№ 34524
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110133117 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa от „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез адв. С. У. за изменение
на решение № 9567 от 06.06.2023 г. постановено по гр. д. № 33117/2022 г. по
описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че съдът неправилно е определил размера на
адвокатското възнаграждение на ищеца. Посочва се, че размерът следвало да
е определи съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 /ред. бр. 68 от 31.07.2020
г./.
Насрещната страна оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че
съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С решение № 9567 от 06.06.2023 г. постановено по гр. д. № 33117/2022 г.
по описа на СРС, 39 състав е призната за нищожна като противоречаща на
добрите нрави - чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД клаузата
на чл. 5.6 от договор за потребителски кредит № 450030 от 24.12.2021 г.,
сключен от една страна от И. Н. М.- кредитополучател и от „Ай Ти Еф Груп“
АД, , като кредитополучател. С решението е осъден „Ай Ти Еф Груп“ АД, да
1
заплати на И. Н. М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 50
лв., представляваща разноски в исковото производство, както и, да заплати на
адвокат Д. В. М., АК - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца И. Н. М. пред
СРС.
Видно от представения в производството договор правната защита и
съдействие на ищеца e предоставена безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА. Съгласно поставеното по реда на чл. 274,
ал.2 ГПК определение № 515/02.10.2015г. по ч.т.д. № 2340/2015г. на ВКС,
ТО, договарянето на осъществената от адвоката правна помощ като безплатна
не се презюмира и следва да бъде установено по данните по делото, но
изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуване на конкретната хипотеза. Поради това изявленията за наличие
на основание по чл. 38, ал.1 ЗА е достатъчно, за да се приеме, предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника за заплащане на възнаграждение в
полза на адв. Д. М..
Що се отнася до размера на адвокатското възнаграждение същият следва
да бъде определен от съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА,
вр. чл. 36, ал.2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
материалния интерес. В случаите на оказана безплатна правна защита,
какъвто е разглежданият, е налице изключение от правилата за присъждане
на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че
е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Тези разноски всъщност не са
направени реално от страната, тъй като не са заплатени, а се определят от
съда, поради което приложение следва да намери редакцията на Наредба № 1
от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения към приключване на
устните състезания, към който момент съдът определя възнаграждението, а не
към датата на сключване на договора между процесуалния представител и
клиента, тъй като клиентът в разглежданите случаи не заплаща
възнаграждението. В този смисъл са и определение № 555 от 6.11.2017 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2568/2017 г., I т. о. и решение № 131 от 23.02.2018 г. на ВКС
2
по ч. т. д. № 342/2018 г., II т. о., като в последното от тях изрично е посочено,
че следва да бъде съобразена редакцията, действаща към момента на даване
ход на устните състезания в съответната инстанция. В случая релевантна се
явява редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. /ДВ бр. 88/,
в която е предвидено, че размерът на адвокатското възнаграждение е 400 лв.,
която сума е била присъдена.
С оглед на гореизложеното молбата на „Ай Ти Еф Груп“ АД за
изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 186971/30.06.2023г. от „Ай
Ти Еф Груп“ АД, чрез адв. С. У. за изменение на решение № 9567 от
06.06.2023 г. постановено по гр. д. № 33117/2022 г. по описа на СРС, 39
състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3