№ 5309
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110139384 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. – С“ ЕООД срещу „Т. С.“
ЕАД, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 59, ал.1 ЗЗД вр.
чл. 137, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЕ за осъждането на ответника за заплащане на обезщетение за
ползването на съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна
сграда с адрес: адрес, в периода от 16.03.2022 г. до 12.07.2023 г., възлизащо на 1250 лв. –
частична претенция от общата стойност на вземането в размер на 10 000 лв.
С протоколно определение от 19.02.2024 г. съдът се е произнесъл по направеното от
ищеца искане за увеличение на размера на иска, като е допуснал, на основание чл. 214 ГПК,
същият да се счита предявен за сумата от 6435,58 лв., вместо за частично заявената
претенция на стойност 1250 лв.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
29.07.2008 г. сключил с ответното дружество предварителен договор за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 822, с предмет – изграждане на
присъединителен топлопровод и абонатна станция от и за сметка негова сметка, с цел
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, в режим на Етажна
собственост, с адрес: адрес. Излага доводи, че в процесния договор било уговорено, че до
подписването на договор за присъединяване към топлопреносната мрежа с ответника,
собственик на изградените съоръжения е „А. – С“ ЕООД, като ответното дружество поело
задължението да изкупи съоръженията по реда и при условията на чл. 137 ЗЕ, в срок до три
години. Сочи, че до изкупуването на изградените съоръжения, на основание чл. 137, ал. 2
ЗЕ, ответникът дължи обезщетение за тяхното използване. Твърди, че процесното
съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа било надлежно изградено, като
впоследствие към него са се присъединили и собствениците на самостоятелни обекти в
жилищната сграда в режим на ЕС. Поддържа, че владението на съоръжението е било
предадено на ответника, като същият е открил абонатни номера за отделните етажни
собственици с оглед заплащането на доставяната от него топлинна енергия, считано от
18.06.2009 г. В тази връзка, сочи че ответникът използва съоръжението, като същият не
изпълнява задължението си за изкупуването му, съответно за заплащането на обезщетение за
1
ползването. Ето защо претендира осъждането на ответника за сумата от 6435,58 лв.,
представляваща стойността на дължимото обезщетение за ползването на процесното
съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа, дължимо за периода от
16.03.2022 г. до 12.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата
молба до окончателното погасявана на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Оспорва
твърденията на ищеца, че „А. – С“ ЕООД е собственик на изграденото съоръжение, за което
сочи че се ползва неоснователно от „Т. С.“ ЕАД. Оспорва наличието на основания за
ангажиране на отговорността му. Сочи, че съоръжението не е изкупено от дружеството по
вина на ищеца, който не предоставял необходимия набор от документи. Моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на .ните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна .на следното:
Изложените фактически твърдения са дали основание на съда да приеме, че е сезиран
с осъдителен иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. 137, ал. 2 ЗЕ.
За доказването на основателността на предявените искови претенции в тежест на
ищеца е да докаже, че е собственик на изградените съоръжения за присъединяване на
жилищна сграда с админи.тивен адрес: адрес към топлопреносната мрежа, както и
ползването на съоръженията от страна на ответника в рамките на процесния период, поради
което същият дължи заплащането на обезщетение в търсения размер, представляващо
стойността, с която топлопреносното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на
ищеца.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил вземането на ищеца.
С доклада по делото, приет от страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че процесното съоръжение – присъединителен тръбопровод, съоръжения
към него и абонатна станция са изградени от „А. – С“ ЕООД.
Страните не спорят, че на 29.07.2008 г. са сключили предварителен договор за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 822, с
който са договорили необходимите условия за присъединяването на сграда - етажна
собственост в УПИ I-61, 64, кв. 7-г, ул. „Д.“, м. „Стрелбище“, към топлопреносната мрежа
до сключване на договора за присъединяване. В договора е постигнато съгласие, че
присъединяването на обекта се извършва чрез изграждането на присъединителен
топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция. Договорени са също техническите
параметри на строежа. Съгласно чл. 7 от договора, потребителят – „А. - С“ ЕООД, следва да
изгради съоръжението за своя сметка. От своя страна, с чл. 23 от договора, ответникът „Т.
С.” ЕАД се задължил да придобие правата на собственост върху изградените съоръжения,
които да му бъдат прехвърлени от потребителя при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ с
договора за присъединяване, като е посочено, че до прехвърлянето на собствеността на
съоръженията, техен собственик е потребителят. Съгласно чл. 24 от договора, „Т. С.” ЕАД
има право да използва изградените от потребителя съоръжения за развитие на
топлопреносната си мрежа, да разрешава присъединяване на нови потребители на топлинна
енергия, без да нарушава догорената с потребителя мощност към присъединителния
топлопровод, предмет на договора, независимо от собствеността му.
Установява се от представеното разрешение за ползване № ДК-07-308/18.06.2009 г.,
че съоръжението е въведено в експлоатация.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че въвеждането в
експлоатация на външния топлопровод и абонатна станция е извършено съобразно
2
действащия ЗУТ и нормативна база, с участието на ищеца и ответника, както и че
монтираните съоръжения са съгласно инвестиционните проекти и предписаните изисквания
от ответника. Експертът е посочил, че абонатната станция топлозахранва цялата сграда,
която е включена към централизираното топлоснабдяване през месец октомври 2019 г., след
завършване на съответните процедури и изпълнение на законовите изисквания за
присъединяване към „Т. С.“ ЕАД. От заключението на вещото лице се установява, че
ответникът използва външния топлопровод и абонатна станция, изградени от „А. – С“
ЕООД за захранване с топлинна енергия за отопление и БГВ на абонатите на адрес: адрес.
С оглед посочените доказателства, съдът намира, че по делото се установява, че
ищецът е изградил процесните съоръжения за своя сметка при спазването на нормативните
изисквания, както и че същите са станали негова собственост, въведени са в експлоатация
през 2009 г. и се ползват от ответника за пренос на топлинна енергия до негови клиенти, вкл.
и през исковия период.
Според чл. 137, ал. 1 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Съгласно
ал. 2, изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след
съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие
заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.
От изложеното е видно, че разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ определя възмездното
ползване от топлопреносното предприятие на присъединителният тръбопровод,
съоръженията към него и абонатната станция, в случаите когато те са изградени от
клиентите на предприятието. Тази норма санкционира неоснователното разместване на
имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който
следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено
негова собственост, е изграден за сметка на битов клиент и все още не е в патримониума на
топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до изкупуването на съоръженията
/чл. 137, ал. 3 от ЗЕ/, топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило
съоръженията за своя сметка, цена за ползването им.. Предпоставка за възникване на
задължението е съоръженията да са изградени след съгласуване с топлопреносното
предприятие.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин изграждане на
съоръжението от ищеца и за негова сметка, което е и изрично уговорено със сключения
предварителен договор от 29.07.2008 г., от което следва, че съоръженията са изградени след
съгласуване с топлопреносното предприятие.
С оглед съдържанието на договора, правото на собственост принадлежи на ищеца, като до
подаване на исковата молба, включително и към настоящия момент не са ангажиране
доказателства във връзка с уреждането на отношенията по изкупуване на съоръжението
между страните. Установено е още, че след въвеждане в експлоатация на сградата,
абонатната станция и топлопровода са приети от ответника, въведени са в експлоатация и
той ги ползва според тяхното предназначение за доставка на топлинна енергия за отопление
и БГВ на абонатите в жилищната сграда с адрес: адрес. В тази връзка, при съобразяване на
чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, следва че ответникът дължи на ищеца цена за ползването на
съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа, представляваща обезщетение
съизмеримо с ползите, които ответното дружество извлича за себе си за сметка на
собственика. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че размерът на обезщетението за ползване на съоръжението за
периода 16.03.2022 г. – 12.07.2023 г. възлиза на стойност от 6435,58 лева, което съответства
на размера на претендираното от ищеца вземане. Неоснователни са възраженията на
ответника, че ищецът неправомерно препятства прехвърлянето на собствеността върху
съоръженията, доколкото същият не е представил необходимите документи, което било в
3
нарушение на принципа, че никой не може да извлича права от собственото си
неправомерно поведение. Действително, приложимата нормативна уредба поставя
изискване за представяне на определени документи като условие за сключването на
договора за присъединяване. От съвкупната преценка на доказателствата по делото се
установява, че изискванията за изкупуване на съоръжението са налице. В този случай,
ответникът няма основание да откаже сключването на договор за присъединяване и е
длъжен да изпълни задължението си за придобиване на правото на собственост върху
процесните съоръжения. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника, че
ищецът не е изпълнил в цялост фактическия състав на закона. Налице е конклудентен отказ
от изкупуване, поради което е възникнало и законно задължение за обезщетение.
Ответникът не ангажира никакви доказателства за изпълнението на задълженията му
по закон /чл. 137, ал. 3 ЗЕ/, включително наличието на обективна причина за
неизпълнението на задължението му да изкупи процесните съоръжения в качеството му на
топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия. Липсват и доказателства, от
които да бъде видно, че е заплатил обезщетение за ползването на съоръженията през
исковия период.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявения иск по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ за основателен, поради което следва да бъде уважен в
цялост.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, в
който е посочил извършените разходи по делото. От представените писмени доказателства,
удостоверяващи извършените от ищеца разходи в хода на процеса се налага изводът, че в
негова полза следва да бъдат присъдени разноски на обща стойност от 1807,42 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ..., да заплати на „А. – С“ ЕООД, ЕИК ..., на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ, сумата от 6435,58 лева, представляваща дължимото
обезщетение за ползването на притежаваните в собственост от ищеца съоръжения за
присъединяване към топлопреносната мрежа на сграда, в режим на Етажна собственост, с
адрес: адрес., в периода от 16.03.2022 г. до 12.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 14.07.2023 г. до окончателното изплащане на дълга.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ..., да заплати на „А. – С“ ЕООД, ЕИК ..., направените в
производството разноски на стойност 1807,42 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4