РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. П. , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана З. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500278 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д №1214 по описа на
съда за 2020 година е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.127, ал.2 от
ЗЗД във в връзка с чл.32,ал.2 от СК от С. Х. Х., ЕГН- **********, адрес - гр. П., ул.
„Р.Д.", №47, ет.2,ап.6, срещу П. И. Р., ЕГН-**********, с адрес- гр. П., ул. „К.Ч."№31,
за осъждане на П. И. Р., ЕГЕ ********** да заплати на ищеца С. Х. Х., ЕГН- *********
сумата от 14 000.00 лева /четиринадесет хиляди лева/, представляваща половината от
получени банкови заеми по Договор за кредит за текущо потребление с 29.06.2010г.,
Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2015г. и Договор 1 кредит за текущо
потребление от 31.12.2018г.,сключени между „**"ЕАД, и С. Х. Х., ЕГН- ********** ,
ведно със законната лихва върху таз сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Присъдени са разноски.
Решението е връчено на ищеца на 12.02.2021 година. Жалба е постъпила
от упълномощения от него адвокат по електроннна поща на 25.02.2021
година. Съдът е приел, че жалбата е в срок и е дал указания за отстраняване
на нередовности, изразяващи се в невнасяне на дължимата държавна такса,
1
представяне на пълномощно и преписи за другата страна.
В срок тези указания са изпълнени .
В жалбата си против решението , цитирайки значителна част от
мотивите на съда , жалбоподателят излага оплаквания за неправилност ,
незаконосъобразност и нарушение на съдопроизводствените правила.
Излагат се доводи, че съдът е основал решението си , кредитирайки
изцяло показанията на посочения от ответницата свидетел.
Съдът не съобразил представените по делото писмени доказателства –
декларации по ЗДДФЛ,съдържанието на които опровергавало установеното
от свидетелските показания относно доходите на ответницата.Установени
били високи доходи на ищеца , което му позволявало да изплаща кредитите и
поема разходите за домакинството.
Приложеното извлечение от банковата сметка на ищеца опровергавало
показанията на разпитаната свидетелка и относно начина на плащане на лек
автомобил „Ф.“.
От разплащателната сметка на ищеца били разплащани и ежемесечните
сметки , което също опровергавало показанията на свидетелката относно тези
обстоятелства.
Счита ,че предявения иск е доказан и следва да бъде уважен , а
обжалваното първоинстанционно решение – отменено.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответницата по жалбата намира решението а правилно.Съдът обсъдил
събраните по делото доказателства и постановил решението си в съответствие
с тях.
Нямало спор по делото , че страните са бивши съпрузи , като бракът им
бил прекратен по реда на чл.50 от СК.С постигнатото споразумение
съпрузите приели ,че са уредени всички имуществени и лични въпроси
помежду им,поради което счита ,че не може в последващ процес тези
отношения да се преуреждат.
Твърди,че договор за кредит от 2010 година няма.Ответницата имала
козметично студио от 2007 , а не от 2010 година .В периода 2007-2013 година
работила в студио под наем , на което не била правила ремонти и
впоследствие закупила свое. Необходимото за работа първоначално било на
стойност около 1000 лева и ответницата го закупила със свои средства.
Договора за кредит от 2015 година бил сключен без знанието на
2
ответницата и средствата от него били изразходвани за нужди на близки на
ищеца.
Не било установено по делото , че част от този кредит е използвана за
закупуване на лек автомобил.От представените по делото доказателства било
видно , че е теглен друг кредит от 2016 година , от който е преведена сума на
„Еврокар“ ООД , но претенции за заплатени суми по този кредит не били
заявени.
Последния кредит от 2018 година бил сключен изцяло за задоволяване
лични нужди на ищеца.
Кредитите от 2010 и 2014 година били изплатени по време на брака ,
поради което не било налице нарушено имуществено равновесия и ищецът не
бил придобил регресни права по отношение на ответницата.
Ответницата също участвала със средства в осигуряване
благополучието на семейството , като теглила също редица кредити ,
включително и ипотечен , с който било закупено жилище.Кредита бил
изплатен изцяло с лични средства на ответницата , поради което и подържа
възражението си за прихващане със сумата 17 830 лева.
Моли решението да бъде потвърдено.
В дадения от съда срок писмена защита от жалбоподателя не е
постъпила.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.32 ал.2 от СК във връзка с чл.127
ал.2 от ЗЗД.
В исковата молба на С. Х. Х., с ЕГН ********** против П. И. Р., с ЕГН
********** се твърди, че са бивши съпрузи, като сключения им на 19.10.1996
г., е прекратен с решение на Районен съд - П. по гр. д. № 539/2019 г., от
22.04.2019 г. Фактическата раздяла между съпрузите настъпила през януари
2019 г., когато П.Р. напуснала семейното жилище. Бракът е прекратен по реда
на чл.50 от СК - по взаимно съгласие на съпрузите, като с решението съдът е
утвърдил постигнатото споразумение относно недължимост на издръжката
между молителите, както и по отношение на фамилното име на ответницата
след развода.
За задоволяване на семейни нужди ищеца през 2010 г. изтеглил банков
3
кредит от „**" АД с договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2010 г.
в размер на 16 000 лв. ,който бил погасяван редовно от сметката на ищеца,
като за обезпечението му бил сключен и договор за залог върху вземания.
Сумата била използвана за ремонт и обзавеждане на козметичното студио на
ответницата в гр.П..
На 26.11.2015 г. Х. сключил нов Договор за потребителски кредит с „**"
АД, за сумата от 18 000 лева, като с част от този кредит е погасено изцяло
задължението по кредита от 29.06.2010 г към „**" АД, в размер на 8 000 лева,
а останалата част от парите - 10 000 лева бил използван за заплащане на
цената на лек автомобил -Ф., модел „Б.", с рег.№ Р.К., на 31.08.2016 г„ на
„ЕВРОКАР" ООД, закупен на името на ответницата - П.Р., или за
задоволяване на семейни нужди. Изплатената сума от ищеца по кредита
преди рефинансирането му е била в размер на 10 000 лева, поради което
претенция към ответницата е в размер на 5 000 лева.
На 31.12.2018 г., С. Х. Х. сключил нов Договор за потребителски кредит
за кредит за текущо потребление с „**" АД, за сумата от 15 000 лева, като с
част от този кредит е погасено изцяло задължението по кредита от 26.11.2015
г., към „**" АД, в размер на 10 000 лева, а останалата част от парите - 5 000
лева бил използван за заплащане на цената на лек автомобил - Шкода, модел
„Й.", с рег.№ Р.. Изплатената сума от ищеца по кредита преди
рефинансирането му е била в размер на 3 000 лева, следователно претенцията
към ответницата е за 1/2 от нея, или 1 500 лева.
След фактическата раздяла и до настоящия момент ищеца продължавал
да погасява кредита от 31.12.2018 г., към „**" АД в размер на 15 000 лева,
следователно претенцията към ответницата е за 1/2 от нея, или 7 500 лева.
Ищецът счита ,че П.Р. дължи сумата от 14 000 лв., представляваща 1/2
ид. ч. от солидарно поетите от съпрузите по време на брака задължения по
сключени договори за банкови кредити от 29.06.2010 г., 26.11.2015 г. и от
31.12.2018 г,ведно със законната лихва за забава, считано от 09.06.2020 г. -
датата на искова молба, явяваща се и покана за плащане.
Моли ответницата да бъде осъдена да заплати посочената сума и
разноските по делото.
4
В писмения си отговор ответника оспорва иска.
Изразеното становище в писмения отговор на въззивната жалба е
идентично с това в отговора на исковата молба.
Няма спор, че страните са бивши съпрузи като брака им е сключен през
1996 година и имат едно пълнолетно дете от него.Не оспорва още , че са във
фактическа раздяла от месец януари на 2019 г. и с Решение № 539 от
22.04.2019 г., на PC - П., постановен по гр.д.№ 539/2019г„ по описа на
Районен съд-П. бракът им е прекратен.При условията на чл.50 от СК е
утвърдено и постигнатото между тях споразумение и то не само относно
упражняването на родителските права, издръжката, ползването на семейното
жилище, фамилното име на съпругата, както се твърди в исковата молба, но и
по отношение на всички свои лични и имуществените отношения между
съпрузите и наличието на взаимно съгласие, че имуществените отношения са
уредени при прекратяването на брака и няма да има бъдещи имуществени
претенции от съпрузите. Волята на страните по споразумението ги обвързвало
по всички въпроси, свързани с имуществените им отношения, включително и
по наличието на непогасени кредити, тъй като споразумението в тази му част
има значението на спогодба, предвид на което намира предявените искове за
неоснователни.
Не било известно на ответницата през 2010 година да е теглен кредит
от ищеца. Оспорва твърдението, че такъв кредит е бил използван за ремонт и
обзавеждане на козметично студио на ответницата, както и за други семейни
нужди. Другият кредит отпуснат от „**"АД на 26.11.2015г. за сумата от 18
000лв., също бил сключен без знанието на Р., която разбрала за него едва
през 2016г. Твърди се , че същият е бил изтеглен и ползван не за семейни
нужди, а за нужди на майката и брата на ищеца, за закупуване на плетачни
машини. Оспорва се обстоятелството, че този заем е използван за
погасяването па кредит от 29.06.2010 г., както и че с този кредит е заплатена
сумата от 10000лв. за покриване на част от цената на лек автомобил- Ф.,
модел „Б.", с per. № Р.. на 31.08.2016г. Сочи се, че другият кредит отпуснат от
„**"АД на 31.12.2018г. за сумата от 15 000 лв., е бил сключен изцяло за лични
нужди на ищеца. Оспорва се обстоятелството, че със суми от този кредит е
погасяван тегления от ищеца кредит от 26.11.2015г., както и за закупуването
5
на лек автомобил - Шкода, модел „Й.", с per. № ** ** **..
В случай, че съдът намери претенциите на ищеца за основателни, при
условията на евентуалност ответницата прави възражение за прихващане по
смисъла на чл. 104, ал.1, изр. второ от ЗЗД, на вземането на ищеца с вземане
на ответника е правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД. представляващо погасени
вноски по Договора за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за
довършителни работи, ремонт и реконструкция от 17.06.2013 г., отпуснат от
„МКБ Юнионбанк"АД и Анекс№2 от 14.04.2016г. с „Първа инвестиционна
банка"АД, равняващи се на дължимата от ищцата част за периода от
14.03.2014г. до 16.01.2017г. в размер на 17 830 лв.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Не се спори по делото , че страните са бивши съпрузи ,като бракът им ,
сключен през 1996 година е прекратен с решение от 22.04.209година по гр.д.
№ 539/2019 година по описа на РС П. по реда на чл.50 от СК.
Постигнато е споразумение , в което поставените ,чрез предявения иск
имуществени въпроси не са обсъждани.
По делото е представен от ищеца договор за потребителски кредит от
29.08.като годината не е четлива – 2010 или 2016 година.От отразеното в
договора т.3 ,може да се направи извода ,че се касае за дата през 2016
година.
Ищецът е изложил обстоятелства , обосноваващи претенцията му за
извършени плащания по договор за кредит от 29.06.2010 година, от
26.11.2015 година и 31.12.2018 година.
Съдът приема, че не е представен като доказателство по делото договор
за кредит от 29.06.2010 година , нито пък данни за извършено погасяване на
такъв.
Договор за кредит за 18 000 лева е сключен между ищеца и „**“ ЕАД на
26.11.2015 година. В първото по делото заседание е прието извлечение от
разплащателна сметка на ищеца за периода 26.11.2015 -5.08.2016
6
година.Единствените изводи , които могат да се направят от това извлечение
е ,че сума от 6298,92 лева е била преведена за окончателно погасяване на
кредит ,но на какъв кредит – от кога и в какъв размер изобщо не става
ясно.Сумата от 11 000 лева е била вложена в нов срочен влог.
Твърденията на ищеца са ,че сума от 10 000 лева била преведена на
31.08.2016 година на „Еврокар“ ООД за закупуване на автомобил Ф. , модел
Б. на името на ответницата на 31.08.2016 година. От приложеното към
исковата молба извлечение за периода 15.08.2016 -15.09.2016 година е видно
,че такава сума е преведена на посочената дата.
От извлеченията за посочения период е видно само ,че сума от 11 000
лева през 2015 година е вложена в нов срочен влог на името на ищеца и през
август 2016 година от разплащателната сметка на ищеца е преведена сума от
10 000 лева за закупуване на автомобил.
Не може да се направи извод,ч е се касае именно за сумата , която е
получена от ищеца по кредита от 2015 година и респективно този кредит да е
погасяван от него.
За изясняването на всички тези обстоятелства са били необходими
специални знания, които имат отношение не към размера , а към
основателността на претенцията , но страните не са предприели такива
действия.
Представен е договор за кредит между ищеца и ** ЕАД от 31.08.2018
година за сумата 15 000 лева. Според ищеца с тази сума е изразходвана ,като
със сумата 10 000 лева е погасен кредита от 2015 година и остатъка от 5000
лева е вложен в автомобил.От представеното извлечение за движение по
разплащателната сметка на ищеца за периода 23.12.2018 година – 23.12.2019
година такива изводи не могат да се направят.
По делото са представени и годишни данъчни декларации по чл.50
ЗДДФЛ,подавани от ответницата за период 2010 – 2019 година.
Съдът не намира за необходимо да ги обсъжда , тъй като данните от тях
нямат нито пряко , нито косвено отношение към спора.
7
Освен писмените доказателства са събрани и гласни такива по
инициатива на ответника.
Св.К. ,която познава страните и е в приятелски отношения с
ответницата сочи, че в края на 2018 година ,началото на 2019 година
съпрузите са се разделили. Този момент на фактическа раздяла е намерил
отражение и в съдебното решение , с което брака е прекратен,като е
съществено тук да се отбележи ,че третия кредит , на който ищецът основава
претенцията си е от 31.12.2018 година , тоест съвпада с момента на
фактическата раздяла.При липсата на доказателства за използване на някаква
част от кредита за погасяване на предходен кредит , то самия момент на
усвояване на кредита не позволява извода , средствата са използвани за
семейни нужди.
Свидетелката установява,че ответницата е открила собствено
козметично студио през 2007 година , като до 2013 година , когато е закупила
свое , е работила в студио под наем.Свидетелката установява,че на първото
ползвано студио не е правен ремонт , закупени са от ответницата със
собствени средства уреди за около 1000 лева.Кредита от 2013 година
ответницата погасила изцяло и с помощта на родителите си.
През 2018 година ответницата узнала за теглен от ищеца кредит през
2015 или 2016 година,средствата от който били използвани за бизнес на
близки на ищеца.Това довело до скандал между съпрузите , а за намеренията
на близките на ищеца да се занимават с такъв бизнес свидетелката научила от
ищеца.
Свидетелката счита , че за закупване на автомобила , който кара
ответницата не са използвани заемни средства.
Въззивният съд не намира за основателни доводите във въззивната
жалба относно достоверността на тези показания.
Свидетелката има непосредствени впечатления за отношенията между
страните.Нейните показания не се опровергават от представените по делото
писмени доказателства,касаещи доходите на ответницата , като се има
предвид ,че се касае за упражняващо свободна професия самооблагащо се
8
лице.За възможността на ответницата да поема разходи могат да се направят
изводи от представените писмени доказателства за получения от нея ипотечен
кредит , съответно от ползваните кредити за закупуване на стоки.
При тази фактическа обстановка ,съдът споделя крайни извод на
първоинстанционния съд , че предявения иск е неоснователен , тъй като
ищецът не е доказал част от твърденита си , а други са опровергани от
събраните по делото доказателства.
Според императивната разпоредба на чл.32 ал.2 от СК съпрузите
отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях
за задоволяване на нужди на семейството. Под „нужди на семейството” се
разбират общите потребности на членовете на семейството, които според
практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали,
заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за
оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на
които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и
взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака е
за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че
твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е
семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е
разходвана и то за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето
от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на
законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване
нужди на семейството.
При оборване на презумцията за равна задълженост важно
доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те
очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които
следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Претендиращия , получил и изплатил трябва да заяви за какво е разходвана
сумата. В тежест на оспорващият съпруг е да докаже, че твърдените разходи
не са направени или че удовлетворена нужда не е семейна. Ако получилият
заема не заяви за какво е изразходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у
него и във вътрешните отношение съпрузите не дължат по равно. Ако
оспорващият съпруг не докаже неизвършването на заявените разходи или
9
обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се
приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди.
Ищецът твърди ,че с кредит от 2010 година е извършван ремонт на
козметично студио на ответницата.По делото не е установено на първо място
ищеца да е теглил такъв кредит , а от гласните доказателства пък е видно ,че в
този период ремонт на студиото на ответницата не е правен.
Със следващия кредит от 2015 година ищецът твърди, че е погасил
предходен такъв /неизвестно какъв и за какви цели изразходван/ и сума от
11 000 лева е вложена в срочен влог.От обстоятелството , че от сметка на
ищеца е извършено плащане на автомобил не позволява извода,че заемните
средства са вложени именно в този автомобил, тъй като от показанията на
свидетелката К. е видно ,че кредит ,получен от ищеца през този период е бил
предназначен за нужди на негови близки , на ответницата не и е било
известно такова действие на ответника , както и ,че автомобила ,който
управлява ответницата не е закупуван със заемни средства.
По отношение на последния кредит при положение ,че той е получен
непосредствено преди фактическата раздяла на страните и част от него не е
послужила за погасяване на кредит предходен , изразходван за нужди на
семейството , претенцията се явява неоснователна.
Съдът не приема за основателни доводите на ответницата , позоваваща
се на начина на прекратяване на брака.Съпрузите не са уредили изрично тези
отношения , поради кето за тях остава открита възможността да реализират
правата си.
Поизложените съображения , съдът намира ,че предявения иск с правно
основание чл.32 ал.2 от СК за сумата 14 000 лева е неоснователен и не е
необходимо обсъждане на направеното при условията на евентуалност
възражение за прихващане.
Искане за присъждане на разноски не е направено и доказателства за
направени такива , от ответницата не са представени
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. , постановено по гр.д
№1214 по описа на съда за 2020 година , с което е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във в връзка с чл.32,ал.2 от СК от С. Х. Х., ЕГН-
**********, адрес - гр. П., ул. „Р.Д.", №47, ет.2,ап.6, срещу П. И. Р., ЕГН-**********, с
адрес- гр. П., ул. „К.Ч."№31, за осъждане на П. И. Р., ЕГЕ ********** да заплати на
ищеца С. Х. Х., ЕГН- ********* сумата от 14 000.00 лева /четиринадесет хиляди лева/,
представляваща половината от получени банкови заеми по Договор за кредит за
текущо потребление с 29.06.2010г., Договор за кредит за текущо потребление от
26.11.2015г. и Договор 1 кредит за текущо потребление от 31.12.2018г.,сключени
между „**"ЕАД, и С. Х. Х., ЕГН- ********** , ведно със законната лихва върху таз
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11