№ 392
гр. Плевен, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430105838 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ***
против А. Й. М. с ЕГН **********, за признаване за установено спрямо
ответницата, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същата дължи главница в
размер на 800лв., договорна лихва в размер на 137,28лв. за периода от
10.07.2023г. до 06.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Твърди се, че процесните вземания произтичат от Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №445088 от 10.07.2023г., сключен
между ищеца, в качеството на кредитодател и ответницата в качеството на
кредитополучател. Сключването на договора се извършвало въз основа на
подробна информация, достъпна на сочен уеб адрес, на който се намирали и
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите,
сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с
общите условия”, с което кандидата безусловно приемал същите. След това
1
кандидата получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна
информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до
личния му акаунт в сайта. При одобряване на кандидата, той получавал на
личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез
електронно подписване чрез посочена електронна платформа. Твърди се, че на
посочен от клиента телефонен номер бил осъществен разговор със същия,
който бил записан, за което кредитополучателя бил уведомен. Целта на
разговора била да се потвърди устно волята на страните за сключване на
договора между тях. По този начин кредитополучателя сключвал договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитополучателя му изпращал
съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства били
преведени по посочения от него начин. Твърди се, че описаната процедура
била извършена от ответницото, в резултат на което на същата бил отпуснат
кредит с главница в размер на 800лв., преведена по посочен от клиента начин,
а именно: на каса на „Изи пей“ АД.
Излага се, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането
за главница в размер на 800лв. било разпределено на 10 вноски, всяка от които
в размер на 80.00 лв. за периода 09.08.2023г. - 05.05.2024г.
Твърди се, нямало извършени плащания за главница. Изпратен бил
имейл, чрез който на датата па получаването му 27.03.2024г. надлежно била
обявена предсрочна изискуемост. Възможността за обявяване на предсрочна
изискуемост по имейл била предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към
договора. Навеждат се доводи, че в случай, че съдът приемел, че нямало
надлежно обявена такава, то следвало да се уважи искането за установяване на
вземания, които са падежирали към датата на входиране на заявлението и за
които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Сочи се, че към датата
на завеждане на исковата молба всички вноски за главница били падежирали.
Сочи се също, че при изплащане на вноските по кредита клиента
трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която
била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Договорката
лихва била посочена в чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора и нямало плащания за
погасяване на задълженията за договорна лихва.
Излага се, че кредитора депозирал пред Районен съд Плевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на
2
което било образувано производството по ч.гр.д. № 1846/2024г. и издадена
заповед за изпълнение за претендираните вземания, но при наличие на
основанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът указал на заявителя
възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Поради това
се претендира установяване на вземанията с предявяване на установителния
иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Ответницата А. Й. М., чрез назначения особен представител адв.Д. Г. е
депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира
становище за неоснователност на исковите претенции.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и
обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установителните искови претенции на ищеца са предявени в
законоустановения едномесечен срок от връчване на указаният на заповедния
съд по ч.гр.д. №1846/2024г., поради което са допустими.
Не се спори по делото и се установява от представения препис на
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 445088/10.07.2023г., че
между Изи Финанс ЕООД като кредитор и А. Й. М. като длъжник е сключен
посочения договор при следните параметри: Сума на кредита: 800 лв.; Срок
на кредита: 300 дни, изтичащ на 05.05.2024г.; Размер на вноската 80 лв.
главница и описаната в погасителния план възнаградителна лихва; Годишен
процент на разходите (ГПР) 48.44%; Годишен лихвен процент: 40.15 %; дневен
лихвен процент 0.11%. Общо задължение по кредита 945,20 лв.
Установява се от постъпилата справка от „Изипей“ АД и разписка от
10.07.2023г., че заемната сума от 800лв. е била получена от кредитополучателя
лично на датата на сключване на договора.
Установява се от приложените преписи на писмо, изходящо от Комисия
за защита на потребителите и входящо при ищеца с № Ц - 03 -
9131/04.11.2024г. и обявление от сайта на кредитодателя, че съдържащата се в
процесния договор клауза за неустойка е била приета от ищеца за нищожна и е
изключил от текста на сключваните договори предвиденото за
кредитополучателя задължение за предоставяне на обезпечение и за плащане
на неустойка при неизпълнението му. Такова вземане не е и претедирано от
ищеца в заповедното и настоящото исково производство.
3
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че от обсъдените по-горе доказателства се установи
възникнало между страните правоотношение по силата на сключен между тях
договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между
страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на
която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит,
предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи
заем.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя.
Фактът на реално предаване на заемната сума от 800 лв. от
кредитодателя на кредитополучателя се установи от постъпилата справка и
разписка от Изипей АД.
При това, в тежест на ответницата е възникнало задължението да върне
на заемодателя предоставената в заем сума и уговорената договорна лихва на
датите на падеж на всяка отделна вноска по погасителен план.
Не се установи да е било извършено плащане от страна на ответницата
на която и да е месечна вноска, поради което за кредитора е възникнало
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем и това е било сторено на
27.03.2024г., за което не е налице спор между страните и е в интерес на
длъжника, т.к. след тази дата не се претендира от кредитора договорна лихва.
Предвид това, съдът намира, че в тежест на ответницата е съществувало
към датата на иницииране на заповедното производство – 02.04.2024г.
задължението за плащане на дължимата по процесния договор главница в
размер на 800лв. и дължимата за периода от 10.07.2023г. до 06.03.2024г.
договорна лихва в размер на 137,28лв.
Ето защо, съдът приема, че предявеният установителен иск е изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
4
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 75,00 лв. На основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от
ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от
него разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда, държавна такса и възнаграждение за особен представител
в размер на 550,00 лв./100+50,00+400 лв./ съразмерно с уважената част на
исковата претенция в размер на 550,00 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР, по отношение
на ответницата А. Й. М. с ЕГН **********, че ДЪЛЖИ на кредитора „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 800 лв., представляваща задължение за главница по Договор за
предоставяне на кредит № 445088/10.07.2023г., сключен между Изи Финанс
ЕООД и А. Й. М. и сумата от 137,28лв., представляваща договорна лихва за
периода от 10.07.2023г. до 06.03.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.04.2024г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 1092/03.04.2024г. по
ч.гр.д.1846/2024 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. Й. М. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ИЗИ
5
ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 75лв., представляваща деловодни разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№1846/2024г. по описа на ПлРС и сумата от 550 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6