникът се задължил да върне на 36 броя месечни погасителни вноски в размер на 161.81 лева всяка – първата вноска с падеж 21.06.2015г., а последната с падеж на 21.05.2018г. Кредитополучателят до момента е заплатил по кредита сумата от 3 964.23 лева и не е изпълнил остатъка от задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски. Крайният срок за заплащане на всички задължения по договора е настъпил на 21.05.2018г. и кредита не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Общите условия към договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, той дължи на кредитодателя обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разпределена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Така на длъжника била начислена лихва за забава в размер на 69.29 лева за периода 21.06.2017г. до 30.07.2018г. На 18.12.2017г. бил сключен индивидуален договор за цесия, ведно с Приложение № 1 от с.дата към рамков договор за цесия от 20.12.2016г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за стоков кредит № 1844263/08.05.2015г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника уведомително писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/1844263 от 26.04.2018г., изпратено за връчване чрез ЧСИ с рег.№ 760 и район на действие РОС. Последният установил, че ответника не живее на адреса, а е в чужбина, като се е свързал с него и го уведомил по телефона за извършената цесия на 16.05.2018г. Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5474/2018г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 1 711.03 лева, представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит № 1844263/08.05.2015г. по 12 броя неплатени месечни вноски за периода 21.06.2017г. до 21.05.2018г.; 132.31 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.06.2017г. до 18.12.2017г. и 69.29 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 21.06.2017г. до 30.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.08.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5474/2018г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът призован по регистрираните му постоятен и настоящ адрес не е открит. Назначения му особен представител оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че цесията не е редовно съобщена от предишния кредитор на ответника и тя не поражда действие за последния, поради което ищецът няма качеството на кредитор спрямо М.Х..

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.05.2015г. е бил сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника Договор за стоков кредит № 1844263, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от 4 283.27 лева, представляваща цената на стоки, които кредитополучателя закупил от търговски обект – в случая домакински електроуреди. Кредитодателя превел тази парична сума по банкова сметка *** „Рейнбол България” ЕООД, от където били закупени стоките на 08.05.2015г., а в договора за стоков кредит страните уговорили, че общият размер на кредита е 5 825.16 лева, включващ главницата и възнаградителна лихва в размер на 21.20%, фиксирана за целия период на договора или в размер на 1 541.89 лева, като така общият размер на кредита станал 5 825.16 лева, която ответникът се задължил да върне на 36 броя месечни погасителни вноски в размер на 161.81 лева всяка – първата вноска с падеж 21.06.2015г., а последната с падеж на 21.05.2018г. От ищцовото дружество се признава факта, че кредитополучателят до момента е заплатил по кредита сумата от 3 964.23 лева, а крайният срок за заплащане на всички задължения по договора е настъпил на 21.05.2018г. и кредита не е бил обявяван за предсрочно изискуем.

На 18.12.2017г. бил сключен индивидуален договор за цесия, ведно с Приложение № 1 от с.дата към рамков договор за цесия от 20.12.2016г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за стоков кредит № 1844263/08.05.2015г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски. С пълномощно „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало, т.е. да уведоми длъжниците за извършената цесия. До ответника въз основа на това пълномощно ищецът изпратил на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/1844263 от 26.04.2018г. чрез ЧСИ Цветанка Георгиева с рег.№ 760 и район на действие РОС. Видно от представеното съобщение от ЧСИ Цветанка Георгиева, длъжникът е в чужбина, поради което ЧСИ се е свързал с него и го е уведомил по телефона за извършената цесия на 16.05.2018г.

Ищцовото дружество за дължими суми по договора за стоков кредит подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5474/2018г. по описа на РРС, както и че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск относно вземането си.

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответникът е извършвал нередовни плащания по договора за кредит в общ размер на 3 964.23 лева, през периода от 21.06.2017г. до 15.12.2017г. След последната дата ответникът е преустановил плащанията си по процесния кредит. С платеното от него е били погасени, както следва: 2 572.24 лева – главница, 1 366.92 лева – договорна лихва и 25.07 лева – лихва за забава. Към дата 01.08.2018г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, общият размер на дължимите по договора суми са както следва: 1 711.03 лева – главница, 132.30 лева – договорна лихва за периода 21.06.2017г. до 18.12.2017г. и 102.71 лева – лихва за забава за периода от 21.06.2017г. до 31.07.2018г. включително.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По делото е доказано, че на 08.05.2015г. е бил сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника Договор за стоков кредит № 1844263, по силата на който първия отпуснал на втория сумата от 4 283.27 лева, представляваща цената на стоки, които кредитополучателя закупил от търговски обект – в случая домакински електроуреди. Кредитодателя превел тази парична сума по банкова сметка *** „Рейнбол България” ЕООД, от където били закупени стоките на 08.05.2015г., а в договора за стоков кредит страните уговорили, че общият размер на кредита е 5 825.16 лева, включващ главницата и възнаградителна лихва в размер на 21.20%, фиксирана за целия период на договора или в размер на 1 541.89 лева, като така общият размер на кредита станал 5 825.16 лева, която ответникът се задължил да върне на 36 броя месечни погасителни вноски в размер на 161.81 лева всяка – първата вноска с падеж 21.06.2015г., а последната с падеж на 21.05.2018г. От ищцовото дружество се признава факта, че кредитополучателят до момента е заплатил по кредита сумата от 3 964.23 лева, а крайният срок за заплащане на всички задължения по договора е настъпил на 21.05.2018г. и кредита не е бил обявяван за предсрочно изискуем. На 18.12.2017г. бил сключен индивидуален договор за цесия, ведно с Приложение № 1 от с.дата към рамков договор за цесия от 20.12.2016г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по договор за стоков кредит № 1844263/08.05.2015г. срещу ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси, комисионни и други разноски. С пълномощно „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало, т.е. да уведоми длъжниците за извършената цесия. Съдът намира за неоснователно възражението на назначения особен представител на ответника, че цесията не е редовно съобщена от предишния кредитор на ответника и тя не поражда действие за последния, поради което ищецът няма качеството на кредитор спрямо М.Х.. До ответника въз основа на цитираното пълномощно ищецът изпратил на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/1844263 от 26.04.2018г. чрез ЧСИ Цветанка Георгиева с рег.№ 760 и район на действие РОС. Видно от представеното съобщение от ЧСИ Цветанка Георгиева, длъжникът е в чужбина, поради което ЧСИ се е свързал с него и го е уведомил по телефона за извършената цесия на 16.05.2018г. Т.е. от тези доказателства следва да се счита, че М.Х. е надлежно уведомен за извършената цесия на 16.05.2018г., тя е породила действие спрямо него, поради което и ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответника.

Поради гореизложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан по размер, с оглед на което следва да се признае за по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 1 711.03 лева, представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит № 1844263/08.05.2015г. по 12 броя неплатени месечни вноски за периода 21.06.2017г. до 21.05.2018г.; 132.31 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.06.2017г. до 18.12.2017г. и 69.29 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 21.06.2017г. до 30.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.08.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5474/2018г. по описа на РРС.

Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 5474/2018г. по описа на РРС, разноски в размер на 88.25 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 и ал.7 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 697.07 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждение на вещото лице и възнаграждение на назначения особен представител, както и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.Х., с ЕГН: **********, с регистриран постоянен адрес:***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумите от 1 711.03 лева /хиляда седемстотин и единадесет лева и три стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит № 1844263/08.05.2015г. по 12 броя неплатени месечни вноски за периода 21.06.2017г. до 21.05.2018г.; 132.31 лева /сто тридесет и два лева и тридесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 21.06.2017г. до 18.12.2017г. и 69.29 лева /шестдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 21.06.2017г. до 30.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.08.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5474/2018г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА М.И.Х., с ЕГН: **********, с регистриран постоянен адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата от 88.25 лева /осемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/ - направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 5474/2018г. по описа на РРС, разноски за заплатени държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.И.Х., с ЕГН: **********, с регистриран постоянен адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумите от 697.07 лева /шестстотин деветдесет и седем лева и седем стотинки/ - направени по настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен представител.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	862
Дата:	3 юли 2020 г. (в сила от 1 август 2020 г.)
Съдия:	Ивайло Димитров Иванов

Дело:	20194520100005
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	2 януари 2019 г.

Решение по дело №5/2019 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта