Р
Е Ш Е
Н И Е № 144
гр.Кюстендил, 4.06.2019 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на осми май две хиляди и деветнадесета година от първи
съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
при участието на секретаря МАЯ СТОЙНЕВА ,като разгледа
докладваното от председателя ГАЛИНА
МУХТИЙСКА гр.д. № 168 по описа на Кюстендилския окръжен съд за
Въззивното
производство е по реда на чл.258 и сл. от
ГПК,в сила от 01.03.20008 г.
То е образувано пред Окръжен съд-Кюстендил по
въззивна жалба с вх.№
2534/18.02.2019 година ,депозирана чрез особенния му представител адвокат
И.К. от КАК на ответника В.Д.И.
с ЕГН ********** с постоянен
адрес ***
и настоящ адрес ***.№ *** по описа за 2018 година на Районен съд-Дупница,с
което по предявения срещу него иск с
осн.по чл.422,ал.1 ГПК е установено че дължи на ищеца МБАЛ „*** ” АД с ЕИК *** със
седалище адрес на управление гр.****” жк”
***” ул.”**** № ***, сумата в размер на ***лв сума за лечение в период
03.11.2016-09.11.2016,ведно с законната лихва от 08.01.2018г. и е осъден да
заплати на болницата ***лв деловодни разноски.
Особенният представител
иска от окръжния съд да отмени решението на районния съд,поради
неправилността и необсноваността му с данните от представената от ищеца справка, издадена от НАП за задължителното му
здравно осигуряване и непрекъснати
здравноосигурителни права през процесния
период на ответника ,както и недоказване
за лечението му да са извършени конкретни медицински дейностти услуги и манипулации, и да е приложено
лечение със съответни лекарствени продукти.Особенният представител
моли въззивната му жалба на ответника да се уважи с всички законни последици, а
нея за изготвянето й и участието й във въззивното производство да й бъде
определено и изплатено адвокатско възнаграждение при условията и размерите на
Наредба № 1/2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Законният представител ИД
д-р С. Б. на въззиваемата МБАЛ „***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.***” жк *** ул.”***
№ 1, в срока по чл.263,ал.1 ГПК е
депозирал отговор на въззивната жалба на
особенния представител на ответника,с който оспорва основателността й с
доводи за неотносимост към спора на
представената справка от НАП за здравноосигурителния статус на ответника ,като
лице с непрекъснати здравноосигурителни права към 05.12.
Окръжен съд-Кюстендил след извършената
на осн.чл.269 ГПК служебна проверка за валидността и допустимостта на първоинстанционно решение, го обезсили в
недопустимата му част за
установяване дължимостта от В.Д.И. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** Районен съд-Дупница над заявените от МБАЛ
„*** ” *** АД с ЕИК *** за плащане от него
суми от *** лева до *** лева , и да го потвърди за признаване на вземането
за сумата *** лева,взе предвид следното:
Обжалваното
решение № 77 от 06.02.2019 г. по гр.д.№ 654 по описа
за 2018 година на Районен съд-Дупница е валидно ,тъй като е постановено от негов законен съдебен състав в правораздавателната му компетентност по
редовно предявен и допустим иск с правно осн.чл.422,ал.1 ГПК
от снабдения по реда на чл.410 ГПК от
Районен съд-Дупница по ч.гр.д.№ 106/2018 г.1V-то г.о. със заповед за
изпълнение заявител МБАЛ „***” АД
с ЕИК *** за установяване по
отношение на длъжника му В.Д.И. ЕГН ********** ***, комуто
е била тя е била връчена при
условията на чл.47,ал.5 ГПК,че му дължи плащане
за разходите за проведеното му болнично лечение в периода 03.11.2016-09.11.2016 г.по
клинична пътека №42.1- ****,ведно с
законната лихва от 08.01.2018 г.-датата на депозиране на заявлението.В частта
му,с която съдът е признал съществуването на парично вземане на МБАЛ „***”
АД с ЕИК *** от длъжника му В.Д.И. ЕГН **********
*** за разликата над заявените за плащане суми от *** лева до непредявения
размер от *** лева,решението е недопустимо ,поради което въззивната инстанция
го обезсили на осн.чл.270,ал.3 ГПК.В допустимата му част за установяване дължимостта от
здравнонеосигуреният пациент В.Д.И. на ищцовото лечебно заведение,снабдено
от Районен съд-Дупница по ч.гр.д.№ 106/2018 г.1V-то г.о. със заповед за
изпълнение от него на сумата
в размер на *** лева за
стойността на медицинските услуги
на лечението му в периода от
03.11.2016 до 09.11.2016 г.. по клинична пътека 42.1-***,
решението е правилно и обосновано,поради което въззивната инстанция го
потвърди.С приетите от районния съд по делото му писмени доказателства:ИЗ №
23339/2016 г.,молба-декларация на пациента В.Д.И.,декларация от В.Д.И.,писмо изх.№
ЗСП/Д-КН-БШ/1457/13.12.2016 г. на Директора на Дирекция”СП”-гр*** ,Кюстендилска
област се обосновава правилността на решаващите изводи на първоинстанционния съд ,че на ответника,който е
декларирал при постъпването си на 03.11.2-16 г . в болницата,че е здравнонеосигурен, което
се установява и от разпечатката от НАП за здравноосигурителния му статус към
03.11.2016 г. , в МБАЛ
„***” АД с ЕИК *** е
било проведено болнично лечение по
клинична пътека 42.1-***** от 03.11.2016 до 09.11.2016 г., за което извършените
разходи са в размер на *** лева. Дирекция”СП”-гр.*** уведомила
болницата,че И. не отговаря на изискванията по чл.1,ал.4 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 17 на МС от 31.01.2007 г. за определяне на условията и реда за разходване на
целевите средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична
помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява
лично участие в здравноосигурителния процес,поради което АСП не заплатила
на болницата разходваните й средства за
лечението му от държавния бюджет.Предвид тези обстоятелства правилно районният
съд е приел,че В.Д.И.,на който издадената на ищцовото лечебно заведение заповед за изпълнение е връчена
фингирано на осн.чл.47,ал.5 ГПК , и въззивната инстанция
споделя изводите му,че той дължи плащането на разходите за проведеното му лечение.
Предвид резултата от
разглеждането на въззивната жалба с
потвърждаване от втората инстанция на
първоинстанционното решение в допустимата му част,въззивникът бе осъден
да заплати на особенния си представител адв.И.К. адвокатско възнаграждение за изготвянето на
жалбата и защитата му пред окръжния съд
в размер на сумата *** лева,изчислена по
реда на чл.47,ал.5 ГПК във вр. с чл.36,ал.2 ЗА и чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №
1/2004 г. на ВАС.
Воден от горното
Окръжен съд-Кюстендил
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 77 от 06.02.2019 г. по гр.д.№ 654 по описа за 2018 година на Районен
съд-Дупница, в недопустимата му част за
признаване,че съществува парично
вземане на кредитора МБАЛ „*** ” *** АД с ЕИК *** по
издадената на осн.чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 106 по описа за 2018 година на Районен съд-Дупница заповед за изпълнение от длъжника В.Д.И. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** за разликата над заявената за плащане от него сума
в размер на ***/***/ лева
до ***/***/ лева и ПОТВЪРЖДАВА го в частта му за установяване
съществуването на парично вземане за
сумата ***лева.
ОСЪЖДА В.Д.И. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на особенния си представител
адвокат И.К. от КАК адвокатско възнаграждение за изготвянето на
жалбата и защитата му пред окръжния съд
в размер на сумата *** лева,изчислена по
реда на чл.47,ал.5 ГПК във вр. с чл.36,ал.2 ЗА и чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №
1/2004 г. на ВАС.
Решението е
окончателно-арг.чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: