Р Е Ш
Е Н И Е
№ 751
09.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на двадесет
и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Мария Койнова
и в присъствието на прокурор Антон
Стоянов
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 789
по описа на Административен съд – Хасково за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от „ГАТС“ ЕООД гр.Х., представлявана от
управителя Г.С.Х., против Решение № 153/02.07.2020г., постановено по АНД № 130
по описа на Районен съд – Хасково за 2020г.
Касационният
жалбоподател сочи, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Съображенията, които се изтъкват в подкрепа на тези твърдения,
са следните:
При
извършената проверка на 21.06.2019г. била осъществена контролна покупка на
стойност 7.20 лева, за която покупка бил издаден фискален касов бон № 00527 от
работещо и въведено в експлоатация фискално устройство, намиращо се в съседен
търговски обект – точно срещу проверявания, стопанисван също от „ГАТС“ ЕООД, а
не от находящото се в обекта фискално устройство, което не било в работен режим
поради изтощена батерия. Следвало да се има предвид, че търговският обект на
практика бил един, но се разделял от коридор за минувачи. Районният съд
възприел почти правилно тази фактическа обстановка, но достигнал до погрешни
правни изводи. Решението му било едностранчиво, пристрастно, изписано изцяло в
полза на НАП, без да са обсъдени посочените от жалбоподателя факти. В случая
продажбата била отчетена с подаване на данни по дистанционна връзка на „ГАТС“
ЕООД, начислен бил данък на база тази продажба, като органът дори сам
установил, че установеното нарушение не води до укриване на приходи от лицето,
тоест не била налице и увреда на фиска. В съответствие с целта на закона
наказващият орган следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да не
наложи наказание.
С оглед на
така изложеното се моли да бъде отменено изцяло обжалваното съдебно решение и
да бъде постановено такова, с което да бъде отменено атакуваното наказателно
постановление.
Ответникът –
Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в депозиран писмен отговор
на касационната жалба чрез пълномощник, оспорва същата. Заявява, че извършеното
административно нарушение е установено и доказано по безспорен и несъмнен
начин. Счита обжалваното решение на РС – Хасково за правилно и законосъобразно.
Моли за постановяване на решение, с което подадената касационна жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна и бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, се прави искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение на другата страна в минимален размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна. Посочва, че
решението на РС – Хасково е правилно, мотивирано и законосъобразно и като
такова, следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Хасково, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди изложените в
нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, визиран в чл. 211,
ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния
акт, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд – Хасково е изменил Наказателно постановление №
479205-F501469/22.11.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, в частта на наложената на „ГАТС“ ЕООД гр.Х. имуществена
санкция, като е намалил размера й от 600 лв. на 500 лв. и е осъдил дружеството да
заплати на ЦУ на НАП сумата от 120 лв., направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
За да
постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че при извършена на 13.06.2019г. оперативна проверка на обект - магазин за продажба на детски
играчки, стопанисван от „ГАТС“ ЕООД
гр.Х., била извършена контролна покупка на детска количка на стойност 7.20 лв.,
която сума била платена в брой и приета от продавача. За извършената покупка
бил издаден фискален бон № 000527 от
намиращия се в съседство (срещу него) търговски обект, в който имало инсталирано ФУ модел
„Tremol“ с ИН на ФУ № ZK127370 и ФП № 50163808 в работен режим и с дистанционна
връзка с НАП. ЕКАФП бил регистриран в обект, намиращ се в
гр……, Покрит пазар бутик № …., сектор ….,
стопанисван от „Гатс“ ЕООД. Контролните
органи установили, че в проверявания обект няма инсталирано и монтирано
фискално устройство, което да е в работен режим и да има осъществена
дистанционна връзка с НАП. След легитимирането
на свидетелите, лицето представило второ ФУ модел „Tremol S 21“ с ИН на ФУ № ZK130974
и ФП № 50167776, което не било в работен режим. От ЕКФП се извел ФБ № 000002, видно
от който регистрацията му била в обект, намиращ се в гр………, Покрит пазар,бутик № 27, сектор Г. Съгласно
изведения съкратен отчет на ФП № 000003 за периода от 20.03.2019г. до
21.06.2019г. регистрираният оборот от това ФУ бил 0.00 лв. На 23.07.2019г. бил
съставен АУАН № F501469 за нарушение по чл. 3 от Наредба Н-18 от 2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ във връзка с чл. 118, ал.
1 от ЗДДС и съответно въз основа на този акт, издадено атакуваното наказателно
постановление.
Съдът е
приел за безспорно установени изложените фактически положения в документите от
административнонаказателната преписка. При служебната проверка на АУАН и
издаденото въз основа на него НП, съдът не е констатирал да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на
защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Съдът
е приел за безспорно осъществяването на нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ.
Изложил е и
доводи защо случаят не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Посочил е, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, и е намерил, че наложената имуществена санкция
следва да се определи в минимален размер, а именно 500 лева, в какъвто смисъл е
изменил обжалваното наказателно постановление.
Така
постановеното решение на Районен съд – Хасково е валидно, допустимо и правилно.
Законосъобразно
не са споделени доводите на касатора за формална и материална
незаконосъобразност на процесното НП № 479205-F501469/22.11.2019г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив към ЦУ на НАП. Същите оплаквания
се навеждат и в касационната жалба, но разгледани по същество, те са
неоснователни.
Административнонаказателната
отговорност на „ГАТС“ ЕООД гр.Х. е ангажирана за нарушение по чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. Тази разпоредба определя задължение за всяко лице
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Следователно нормата
регламентира не само кръга на задължени лица, но и правилото за поведението им.
От фактическа страна наказателното постановление е мотивирано с неиздаване на
касова бележка за контролна покупка на стойност 7.20 лв., платени в брой на
продавач в проверявания търговски обект, от
регистрираното и въведено в експлоатация за този обект фискално устройство.
Действително от доказателствата по делото се установява, че касов бон е бил
издаден, но от друго устройство, въведено в експлоатация за друг търговски
обект, макар и отново стопанисван от дружеството. Наведените в тази връзка
възражения, че издаването на касов бон и липсата на неотразяване на приходи
води до извода, че нарушение на практика не е осъществено, настоящата инстанция
обаче намира за неоснователни. Процесното нарушение е на просто извършване,
поради което и законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 185, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДДС по-нисък размер на имуществената санкция – от 500.00 лв. до
2000.00 лв. в случаите, в които нарушението не води до неотразяване на приходи.
Със създаването на санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. второ във връзка
с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС законодателят е визирал именно случаите, в които не е
налице увреждане на фиска и щета на бюджета. Тези обстоятелства сами по себе си
обаче не са достатъчни да се приеме, че нарушение не е осъществено или че
същото следва да бъде определено като „маловажен случай“, което да обуслови
приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая тези обстоятелства – издаването на
касов бон от друго устройство, различно от регистрираното и въведено в
експлоатация в проверявания в търговски обект, и липсата на щета за бюджета, могат
да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното
нарушение административна санкция и които са взети предвид от въззивната
инстанция при постановяването на решението й чрез изменение на обжалваното
наказателно постановление и налагане на имуществена санкция в хипотезата,
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, в законово
регламентирания минимален размер.
Ето защо настоящата
касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, че
вмененото нарушение е извършено от привлеченото към отговорност лице, като
намира, че районният съд правилно е очертал предмета на доказване в
производството и е изложил надлежни правни изводи, което прави излишно тяхното
преповтаряне.
Както вече
бе посочено, настоящият съдебен състав приема, че правилно не е приложен институтът
на маловажния случай, визиран в чл. 28 от ЗАНН, като счита, че деянието не
представлява такъв.
Изложеното
налага извода, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, ето защо същото следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
касаторът следва да бъде осъден да заплати на ЦУ на НАП сумата от 80 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в
касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.
С оглед
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 153 от 02.07.2020г., постановено по АНД № 130 по описа на Районен
съд – Хасково за 2020 година.
ОСЪЖДА „ГАТС“
ЕООД, ЕИК : ***, седалище и адрес на управление:
гр.Х. ул………, представлявано от Г.С.Х., да
заплати на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ –
гр.Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.