Р Е Ш Е Н И Е
№260009 20.01.2020 г.
ГРАД ПАЗАРДЖИК
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
НА ПЕТИ
ЯНУАРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТ И ПРЪВА ГОДИНА
В ПУБЛИЧНО
ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА
ПУНТЕВА
Секретар:
КОНСТАНТИНА РЯДКОВА
Прокурор:
АНГЕЛ ПАНКОВ
Като разгледа ВАНД № 611 по описа за 2020 година
докладвано от съдията Ирина Джунева за да се произнесе взе предвид следното:
С
решение №63 от 18.11.2020г. постановено по АНД№ 144/2020г. Пещерски районен съд
е признал обвиняемия А.Г.Г. за виновен в това, че на 20.04.2020г. в к.к. „Ц.ч.“
землището на гр.Б. като е проявил жестокост към гръбначно животно – куче порода
„ М. с.“ на стойност 500лв.собственост на Ф. А. Р., му е причинил
противозаконно смърт, като деянието е извършено чрез средство опасно за живота
на хора и животни и в присъствието на малолетно лице К.А.Г.- престъпление по
чл.325б ал.2 т.2 предложени евтроо и т.3 предложение второ и във връзка с ал.1
от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност като
му е наложено административно наказание глоба в размера на 1000л. Присъден иса
и сторените разноски в полза на МВР-П..
Против
решението е постъпила въззивна жалба от адвокат Л.Л., в качеството му на
защитник на А.Г.. В жалбата се твърди, че обвиняемия е признат за виновен при
несъставомерност на извършеното от него деяние. Иска се отмяна на решението и
постановяване на оправдателна присъда.
В
съдебно заседание обвиняемият и защитата не се явяват.
Представителят
на ОП-Пазарджик моли да се потвърди решението като излага доводи за
законосъобразност на същото.
Пред
настоящата инстанция не се събраха нови доказателства.
Съдът
като съобрази становището на страните и като провери изцяло така атакуваното
решение направи следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На
20.04.2020г. в к.к.“Ц.Ч.“ свидетелите Р. и Б. разхождали кучето собственост на Ф.Р.порода
„М.С.“ от мъжки пол на около 12 години на име .М. Св. Р. водела кучето с каишка
на повод. Преминавайки по черен път близо до вила свидетелите чули от терасата
на близката вила свистене и видели улично куче да бяга скимтейки. Свидетелите Р.
и Б. видели на терасата на вилата обвиняемия и неговия малолетен син К.Г..
Обвиняемият държал в ръцете си въздушна пушка
насочена към свидетелите. Св. Р. се развикала да не се стреля, но
обвиняемият се прицелил и произвел изстрел . Изстрела улучил кучето по средата
на гръдния кош, от дясно и то подскочило и започнало да ръмжи. Св.Р. пуснала
каишката и кучето се отдалечило на около 10м. встрани. Животното започнало да
диша тежко и направило гърчове като св. Р. му свалила нашийника. Св. Б.
сигнализирал за случилото се на телефон 112. Пристигналите служители на
полицията констатирали на място, че кучето е мъртво, а обвиняемия предал
доброволно въздушната пушка.
По
делото е назначена съдебно ветеринарна експертиза която е описала убитото
животно и е отговорила на въпросите за причината на смъртта.
Спор по
фактическата обстановка няма. В съдебно заседание обвиняемият се е признал за
виновен и признал изложеното в предложението на прокурора. Дал е обяснения по
обвинението. Това самопризнание е подкрепено от разпитаните по делото свидетели
и иззетото веществено доказателство.При това положение, доводите изложени във
въззивната жалба, за несъставомерност на деянието , са неоснователни.
Основният
довод на защитата пред първата инстанция е бил, че нормата на чл.325б от НК е
бланкетна и не е запълнена надлежно със съответните нормативни актове. Тези
доводи са основателни и с оглед мотивите към решение № 147 от 10.12.2020 г. на
ВКС по н. д. № 580/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията К.М.
Съдът в мотивите се също е приел, че нормата е
бланкетна и е посочил кои нормативни актове сочат що е „жестокост“ спрямо гръбначно животно.
Този
подход на решаващият съд е неправилен. Не е допустимо едва в мотивите към
съдебния акт да се посочват законови норми запълващи бланкетна такава. Вярно е
посоченото от защитата на обвиняемия, че нормата на чл.
325б от НК е бланкетна, поради което и нейния смисъл следва да бъде
изяснен чрез разпоредби от друг закон или подзаконов нормативен акт.
Позоваването, обаче, на това обстоятелство като основание за признаване на
обвиняемия за невиновен по предявеното обвинение е некоректно, тъй като общите
и бланкетни фрази и формулировки, съдържащи се за конкретния случай в чл. 7
от Закона за защита на животните, който от своя страна препраща
към чл. 151
от Закона за ветеринарномедицинската дейност, всъщност са
намерили израз при описание на деянието, поради което и не е било ограничено
правото на защита на обвиняемия до степен в която да не е в състояние да
разбере за какво престъпно деяние е обвинен. Поради това и съдебния акт не
следва да бъде отменен.
Наложеното наказание глоба по смисъла на
чл.78а от НК е законосъобразно и справедливо.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №63 от
18.11.2020г. постановено по АНД№ 144/2020г.
по описа на Пещерски районен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ