№ 1158
гр. Пловдив , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330201662 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000543/17.09.2020г. на
** на РД „АА”- Пловдив, с което на „Такси – 1- 2018“ЕООД, ЕИК *********,
адрес **, е наложено административно наказание Имуществена санкция в
размер на 1000 / хиляда / лева за нарушение по чл.33, пр.3 от Наредба
№34/06.12.1999г. на МТ, вр. с чл.88а, ал.4 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/.
Дружеството жалбоподателя моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно по съображения,
подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна – РД”АА”” Пловдив, чрез писмено становище
заема позиция, че следва процесното НП да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
1
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е ДОПУСТИМА за разглеждане, но е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството жалбоподател извършвало превоз на пътници чрез
таксиметрова дейност. Като такова ползвало водачи на автомобили, едни от
които бил И.Г.Г., ЕГН **. В края на август на дружеството била извършена
проверка по документи за спазване на законодателството. Автомобила с който
работел бил Шевролет с рег. № **. В хода на проверката била проверена
пътната книжка като било установено, че в периода от 16.02.2020г. до
21.02.2020г. водача Г. ползвал само 13.30ч почивка, а на 22.02.20г. отново
поел управлението съгласно пътен лист №98/22.02.20г. Ето защо на 26.08.20г.
срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 277302 за неосигуряване на
междуседмична почивка от поне 36 часа непрекъсната на водача. Въз основа
на него било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на актосъставителя К.С.К.., разпитан като свидетел в
хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства
представени по делото, включително и приложената пътна книжка с №
241/31.10.2019г., които Съдът възприема и кредитира като логични,
обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но
твърди че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
ограничили правото му на защита. Освен това намира, че с описания по-горе
механизъм не е налице нарушение на правилата за почивка. Тези възражения
настоящата инстанция намира за неоснователни. На първо място следва да се
посочи, че съгласно чл.88а, ал.4 ЗАвПр седмичната почивка на водачите,
извършващи таксиметрови превози на пътници, е не по-малко от 36
последователни часа. Наредбата за таксиметров превоз на пътници
№34/1999г. на МТ в чл.33 изисква от регистрираният търговец да организира
труда на водачите, като спазва нормативно установената максимална
продължителност на работния ден (смяна), междудневната и
междуседмичната почивка съгласно закона пък. На пръв поглед има
разминаване в понятия „седмична“ и „межуседмична“ почивка, но всъщност
2
нормативния акт от по-висока степен какъвто е ЗАвПр ясно е посочил, че се
касае за седмица, в която почивката трябва да е поне 36 часа непрекъснати.
От това следва, че в рамките на седем дни, които са последователни без да е
нужно непременно да са от понеделник до неделя, следва да има 36 часа
почивка. При тази безспорно установена фактическа обстановка, Съдът
намира от правна страна, че правилно актосъставителя и наказващия орган са
квалифицирали извършеното нарушение. Очевидно е, че след шест дни с
почивка 13 часа и 30 минути, то след като на 22.02.20г. водача е започнал
отново работа, то няма как да бъде спазено изискването на закона. Ето защо и
дата на нарушението е правилно установена като 22.02.20г. Не бяха
представени каквито и да било доказателства, за организацията труда на
водачите, така че горното да не се допуска. Следователно чрез бездействието
си дружеството жалбоподател е извършило нарушението. Позоваването на
Регламент №561/2006г. в случая е неотносимо към казуса. Правилно е
определена и имуществената санкция в размер на минимума от 1000 лева,
съобразно нормата на чл.104, ал.1 от ЗАвПр. Под този размер не може да се
слиза поради забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-
0000543/17.09.2020г. на ** на РД „АА”- Пловдив, с което на „Такси – 1-
2018“ЕООД, ЕИК *********, адрес **, е наложено административно
наказание Имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда / лева за
нарушение по чл.33, пр.3 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТ, вр. с чл.88а,
ал.4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3