Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260111/26.1.2021г. Година
2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
двадесети януари Година две
хиляди двадесет и първа
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 4996 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП
№03-009244/16.03.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, с което на В.И.В. е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА
Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна да заплати на В.И.В.,
ЕГН **********, направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в
размер на 450 / четиристотин и петдесет / лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП
№03-009244/16.03.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се
формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Изразява се
позиция, че лицето не е работило за въззивника и наказващия орган е бил
уведомен за това.Не е изяснено дали лицето Д. С. въобще е изпълнявал някаква
дейност в имота и не са установени параметри на трудово правоотношение.
Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество се
поддържат основанията за отмяна на наказателното постановление. Сочи се на
влязло в сила решение на съда , с което е отменено обявеното трудово
правоотношение. Претендира разноски.
Процесуален
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП,
като счита, че от събраните доказателства по делото се установява наличието на
трудово правоотношение. Лицето е полагало труд в полза на физическото лице- собственик
на имота и това е въззивника В.. Претендира разноски и възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка на
събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 13.02.2018 г.,
служители при ДИТ-Варна – св. И. и св. М., след получен в ДИТ сигнал за трудов
инцидент, извършили проверка на
строителен обект - вилна сграда, находящ
се в гр. Варна, кв.“Аспарухово“ , СО «Боровец- север» с ПИ 1013.5401.2580 със
собственик въззивника В..
В хода на проверката
на обекта било установено пострадало
лице – П. З. Д., както и както и намиращи се там други лица, сред които Д.
Х. С..
Попълнен бил
констативен протокол, в който длъжностно лице
от контролния орган посочило, че Д. Х. С. работи за В.И.В., в
строителния обект, находящ се в гр. Варна, кв.“Аспарухово“ , СО «Боровец-
север» с ПИ 1013.5401.2580 на длъжност „общ работник“ от
13.02.2020г., с работно време от 12.00ч. до 19,00 ч., без данни за трудово
възнаграждение. По отношение на трудов договор било отбелязано, че лицето няма
трудов договор. В графата за подпис бил положен такъв.
На 07.04.2018г. св. И.
съставил акт за установяване на административно нарушение срещу В.И.В. за това,
че като работодател е допуснал до работа
лицето Д. Х. С. като „общ работник“ в обект- строителен обект, находящ
се в гр. Варна, кв.“Аспарухово“ , СО «Боровец- север» с ПИ 1013.5401.2580, при определено работно време и договорено
трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между
страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на
деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно
предявен и връчен на пълномощник.
По преписката
постъпили възражения като било посочено,
че въззивникът не е работодател и не познава лицето Д. С.. Възразено
било , че въззивникът по никакъв начин не му е възлагал работа.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административно наказващият орган е
издал НП №03-009244/16.03.2018г., възприемайки изцяло установената от
служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. На въззивника В. е било наложено административно наказание на основание
чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени
доказателства – обяснения; декларация; констативен протокол; възражение и др. ,
както и гласните такива-показанията на св. И. и св. М..
Съдът кредитира
изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви
и взаимно се допълват.
В показанията си св. И.
и св. М. сочат, че не са установявали на място или впоследствие въззивника В..
И двамата свидетели сочат, че като лице, което е извършвало договаряния и
плащания с работници се е легитимирал П. П. – зет на въззивника В..
Видно от декларация
от 13.02.2018г. от Д. С., той бил помолен от свой приятел – П. П. да му помогне
за изливане на бетон. Приятели на С. при пристигането му вече били там и чакали
бетон. Около 12,00 часа дошъл бетона и
започнали да леят плоча, като след около 15-20 минути помпата пропаднала и
бутнала П. на земята, след което сигнализирали на тел.112.
В така депозираната
декларация не се сочи на установени трудови превоотношения
между въззивника В. или трето лице и Д. Х. С.. Липсват данни за установено
работно време и предвидено трудово възнаграждение.Такива данни не се
установяват и от нито едно друго доказателство по делото, като дори в самия
констативен протокол липсва вписване на уговорено трудово възнаграждение.
С решение на Адм. Съд – Варна по адм. Дело
№1188/2018г. , потвърдено с решение на ВАС
от 04.11.2020г. е било отменено Постановление за обявяване на трудово правоотношение
между въззивника В. и Д. Х. С., като в мотивите си и съставът на АС-Варна е
приел, че липсват доказателства за това между въззивника В. и Д. Х. С. да хе
имало уговорка относно параметри на трудово правоотношение.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът констатира, че издаденото наказателно
постановление е необосновано, тъй като в конкретния казус не са установени по
безспорен начин трудови правоотношения между В.И.В. и Д. Х. С..
В хода на проведеното
административно наказателно производство не са били събрани категорични
доказателства в подкрепа на извод, че Д. С. работи за въззивника.
Факт е, че в
подадените срещу АУАН възражения категорично е оспорен факта, че лицето С.
работи за въззивинка.
При положение, че се
сочи, че не са установени трудовоправни отношения със
С., както и при наличие на депозираната декларация от самото лице С. и липсата
на информация относно съществен реквизит от трудовото правоотношение –
«възнаграждение» в попълнения от служител на ДИТ констативен протокол, за
наказващия орган е възникнало задължение да проведе разследване на спорните
обстоятелства като събере допълнителни доказателства.
Вместо да проведе разследване на оспорените
обстоятелства и да попълни преписката с доказателства относно наличието на
трудово правоотношение, наказващия орган е издал наказателното постановление на
16.03.2018г.
Допуснатото нарушение
на чл.52 ал.4 от ЗАНН е от категорията на
съществените и е довело до съществено накърняване на правото на защита на
санкционираното дружество. Липсата на проведено разследване по спорните
обстоятелства е довела до издаване на необосновано наказателно постановление и
в този смисъл същото следва да бъде отменено изцяло.
Като взе предвид
горното, съдът намери, че следва да отмени наказателното постановление.
Съдът присъди
разноски, съобразно направеното искане от процесуалния представител на
въззивното дружество, на осн. Чл.18 ал.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: