Р Е Ш Е Н И Е
№ 1292 14.06.2018 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Илияна Гальова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5885 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от адвокат М.П.Г., с адрес: ***, против В.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата 2 102, 50 лева, представляваща неплатена част от възнаграждение за изпълнение на задължение по договор за правна защита и съдействие серия В, рег.№ ********** от 20.05.2016 година, сумата 27,50 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.06.2016 година до 27.07.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените в частното гражданско дело разноски под формата на държавна такса в размер 42,60 лева за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 4327 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година.
Ищцата излага, че на 20.05.2016 година между нея и ответника е сключен договор за правна защита и съдействие серия В, рег.№ ********** от 20.05.2016 година с предмет „Подготовка на писмен отговор на искова молба вх. № 7472 от 29.02.2016 година от М.К.Г., депозирана пред Районен съд – Бургас, без явяване в съдебно заседание” с договорно възнаграждение в размер 2 602, 50 лева по реда на чл.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платимо в брой, от които при подписване 500 лева, а останалите 2 102, 50 лева до 10.06.2016 година. При подписване на договора за правна защита и съдействие е платена сумата 500 лева. Ищцата излага още, че от нейна страна е извършено необходимото за подготовка и окомплектоване на писмения отговор, предаден е своевременно на клиента В.Н. на 20.05.2016 година в 12,30 часа, ведно с приложенията в три екземпляра. На същата дата изготвения от нея отговор е депозиран в деловодството на Районен съд – Бургас по гражданско дело №1088 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година.
Въпреки договорения краен срок -10.06.2016 година за заплащане на остатъка от договореното възнаграждение от 2102,50 лева по изпълнен договор за правна защита и съдействие серия В № ********** от 20.05.2016 година до момента на подаване на исковата молба сумата не е платена от страна на ответника.
Поради изложеното било образувано производството по гражданско дело № 4327 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищцата като кредитор. В предвидения двуседмичен срок длъжникът възразил срещу дължимостта на остатъка от сумата от адвокатско възнаграждение 2 105,50 лева поради което и съгласно указанията на съда е подала настоящата искова молба.
В исковата молба ищцата посочва още, че е налице извънсъдебно признание за изпълнения ангажимент на адвоката по договор за правна защита и съдействие серия В № ********** от 20.05.2016 година, изразяващо се в подписване на разписка за получаване на изготвения писмен отговор с приложенията и заплащане на част от договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лева още на същата дата. В съдебно заседание по гражданско дело №1088 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година на 11.07.2016 година ответникът е заявил, че поддържа представения на 20.05.2016 година писмен отговор, като е приложил и писмени бележки в тази насока.
При тези фактически твърдения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Сочи доказателства.
Ответникът В.Н.Н. е дал писмен отговор на предявения иск, който е уточнен впоследствие. Ответникът е посочил, че счита предявеният иск за недопустим, неоснователен и недоказан. В подадения първоначално писмен отговор излага следните съображения: Твърди, че от страна на ищцата не са изпълнени устните им договорки, за да бъде искано плащане на сумата. През ноември 2015 година по сделка относно собственото му жилище консултант по сделката му препоръчал ищцата - адвокат М.П.Г. като адвокат. След няколкократни срещи с нея приел услугите й. На 16.10.2015 година от 09,00 часа почти цяло ден с адвокат Г. кореспондирали и чакали г-н М.Г., купувач по сделката, да му изпрати предварителен договор по който да се консултира с адвокат Г.. Към 16,30 часа адвокат Г. заявила, че е заета и не може да чака повече. Ответникът се разплатил с нея и напуснал кантората й. При така създалата се ситуация се явил в кантората на Нотариус Бинка Кирова и подписал неравностоен предварителен договор. Впоследствие отношенията с г-н Г. се променили, влошили и разбрал, че е завел срещу него гражданско дело № 1088/2016 година. Тъй като ищцата адвокат Г. била наясно ответникът се обърнал отново към нея за съдействие.
Ответникът твърди, че при тези обстоятелства с ищцата стигнали до уговорката за цялостното му представителство пред всички инстанции в производството по гражданско дело №1088/2016 година. В този смисъл подписал и адвокатско пълномощно, типова бланка- разписка от кочан, чието съдържание не е прочел. Не предполагал, че е написано нещо различно от уговореното. Посочва, че не вижда и не може да чете отблизо, като конкретизира, че е далекоглед. По тази причина, подписал наред страница след страница всички страници от трите екземпляра на изготвените от адвокат Г. документи, доверявайки се напълно на професионализма и коректността й. Понеже те му били предоставени за незабавен подпис, за да бъде входиран навреме отговора на исковата молба набързо му било разяснено и преразказано от нея съдържанието им, бе да са му дословно изчетени или той да може да го прочете внимателно. Като условие да ги получи трябвало да подпише документ, представляващ типова бланка – разписка, от който останал с впечатление, че е фиксирана заплатената веднага от него сума от 500 лева като хонорар за извършената от ищцата адвокат Г. услуга. Под нейно настояване и диктовка написал ръчно и декларация, подписана от него, в която е упоменато „Днес, 20.05.2106 година в 12,30 часа получих изготвен отговор, ведно с приложенията и екземпляри за ищеца и за мен”. Ответникът посочва, че в тази декларация никъде не сочи, че дължи сумата 2 602,50 лева само за изготвяне на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание.
Ответникът излага, че от документите, изготвени от него не следва различно уговаряне, освен направеното вече. Заявява, че не е останал с впечатление, че само за изготвяне на отговора на искова молба дължи сумата 2600 лева, без да бъде процесуално представляван от адвокат Г.. Заявява, че ако е имал тази представа не би приел услугите й и не би подписвал нищо.
Ответникът посочва, че със съдържанието на втората печатна декларация, която подписал по нейно настояване, за да получи изготвените документи и съдържанието на типова бланка – разписка, която впоследствие се оказала договор за правна защита и съдействие, се запознал едва след като му били връчени книжата по настоящото дело. Посочва, че екземпляри от тях не са му представяни от адвокат Г.. Счита, че в договора за правна защита и съдействие вероятно допълнително е дописано „без явяване в съдебно заседание”. Счита, че е изплатил коректно извършената услуга.
Ответникът счита, че претендираните от ищцата суми са неадекватни на извършените от нея адвокатски услуги.
Освен изложеното ответникът излага, че ищцата в исковата молба не е посочила точното формиране на своя хонорар. Първоначално поисканата от нея сума била 3 500 лева, впоследствие уговорили с адвокат Г. хонорар от 2 500 лева. След завеждане на настоящото дело се запознал с разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се позовава на чл.7, ал.6 от посочения акт. В тази връзка моли съда да определи по справедливост каква е действителната сума по адвокатското възнаграждение за изготвяне на един отговор на искова молба по гражданско дело №1088/2016 година. Посочва още, че поради нежеланието и неявяването на адвокат Г. в първото по делото съдебно заседание по гражданско дело №1088/2016 година се наложило да се яви сам, както е посочено в протокола от 11.07.2016 година. Във второто заседание не се явил поради внезапно заболяване и поради това и липсата на процесуален защитник – адвокат, който да го представлява, съдът не е имал възможност да се запознае с всички доказателства и факти, които следвало да бъдат предявени в негова защита, след което е постановил решение, с което предварителния договор с г-н Г. е признат за окончателен. С решението е задължен и да плати разноските по делото, които са в значителен размер. За въззивната жалба поради затруднения от правна и финансова гледна точка поискал служебен адвокат. Счита, че при така създалата се ситуация е възможно да претърпи и значителни имуществени вреди и да има значителни финансови затруднения. Предвид горното прави възражение за валидността, действителността и съдържанието на разписката – договор за правна защита и съдействие от 20.05.2016 година, втората печатна декларация, изготвени от адвокат Г., поради които следва да бъдат обявени за недействителни поради обстоятелствата и начина при които са подписани.
Ответникът възразява и относно претендираните от адвокат Г. суми по предявения в настоящото производство иск, които следва да бъдат отхвърлени като прекомерно адвокатско възнаграждение.
В този смисъл моли съда да уважи неговата претенция, че не дължи на адвокат Г. допълнително възнаграждение и да отхвърли изцяло неоснователен предявеният иск за заплащане на адвокатско възнаграждение от 2 102,50 лева и сумата 27,50 лева, представляваща лихва, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното заплащане на платените държавни такси от 42,60 лева, както и да му присъди направените по водене на делото разноски.
В допълнителна молба -уточнение от 21.02.107 година, ответникът иска да бъде прогласен изцяло за недействителен и нищожен договора за правна защита и съдействие, тъй като написаното в договора не отговаря на устните им уговорки. Твърди, че е въведен в заблуждение. В посочената молба- уточнение на писмения отговор излага още, че се уговорили да й плати преди първото по делото заседание и за всяко следващо по 100 лева. Когато дошъл момента на първото по делото заседание ищцата не се явила и му заявила по телефона, че ако не й плати няма да се яви въобще в съдебно заседание. Заявява, че щял да й плати в съда, но тя все пак не се явила. Твърди, че не получил и необходимата правна защита и съдействие по договора, за което ищцата претендира възнаграждение.
При това положение в допълнителна молба уточнение, постъпила на 06.03.2017 година ищецът моли съда да бъде прогласен за нищожен поради липса на съгласие относно предмета на договора като пояснява, че изричната уговорка между него и ищцата се отнася за процесуално представителство по гражданско дело № 1088//2016 година за сумата 2 500 лева, а не само за изготвяне на отговор на исковата молба без явяване в съдебно заседание. Счита, че не дължи възнаграждение на ищцата освен сумата 500 лева, дължима за изготвения писмен отговор, тъй като тя не е спазила действителните уговорки между тях.
В случай, че съдът прецени, че възражението за нищожност е неоснователно, претендира, че договора е унищожаем поради обстоятелствата около сключването му. Твърди, че ищцата го е подвела да го подпише, като условие да получи изготвения от нея документ и крайната нужда да ги представи в срок. Посочва, че не са имали уговорка да подписва договор за правна защита и съдействие. Бил оставен с впечатление, че подписва типова бланка - разписка от кочан за плащане в брой, документираща получената от ищцата сума от 500 лева, което според него било и уговореното възнаграждение за изготвения от ищцата отговор на исковата молба. Твърди, че ищцата не е спазила предварителните им уговорки и не се е явила като процесуален представител, въпреки че й било заплатено.
Ответникът моли съда да бъдат прогласени за нищожна печатна декларация поради липса на съгласие от негова страна. Посочва, че не е бил изцяло съгласен със съдържанието на печатната декларация. В случай, че съдът прецени, че печатната декларация не е нищожна моли да приеме, че е унищожаема поради начина по който ищцата се е снабдила с подписа му и поради неверните факти, които са изложени в нея, които са неистина. Посочва, че на 18.05.2016 година ищцата не му е разяснявала каквото и да е. Твърди още, че не му е представяла предварителен проект на отговор на искова молба. Посочва, че на 18.05.2016 година бил ангажиран да изпрати по електронен път писмена покана до ищеца по гражданско дело №1088/2016 година, което му отнело доста време. До 20.05.2016 година разчитал, че няма да се води съдебно дело и изчаквал до последно отговора на ищеца по делото, с когото следвало да се срещнат и да изгладят възникналите между тях недоразумения и да избегнат съдебно производство. След като и на 20.05.2016 година не получил отговор от него се явил в кантората на ищцата на следващия ден, за да спази срока по гражданско дело №1088/2016 година. Ищцата не била подготвена и започнала в момента да изготвя отговора на исковата молба. Поради което и се наложило да бързат и подписвал всичко представено му на доверие.
Ответникът излага, че както вече посочил подписал договора за правна защита и съдействие, изготвената печатна декларация и съставил разписка за получената услуга със съзнанието, че са постигнали уговорка и са сключили договор при посочените от него по – горе съществени условия, без да чете текста на документите. Изложеното се дължи на влошеното му зрение, пълното доверие към този момент от негова страна на ищцата и спешната нужда от депозиране на отговор на исковата молба в Районен съд – Бургас. Ответникът посочва, че и към този момент за него е логически неоправдано да сключва договор само за отговор на искова молба, без процесуално представителство за претендираната от ищцата сума. Посочва и, че същата е прекалено завишена и не е уговаряна за описаната в договора услуга.
Ответникът отново посочва, че оспорва изцяло представения договор за правна защита и съдействие, който бил подведен да подпише, оспорва и верността му предвид всичко изложено до момента. Посочва, че този договор не съответства на законовите изисквания за такъв договор, не съответства и на действително уговореното между тях. Оспорва и печатна декларация, като счита, че този частен документ не представлява достоверно доказателство, предвид начина по който ищцата се е снабдила с подписа му. Оспорва верността и на печатна декларация поради описаните в нея неверни факти. Посочва, че не е бил изцяло съгласен нито му е разяснено каквото и да е нито му е представян проект на искова молба на дата 18.05.2016 година, защото не е бил в кантората на ищцата този ден, не са имали описаните в декларацията уговорки.
Ответникът е посочил доказателства.
Чрез назначения му процесуален представител в молба от 13.12.2017 година е заявил, че поддържа всички дадени по делото становища и отговори. Счита, че договорът за правна защита и съдействие е нищожен, тъй като е сключен при липса на съгласие относно предмета на договор. Алтернативно, в случай, че съдът прецени това възражение за неоснователно моли да бъде обявен договора за унищожаем по изложените от него съображения в молба от 01.03.2017 година.
Установителният иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, като предявен в срок след подаване на възражение против Заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 4327 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година, с които е разпоредено плащане на сумите, предмет на исковата молба.
Предявеният иск е с правно основание чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата вр. чл. 280 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 76 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, основани на фактически твърдения за сключен между страните договор със съществени елементи посочени в исковата молба, част от възнаграждението по който е платена, а разликата не е платена на падежа.
Възражения от ответника за нищожност
и унищожаемост на договора при условията на евентуалност: с правно основание:
чл.26, ал.2, предложение 2 от ЗЗД; чл. 26, ал.1, предложение 1 от ЗЗД чл.26,
ал. 1, предложение 2 от ЗЗД, чл.28, предложение първо от ЗЗД, по чл. 27,
предложение последно от ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност на претенцията.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:
На 20.05.2016 година между ищцата М.Г., в качеството й на адвокат и ответника В.Н. е сключен договор за правна защита и съдействие серия В, рег.№ ********** от 20.05.2016 година с предмет „Подготовка на писмен отговор на искова молба вх. № 7472 от 29.02.2016 година от М.К.Г., депозирана пред Районен съд – Бургас, без явяване в съдебно заседание” с договорно възнаграждение в размер 2 602, 50 лева по реда на чл.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платимо в брой, от които при подписване 500 лева, а останалите 2 102, 50 лева до 10.06.2016 година. Не е спорно по делото, че при подписване на договора за правна защита и съдействие е платена сумата 500 лева. Страните уговорили , че сумата 2 102,50 лева е следвало да бъде платена до 10.06.2016 година и не е спорно, че към датата на приключване на събирането на доказателства по настоящото дело сумата не е платена. От приетия като писмено доказателство отговор на искова молба от ответника по настоящото дело, като ответник по гражданско дело № 1088 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година, и изявленията на страните се установява, че ищцата е изпълнила задължението си като е изготвила документа. Предвид оспорването на ответника на съдържанието на договора и твърдения за липсата на съгласие поради това, че твърди, че текста „без явяване в съдебно заседание“ вероятно е дописан, по делото е открито производство по чл.193 от ГПК за оспорване автентичността на договора за правна защита й съдействие. На ответника е указано, че е негова доказателствената тежест съгласно чл.193, ал.3 от ГПК от установяване неистинността на документа. В предоставения срок той не е посочил доказателства във връзка с откритото производство поради което настоящият състав приема, че не е опровергана автентичността на документа и страните са постигнали съгласие при сключването му възнаграждението да бъде платена само за изготвяне на отговора на исковата молба и това е предмета на договора. При това положение настоящият състав приема, че договорът не е нищожен поради липса на съгласие /чл.26, ал.2, предложение 2 от ЗЗД/. Настоящият състав приема, че от договора се установява, че насрещните изявления се покриват по съдържание.
По отношение на възражението за противоречие със закона и по конкретно на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение настоящият състав приема, че съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода да договорят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелители норми на закона и на добрите нрави. В случая уговореното възнаграждение по договора е както беше посочено в размер на 2 602, 50 лева. Предмета на делото, по който е представен изготвения от ищцата, в качеството й на адвокат договор, е обявяване на предварителен договор за окончателен с продажна цена 50 000 евро по който ответникът по настоящия иск и по посоченото дело е продавач. В редакцията на Наредбата, действала към датата на сключване на договора /ДВ бр.28 от 2014 година/ адвокатското възнаграждение /чл.7, ал.2, т.4/ при интерес над 10 000 лева е в размер на 650 лева плюс два процента за горницата над 10 000 лева. Съгласно чл.9 от Наредбата за изготвяне на писмен отговор на искова молба възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. В чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата е предвидено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Определено по посоченото правило на Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1804,37 лева. Въпреки че уговорения размер на възнаграждението надвишава минималния, допустим от закона по посочените правила, настоящият състав приема, че не е налице противоречие със закона, тъй като страните разполагат с договорна свобода и договорите имат действие на закон между тях. Постигнатото между страните съгласие относно размера на адвокатското възнаграждение не противоречи на императивна правна норма. В тази насока следва да бъде посочено, че ищецът не може да се позове на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение като несъобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото е предвидено като способ за защита на насрещната в процеса страна, а не във вътрешните отношения между довереник и доверител. При това положение възражението за противоречие със закона е неоснователно. В тази насока следва да бъде посочено и, че договорът не противоречи на добрите нрави / чл.26, ал.1, предложение 2 от ЗЗД. За преценка наличието на този порок съдът взе предвид, че не е налице нееквивалентност на престациите, предвид предмета на делото по който е даден писмен отговор и цената на иска. По мнение на настоящия състав тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид, а не единствено факта, че уговореното между страните надвишава минималния размер, определен по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице посочените основания за нищожност. В доклада съдът е приел, че ответникът е релевирал в писмения отговор и уточненията към него възражения за нищожност на договора поради грешка в предмета / чл.28, предложение първо от ЗЗД/ поради твърдението, че страда от далекогледство, че не е прочел договора, предоверил се е и ако знаеше действителното положение не би сключил договора. „Увреденото здраве на страната няма самостоятелно правно значение, но ограничената възможност да се преценяват фактите (без да се е стигнало до ограничена вменяемост или невменяемост), податливостта на внушение и други подобни душевни състояния може да улеснят възникването на невярна представа. Волята обаче е опорочена от съществуването на невярната представа, а не от обстоятелствата, които са я породили или улеснили.“- В този смисъл е Решение № 396 от 28.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 472/2010 г., IV г. о., ГК. С проекта за доклад, впоследствие с доклада на ответника е указано, че не сочи доказателства относно здравословното си състояние. Поради изложеното съдът приема за недоказано в настоящия процес, твърдението, че е далекоглед и това е попречило да разбере съдържанието на документите, които подписва. При това положение възражението е неоснователно, тъй като следва да се приеме, че ответникът е подписал приложените към исковата молба договор и декларация, в която удостоверява, че документите са му прочетени и е получил писмения отговор като изпълнение на договорното задължение на ищцата –адвокат.
По отношение на твърдението, че договорът е сключен при крайна нужда – основание за унищожаемост по чл. 27, предложение последно от ЗЗД, настоящият състав приема следното:
В молба от 01.02.2017 година, постъпила по делото на 06.03.2017 година, ответникът е посочил, че до 20.05.2016 година разчитал, че няма да води съдебно дело с купувача по предварителния договор и след като до посочената дата не успели да се споразумеят, се явил в кантората на адвокат Г., за да спази срока по образуваното вече между посочените страни по договора гражданско дело №1088 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година. От показанията на свидетелката И. Г., колега на ищцата и допусната до разпит по нейно искане, се установява, че в разговор с ответника В. Г. той й споделил, че много съжалява, че не е платил възнаграждението, но бил финансово затруднен. Било му неудобно да попита адвокат Г. дали тя може да го представлява пред въззивна инстанция, тъй като на първа инстанция той не я е упълномощавал, а само подготвила отговор. Заявил, че може да се сключи споразумение, с което да уредят отношенията си. Впечатленията на свидетелката за казаното от ответника си лични. При това положение и с оглед установеното от фактическа страна, настоящият състав приема, че от показанията на свидетелката И. Г. и изложеното от ответника в писмената молба от 06.03.2018 година се установява, че факта, че ответникът е получил писмения отговор в последния ден от срока се дължи и на неговата воля и не налице крайна нужда, което в случая да бъде схванато като липса на време за предприемане на процесуално действие.Свидетелката М. К., на която ответникът е вуйчо и посочена от него за разпит, излага, че отговорът по образуваното дело за обявяване на предварителен договор за окончателен бил изготвен в последния момент. Знае, че само за изготвяне на отговор е следвало да заплати 500 лева. Знае, че е бил принуден да подпише документи, включително декларация със съдържание, което не му е било прочетено и не изхожда от него. Отделно от това адвокатът не се е явил в съдебно заседание. Свидетелката установява, че се е случвало да подпомага финансово ответника. Впечатленията на тази свидетелка не се основават на личните й възприятия, а на възпроизведеното от ответника и неговата дъщеря поради което следва да бъдат взети предвид доколкото кореспондират с останалите доказателства, събрани по делото. В случая не са събрани други доказателства, които да са в същия смисъл с изложеното от свидетелката. От съдържанието на договора, за който беше открито производство по оспорване автентичността на договора се установява договореното възнаграждение, посочено и в исковата молба. Декларацията не е оспорена като неавтентична и не може да бъде обявена за недействителна /предвид изричното искане на ищеца в този смисъла/, тъй като не е сделка, а едностранно изявление. Тя представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя си факти и като такъв се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. От нея се установява, че на ответника е прочетено съдържанието на документите. Това обстоятелство е посочено в документа. Изправността на насрещната страна, в случая ищцата по настоящото дело, се установява от посочените по – горе писмени доказателства /договор за правна защита и съдействие и декларация/. Твърдението за това, че не се е явила в съдебно заседание е ирелевантно, тъй като страните по договора не са постигнали съгласие за процесуално представителство. При това положение настоящият състав приема, че при формиране на фактическите констатации по делото не следва да бъдат взети предвид показанията на свидетелката М. К.
Изложените в съдебно заседание твърдения за нарушения на етичен кодекс от страна на ищцата не са своевременно заявени в писмения отговор и не следва да бъдат обсъждани.
При това положение настоящият състав приема, че ищцата, в качеството й на адвокат, е изправна страна по договора за правна защита и съдействие. Договорът не страда от пороците, твърдени от ответника, водещи при условията на евентуалност до нищожност и недействителност на сделката, поради което предявеният иск е основателен и доказан.
На основание чл.86 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да плати на ищцата и лихва за забава, считано от датата на падежа на задължението на 10.06.2016 година до датата на подаване на заявление на 27.07.2016 година, която е в размер на 26,87 лева. До пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищцата по водене на делото. В списъка за разноски са посочени разноски в размер на 1 134, 10 лева, от които сумата 1000 лева платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие / по делото са представени два договора за правна защита и съдействие по всеки от които е платена сума по 500 лева/, сумата 42,60 лева, заплатена държавна такса и в заповедното производство и сумата 91,50 лева, представляваща държавна такса по настоящото дело. Ответникът, чрез процесуалния си представител, е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. По правилото на размера на възнаграждението приложение следва да намери чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно който при посочения интерес възнаграждението следва да бъде в размер на 379,10 лева. На основание чл.7, ал.8 от Наредбата при защита по дела с повече от две заседания за всяко следващо съдебно заседание се заплаща допълнително сумата от по 100 лева. В случая по делото са проведени пет съдебни заседания, поради което на посоченото основание е дължима сумата от още 300 лева или общо сума в размер на 679, 10 лева. Предвид фактическата и правната сложност на делото, която следва да бъде взета предвид при определяне на размера на адвокатското възнаграждение настоящият състав приема, че възнаграждението следва да бъде намалено до сумата 750 лева. За разликата до пълния предявен размер от 1000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер на 42,60 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищцата, М.П.Г., с адрес: ***02, 50 лева /две хиляди сто и два лева и петдесет стотинки/, представляваща неплатена част от възнаграждение за изпълнение на задължение по договор за правна защита и съдействие серия В, рег.№ ********** от 20.05.2016 година, сумата 26,87 лева /двадесет и шест лева, осемдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 11.06.2016 година до 26.07.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата от 2 102, 50 лева /две хиляди сто и два лева и петдесет стотинки/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 27.07.2016 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 4327 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година.
ОСЪЖДА В.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на М.П.Г., с адрес: ***,50 лева /осемстотин четиридесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА В.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на М.П.Г., с адрес: ***, сумата 42,60 лева /четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.П.Г., с
адрес: ***, за осъждане на ответника В.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, да й
плати сума, представляваща лихва за забава в размер разликата между присъдената
на това основание сума в размер на 26,87 лева /двадесет и шест лева, осемдесет
и седем стотинки/ до претендирания размер от 27,50 лева /двадесет и седем лева
и петдесет стотинки/, както и разноски в исковото производство в размер
разликата между присъдените сумата 841,50 лева /осемстотин четиридесет и един
лева и петдесет стотинки/ до претендираните 1091,50 лева /хиляда деветдесет и
един лева и петдесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ М.Маринова
Вярно с оригинала:
И.Г.