П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

гр. Варна, 21.10.2019г.

 

Районен съд – Варна, Гражданско отделение, ДЕВЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Илияна Илиева, сложи за разглеждане гражданско дело № 3818 по описа за 2019 година, докладвано от съдията.

 

На именното повикване в 14.07 часа се явиха:

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

            Ищецът Г.Д.П., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адвокат И.В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът ДП „Т.С.И В.“, редовно призован.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Относно ответника, след представянето на писмени доказателства от явилия се за ответника представител – адвокат А. А. – е видно, че след образуване на делото ответното дружество е преобразувано, като понастоящем правоприемникът и принципал на ответника е „Т. с. и в.“ ЕАД, с ЕИК ***. За това дружество се явява посоченият пълномощник – адв. А. от В. адвокатска колегия, с редовно пълномощие и приет от съда от днес. Данните съвпадат и със съдебно известните такива на настоящия съдебен състав по повод друго подобно производство пред Варненски районен съд.  

С оглед на изложеното, на основание чл.227 ГПК следва да се извърши корекция в списъка на лицата за призоваване, като за ответник занапред да се счита и вписва правоприемникът на заличеното ответно дружество, а именно дружество „Т. с. и в.“ ЕАД, ЕИК ***, с участието на което следва да продължи и съдопроизводството, на осн. чл.227 ГПК.

По тези причини съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            КОНСТИТУИРА като ответник по делото „Т. с. и в.“ ЕАД, ЕИК ***, правоприемник на първоначалния преобразуван към момента ответник, на осн. чл.227 ГПК.

 

ДА СЕ ИЗВЪРШИ корекция в списъка на лицата за призоваване, като се заличи ДП „Т.с.и в.“, като ответник по делото и се впише новият ответник, а именно „Т. с. и в.“ ЕАД, ЕИК***.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

 

АДВ. В.: Аз нямам възражения по хода на делото.

 

АДВ. А.: Няма пречки, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че с оглед изявленията на страните, както и разпоредбата на чл.227 от ГПК, която налага „продължаване на производството с участието на правоприемника“ ход на делото следва да се даде, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СЪДЪТ, на основание чл.143 от ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

 

АДВ. В.: Уважаеми господин Председател, поддържам исковата молба. Допуснала съм техническа грешка в самата искова молба, в петитума на иска – моля претенцията по т.4 да се счита неизплатеният остатък от обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, а не както погрешно, технически при изписването съм записала чл.225 КТ.

Във връзка с указанията, които сте дали, аз Ви представям и моля да приемете удостоверение, от което е видно, че моята доверителка има право на претендираното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, както и издадена справка от самия ответник, подписана от него, за дължимите суми на моята доверителка.

 

СЪДЪТ указва на процесуалния представител на ищеца да заяви  дали оспорва възведеното от ответника с отговора обстоятелство, че исковите задължения са платени след образуване на делото.

 

АДВ. В.: Не оспорвам това, господин Председател, с оглед на което и имам готовност да оттегля предявените искове, но тъй като все пак следва да докажа основателността на претенциите, затова съм ангажирала тези доказателства, които Ви представям в днешно съдебно заседание.

 

АДВ. А.: Уважаеми господин Председател, от юридическа гледна точка така и не разбрах, тъй като влизам в делото на последващ етап, така и не разбрах защо е отговорено по този начин на исковата молба, при условие, че сумите са платени още преди да са получили исковата молба. Не поддържам възражението направено в отговора на исковата молба, считам, че ищцата има съответното право, което е потвърдено и от извършените плащания, на два пъти, което надявам се, че не се оспорва, нали получаването на тези суми от ответната страна, при това положение не виждам смисъл това дело повече да продължава.

 

С оглед направените изявления и на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че всички искови задължения, по размери, периоди и основания, са заплатени доброволно от ответника, в момент след образуване на настоящото дело.

 

АДВ. В.: В тази връзка, господин Председател, ако се прави признание на иска, колегата, всъщност аз не разбрах това ли прави (реплика на адвокат А.: Да,…)

 

СЪДЪТ констатира, че процесуалният представител на ответника прави признание на факта на плащане.

 

АДВ. В.: На факта на плащане само или на иска, признание на иска, просто моля да уточним, защото има ред, в който, ако е налице признание …

 

АДВ. А.: Сумите са платени, това е достатъчно изявление от наша страна, Вие потвърждавате, приехме го за безспорно, ако имате изявления за оттегляне на иска в този случай давайте, ако не – продължаваме за някаква друга сума, ако има…

 

АДВ. В.: В тази връзка, господин Председател, тъй като сте ми дали указания да доказвам по делото факти, които са в моя тежест, аз ще Ви моля да ги приемем за безспорни и ненуждаещи се от доказване, след което аз съм приготвила нарочна молба да оттегля исковата претенция, исковете, ако не се спори…

 

СЪДЪТ указва на процесуалния представител на ищеца да заяви ясно и точно дали прави конкретно процесуално искане и ако да – какво е то.

 

АДВ. В.: Предвид обстоятелството, че след завеждането на исковата молба са били заплатени именно точно претендираните с исковата молба суми, аз правя на основание чл.232 от ГПК изявление, че оттегляме исковете.

С оглед направеното изявление аз ще Ви моля да прекратите производството по делото, предвид безспорния факт, че претендираните суми са били изплатени след завеждане на исковата молба, а именно на 19.03.2019г., а исковата молба е заведена на 08.03.2019г., считаме, че е налице изключението от чл.78, ал.4 от ГПК, поради което не се дължат разноски на ответното дружество. Този факт именно е релевантен при преценката на съда дали и на кого в тези случаи се дължат разноски за водене на делото, съгласно трайната съдебна практика. Безспорно, безспорно плащането след завеждане на исковата молба е лошо, забавено изпълнение на задълженията от страна на ответника, което е правонарушение и ответникът не следва да черпи права от това си поведение. С оглед изложеното и трайната съдебна практика се дължат разноски на ищеца, тъй като с поведението си ответникът е дал повод да бъде заведена настоящата искова претенция, и разноски от ищеца са направени преди завеждане още на исковата молба – на 01.03.2019г., за което съм ангажирала доказателства, представям списък с разноски, в размер на 500лв. хонорар са разноските, на 01.03.2019г. са заплатени.

С оглед изложеното аз ще Ви моля да прекратите производството по делото, поради оттегляне на иска и да присъдите на моята доверителка сторените разноски, подготвила съм и нарочна молба, както и съдебна практика съм ангажирала.

 

АДВ. А.: Изявлението на колежката е своевременно, има своите основания, така че не възразявам срещу него. По отношение на хонорара съм длъжен да направя възражение. Правя и възражение, в случай, че прецените, че сме дали повод за завеждане на делото и определите хонорар, правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

АДВ. В.: Ако позволите – възражението е неоснователно, тъй като предявени няколко искови претенции, видно от наредбата възнаграждение се дължи за всяка една от тях. Заплатеното възнаграждение към този момент е по-малко от дължимото по наредбата.

 

За да се произнесе по направените искания СЪДЪТ намери следното:

С оглед извършеното от ищеца действие на разпореждане с предмета на делото, на основание чл.232 от ГПК производството по делото следва да бъде прекратено, като следва да бъде взето предвид, че прекратяването е свързано с безспорно приетия факт на погасяване, чрез плащане, на исковите вземания, след образуване на производството. Впрочем сам по себе си този факт поставя изобщо под съмнение и продължаващия интерес от разглеждане на един осъдителен иск, доколкото материалното притезание на ищеца е удовлетворено. И в двата случая крайният резултат е прекратяване на производството и такова следва да бъде разпоредено.  

Относно последиците от прекратяването е налице трайна практика на Окръжен съд – Варна и на повечето състави на Районен съд – Варна в последните години, че в случаите, когато се стига до прекратяване на производство поради оттегляне на иск или поради отпадане интереса от съдопроизводството, конкретно обусловени от плащане доброволно на исковата сума в хода на делото, то в този случай разноските следва да се разпределят по арг. от противното от чл.78, ал.2 ГПК, а не по правилото на ал.4. Тоест разноските следва да се присъдят на ищеца, тъй като в тези случаи доброволното плащане очевидно манифестира, че ответникът към предявяване на исковете е имал доказано, изискуемо и непогасено свое задължение, с което очевидно е станал повод за съдопроизводството.

По отношение на размера на адвокатския хонорар, съдът не зачита възражението за прекомерност, тъй като предмет на съдопроизводството са четири иска, сборът от които е приблизително около 4500лв. В този случай по правилата на Наредбата за адвокатските възнаграждения, формулата определя минимален хонорар от 300лв. плюс 7% за горницата над 1000лв. Във всеки случай математическото изражение на тази формула надвишава сумата от 500лв., поради което този хонорар не е прекомерен и следва да бъде присъден.

На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавни такси, определени по три от исковете, които са под 1250лв. по 50.00лв. за всеки, а по иска от 3495.74лв., съответно в размер на 4% от цената, т.е. 139.83лв.

По тези причини, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №3818/2019г., на основание чл.232 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „Т. с. и в.“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на Г.Д.П., ЕГН**********, сумата 500.00лв., представляваща адвокатски хонорар за производството по делото, по арг. от чл.78, ал.2 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „Т. с. и в.“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 289.83лв., представляваща държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок, считано от днес.

 

ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.23 часа.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                   

СЕКРЕТАР: