№ 105
гр. Ихтиман, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело №
20241840101288 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Б. Н. П., ЕГН: **********
положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗС за признаване на установено спрямо община Ихтиман, че на основание
чл. 79, ал. 1 ЗС поради изтекла в негова полза десетгодишна придобивна
давност ищецът е собственик на следния недвижим имот - поземлен имот с
идентификатор 04892.24.17, находящ се в с. *, общ. Ихтиман, обл. София по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -
18-121 от 25.02.2020г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: с.
*, местност „Бахчите“, площ: 396 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 8 (осма), предишен индентификатор: няма; номер по предходен план:
024017, при граници: ПИ с идентификатор 04892.24.16, ПИ с идентификатор
04892.24.13, ПИ с идентификатор 04892.888.9901, ПИ с идентификатор
04892.24.5.
Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 43, том II, рег. № 1795, дело № 208/2014г. на * - нотариус
рег. № 456 в НК е придобил собствеността върху поземлен имот /дворно
място/ с площ 1629 кв.м., съставляващ УПИ - XIX-203 от квартал 23 по плана
на с. *, одобрен със Заповед № АБ -112/1986г., ведно с построените в имота
двуетажна масивна вилна сграда с гараж със застроена площ 59,95 кв.м. и
стопанска сграда, ведно с всички трайно прикрепени към имота подобрения,
при граници на имота: улица с осови точки 97-98, УПИ ХХ-158, имот извън
регулация и УПИ XVIII-202. Посочва се, че имотът бил придобит в режим на
СИО, но след прекратяване на брака между ищеца и съпругата му, последният
получил имота в свой дял и индивидуална собственост.
Твърди се, че в границите на закупения имот, така, както е предадено
1
владението на същия на ищеца през 2014г., се включва и поземлен имот с
идентификатор 04892.24.17, по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. *, одобрени със Заповед № РД - 18-121 от 25.02.2020г. на Изпълнителен
директор на АГКК, описан подробно по – горе.
Посочва се, че праводателят на ищеца – прехвърлителят по договора за
покупко - продажба * и неговите родители и наследодатели са владели имота,
попадащ в огражденията на закупения от ищеца имот, повече от 38 години.
Изтъква се, че с дворищно регулационния план на с. * от 1986г. частта била
отчуждена от друг недвижим имот, дворно място, описано в НА № 70, том 1,
дело 154/1976 на нотариус при Районен съд Ихтиман. За отчуждаването на
спорния поземлен имот не било заплатено обезщетение и не били уредени
сметки по регулация. Допълва още, че с Решение на Поземлената комисия към
община Ихтиман по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ имотът бил записан като
собственост на община Ихтиман от 01.02.1995г. Фактически и след тази дата –
01.02.1995г. наследодателите на праводателя му продължили да владеят и
обработват имота като част от собствения им имот, в чийто ограждения
процесният такъв попадал, а след смъртта им владението се упражнявало от
праводателя на ищеца *.
Ищецът твърди, че владението върху имота било установено преди
01.02.1995г. от наследодателите на праводателя му, то е било явно, трайно и
необезпокоявано. Посочва се, че в периода от 01.06.1996г. до датата на
предявяване на исковата молба ищецът, а преди него неговият праводател и
неговите наследодатели са упражнявали владение върху имота явно, трайно и
необезпокоявано. Имотът е бил обработван от тях – засадени били овощни
дървета, имотът бил косен, ограден, в имота не са били допускани трети лица,
като никой не е оспорвал владението на имота.
Ищецът счита, че е придобил собствеността върху имота по давностно
владение - неговото и присъединено от неговия праводател и неговите
наследодатели. Посочва, че доколкото имотът е записан като собственост на
община Ихтиман за него възниква правен интерес да предяви установителен
иск спрямо ответната община, с който да бъде признат за собственик на
имота.
На изложените основания иска от съда да уважи предявената искова
претенция. Претендира присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Депозираният от община Ихтиман отговор е извън законоустановения
едномесечен срок. Видно от отрязъка от призовката, върнат по делото, препис
от исковата молба, уточняващата такава и разпореждането на съда по чл. 131
ГПК е връчен на ответника на 09.12.2024г. – понеделник. По арг. от чл. 60, ал.
3 ГПК едномесечният срок за отговор изтича на 09.01.2025г. – четвъртък.
Видно от пощенското клеймо отговорът на исковата молба е подаден на
10.01.2025г., т.е. извън срока, поради което изразеното с него становище по
допустимост и основателност на исковата претенция няма как да бъде взето
предвид от съда.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, явява се лично и
се представлява от пълномощник – адв. Ц. от САК, която поддържа исковата
молба ведно с уточняващата такава. Иска от съда да постанови решение, с
2
което да уважи предявения положителен установителен иск като основателен
и доказан. Претендира деловодни разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание, ответникът – община Ихтиман, редовно
призована, се представлява от пълномощник – юрк. Г., който изразява
становище за допустимост и основателност на исковата претенция, признава
правно релевантните факти. Релевира възражение за прекомерност на
претенцията за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, на основание
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетия по делото констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 70, том I, дело № 154 от 25.02.1976г. на съдия
при РС Ихтиман, се установява, че * от гр. София е бил признат за
собственик по наследство, делба и присъединено давностно владение на
недвижим имот – дворно място от 1503 кв.м., находящо се в с. *, Софийски
окръг, образуващо парцел VIII - 105 /осем отреден за имот сто и пет/ в квартал
2 /втори/ по плана на с. *, урегулиран от 1460 кв.м., при неуредени регулачни
сметки пи съседи: улица, ТКС, наследници на *.
От приетия по делото констативен нотариален акт № 144, том II, рег. №
2244, дело № 259 от 27.09.2011г. на нотариус *, с район на действие РС
Ихтиман, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 1546 от 27.09.2011г.,
акт. № 52, том VI, дело № 1116/2011г. се установява, че * е признат на
основание наследство за собственик на поземлен имот /дворно място/, с площ
по скица от 1629 кв.м., съставляващ УПИ XIX-203 по плана на с. *, одобрен
със Заповед № АБ-112/1986г., идентичен със стар парцел VIII-105 /осем
отреден за имот сто и пет/ от квартал 2 /втори/ по плана на същото населено
място, действащ към 1976г. – по документ за собственост, ведно с
построените в имота двуетажна масивна вилна сграда с гараж, със застроена
площ 59,95 кв.м. и стопанска сграда, при граници на имота по скица: улица,
УПИ XX- 158, имот извън регулация и УПИ XVIII-202.
От нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 43, том II,
рег. № 1975, дело № 208/2014г. на *, нотариус с рег. № 456 в НК, район на
действие РС Ихтиман, вписан в Служба по вписванията с вх. № 2024 от
05.06.2014г., акт. № 142, том 9, дело № 1772/2014 се установява, че * е продал
на ищеца Б. Н. П. следния свой собствен поземлен имот: дворно място, с
площ по скица от 1629 кв.м., съставляващ УПИ XIX-203 по плана на с. *,
одобрен със Заповед № АБ-112/1986г., идентичен със стар парцел VIII-105
/осем отреден за имот сто и пет/ от квартал 2 /втори/ по плана на същото
населено място , действащ към 1976г. – по документ за собственост, ведно с
построените в имота двуетажна масивна вилна сграда с гараж, със застроена
площ 59,95 кв.м. и стопанска сграда, при граници на имота по скица: улица,
УПИ XX- 158, имот извън регулация и УПИ XVIII-202.
От нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти и вещи № 169,
том VII, рег. № 11157, дело № 1214 от 2022г. от 15.02.2022г. на нотариус
Ивайло Н. с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията в гр.
Ихтиман акт № 257. Том 1, дело № 433/2022г., се установява, че ищецът Б. П.
3
и бившата му съпруга * П.а да поделили доброволно придобитите по време на
брака в режим на СИО недвижими имоти, като описания по - горе имот е
останал в дял на ищеца.
От приетото по делото копие от комбинирана скица от 10.05.2015г. се
установява, че поземления имот, описан в нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност № 70, том I, дело № 154 от 25.02.1976г. – парцел
VIII-105, кв. 2 е идентичен с описания в нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот № 43, том II, рег. № 1975, дело № 208/2014г. поземлен
имот – УПИ XIX -203, кв.23.
Други, относими към правния спор, доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Предявеният иск е допустим. Ищецът има правен интерес от предявяването
му, тъй като същият се позовава на фактическо състояние и има възможност
да придобие права върху спорния имот, собственост на ответната община.
При положителния установителен иск за право на собственост предмет на
иска, а оттук и на доказване, е правото на собственост на ищеца. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на
твърдяното придобивно основание – давностно валдение, а именно, че е
упражнявана явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху
процесния недвижим имот от него, неговия праводател и неговите
наследодатели в продължение на десет години, считано от посочения в
исковата молба начален период, с намерение да се свои имота.
При положителен установителен иск правото на собственост на ответника
не е предмет на делото, като евентуалното му установяване е само с оглед
отблъскване собственическата претенция на ищеца. В тежест на ответника е
да докаже своите правоизключващи възражения.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване правото на
собственост или друго ограничено вещно право чрез фактическо упражняване
съдържанието на това право през определен период от време, тоест
фактическия състав включва два елемента владение и изтичане на определен
период от време.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. От своя страна разпоредбата на чл. 69 от ЗС въвежда оборима
презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
В случая по делото липсват спорни факти, доколкото в о.с.з.
пълномощникът на ответника признава правнорелевантните факти на
предявеното материално право.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между
страните обстоятелството, че процесният поземлен имот с идентификатор №
04892.24.17 е идентичен с част от дворно място с площ 1503 кв. м., находящо
се в с. *, образуващо парцел VIII-105 от квартал 2 /втори/ по плана на село *,
който имот е подробно описан в Нотариален акт № 70, Том 1, дело № 154/1976
4
на съдия при РС – Ихтиман.
Гореописаното дворно място, образуващо парцел VIII-105 от квартал 2
/втори/ по плана на село *, е идентично с поземлен имот, съставляващ УПИ
XIX-203 по плана на с. *, който ищецът е придобил ведно с построените в
имота сгради въз основа на договор за покупко – продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 43, том II, рег. №
1975, дело № 208/2014г..
Следователно се доказва по делото, че спорният ПИ с № 04892.24.17 е
бил включен в границите на придобития от ищеца УПИ XIX-203 по плана на
с. * още към 1976г.
Не е спорно между страните и се доказва по делото, че праводателят на
ищеца по договора за покупко - продажба * се легитимира като собственик на
имота, предмет на продажбата, с констативен нотариален акт от 2011г., с който
е признат за собственик на имота по наследство от родителите си * и *. А
наследодателят на продавача и негов баща - * е собственик на поземления
имот от 1976г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно между страните е обявено
обстоятелството, че ищецът Б. П. лично, неговият праводател * и
наследодателите на последния са владели спорния имот с идентификатор №
04892.24.17 явно, трайно и необезпокоявано от 1996 г. до датата на завеждане
на исковата молба -18.10.2024г.
Съгласно § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, обн.
ДВ брой 46 от 2006г., в сила от 31.05.2006г. давността за придобиване на
имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече до
31.12.2022г.. С решение на № 3 от 24.02.2022г. на Конституционния съд на
Република България, обн. ДВ, брой 18 от 04.03.2022г., в сила от 08.03.2022г.,
разпоредбата е отменена като противоконституционна.
Тоест след отпадане на мораториума по отношение на спорния имот
продължава да тече придобивна давност, към която се присъединява
изтеклият до дата 31.05.2006г. период, в който праводателят на ищеца и
неговите наследодатели са владели спорния имот.
Периодът, в който ищецът, неговият праводател и неговите наследодатели
са упражнявали явно, трайно и необезпокоявано фактическа власт върху
спорния имот е повече от 10 години - от 01.06.1996г. до 31.05.2006г. и от
08.03.2022г. до 18.10.2024г.
По делото не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, че ищецът и неговите
праводатели са държали спорния имот за себе си, тоест имали са намерение да
своят имота. Упражнената фактическа власт и намерението за своене на
имота, което ищецът и неговите праводатели са демонстрирали пред трети
лица, се извеждат от изложените в исковата молба твърдения, неоспорени от
ответника, че през процесния период ищецът и неговите праводатели са
обработвали имота – засаждали, косили, имотът е имал поставена ограда.
Изложеното обуславя извод, че ищецът е придобил на основание чл. 79, ал.
1 ЗС въз основа на собствено и присъединено давностно владение правото на
собственост върху процесния поземлен имот, поради което искът следва да
5
бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна.
Ищецът претендира и доказва извършени деловодни разноски, както следва:
50,00 лева – заплатена държавна такса, 10,00 лева – заплатена държавна такса
за вписване на исковата молба, 10,00 лева – заплатена държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения, 1860,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие и два броя
платежни /л. 91-95 от делото/, претендираното адвокатско възнаграждение е
заплатено. Ответната страна своевременно е релевирала възражение за
прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение.
Предвид наведеното възражение за прекомерност и на основание чл. 78, ал.
5 ГПК, съдът разгледа претенцията за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в светлината на Решение по дело C - 438/22 на СЕС от
25.01.2024г., съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като
съсловна организация, Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните
минимални размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, тъй като е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални
тарифи, което е забранено от чл. 101, пр.1 ДФЕС. Съгласно решението
нищожността на Наредбата е задължителна за съда и засяга всички минали и
бъдещи последици.
Заложените в Наредбата минимални размери на адвокатските
възнаграждения, все пак следва да служат за ориентир на съдебния състав.
Следва да се отбележи, че към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие между ищеца и адвоката – 08.10.2024г. все още е
действаща Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, в редакцията съгл.
ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г.. Новата редакция на Наредбата е обнародвана в ДВ,
бр. 14 от 18.02.2025г., в сила от 22.02.2025г.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение, по
справедливост, съдът съобрази, от една страна цената на исковата претенция,
ниската фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че делото
е разгледано в едно открито съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства извън приложените към исковата молба писмени такива. От
друга страна съдът съобрази извършените от адвоката действия по подготовка
на исковата молба, предвид вида на исковата претенция /вещен иск/,
икономическата обстановка в страната в последните години - инфлационните
процеси, които неминуемо водят до поскъпване на услуги, в това число и на
адвокатските такива.
Изложеното мотивира съда да уважи претенцията за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1700,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят
разноски в общ размер на 1770,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, Районен съд
Ихтиман
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Ихтиман,
Булстат: *, представлявана от Кмета – *, че Б. Н. П., ЕГН: **********, адрес: *
е собственик на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС на поземлен
имот с идентификатор 04892.24.17, находящ се в с. *, общ. Ихтиман, обл.
София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-121 от 25.02.2020г. на Изпълнителен директор на АГКК,
адрес на имота: с. *, местност „Бахчите“, площ: 396 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 8 (осма), предишен индентификатор: няма; номер по
предходен план: 024017, при граници: ПИ с идентификатор 04892.24.16, ПИ с
идентификатор 04892.24.13, ПИ с идентификатор 04892.888.9901, ПИ с
идентификатор 04892.24.5.
ОСЪЖДА Община Ихтиман, Булстат: *, представлявана от Кмета – * да
заплати на Б. Н. П., ЕГН: **********, адрес: * на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1 770,00 /хиляда седемстотин и седемдесет/ лева – деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7