РЕШЕНИЕ
№ 1387
гр. Пловдив , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20205330110799 по описа за 2020 година
Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив,
ЕИК******* срещу Е. С. Г., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът, като собственик на водоснабден имот, дължи на ищеца
следните суми: сумата от 900,69 лева, представляваща главница за задължение за
ползвани и неплатени В и К – услуги, за периода от 29.03.2017 г. – 31.01.2020 г. за
обект, находящ се в гр. **************; мораторна лихва в размер на
103,61 лева за периода 31.05.2017г. – 31.01.2020г.., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
21.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2896/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд,
ХVІІ гр.с-в.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответника е сключен договор при
действие на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, по силата на който ищецът е предоставял на
ответника-абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил
да заплаща ползваните ВиК услуги. Твърди се, че ответникът като собственик на
водоснабден имот се явява потребител на предоставените му услуги - консумирана
1
вода в имот с административен адрес гр. ***********************
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначания му от съда особен
представител адв. П., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с твърдение, че
предявените искове са неоснователни и недоказани. Ответникът счита, че липсват
доказателства по делото за валидно сключено провоотношение между страните, както
и претендираното количество вода да е било доставено от ищеца, респ. да е потребено
от ответника.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна и правна страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 2896/2020 г. по описа на РС Пловдив, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото
заявление е издадена заповед за изпълнение № **********г., като заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на член 47, ал. 5 ГПК, и даден
едномесечен срок на заявителя да предяви вземането си. В предвидения в
процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за
съществуване на вземането си.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”,
ал. 1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане
за територията на гр. ******по производството се претендират потребени количества
вода за водомери с №*********** за периода 29.03.2017 г. – 31.01.2020 г.
Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги
са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от
общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на
тези услуги.
От представените по делото писмени доказателства – справка от ********* се
2
установява, че ответникът не е декларирал имота като своя собственост, ето защо
ответницата не се легитимира като собственик на процесния имот, находящ се в гр.
**************** и няма качеството на потребител, поради което за нея не е
възникнало задължение за заплащане на потребената и отведена вода.
С оглед изхода от спора на ищеца няма да се присъждат разноски.
На адв. П. да се издаде РКО за сумата от 300 лева за адв. възнграждение.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
***********, срещу ответника Е. С. Г., ЕГН ********** искове с правно основание чл.
422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Е. С. Г., ЕГН
********** дължи на ищеца следните суми: сумата от 900,69 лева, представляваща
главница за задължение за ползвани и неплатени В и К – услуги, за периода от
29.03.2017 г. – 31.01.2020 г. за обект, находящ се в гр.*************;
мораторна лихва в размер на 103,61 лева за периода
31.05.2017г. – 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 21.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 2896/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХVІІ гр.с-в, като недоказан и
неоснователен.
На адв. Г.Д. П., като особен представител на ответника, да се издаде РКО за
сумата от 300 лева за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/___________
3