№ 1172
гр. Варна, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110202812 по описа за 2023 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на пълномощник на управителя на
санкционираното дружество против НП на административно наказващият орган, с което е
наложено административно наказание имуществена санкция.
В жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че
неправилно е вменена дата на нарушението. Счита се, че нормата на чл.93г ал.4 изисква
задължителни реквизити, които липсват в наказателното постановление. Претендира
възнаграждение.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
При извършена проверка на документи на „****“ ООД , от служители на РД „АА“
било констатирано, че превозвачът „****“ ООД не е извлякъл в законоустановения срок от
90 дни данните от паметта на монтирания във влекач „Мерцедес“ с рег.№*** дигитален
тахограф. Предходно извършено извличане било от 28.02.2022г., като следващо такова
следвало да бъде извършено на 29.05.2022г. Извличане било извършено на 22.10.2022г. , т.е.
след изтичане на 90- дневния срок.
След като констатирали горното, срещу „****“ ООД бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било описано
приетото за установено нарушение и била посочена правна квалификация на същото. За дата
на нарушението била приета 30.05.2022г. В графата за възражения управител на
1
дружеството не вписал такива. Възражения не постъпили в тридневния срок.
Впоследствие, на 31.03.2023г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена
правна квалификация по чл.38 ал.1 т.1 от НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите
мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20
декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) №
3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и
дружеството било санкционирано на осн. чл.93г ал.4 от Закона за автомобилните превози.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото писмени доказателства и на практика не се оспорва с въззивната жалба.
За да се произнесе по жалбата , съдът преди всичко констатира основателността на
доводът за отмяна на наказателното постановление, касаещ определянето на дата на
нарушението.
Видно от обстоятелствените части на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление предходното извършено извличане на данни е
било от 28.02.2022г., като следващо такова следвало да бъде извършено на 29.05.2022г. За
дата на нарушението е била приета датата, следваща последния възможен ден на извличане
/29.05.2022г./ - 30.05.2022г.
При определяне на датата на нарушението обаче, както правилно е възразено, не е
било отчетено, че 29.05.2022г. се явява почивен ден – неделя и в този смисъл срокът изтича
в рамките на първия работен ден- 30.05.2022г.
Така, на датата, сочена като дата на нарушението, за дружеството е съществувала
законосъобразна възможност да извлече данните от дигиталния тахограф и в този смисъл не
е осъществен съставът на вмененото във вина.
Констатацията, че датата на нарушение е 31.05.2022г. е без значение за решаване на
делото, доколкото е извън правомощията на въззивния съд тепърва да приема за установена
дата на извършване на нарушението.
Горното съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, поради което и съдът не счете за нужно да се произнася по второто от
наведените възражения, касаещо пряко елементите от състава на нарушението.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивното дружество, съдът намери, че следва да отмени наказателното постановление.
2
Съдът присъди разноски, съобразно направеното искане от процесуалния
представител на въззивното дружество, на осн. Чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №23-0001588/31.03.2023г. на Директор на РД „АА“ гр. Варна, с което на
„****“ ООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 200 лева на основание чл.93г ал.4 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА РД „АА“ гр. Варна да заплати на „****“ ООД, ЕИК *********
направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 400
/четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3