Решение по дело №1344/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 683
Дата: 20 май 2022 г. (в сила от 11 юни 2022 г.)
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20223110201344
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 683
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201344 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.
Н. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с.о.“Сълзица“ №692 против Наказателно
постановление № 22-0819-000301/10.03.2022 г. на Началник група в ОД на МВР-
Варна, Сектор Пътна полиция-Варна, с което му е наложено: административно
наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и необосновано, а в хода на
неговото издаване са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Оспорват се констатациите по НП.С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание възз. не се явява и не се представлява. По делото е депозирано
писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител. С
последното, с пространни аргументи се иска отмяната на НП, като се сочат и
основания за липса на субективна съставомерност на деянието.Претендират се и
разноски по делото под формата на адвокатско възнаграждение, като се представят
доказателства за заплатено такова.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
1
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Възз. Д. Н. Д. е собственик на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№ В0519КН. На
17.03.2021г., около 15:26ч. горепосоченият лек автомобил се управлявал в гр.Варна.
При движение по бул.“Цар Освободител“ посока кръстовището с бул.“Трети март“,
автомобилът собственост на възз. бил заснет от автоматизирано техническо средство
/АТСС/ №SD2D0013, монтирано в патрулен полицейски автомобил, извършващо
заснемане с приоритет „Застраховка“.
След приключване на заснемането записите от АТСС били свалени, като на
17.05.2021г. служител при Сектор ПП-Варна установил, че управляваният от възз.
автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от
ЗДвП, считано от 23.02.2021г. За автомобила била извършена проверка за собственост
и било установено, че той е собственост на възз.Д.. Била извършена и проверка за
наличие на застраховка „Гражданска отговорност“, от която се установило че за л.а
Хонда Сивик“ с рег.№ В0519КН няма валидна застраховка гражданска отговорност
към 23.02.21г., а МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП , считано
от 23.02.2021г.. За констатираното в Сектор ПП-Варна била извършена проверка ЗМ №
182/2021г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна.
В хода на проверката, на 16.06.2021г. възз. бил призован в сектор ПП, където при
снетите му сведения от служител на полицията посочил, че през месец март
автомобилът е бил на паркинг, тъй като е бил с повредена предна ходова част и не е
бил управляван. На 18.08.21г. възз. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
декларирал, че не може да посочи кой е управлявал автомобила на процесната дата.
В хода на проверката била изискана информация от Гаранционен фонд, видно от
която в регистъра за застраховки ГО към 17.01.2021г. нямало данни за сключена
застраховка за процесния автомобил. На Д. било изпратено уведомление, но
Гаранционният фонд не разполагал с доказателства за връчване на уведомлението, тъй
като същото било изпратено без обратна разписка.
Регистрацията на автомобила била служебно възстановена на 26.04.2021г. след
уведомяване от Гаранционния фонд за наличието на валидна застраховка ГО.
При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я
изпратил във ВРП за произнасяне по компетентност, с оглед данни за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК.
По така постъпилата преписка ЗМ № 182/2021г. по описа на Сектор ПП при ОД на
МВР-Варна във ВРП била образувана пр.пр.№8590/2021г., която приключила с
2
постановление от 05.07.2021г. за отказ от образуване на ДП за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват данни, че Д. е управлявал
процесния автомобил. Посочено е още, че в случай, че е бил той, същият следва да
понесе отговорност по КЗ. Поради това и ВРП приела, че липсва извършено
престъпление. Препис от постановлението за отказ било изпратено на Сектор ПП-
Варна- за сведение и преценка за реализиране на административно-наказателната
отговорност спрямо Д..
След постъпване на прокурорския акт, на 07.07.2021г. АНО разпоредил образуване
на АНП. На 09.01.22г. срещу възз. бил съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, който му бил връчен и бил подписан от него с отбелязване, че има възражения.
Такива постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. Във връзка с възраженията била
сформирана нарочна комисия, която снела сведение на посочено от Д. лице, но
преценила, че АУАН е правомерен. АНО изцяло приел фактическите и правните
констатации в АУАН и издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства писмени и веществени доказателства, а именно : преписката по
АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на
въззивния съд материали по пр.пр.№8590/2021г. на ВРП, писма и справки от
Гаранционен фонд, писмо от Сектор ПП, ведно с методически указания и др.които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група
при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
Началника група в Сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
3
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на
вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
НП е съставено в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно - наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от
общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка.
Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради
преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2
от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали
деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е
упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на
АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. В
унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от
05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на
настоящото дело.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В него е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и
посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд. Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на
200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от писмените доказателства към датата посочена в НП автомобилът е бил
регистриран в сектор ПП –Варна на името на възз.Д.. Установено е по делото, че
4
АТСС, с което е заснет лек автомобил марка л.а„Хонда Сивик“ с рег.№ В0519КН, е
преносима система монтирана в полицейски автомобил с вградено разпознаване на
номера и комуникации . Установява се от приетите писмени доказателства, както и от
веществените доказателствени средства - снимкова разпечатка от АТСС, че лек
автомобил л.а„Хонда Сивик“ с рег.№ В0519КН е заснет на 17.03.2021 г. да се движи в
гр.Варна. От приложената по делото разпечатки и справки извършени в Гаранционен
фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща
застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата. От приложените множество
писмени доказателства- справки от системата на Сектор ПП-Варна е видно, че
регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от
ЗДвП на 23.02.2021г.
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
На първо в НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на
прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсват данни именно възз. да
е управлявал МПС. Неговите твърдения, че автомобилът е бил повреден и се е намира
на паркинг през месец март не са проверени. липсва състав както на престъпление, тъй
като липсва вина, което е видно от съдържанието на постановлението. Няма как да се
приеме за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на
нерегистрирано МПС да липсва доказателства за деяние от обективна и субективна
страна , а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от
ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема, че въззивника е
осъществила състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално-
непременно да издаде НП.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е
било издадено единствено въз основа постановлението на ВРП за отказ от образуване
ДП, и справки от масивите на МВР и Гаранционен фонд, удостоверяваща прекратената
регистрация на МПС, което наложи материалите от горепосочената прокурорска
преписка, съдържаща материали по ЗМ №182/2021г. по описа на Сектор ПП при ОД
на МВР-Варна да бъдат изискани служебно от съда.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
5
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея,
или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани и приложени служебно
от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени
доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация от 23.02.2021г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и
уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната
норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно регистрация за
процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това . След като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това. Необорени по никакъв начин са
обстоятелствата, че възз.не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е
дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-
Варна. Табелите са били поставени на автомобила, видно от приложеното веществено
доказателство- снимка от АТСС, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са
ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било доведено до
знанието на жалбоподателя, съответно собственика съобразно изискването на чл.143,
ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил
информиран към момента, в който е констатирано управление на автомобила на
17.03.2021г.. Горното е видно и обясненията на същия съдържащи се в материалите по
прокурорската преписка приложена по делото. Поради което няма как да се приеме, че
от субективна страна въз.Д. е осъществила състава на нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за
това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и практиката на
Адм. съд –Варна по сходни казуси- например Решения по КАНД № 2172/2019г.,
КАНД № 2198/2019г. и много други.
6
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР
№ 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. В
случая преки или косвени доказателства, че възз. е била известена за датата на
прекратяване на регистрацията на МПС по делото не са установени.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
доказателства въззивника виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС,
напротив, събраха се такива, че той изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно
дерегистриран.
Възз. не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел
или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран , за това, че управлявал
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила,
като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически
състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът,
респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен
състав на нарушение.
Не може да се изисква от собственика на автомобила преди да започне управление
да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното при поставени рег.табели на
мястото им, както и при липса на каквото и да било уведомление за това, е житейски
нелогично.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП
не е посочено и нито едно доказателство подкрепящо нарушението от субективна
страна.
Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН и е извън
предмета на настоящата въззивна проверка.
7
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.

Относно искането на страните за присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.202 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
8
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения на л. 22 договор за правна защита и съдействие от
10.05.2022 г. и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат А. Д. от АК-Варна оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване
на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева,
което е заплатено в брой при подписване на договора т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е
направено от процесуалния представител на АНО, в писмените бележки. Затова съдът
следва да отбележи, че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са
уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31
Юли 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419
от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.-31.07.2020г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при
интерес до 1000 е 300 лв.. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 300лв. Предвид цитираното по-горе възражението
за прекомерност се явява неоснователно. В проведените по делото съдебно заседание,
възз. е бил представляван от адвокат, който е депозирал молба с отразено становище по
делото. Затова следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер от 300,00 /триста
/ лева. Същите следва да бъдат поети от бюджета на органа, издал отменения акт.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна наказващият орган не е
самостоятелно юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат
9
възложени на юридическото лице, от структурата на което е наказващият орган, а
именно ОД на МВР-Варна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-000301/10.03.2022 г. на
Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор Пътна полиция-Варна, с което на Д. Н. Д.
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, с.о.“Сълзица“ №692 е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП ,
за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни
точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати на Д. Н. Д. ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, с.о.“Сълзица“ №692 сумата 300,00 /триста / лева,
представляваща съдебни разноски по АНД №1344/2022г. по описа на ВРС.



Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10