О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като изслуша
докладваното от съдия Пенов ч.гр.д. № 590 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ”Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6,
подадена против разпореждане от 02.10.2020 г., по ч.гр.д. № 524/2020 г. на РС Тетевен в частта, с която подаденото от жалбоподателя
заявление по чл. 410 ГПК е отхвърлено по отношение на искането за присъждане на
съдебни разноски за платен адвокатски хонорар.
В
частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане, като се поддържат доводи за противоречие и с
разясненията, дадени в ТР-6-13-ОСГТК, т. 1. Излага се несъгласие с мотивите на
разпореждането за липса на доказателства за заплащане на адвокатското
възнаграждение, като според жалбоподателя такова доказателство е договорът за
правна помощ, който е приложен към заявлението и в който е записано, че
възнаграждението е платено в брой. Жалбоподателят счита за неприложима
цитираната от районния съд разпоредба на чл. 113, ал. 1 ЗДДС, която установявала
задължение за издаване на фактури по извършваните плащания, но не установявала
забрана за плащане в брой, нито вменявала задължение за плащане по банков път. В
частната жалба е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за
издаването на заповед за изпълнение и за съдебните
разноски, в частност за платения адвокатски хонорар.
Частната
жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по
чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на
връчване на атакуваното разпореждане (14.10.2020 г.), същият е изтекъл на 28.10.2020
г., а частната жалба е подадена на 21.10.2020 г., видно от клеймото за изпращач.
За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с
последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Приложеният към заявлението договор за правна защита и съдействие, въз
основа на който се претендира адвокатското възнаграждение, е сключен между
частния жалбоподател „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД и Адвокатско дружество „Гергова и
Петкова“, представлявано от адв. В. Гергова. Договорът има за предмет
предоставяне и оказване на правна защита, съдействие при водене и процесуално
представителство на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД в заповедното производство по чл. 410 ГПК срещу М.М.М.. В т. ІІІ от договора е посочено, че договореното
възнаграждение е 120 лв. с включен ДДС и че то е платимо в брой.
Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка
(ТР-6-13-ОСГТК, т. 1).
Крайният
извод на районния съд за липса на документална обоснованост на извършеното
плащане е правилен. След като е регистрирано по Закона за данъка върху добавена
стойност (ЗДДС) адвокатското дружество е задължено да издаде фактура (чл. 133,
ал. 1 ЗДДС). Документирането на доставките между данъчно задължени по ЗДДС лица
се извършва с изброените в чл. 112 ЗДДС документи – фактура, известие към
фактура и протокол. Без издаване на някой от тези документи, не би могло да се
приеме надлежно удостоверяване на данъчното събитие – предоставяне на услуга от
адвоката в полза на търговското дружество-заявител, доколкото получателят и
доставчикът на услугата са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3 ЗДДС. Сама по себе си фактурата не доказва плащането на възнаграждението, но тя
служи за доказване на извършена доставка на услуга, респективно на стока, или
за получаване на авансово плащане (чл. 133, ал. 1 ЗДДДС). Като първичен
счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗСч фактурата е носител на
информация за регистрирана стопанска операция, с която следва да се обвърже
издаденият документ за извършено плащане по операцията - касов бон или разписка.
При липсва на такъв документ, не би могло да се приеме, че договорът има
характер на разписка за заплатена сума. В това се проявява доказателственото
значение на фактурата спрямо заплащане на адвокатското възнаграждение. В този
смисъл е неоснователно оплакването в частната жалба за
изложение от районния съд мотиви в противоречие с разясненията на ТР-6-13-ОСГТК,
т. 1. В същата точка на тълкувателното решение се разглежда
въпросът дали договорът за правна помощ има характер на разписка, когато в него
е означено, че сумата е платена в брой, но не и документалната обоснованост на извършеното в този случай плащане, при липсата на издаден документ по
чл. 112 ЗДДС, когато адвокатът/адвокатското дружество са регистрирани по ЗДДС.
По изложените съображения съдът счита, че в обжалваната му част разпореждането
е правилно и следва да се потвърди.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.10.2020 г., по ч.гр.д. № 524/2020 г.
на РС Тетевен в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление по чл.
410 ГПК е отхвърлено по отношение на искането за присъждане на съдебни разноски
за платен адвокатски хонорар.
Определението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.