№ 182
гр. Благоевград, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от П. Узунов Въззивно частно гражданско дело
№ 20221200501076 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалби на Т. И. И., ЕГН ********** и
„***с“ ООД, ЕИК ***, двамата със съдебен адрес: гр. С., ул. „***, против
разпореждане за незабавно изпълнение №123/24.02.2022г. на РС-С. по ч.гр.д.
№188/22г. по описа на с.с., с пр. осн. чл.419, ал.1 ГПК.
С атакувания съдебен акт е уважено заявлението на „***“ ООД за
издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.10 ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжниците за описаната в заповедта сума.
Недоволни от така постановения акт са останали жалбоподателите, които
го намират за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока. Настояват за неговата отмяна, както и за обезсилване на
изпълнителния лист.
Ответникът оспорва жалбите като недопустими, а алтернативно и като
неоснователни, подробно аргументирайки становището си, настоявайки за
неговото потвърждаване, ведно с разноските за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са допустими, тъй като са налице всички предпоставки за
1
това.Анализа на обстоятелствената част и петитума на жалбите налагат
извода, че се обжалва незабавното изпълнение по см. на чл.419, ал.1 ГПК. На
това сочат формулираните оплаквания и петитум на жалбите, поради което
същите са допустими. Доводите на заявителя, че жалбите са недопустими,
понеже РС е постановил спиране на заповедта и е указал на заявителя
възможността да предяви установителен иск по чл.422 ГПК, са
несъстоятелни. След като има издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
срещу длъжниците, за същите е налице правен да обжалват незабавното
изпълнение на заповедта, поради което жалби са допустими.
Разгледани по същество обаче, същите са неоснователни.
От материалите по делото се установи, че действително „***“ ООД е
поискал издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу
длъжниците за сумата от 5 501,44лв, представляваща частично вземане по
записа на заповед от 18.10.2020г, приложен в оригинал.
С представения запис на заповед от 18.10.2020г „***с“ ООД безусловно
и неотменимо се е задължил срещу представянето на записа на заповед да
заплати без протест и без разноски на „***“ АД, или на негова заповед,
сумата от 8 400лв. В записа на заповед е посочен падеж – 18.11.2021г;
местоплащане – гр.София; дата и място на издаване – 18.10.2020г, гр.София;
допълнителна клауза: „без разноски“ и „без протест“ по смисъла на чл.500 ТЗ.
Записът на заповед е авалиран от Т. И. И., която го е и подписала.
При тези данни правилно РС е постановил незабавното изпълнение на
издадената заповед по чл.417 ГПК за посочената в заявлението сума.
Анализа на записа на заповед налага извода, че същият има изискуемото
от закона и константната съдебна практика съдържание. В хипотезата на
чл.417, т.10 (предишна т.9) ГПК редовността от външна страна на представен
със заявлението запис на заповед е обусловена от съответствието му с
изискванията на чл.535 от ТЗ. Същите следва да са налице в условията на
кумулативност.
В настоящия случай съдът намира, че представеният запис на заповед е
редовен от външна страна, понеже съдържа всички реквизити посочени в
чл.535 ТЗ. В представената ценна книга се съдържа наименованието „запис на
заповед“, както в заглавието на документа, така и в текста на същата,
2
съгласно чл. 535, т.1 от ТЗ. Налице е безусловно задължение за заплащане на
определена парична сума от 8400лв. Посочен е падеж за плащане на
задължението – 18.11.2021г.В настоящия запис на заповед падежът е на
определен ден по чл.486, ал.1,т.4 ГПК – в записа на заповед издателят е поел
задължение за заплащането на сумата на 18.11.2021г, поради което съдът
приема, че падежът на записа на заповед е такъв по чл.486, ал.1, т.4 ТЗ.
Използването на израза „при предявяване за плащане“ извън текста, касаещ
датата на плащането на сумата, в частта на документа, с която е поето
задължение за плащане на сумата без протест и без разноски, сочи, че
терминът не е относим към уговаряне на падеж „на предявяване“ по смисъла
на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ, а в този смисъл, че са налице два падежа в процесния
запис на заповед, като същият е относим към „предявяване за плащане“, с
оглед упражняване на правата на платеца по чл.492 ТЗ (вж. Р №148/15.11.17г
по т.д.№61/17г, I ТО на ВКС и др.). На следващо място, в записа на заповед е
посочено място на плащането (гр.София), името на лицето, на което трябва да
се плати („***“ АД), дата (18.10.2020г.) и място на издаване (гр.София). Не на
последно място, в записа на заповед са налице подписи на издателя и на
авалиста. Ето защо, съдът приема, че представеният документ е редовен от
външна страна по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК.
Освен редовността от външна страна, представеният запис на заповед
удостоверява и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и
авалиста. Безспорно е, че разрешението, дадено в ТР №1/28.12.2005г по т.д.
№1/2004г на ОСГК на ВКС намира приложение по отношение на запис на
заповед с падеж на определен ден. Според указанията в т.3 от същото
предявяването на записа на заповед за плащане на издателя не е предпоставка
за изискуемостта на произтичащото от него вземане, а от тук – и за издаване
на изпълнителен лист, съответно заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В
мотивите към цитираната точка на ТР изрично се сочи, че неплатеният на
падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на
него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист. Ето защо и
доколкото падежът в случая е определен по чл.486, ал.1, т.4 ТЗ на определен
ден – 18.11.2021г и доколкото този ден към датата на подаване на заявлението
(22.02.2022г) е настъпил, вземането по записа на заповед е изискуемо и
подлежащо на изпълнение по реда на чл.417 ГПК, като за изискуемостта не е
необходимо неговото предявяване. Както вече се изтъкна по-горе,
3
уговореното в случая предявяване е с оглед упражняване на правата на
платеца по чл.492 ТЗ (Р№148/15.11.2017г по т.д.№61/17г, І ТО на ВКС и др.),
а не касае изискуемостта на вземането.
Неоснователни са оплакванията, че записът на заповед не отговарял на
изискването по чл.535, т.5 ТЗ, тъй като не съдържал ЕИК и седалище и адрес
на управление на търговското дружество, на което следва да се заплати
сумата. Действително, в записа на заповед е посочено само наименованието
на платеца – „***“ АД. Законодателя (вж.чл.535, т.5 ТЗ) обаче не изисква
друга индивидуализация и посочване на други индивидуализиращи белези на
поемателя в записа на заповед, освен името му, поради което за редовността
на ценната книга са ирелевантни изискванията на чл.13 ТЗ (ЕИК, седалище и
адрес на управление и т.н.).
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателите, че записът на
заповед е нищожен, тъй като бил подписан не от законния представител на
издателя (управителя), а от пълномощник, за когото нямало специално и
изрично упълномощаване за подписване на конкретната абстрактна сделка. В
тази насока следва да се посочи най-напред, че липсва нормативна забрана
записът на заповед да се подписва от пълномощник. Напротив, чл.26, ал.2 ТЗ
допуска изрично такава възможност. Доводът на жалбоподателите обаче, че
записът на заповед е подписан от лице, за което няма изрично пълномощно да
поема менителнични задължения и в този смисъл тези негови действия не
могат да ангажират чужда правна сфера – тази на издателя („***с“ ООД), не
могат да бъдат разгледани в рамките на настоящото производство по чл.419
ГПК, тъй като не касаят преценката на редовността от външна страна на
документа по чл.417, т.10 ГПК. Подобно възражение би могло да бъде
релевирано и разгледано в рамките на образуван по общия ред исков процес
досежно съществуването на претендираното от заявителя вземане, където е
възможно събирането на доказателства.
Не подлежат на разглеждане в рамките на настоящото производство и
доводите на жалбоподателите, че записът на заповед е бил издаден във връзка
със сключен между издателя на записа на заповед и заявителя договор за
платежни услуги от 18.10.2018г, по който „***“ ООД бил неизправна страна.
Не намират опора в закона и данните по делото също доводите, че
записът на заповед е нищожен, тъй като не съдържал реквизита по чл.535, т.2
4
ТЗ, а именно безусловно обещание да се заплати определена парична сума.
Със записа на заповед издателят се е задължил безусловно да заплати
посочената в записа сума, с което съдът приема, че реквизита по чл. 535, т.2
ТЗ е налице.
Постъпилите допълнения към частните жалби са подадени след изтичане
на законоустановения едномесечен срок по чл.419 ГПК, поради което и не
следва да бъдат обсъждани.
В контекста на горното РС правилно и законосъобразно е разпоредил
исканото незабавно изпълнение на издадената заповед за посочената сума,
респ. е издал изпълнителен лист. Това налага потвърждаване на атакувания
акт.
На осн. чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК, всеки жалбоподател следва да заплати
на заявителя по 50лв, представляващи възнаграждение за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение
№123/24.02.2022г. на РС-С. по ч.гр.д.№188/22г. по описа на с.с.
ОСЪЖДА Т. И. И., ЕГН ********** и „***с“ ООД, ЕИК ***, двамата със
съдебен адрес: гр. С., ул. „***, да заплатят на „***“ АД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н „***, по 50лв, представляващи
възнаграждение за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5