Р
Е Ш Е Н И Е № 261033 /
5.10.2021г.
гр.
П., 05.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и двадесет
и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 640 по описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба, депозирана от М.М.К. срещу Е.М.К.. Ищецът твърди, че е наследник по
закон на неговата баба В. М. Т., починала на 01.01.2016 г., като същият
наследява 1/6 от наследствената маса. Допълва, че тя включва самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55871.514.7995.1.42, представляващ апартамент с
адрес гр. П., ул. „*****, намиращ се в сграда с идентификатор 55871.514.7995.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.514.7995, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г.
на изп. директор на АГКК с предназначение жилище, апартамент на едно ниво с
площ от 47,52 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня с тоалетна и антре при
граници: северозапад – стълбище, северо**** – апартамент № 41, югозапад – двор,
отдолу – ап. № 38, отгоре – ап. № 46, с прилежащо избено помещение № 24 и 0,47
% от общите части на сградата и правото на строеж (Имота).
Твърди, че Л.М.П. – наследник (дъщеря)
на В. М. Т., която е легитимира като наследник на 3/6-и идеални части от описания имот се
е разпоредила с него в цялост като е продала имота на ответника. Пояснява, че
сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко- продажба № 61, т. 2, рег.
№ 1466, К.д. № 241/2020 г. по описа на нотариус К.З., № 62 в НК.
С оглед на изложеното моли съда да
признаете за установено по отношение на ответника, че е собственик на 1/6-а
идеална част от имота, тъй като Л.М.П. се разпоредила с идеална част, надхвърляща
правото ѝ на собственост.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Не оспорва сключването на сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-
продажба № 61, т. 2, рег. № 1466, К.д. № 241/2020 г. по описа на нотариус К.З.,
№ 62 в НК на 21.10.2020 г. с продавач Л.М.П.. Твърди, че се е доверил на
продавача, посредникът при сделката – Агенция за недвижими имоти „****“ и
нотариуса, че именно Л.М.П. е единствен собственик на Имота.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове като насочени срещу ненадлежен ответник.
С определение от 22.04.2021 г. като
трети лица помагачи на страната на ответника са конституирани Л.М.П. и нотариус
К.З.. Последният е изразил становище за неоснователност на предявения иск като
в подкрепа на правните си изводи се позовава на ТР № 3/30.12.1994 г., по гр.д.
№ 3/1994 г. на ОСГК.
В съдебно заседание страните се
представляват. Третите лица се явяват лично. Поддържат изложените твърдения и
възражения в исковата молба, респективно отговора на същата и писменото
становище. Л.М.П. оспорва предявения иск.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с положителен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено
нещо съществуването на право на собственост върху 1/6-а идеална част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55871.514.7995.1.42, представляващ апартамент с
адрес гр. П., ул. „***** с площ от 47,52 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня
с тоалетна и антре, с прилежащо избено помещение № 24 и 0,47 % от общите части
на сградата и правото на строеж в полза на ищеца спрямо ответника.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ начин
предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се
преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги
налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно –
отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния
иск ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с установяването на
посоченото право ищецът ще увеличи своя актив, ако искът бъде уважен със сила
на пресъдено нещо, поради което за него е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск, поради което същият е процесуално допустим. В същата насока
са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК и т. 3Б от
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.
В рамките на съдебното производство,
ищецът обосновава активната си материална легитимация и носител на спорното
материално право като се позовават на универсално правоприемство от
наследодателя В. М. Т..
От своя страна Е.М.К. се е легитимирала
като носител на материалното право по силата на Нотариален акт за покупко-
продажба № 61, т. 2, рег. № 1466, К.д. № 241/2020 г. по описа на нотариус К.З.,
№ 62 в НК, съгласно който е придобила Имота от Л.М.П., която също е универсален
правоприемник на В. М. Т., приемайки че ищеца не е сред лицата призовани към
наследяване.
С оглед на тези данни и конкретни
твърдения, в тежест на всяка е да установят в условията на пълно, главно
доказване, че са собственици на Имота в посочените от тях квоти и основание.
От приетите по делото доказателства се
установява, че с Договор за покупко – продажба на жилище по чл. 117 ЗТСУ (отм.)
В. М. Т. е придобила Имота на 22.09.1981 г. Същата е починала на 01.01.2016 г.,
което се установява от представеното по делото удостоверение за наследници,
издадено под азх. № 77/05.11.2020 г. Съгласно тук посоченото удостоверение наследници
по закон са Л.М.П. – сестра и М. М. К. – сестра (починала на 17.11.2004 г.). Наследници
на последната са Н. Г.К. – син, К. Г. Р. – дъщеря и М. Г.К. – син (починал на
23.02.2000 г.), наследен от своя страна от ищеца - М.М.К..
Съгласно представения по делото Нотариален
акт за покупко- продажба № 61, т. 2, рег. № 1466, К.д. № 241/2020 г. по описа
на нотариус К.З., № 62 в НК, Л.М.П. продава Имота на ответника.
Така установените факти са безспорни
между страните. По делото е спорен единствено правният въпрос за кръга от
наследници на В. М. Т.. В защитната си теза привлечения като трето лице помагач
на ответника – нотариус К.З. се позовава на приетото в Тълкувателно решение № 3
от 30.12.1994 г. по гр. д. № 2/1994 г., ОСГК на ВС, съгласно което разпоредбата
на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване за
съребрените роднини от трета до шеста степен включително.
В тезата си ищецът се позовава на
приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/1998 от 04.11.1998 г. по тълк. д. №
1/1998 г., съгласно която с измененията на чл. 8, ал. 4 ЗН и чл. 9, ал. 2 ЗН
(ДВ, бр. 60 и 90 от 1992 г.) кръгът на наследниците по права линия на братята и
сестрите, предвиден в чл. 10, ал. 2 ЗН се разширява като те се наследяват от
своите низходящи без ограничение на степените.
При тези обективни данни и правилото на чл.
10, ал. 2 ЗН, настоящият състав приема, че ищецът се легитимира като собственик
по наследство на 1/6 от Имота поради което предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважеК. Това е така, защото съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН - починалите
преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от
своите деца или внуци.
В конкретния случай се установи, че В. М.
Т. не е оставила наследници от първи и втори ред (деца и родители), а само
наследници от трети ред - сестри и техни низходящи, съотв. внук. По правилото
на чл. 8, ал. 1 ЗН при откриване на наследството (01.01.2016 г.) Л.М.П.
наследява ½ от наследствената маса, а останалата ½ се наследяват
от низходящите на М. М. К. (починала на 17.11.2004 г.), т.е. по 1/6 идеални
части всеки един от тях, вкл. наследника по заместване – неин внук ищеца- така Решение
№ 158 по гр. д. № 1545/2015 г. на ВКС, ГК-I г. о., в което се приема, че
разпоредбата на чл. 10 ЗН намира приложение когато най-близкият по степен
роднина от даден ред е починал преди наследодателя.
Съдът приема, че наследяването се
определя именно по реда на посочените разпоредби – чл. 8, ал. 1, вр. чл. 10,
ал. 2 ЗК. Правилото на член 8, ал. 4 ЗН - за изключване от по - близките по степен
роднини или низходящите на по - близкия по степен роднина на по - далечните по
степен е приложимо, когато са призовани към наследяване роднините от четвъртия
ред - тези по съребрена линия от ІІІ до VІ степен - братовчеди, вуйчовци и т. К.,
каквато хипотеза не е налице в настоящия спор. Следователно обстоятелството, че
Л.М.П. единствена е преживяла общия наследодател, не изключва от наследяването децата
и внука на починалите преди нея роднини от същия ред.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 690,00 лева, които
следва да бъдат присъдени.
При този изход от спора ответникът няма
право на разноски.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М.М.К. с ЕГН: **********, с адрес: *** е собственик по наследство на 1/6 идеална част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55871.514.7995.1.42, представляващ апартамент с
адрес гр. П., ул. „*****, намиращ се в сграда с идентификатор 55871.514.7995.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.514.7995, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г.
на изп. директор на АГКК с предназначение жилище, апартамент на едно ниво с
площ от 47,52 кв.м., състоящ се от стая, кухня, баня с тоалетна и антре при
граници: северозапад – стълбище, северо**** – апартамент № 41, югозапад – двор,
отдолу – ап. № 38, отгоре – ап. № 46, с прилежащо избено помещение № 24 и 0,47
% от общите части на сградата и правото на строеж спрямо Е.М.К., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.М.К. да
заплати на М.М.К.
сумата от 690,00 лева – разноски
пред Районен съд П..
Решението е постановено при участието на
Л.М.П. и нотариус К.З. – трети лица помагачи на ответника Е.М.К..
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________
Вярно с оригинала М.Я.