№ 904
гр. Пазарджик, 19.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20225220103157 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищецът П. Х. Т. – редовно призован, явява се лично в съдебната зала.
Ответниците А. В. Г. и С. В. Г. – редовно призовани, не се явяват в
съдебната зала, за тях се явява адв. С. И. В. с пълномощно приложено по
делото.
ИЩЕЦЪТ П. Х. Т.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална
пречка. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.
Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
АДВ. В.: Уважаеми господин Председател, в депозираният отговор на
исковата молба са направени от името на доверителите редица
доказателствени искания и възражения по съществото на спора. Заявявам, че
оттеглям всички искания свързани с допускането на доказателствата във
връзка с възраженията направени в отговора на исковата молба. Считам, че
делото е изяснено от фактическа страна, моля да дадете ход на делото по
същество и да се приключи.
1
ИЩЕЦЪТ П. Х. Т.: Да се даде ход на делото, да се уважи искането на
уважаемият адв. В. и искам да посоча няколко неща накратко във връзка с
решаването на точно това дело. Няма да соча други доказателства, нямам
други доказателствени искания, няма нужда, има достатъчно материали по
делото от които е видно, че лицето не е страдало от психическо заболяване.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме всички представени до момента от
страните писмени доказателства включително и представените с подадените
молби описани в съдебния протокол от 03.11.2023г.
Съдът счита, че не дължи произнасяне по останалите направени от страните
доказателствени искания тъй като в настоящето съдебно заседание страните
изрично заявиха, че не поддържат тези искания и считат делото за изяснено от
фактическа и правна страна, като считат, че не е налице необходимост от
събирането на допълнителни доказателства в подкрепа на тезите им.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните молби описани в Протокол №1711
от 03.11.2023г., както следва: молба с вх. № 19130/09.08.2023 г. от П. Х. Т.,
ведно с молба с вх. № 384/2019 г. до РП- Пазарджик; молба с вх. №
19131/09.08.2023 г. от П. Х. Т., ведно с отговор на исковата молба по гр. дело
№ 916/2019 г.; писмо с вх. № 19295/14.08.2023 г от Община Б., ведно с
издадено удостоверение и досие на А. Г. от Община Б.; молба с вх. №
20434/31.08.2023 г. от П. Х. Т.; молба с вх. № 20435/31.08.2023 г. от П. Х. Т.,
ведно с удостоверение № 92/25.02.2019 г. и № 169/17.05.2017 г., издадени от
личния лекар д-р П., ведно с придружаващото ги писмо; молба с вх. №
23825/11.10.2023 г. от адв. В..
ИЩЕЦЪТ П. Х. Т.: Нямам други доказателствени искания, няма да соча
други доказателства, моля да се приключи делото.
АДВ. В.: Нямам други доказателствени искания, няма да соча други
доказателства, моля да се приключи делото.
Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед на
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и на
основание чл. 149, ал. 1, изр. 1-во от ГПК съдът следва да прикани страните
към спогодба.
2
ИЩЕЦЪТ П. Х. Т.: Ако може да се сключи спогодба е те да признаят
факта, че всички тези земи, които са дарени от А. Т. Г. на единственият му син
В. Г. са направени единствено и само за да се попречи да сключа окончателен
договор аз, тъй като аз лично съм уведомил В. Г., че има сключен такъв
предварителен договор. Целта на това дарение е да не мога да сключа
окончателен договор, това е единствената причина, няма друга нито
логическа, нито фактическа или каквато и да е друга причина, тъй като В. Г. е
единствения наследник на баща си, същият е бил над 90 години когато му е
прехвърлил нещата. Искам този договор за дарение да бъде обявен за
нищожен.
АДВ. В.: Не можем да постигнем спогодба. Вероятно може да говорим
за спогодба в другото дело, което предстои да се разглежда – по чл.19, ал.3
ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ П. Х. Т.: Тъй като твърдя, че е имало сключване на
предварителен договор пред свидетели на който лицето освен, че се е
подписало върху всеки лист и е оставило отпечатък от палеца на дясната си
ръка и тъй като предстоят редица експертизи, то уважаването на иска по
никакъв начин не би попречило на следващото дело, в смисъл такъв, ако се
установи и докаже, че предварителният договор е действително нищожен и
т.н., те земите си остават техни. По никакъв начин това дело не ги ощетява с
нищо реално.
На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като спогодба не бе
постигната съдът следва да даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
ИЩЕЦЪТ П. Х. Т.: Уважаеми господин Съдия, искам да посоча
следните факти: след сключване на *********г. предварителен договор с А. Т.
Г., лично аз отидох в дома на В. Г. в гр.Б., който е син на А. Т. Г. и му заявих, че
с баща му сме сключили предварителен договор пред двама свидетели за което
съм платил сумата от 9980 лв. с които съм закупил земите на баща му.
Попитах го и той ми каза, че знае, че знае че за същите земи имаме сключен
договор за аренда от 05.06.2017 г.. Изрично го уведомих като син, въпреки, че
не е собственик на земите, че имам разписки за платени суми за арендни
3
вноски 2017 г. – 2018 г. и 2018г. – 2019г. за сума от 1557.60 лв., страница 171 от
делото, от 08.06.2017г. и за сумата от 6223.20 лв. от 17.06.2017 г. страница 172
от делото, това е сума за арендна вноска до края на арендата.
Изрично му заявих, че пред свидетели съм заплатил сумата от 9980 лв. по
предварителен договор. Заявих му, че ако има някакъв спор, че съм заплатил
общо със съпругата ми общо 17 760,80 лв. пред свидетели, за което имаме
писмени документи, да отидем при баща му, който е жив и живее в селото,
селото ни е много малко и ние се познаваме много добре, който може да
оспори тези плащания. В. Г., каза, че тези пари са малко и поиска още. Поиска
и аз му дадох копие от документи, от разписките за платените суми. Изрично
му посочих да провери какви са пазарните цени на имотите е момента в с.А. и
околността, като го насочих да провери в гр. В., в кооперациите които взимат
земи под аренда, непрекъснато се купуват и продават земи и ако не са
съгласни с платената от мен сума за тези земи, да ми върнат парите, които съм
дал за предварителния договор. Изрично му заявих, че повече пари няма да
плащам, тъй като считам и съм убеден, че парите, които съм дал са достатъчни
и са адекватни на това, което получавам. Той заяви, че ще говори с баща му и
ще се разберем, успокои ми и ми каза, че може да работим земите, тъй като за
същите земи имаме сключен аренда и изрично ми заяви, че ако има някакъв
спор или някакви недоразумения ще ми се обадят, ние сме от едно село, той
знае къде живеем, селото ни е много малко, ние сме около 300 души. Тъй като
той не ми се обади и никога не е развалял договора за аренда, нито е имал
някакви претенции към мен или съпругата ми, ние се успокоихме и
продължихме да обработваме земите. Въпреки факта, че знаех, че В. Г. не е
собственик на земите, а такъв е само и единствено баща му, от човешка и от
нормална гледна точка, реших да го уважа и отидох при него да проведа тези
разговори, тъй като си мислех, че е нормално, когато има някакъв възрастен
човек и единствен наследник по човешки ако има някакви спорове да се решат
по нормален начин. Искам да посоча, че освен този В. Г., А. Г. е имал и друг
син Наполеон, който е починал, не е имал наследници, не е имал деца, не е
бил семеен.
Не очаквах, не знаех и никога не предполагах, че В. Г. може да бъде толкова
некоректен, подъл и жесток, не само към мен, но и към баща му.
В последствие разбрах, че той е изнудил баща си и му е взел над 14 000 лева,
4
като го е ловил за гушата, слагал му е нож в ребрата, и той след като взел
парите на баща си си е мислил, че всичко ще бъде оставено без никакви
последствия. Баща му е отишъл при адвокат от гр. Пазарджик, който е подал
жалба в прокуратурата и тази жалба е прикрепена към делото. В делото има
жалба от адв. В.С. до прокуратурата в която е изрично е посочено, че В. Г. е
взела над 14 000 лв., ловил е баща си за гушата и го му е слагал нож в гърдите
ли, в ребрата, заплашвал го е.
Пряк свидетел съм на това, че след като В. Г. се разболя и аз разбрах за това
нещо, пак от човешка гледна точка, лично аз отидох в дома на А. Г. и му казах:
„синът ти е болен“, знаех, че живее в гр. Б., „да отидем да го видим“. Качих
го, закарах го с колата до тях, качихме се и двамата и там бях пряк свидетел и
очевидец на една много жестока сцена - В. лежеше на леглото, а баща му
огорчен и обиден, ясно и недвусмислено му каза: „Ей, доволен ли си и
щастлив ли си много, че взе всичките ми пари ?“. Бащината клетва е по-тежка
от майчината. Заплю го и каза: „Ти не си ми син“, след което ми каза: „Не
искам повече да те виждам и си тръгваме“. След време В. Г. почина, аз пак
отидох при А. Г. и му казах: „Разбрах, че синът ти е починал, човешко е,
независимо от всички неща, да отидем да го изпратим“. Той ясно ми каза: „За
мен той не е човек.“, за собствения си син и каза: “Аз никога няма да отида на
погребението му“, и не отиде, просто не отиде. Аз почувствах, че той в дъното
на душата си той беше страшно огорчен и обиден. Твърдя, че това са
изключително некоректни отношения, независимо от всичко. Той ми сподели,
каза: „П.е, аз съм на възраст, никога през моят живот той не ми е казвал
„татко““. Беше крайно обиден.
Твърдя, че живеем в едно село и никога не е имало спор, никога не е имало
възражения от наследниците на А. Т. Г. относно каквито и да е било сделки,
договорености, арендни вноски, покупко-продажба и т.н. Никой никога не е
смеел да идва и да каже: “П.е, баща ми е жив, ти не си дал тези пари, П.е ти не
си платил, баща ми реагира и не е съгласен“ и т.н. Никой от тях не е смеел,
защото аз съм бил прав и справедлив.
В крайна сметка е видно, че В. Г. е бил единствен наследник, единствения син
на А. Г., който е бил над 90 г., видно е, че той е единствения наследник и
земите ще останат единствено на него, никога не е имало спор към тези земи.
След като В. е разбрал, че земите са купени от мен и след като отказах да дам
5
повече пари, той е принудил баща си да му ги дари, за да не мога да сключа
окончателен договор, няма друга причина, нито логична, нито човешка, нито
каквато и да е било.
Моля уважаемият съд да уважи иска ми и да развали дарението.
Ако се установи, че отпечатъка на палеца на дясната ръка, поставен върху
всеки лист от предварителния договор от А. Т. Г., както и подписа под графата
за продавач, не е негов то по безсъмнен и безспорен начин всички тези земи
ще останат на наследниците, но това е предмет на друго дело. Искам да
посоча следното: на страница 101 с молба вх.№16969/11.07.2023г. ясно съм
посочил причините с които да се уважи иска. Ще посоча, че с отговора на
исковата молба ответниците твърдят, че А. Г. не е сключил предварителен
договор, но това не е така, защото има заведено дело по чл. 19 ЗЗД с номер
1802/2022г. по описа на РС Пазарджик, по което съда не се е произнесъл.
Ще посоча, че в отговора на исковата молба твърдят, че на 30.10.2019г. с
епикриза е било с установено, че имал някакви психични отклонения,
забележете - става въпрос за 2019г., а предварителния договор е сключен
преди повече от две години, през 2017г. И друг факт – на страница 201 на
гърба е приложено удостоверение №********** от личния лекар д-р П. на А.
Т. Г., която сочи, че лицето не страда от психични заболявания, не се води на
психиатричен диспансер, може да чете и пише затруднено, осъзнава и разбира
реално действията си.
Освен това в удостоверение от 25.02.2019г. прието по делото на страница 201,
личния лекар отново е посочил, че лицето до момента не страда от психични
заболявания, не се води на психиатричен диспансерен учет, може да чете без
очила, осъзнава и разбира реално действията си. Неоспорим факт, е че А. Т. Г.
никога не се е водил на психиатричен диспансерен учет, никога личния лекар
не е уведомяван за психиатрични заболявания, никога не са му изписвани
психиатрични лекарства. Освен това, твърденията на ответниците се
опровергават от самите ответници, както и от кмета на с.А..
Ще посоча факта, че А. Т. Г. е завел гражданско дело № 916/2019г. на РС
Пазарджик срещу внук си А. Г. за да развали дарението с което същия му е
прехвърлил къщата и дворове. В отговора си до съда ответниците по това
дело, отговор на искова молба с номер 15284 /17.06.2019г. приета по делото на
страница 225, сочат, че няма данни за влошено здравословно състояние на
6
ищеца, който е бил А. Г.. Цитирам: „Няма данни за влошено здравословно
състояние на ищеца в посочения в исковата молба период (от началото на
2019г.) нито към настоящият момент. Видно от представеното удостоверение
от личния лекар, ищецът въпреки възрастта си, няма никакви специфични
нужди, които да не може да покрива с месечните си доходи, които получава.“ -
страница 226 от делото. След като към 17.06.2019г. пред РС Пазарджик
ответниците твърдят, че А. Т. Г. е бил здрав, след като личния лекар е
установил и е дал две удостоверения през 2017г. и 2019г., че А. Т. Г. е бил
психично здрав и не се е водил психиатричен диспансерен учет, след като
никога не са му изписвани каквито и да е било психотропни лекарства, след
като кмета на селото, който му е съсед, те живеят един до друг, казва че е бил
психически здрав и след като никой от селото не смее да твърди обратното,
как може да се приеме, че към 2017г. действително той е бил психично болен.
На страница 274 от делото е приета молба от адв.С. от която е видно, че синът
на А. Т. Г. е заплашвал баща си с нож и му е взел над 14 000 лв.
Друго, на страница 277, документ с вх.№488/30.08.2023г. е прието становище
на личен лекар д-р П. в което тя изрично заявява, че А. Т. Г. не е страдал от
психични заболявания, не се е водил психиатричен диспансерен учет и
прилага удостоверение от 17.05.2017г. и от 25.02.2019г.
От гореизложеното е видно и категорично установено, че А. Т. Г. никога не е
воден на психиатричен диспансерен учет, никога личния лекар не е уведомен,
че лицето е било болно, никога той и по никакъв повод той няма съселянин
или което и да е лице да каже, че е бил психически недобре. Единствената
причина, поради която са били дарени тези земи от А. Т. Г. на В. Г. е за да не
мога аз да сключа окончателен договор. Ето защо моля съда да уважи иска.
Това е което исках да заявя.
АДВ. В.: Уважаеми господин Съдия, ищецът е предявил иск по чл. 135
ЗЗД, защото счита, че е кредитор възоснова на предварителен договор за
покупко-продажба на земеделски земи, които са се оказали във владение на
доверителите посредством една сделка или посредством факта на наследяване
на своя наследодател В. Г., те са внуци на А.. В отговора на тази искова молба
колегата Н., която е писала отговора е заявила, че това вземане на ищецът се
основава на един договор, който е недействителен и е посочила доказателства
за установяване недействителността на договора. Това становище обаче не е
7
съобразено със становището на ВКС в тълкователно решение и в други
решения с които е казано, че кредитора на парично или непарично вземане си
остава кредитор и в производството за отменяване на сделката с която се
накърняват неговите права на кредитор, защото предмет на производството по
чл. 135 ЗЗД не може да бъде валидността на вземането на ищеца. Валидността
на вземането на ищеца може да бъде предмет на отделно исково производство
или на възражение във връзка с производството по самия иск по чл.19 ЗЗД.
Всичко онова което каза ищецът каза до сега, може да бъде разисквано в
именно е онова производство за което говорим. Доколкото Вие намерите, че
ищецът е представил доказателства по делото, че е кредитор на едно
непарично вземане, и че неговите права във връзка с това негово вземане са
накърнени от сделката, която е последвала между неговия длъжник и
покойния В. Г. ще уважите иска, в противен случай ще трябва да го
отхвърлите, ако намерите, че няма доказателства, че той има това положение в
процеса за каквото стана дума.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 16.06.2025г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:40 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8