№ 27
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно
гражданско дело № 20215000500253 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:33 часа се явиха:
Жалбоподател П. П. Б. чрез настойника К. П. Б., редовно призована не
се явява, явява се адвокат А.Г..
Ответник по жалбата ОБЩИНА К., редовно призовани, явява се адвокат
Р.Й. Х..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв.Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Г.: Водя свидетеля.
Пристъпи се към разпит на свидетеля.
Сне се самоличността на свидетеля като се предупреди за наказателната
1
отговорност по чл. 290 НК:
И. Б. С. – 46 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, П.Б.
е братовчедка на съпругата ми. Желая да бъда свидетел. Обещавам да кажа
истината.
Член съм на Настойническия съвет на П.Б..
Познавам П.Б.. Аз живея в С. и в периода до 2009 г. съм живял извън
страната. С П.Б. се запознах през 1996 - 7 г., когато живееше със своите
родители в семейната им къща в гр. К., на ул. А. I № 6. Баща й е чичо на
съпругата ми и всяко лято ние ходихме там при тях да се видим. Знам, че П.
общо взето беше по-едричка тогава, живееше заедно с родителите си, имаше
семейни задължения, ходеше на църква. Тя се разболя доста години преди
това, но настойничеството на М. започна след смъртта на баща й, който беше
последния жив родител. Тяхната семейна къща беше съборена, и се
преместиха в апартамент, който е в близост до тази къща и е семейна
собственост също. М. М. пое цялото настойничество, тя се грижеше за нея. Аз
тогава имах чести посещения в К. във връзка със семейни имоти и често пъти
се виждах с М. М. и всеки път носихме на П. неща - шоколади, козметика и
т.н., неща, които тя обича, но М. винаги отклоняваше с това, че в момента
имала халюцинации, хайде следващия път и общо взето при тези посещения
аз бях с моя тъст П.Б.. М. М. общо взето, независимо дали бях сам или с тъста
ми не ни допускаше до този апартамент. Говоря за периода 2009 г. до средата
на 2014 г. – май, юни.
Това беше момента, през който осъзнахме при какви условия живее П.
всъщност. Как се случи това? Моята съпруга и аз бяхме в града отново, през
2014 г. и след много настояване най-накрая моята съпруга беше допусната в
жилището, където живееше П.Б., поради което М. беше отишла, докато
съпругата ми беше вътре, да купи някаква закуска на П. и жена ми беше
успяла да разгледа и види апартамента. Разказа ми много добре в какви
ужасни условия живее П.. Беше успяла дори да направи снимки. Тя ми каза –
това е ужасно, има ли на кого да се обадим?. Тя ми показа снимки.
Снимките бяха потресаващи, ставаше въпроси за чинии в мивката по които
има мухъл, по които има растения, мръсотия навсякъде, течове, просто потоп
2
с една дума. Няколко месеца по-късно имах възможност да отида да я видя
лично. Ние естествено тогава подадохме жалби към социалните, в Община К..
Аз и съпругата ми пуснахме жалбите. Те са от името на моята съпруга тези
жалби, но ние двамата ги правихме тези неща. При едно от последващите ми
посещения през есента на 2014 г. успяхме да получим достъп до жилището.
Отидохме един ден, звъннахме, чукахме на вратата, П. ни чу, но тя не
разполагаше с ключ да ни отключи вратата. Продължихме да звъним на
настойничката М., която отказваше да ни даде достъп, но на следващия ден се
съгласи и тя каза, че ще дойде със съпруга си. Най-накрая бяхме допуснати до
жилището и аз успях да вляза в самото жилище. Жилището изглеждаше дори
по-зле отколкото на снимките. П. я нямаше в този момент, попитах къде е П. и
те казаха, че паднала в тоалетната и там седи в момента. След малко тя се
появи, миришеше на урина, със сплъстена коса, ужасно дълги нокти. Бяхме
донесли пълнени чушки 3-4 и тя ги излапа за секунди, въпреки, че М.
твърдеше, че не била гладна, но така се нахвърли на храната, че само гладен
човек може да се нахвърли така. Съпругът на М. точно тогава ни заплашваше,
казваше - да не снимаме, стига сме вдигали шум, какви са тия глупости, защо
го правим сега това. Забелязах въпросните чинии, падащи шкафчета, самият
линолеум беше ужасно мръсен, като единствената по-чиста част беше,
където П. се движеше – до стаята, до мивката, до другата стая. Това бяха
единствените места, където от влаченето на краката изглеждаше що-годе
чисто, останалото беше мръсотия. В стаята на П. завивките бяха ужасно
опърпани, имаше една единствена завивка. Нямаше много мебели вече.
Имаше един маслен радиатор, за който М. твърдеше, че П. се отоплявала, но
в последствие, когато получихме разпечатки от сметките от EVN видяхме, че
и зимата сметките се движеха между 3 - 4 лева на месец, което не знам и не
мога да си представя как става за 3-4 лева на месец през зимата. Изобщо
битовите условия бяха по-зле от това, което можем да си представим.
Не мога да се сетя за малкото име на М..
Бих искал да добавя и за здравословното състояние на П., което ние в
последствие, когато в крайна сметка станахме настойници какво
установихме? Здравословното състояние на П. по това време, защото според
мен не са само битовите условия, тя имаше високо кръвно - 180, с множество
кариеси и пулпити и т.н. по зъбите, имаше нелекувана дълго време бъбречна
3
инфекция, която се оказа, че е причината всъщност за високото кръвно, има и
гръбначно заболяване на вратните прешлени. Изобщо много неща, които не
са били адресирани. Самият факт, че първия ден попитахме П. „какво искаш
да правиш сега?“, тя каза – „искам да излезна навън?, но се оказа, че няма
обувки. Така че трябваше да й купим обувки, тя имаше само едни джапанки,
за да може да я изведем зимата. И когато я изведохме искахме да я заведем на
фризьорски салон, но нито един фризьорски салон не искаше да я обслужи.
Ноктите й бяха дълги около 5 см. След като ние я подстригахме с ножица
криво-ляво и да й изрежем ноктите, тогава й купихме и дрехи.
В завещанието си бащата на П. остави на М. всички имоти, които
произтичат от семейната им къща, т.е. ½ ид.ч. от този имот, който е на ул. А. I
№ 6. М. след това получи около 1 магазин, 6 апартамента, като в
завещанието си П.Б. беше казал, че желае П. да ползва втория етаж от тази
къщата, но къщата вече не съществуваше, тя нямаше какво да ползва. За нея
беше останал само този апартамент, който беше на нейно име и гаража към
него вече беше продаден. Какво се случи с този апартамент? В началото я
прибрахме в С. и около две години й плащахме наема за да живее близо до
нас. С разрешение на РС – С. продадохме апартамента в К., където живееше
П., доплатихме около 50 % и сме взели жилището, което обитава П. в С.. Тя
притежава около 63 % ид. ч. от това жилище и отдадено право на пожизнено
ползване на останалата част по нотариален акт.
Между К. и М. не знам да има уговорки, освен К. да стане настойник.
Доколкото ми е известно, аз не съм медицински специалист, П. е била
диагностицирана още, когато е била на 17 години. Лечението, което беше
едно лекарство – лепонекс, с много висока доза. Доколкото ми е известно
прегледите от ТЕЛК са се правили сравнително формално, в смисъл тази
терапия не се е сменяла с години. П. има книжка на хронично болния и там е
изписано какви са рецептите и количеството. Тя взимаше по 5 хапчета на ден.
Лягаше в 3 часа следобед, само обикаляше и мълчеше. Това беше
психичното й състояние, което аз мога обективно да наблюдавам. Мълчеше,
ходеше от врата до врата и си лягаше в 3 часа с 5 хапчета. Заведохме я в
Медицинска академия и там се оказа, че едно хапче е достатъчно и още едно
лекарство й изписаха. Тоест, терапията се смени драстично и П. също се
4
промени.
П. вероятно е имала готварска печка, имаше печка в самия апартамент,
но не знам дали е работила. Първо, че не си личеше да е използвала посуда за
претопляне на нещо, и второ – сметките от EVN някаква ел. уреди да са
работили, може би една крушка е работила. Доколкото знам храна й оставяха
от социален патронаж без да влизат в самия дом. Те разполагаха с ключ
доколкото знам, това съм го чувал от самата М. М., оставят й съдинките до
вратата, тя отива, взима ги, яде от тях и ги връща обратно и така от
понеделник до петък. Доколкото знам събота и неделя храна не е имало.
Много добре си спомням какви бяха социалните й умения преди. П.
ходеше на църква, имаше задължения вкъщи. Когато ние я заварихме беше
изгубила голяма част от тези умения, беше занемарила хигиената си, а преди
това се къпеше всеки ден, беше отвикнала да прави каквато и да е
домакинска работа. Липсваше й живия контакт с хората и не случайно
първото нещо, което поиска от нас беше не храна, а да излезе навън. К.
П. Б. е моя съпруга, братовчедка на П.. Съпругата ми е предявила иска към
общината предполагам. В момента съм заместник настойник на П.. П.Б. е мой
тъст.
Като точни дати не мога да кажа, но лични наблюдения имам от средата
на 2014 г. до края на 2014 г.
Органът по настойничеството беше сезиран за условията при които
живееше П.. Назначиха проверка. След проверката не се подобриха условията
на П.. Три - четири пъти съм ходил в апартамента в К., където живееше П..
Свидетелят се освободи от залата.
Адв. Г.: Представям списък на разноските с пълномощно и разписка.
Адв. Х.: Оспорвам разноските на другата страна, тъй като липсват
доказателства да са платени. Представям платежно нареждане относно
направените разноски пред въззивната инстанция.
Оспорвам пълномощното на адв. Г., считам че липсва документ за
платената сума.
5
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителката ми,
моля да постановите решение, с което да отмените обжалваното решение на
КОС и се произнесете по съществото на спора, като приемете, че предявените
искове за основателни и доказани и по основание и по размер, както и че не е
изтекла давността за предявяване на иск.
От друга страна, моля да приемете, с оглед на днес събраните
доказателства - до смяната на настойника П.Б. не е имала фактическа
възможност да направи каквото и да било разпореждане.
Моля да присъдите направените разноски.
Моля за срок за писмена защита.
Съдът определя 10 – дневен срок на жалбоподателя за представяне на
писмени бележки.
Адв.Х.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло оспорвам така описаното
във въззивната жалба. Моля да потвърдите решението на КОС като правилно
и законосъобразно.
Мотивите ми са няколко.
Първо, изтекъл е всякакъв давностен срок за предявяване на иска.
Второ, смятаме, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като в
самата искова молба пред окръжния съд не става ясно спрямо кого е предявен
иска– дали към Община К. или към П.Б.. Сочи се, тъй като единия починал
трябвало да отговаря другия. В правния мир такава отговорност няма.
6
Трето, събраните по делото доказателства по никакъв начин не доказват
това, което всъщност иска да докаже ищцовата страна, като се има предвид,
че лицето, което беше днес е заинтересовано лице, съпруг на К., в
настойническия съвет и неговите показания са едва след 2015 г., когато е
започнала процедура по прехвърляне на настойничеството. Преди това са се
водили неколкократни дела, които К. сама е оттеглила поради недоказаност
на тези неща.
Всичко това посочено говори, че искът е неоснователен и недоказан и
моля да потвърдите решението на ОС К..
Съдът определя 10 – дневен срок за представяне на писмена защита.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 05.08.2021 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 14,10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7