Р Е
Ш Е Н
И Е № 202
гр. Пловдив, 19.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ
граждански състав в публичното заседание на 06.02.2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
при участието
на секретаря Ангелина Костадинова, като
разгледа докладваното от съдия Писова в. гр. д. № 28/2018 год. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 71
029/13.12.2017 год. от Д.И.Е., ЕГН **********, чрез процесуалните й
представители адв. С. и адв. М. против решение № 4127/27.11.2017 год.,
постановено по гр.д. № 3493/2017 год. на ПРС, VІ гр.с., с което е отхвърлен
предявения от нея иск против М. Б.Н., ЕГН **********, да бъде осъден да й
заплати сумата 17 211.30 лв. представляваща неустойка за забавено
изпълнение на задълженията по Договор за извършване на строително-ремонтни
дейности от 25.09.2015 год., представляваща сбор от сумите: 10% от общата
стойност на договора – 1 564.66 лв. и 15 646.64 лв. – представляваща
авансово внесено възнаграждение по договора, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност на първоинстанционното решение.
Иска се отмяната му и уважаване на иска,
ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В отговора на въззивната жалба и в
съдебно заседание от въззиваемата страна излага съображения за неоснователност
на същата.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК намира следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваните част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в
жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално правни правила, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му изцяло.
В
допълнение към изложеното от районния съд и съобразно доводите в жалбата е
необходимо да се посочи и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск
за договорна неустойка, първоначално за пълно, а в последствие за частично
неизпълнение на Договора за СРД от 25.09.2015 год. Твърди, се че е налице авансово плащане на
сумата 15 646.64 лв. на три пъти – на 25.09.2015 год. – 7 825 лв.; на
21.10.2015 год. – 4 694 лв. и на 27.11.2015 год. – 3 129 лв.
Съгл. чл.2, ал.2 от Договора от
25.09.2015 год. първото плащане за сумата 7 825 лв. се дължи на датата на
подписването му. Към Договора е приложена за видовете работи, незарделна част
от него.
На 21.10.2015 год. е направено второто
плащане за сумата 4 694 лв., което
следва да е извършено в съответствие с чл.2, ал.2 от Договора на л.5 по делото
на ПРС преди извършването на посочените дейности.
На л. 12 по делото на ПР е приложен
Протокол за плащанията, в който цитираните две са отразени.
С оглед на това логиката сочи, че за да
направи второто плащане, следва, че е
констатирано изпълнение по Количествена сметка на това, за което е платена
първата авансова сума по Договора.
В исковата молба жалбоподзателката
твърди, че е платила авансово и третата вноска - 27.11.2015 год. – 3 129
лв.
Само че по Договора третата вноска следва
да се заплати при предаване на обеста с Приемо-предавателен протокол – чл.2,
ал.2, касателно третото плащане. Преди
това плащане обаче е следвало да бъде извършено замерване и изравняване на
стойностите с последнвата вноска. Съгл. Договора СРД е следвало да се извършат
за 90 дни – към 24.12.2015 год.
По делото жалбоподателката – ищца не
доказа какво е наложило за нея за направи плащане около един месец преди
крайния срок на изпълнение на Договора. Твърди, че е платила авансово и тази
вноска, но не обосновава какво е наложило това. В същото време твърди ту пълно
ту частично неизпълнение.
Позовава се на заключението на СТЕ, в
заключението на която се сочи, че част от работите по КСС не за направени от
въззиваемия.
По делото обаче не а представени
доказателства в каква степен тези неизвършени работи са в категорията за
работите предвидени или не за окончателното замерване.
Вярно е, че третата сума не е вписана
в Протокола за извършено плащане – л.123 по делото на ПРС, съгл. чл.2, ал.3 от
Договора.
Безспорно е, че не е направен Протокол
за СРР, съгл. чл.8 от Договора.
Но задължението за изготвяне на последния и подписването на този
за плащанията е взаимно на страните при положение, че не е изрично уговорено в
Договора кой го изготвя. Следователно преди да плати третата вноска
жалбоподателката е следвало да поиска от въззиваемия да го състави. Ако такъв
не бъде съставен, то тя може да откаже плащането. При положение обаче, че тя е
платила, за което и е издаден и е издадена и квитанцията ордер на л.15 по
делото на РС при това, около месец от крайния срок следва единствени извод, че
работата по Договора е извършена и приета.
Между впрочем липсата на Протокол за
приети СРР от Договора не е доказателства,
че договорените такива не са извършени. Обратно плащането им е индиция за
изпълнение. Липсата на Протокол може и да е обвързана с уговорката между
страните по чл.9 от Договора, а именно гаранционните срокове.
Не на последно место, не може да не
направи впечатление и факта, че жалбоподателката предявява иска си на
13.03.2017 год. т.,е. 1 год. и 3 мес. след крайния срок по Договора и и 1 год. и 4 мес. след плащането. По делото е
установено, че освен въззиваемия, на обекта са работили и др. хора. Не се
установява, какво от СРР вменени в задължение на жалбоподателя е извършено от
др. строители.
Ето защо жалбата се явява неоснователна
и недоказана.Искът на жалбоподателката правилно е отхвърлен като неоснователен
и недоказан, поради което решението е правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
Водим от горното Пловдивски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
4127/27.11.2017 год., постановено по гр.д. № 3493/2017 год. на ПРС, VІ
гр.с.,
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението, че е изготвено при наличие на осн. на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: