№ 680
гр. Пловдив , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330200232 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
20-1030-013147 от 26.11.2021 г., издадено от началник група с-р Пътна полиция към
ОД на МВР Пловдив, с което на П. И. У. с ЕГН ********** с адрес *** на основание
чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 119, ал. 1
от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат 8 точки от контролния
талон на водача.
В жалбата са релевирани оплаквания, че при поведението на пешеходците е било
регулирано със светофарна уредба, а превес пред пешеходната пътека има
светофарният сигнал, както и недоказаност на фактическата обстановка, липса на
прецизна санкционна норма и тенденциозно поведение на полицията.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален
представител.
Въззиваемата страна изпраща становище. В съдебно заседание не се
представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
1
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят П. И. У., на 26.10.2020 г. около 09:50 ч., в гр. Пловдив,
управлявал собствения си автомобил марка Фиат, модел 500 , с рег. № *** по бул.
„Руски” от посока север към юг. По същото време на бул. Шести септември в близост
до кръстовището с бул. Руски били разположени полицейски автопатрул в екип свид.
Я. и С.. Жалбоподателят преминал през кръстовището като от посоката в която се
движил направил десен завой от бул. „Руски“ към бул. „Шести септември“ на
разрешителен за него зелен сигнал на светофарната уредба. На пешеходната пътека на
бул. Руски не минавали пешеходци, тъй като за тях светел забранителен червен сигнал
на пешеходния светофар. На пешеходната пътека на бул. „Шести септември“, част от
същото кръстовище преминавали двама пешеходци на разрешителен за тях зелен
сигнал на светофарната уредба, но жалбоподателя не ги пропуснал, като отнел
предимството им и това било забелязано от двамата свидетели – полицейски
служители. Свид. Я. в изпълнение на служебните си задължения спрял за проверка
автомобилът марка Фиат, модел 500 , с рег. № *** и установил, че жалбоподателя
управлява същия, съставил АУАН в негово присъствие и му го връчил.
На 26.11.2020 г. от началник група в с-р Пътна полиция при ОД на МВР
Пловдив било издадено процесното наказателно постановление, където било посочено,
че нарушителя като водач на лек автомобил Фиат 500 с рег. № ***, не пропуснал
преминаващи пешеходци, които се намират върху пешеходната пътека, без да е
посочено коя точно и на 22.12.2020 г. същото било връчено на жалбоподателя.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели С.С. и С.Я. и от събраните писмени доказателства АУАН, справка
за нарушител –водач и два броя оправомощителни заповеди. Съдът оцени показанията
на актосъставителя и свидетеля по акта като логични и непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите Ч. и В. като оценя същите като тенденциозни и
повлияни от познанството си с жалбоподателя, обслужващи единствено целите на
неговата защита и оневиняването му. По начина на депозиране на показанията съдът
направи извод, че свид. В. тенденциозно подчертаваше, че не е знаел защо е бил спрян
неговият познат – У., тъй като на пешеходната пътека не е имало пешеходци, а
свидетелката Ч., въпреки че не е добре запозната с марката и модела на колата е не
само убедена чия кола е видяла на кръстовището, но и двамата свидетели си спомнят
конкретната дата на събитията случили се преди половин година. На следващо място
съдът кредитира показанията на полицейските служители, тъй като същите не са
заинтересовани от изхода на делото и на второ място липсва мотив за съставяне на
АУАН с посочената описана обстановка при данните изнесени от другите двама
свидетели. Съдът намира циклограмата изпратена от АПИ за ирелевантно към
фактическата обстановка доказателство, доколкото сигналът на семафорната уредба не
влияе на извършеното нарушение. Независимо от сигнала за пешеходците –
разрешителен или забранителен, то ако същите са се намирали на пешеходната пътека,
то те имат предимство и следва да бъдат пропуснати от водачът на автомобила, поради
което съдът не възприема възражението на процесуалния представител в този смисъл.
Свидетелите не се домогнаха да опровергаят установената и описана в АУАН
фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира следното:
2
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието и виновното му извършване. Установява се, че на
26.10.2020 г. около 09:50 ч. жалбоподателят П.У. не е пропуснал пешеходци,
преминаващи през пешеходната пътека, като им е отнел предимството.
Съдът обаче намира, че е непрецизно посочена правната норма, която регулира
поведението на нарушителя. Безспорно се установява, че жалбоподателя е извършвал
маневра – завой надясно. нарушено правото на защита на нарушителя. Посочената в
АУАН и НП нарушена норма гласи: При приближаване към пешеходна пътека,
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре, което се отнася за движещите се направо пътни превозни средства. За завиващите
превозни средства е въведено друго правило на поведение обективирано в ал. 4, на
същия чл.119 от ЗДвП, а именно: Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни
средства са длъжни да пропуснат пешеходците. Тъй като безспорно се установява, че
лицето е извършвало завой надясно, то нарушената норма диктуваща правилото на
поведение на тези водачи е чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, но тъй като словесното описание на
нарушението не буди съмнение, то погрешно посочената норма не би била толкова
съществено процесуално нарушение, водещо самостоятелно до отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 3 от ЗДвП, която предвижда при
неосигуряване на предимство, при преминаване през пешеходна пътека нарушителят
да се наказва с глоба в размер на 100 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
наказанието. Размерите на наложената глоба са фиксирани от законодателя, поради
което не могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за правилно определени.
Определеното спрямо жалбоподателката наказание отговаря и на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, тъй като
съдът намира че тя по нищо не се отличава от обичайните случаи на същите
нарушения, като следва да се има предвид че на пътеката е имало двама пешеходци и
предишни нарушения на водача. Нормата има за цел да бъдат предотвратени ПТП и да
се съхрани живота и здравето на най-уязвимите членове на обществото и тъй като не са
налични основания за по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
то не би могъл да се приложи институтът визиран в чл. 28 на ЗАНН.
Съдът не споделя възражението изложено в жалбата, че е незаконосъобразно
отнемането на контролни точки, тъй като не е посочена изричната разпоредба на
Наредба №Із-2539 на МВР. Това акцесорно наказание следва от закона и тъй като е
посочен общия поднормативен акт, касаещ отнемането на контролни точки, като пряка
и непосредствена последица от законосъобразността на адмнистративно-наказателната
отговорност, то съдът намира, че посочването посреща критериите за
законосъобразност.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
3
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представените заповеди № 8121з- 515/ 14.05.2018 г. на МВР т. 1.3 и т.
2.11 и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.
В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно
наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане.
В настоящото производство се установи, че административнонаказващият орган
е посочил в акта, че нарушителят, като водач на лек автомобил Фиат 500 с рег. № *** е
извършил нарушението на пешеходна пътека на кръстовището на бул. Руски и бул.
„Шести септември”. На същото кръстовище има 4 пешеходни пътеки. Не е описан и
фактът на извършваната маневра завой надясно, която е определяща за правилното
посочване на релевантната норма на нарушението.
Неяснотата създадена при съставянето на наказателното постановление
сериозно накърнява правото на нарушителя да разбере в какво точно нарушение е
обвинен. Пропуските допуснати в описанието на местоизвършването и пропуските в
описанието на точните факти водят до несъответствие на нормите и възпрепятстване
на жалбоподателя да разбере за какви факти и следва да се защитава. Нещо повече,
това е довело до такова интензивно нарушаване на процедурните правила в
административнонаказателното производство, което съществено е засегнало
гарантираното и признато от закона право на нарушителя да узнае какво точно
нарушение с неговите обективни характеристики му е вменено в извършване и да
защити правата си срещу него като ангажира насрещно доказване. В процесния случай
жалбоподателят е бил лишен от възможността своевременно да се запознае с
фактическите рамки на предявеното му постановление за административно нарушение,
да направи възраженията си срещу тези факти и да упражни правото си на защита в
пълен обем. По тези причини съдът прецени обсъжданото нарушение на
процесуалните правила като съществено, което не може да бъде отстранено едва пред
въззивната инстанция, какъвто е районният съд в конкретното производство. Този
порок представлява самостоятелно основание за отмяната на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят е направил искане за разноски, но не е доказал да е сторил
такива.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 20-1030-013147 от 26.11.2021 г., издадено от началник група с-р
Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив, с което на П. И. У. с ЕГН ********** с адрес
*** на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движението по пътищата (нататък
ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се
отнемат 8 точки от контролния талон на водача.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
4
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5