Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 547 Година 12.04.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Яна
КОЛЕВА
Секретаря
К.Л.
Прокурор
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 275 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба подадена от „Кео 2017” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ж.к.Зорница, бл.2, вх.1, ет.7, ап.25, представлявано
от управителя В.В.Ч.срещу решение № 260537/04.12.2020г. постановено по н.а.х.д.
№ 3994/2020г. по описа на Районен съд Бургас. Конкретни касационни отменителни
основания не се сочат. Твърди, че по жалба против наказателно постановление №
661-F541338/22.05.2020г. издадено от
заместник-директора на ТД на НАП Бургас в Районен съд Бургас е образувано нахд № 3995/2020г.,
по което съдът се е произнесъл с решение №260495/24.11.2020г. Иска се отмяна на съдебното решение, като
второ постановено по същото наказателно постановление.
Ответникът – Териториална
дирекция на НАП Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
Административен съд Бургас
намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.
С
решение 260537/04.12.2020г. постановено по нахд № 3994/2020г. Районен съд
Бургас е потвърдил наказателно постановление №661-F541338/22.05.2020г., издадено от заместник-директор
на ТД на НАП гр.Бургас, с което на
основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване, за нарушение на чл.5, ал.4,
т.2 от КСО и чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1
от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, на
„Кео 2017” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер от 500 лева. Съдът е преценил, че при съставяне на АУАН и при
издаване на НП не са допуснати процесуални
нарушения, а по същество е обосновал извод за съставомерност на деянието и
правомерно ангажиране на отговорността на дружеството на соченото основание. Приел
е, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, а наложеното
наказание е правилно определено по вид и размер.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са
неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, която се подкрепя от събраните в хода на
производството доказателства.
За касатора, в качеството му на
осигурител, безспорно е налице нормативно задължение за подаване на декларация обр.6
с данните по чл.5, ал.4 от КСО. В случая, от него не се оспорва, че за
м.декември 2019г. това не е сторено в законоустановения срок - до 27.01.2020г.,
като декларация е подадена на 04.02.2020г. Следва да се има предвид, че
отговорността на дружеството е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно
само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение,
поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му, на основание
чл.355, ал.1 от КСО.
Правилно районният съд е приел,
че в конкретния случай не са налице предпоставки за квалифициране на
установеното нарушение като „маловажен случай“. В чл.28 от ЗАНН е предвидено,
че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28
от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. За
да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение,
макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение,
поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност,
поради което правилно административно наказващия орган и първоинстанционния съд не са
приложили тази разпоредба. В този смисъл
не са ангажирани и доказателства в подкрепа на твърденията, че закъснението се
дължи на чести пътувания до гр.София, във връзка със здравословни проблеми на
детето на лицето упълномощено да подава декларациите.
Неоснователно
е и възражението са касатора, че Районен съд Бургас вече се е произнесъл по
законосъобразността на наказателно постановление № 661-F541338/22.05.2020 г.,
издадено от заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас.
С оглед тези твърдения от Районен съд Бургас е изискано нахд № 3995/2020г.,
което е образувано по жалбата на „Кео 2017” ЕООД срещу наказателно постановление №
661-F541340/22.05.2020г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП гр.Бургас.
С наказателното постановление на дружеството е наложена имуществена в размер на
500,00 лева на основание чл.355, ал.1 от КСО, за нарушение чл.5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г., за
това, че не е подало в срок данни с декларация обр.1 в ТД на НАП гр.Бургас за
месец декември 2019г. декларацията е следвало да бъде подадена до 27.01.2020г.,
а е подадена на 04.02.2020г. По делото е представена преписката по издаване на
това наказателно постановление, то е посочено като предмет на производството в
разпореждането за насрочване на делото и него касаят ангажираните свидетелски
показания и становища на страните в проведеното открито съдебно заседание.
Действително в постановеното по делото решение № 260495/24.11.2020г. е
посочено, че се отменя наказателно постановление № 661-F541338/22.05.2020г.,
вместо № 661-F541340/22.05.2020г., но доколкото съдебното решение е влязло в
сила, тази неточност следва да се поправи по реда на чл.414, ал.1, т.1 от НПК.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260537/04.12.2020г. постановено по н.а.х.д. № 3994/2020г. по описа на Районен
съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.