О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
1318
гр. Сливен, 13.10.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
като разгледа административно дело № 364 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 276-281 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/.
Образувано е по постъпила на 11.10.2023г. жалба подадена от М.Ц.К. *** за прекратяване на нарушения по чл.3, ал.1 и ал. 2 от ЗИНС изразяващи се в целенасочени действия и бездействия на Началника на Затвора Сливен и длъжностни лица при Затвора Сливен, водещи до насърчаване на системно ф., п. и с. н. от страна на лишената от свобода Л. Н.. Жалбоподателката твърди, че на 26.07.2023 г. Л. Н. е била настанена в килията, която обитава с Т. А.. Сочи, че Н. е с р. с. о. и с навик да се о. от чужди вещи. Още с влизането си, започнала да се оглежда какво има в килията и да си търси „п.“. На 18.08.2023 г. твърди, че Н. е отправила заплахи срещу нея и след разговор с Н.О.С. същата била преместена в стая № 804 в съседен коридор, за да няма достъп през нощта до нейната килия. Твърди, че за периода 26.07.2023 г. до 18.08.2023 г. има множество докладни, и „Обяснения“, както и подадена от самата нея жалба срещу Н.. Сочи, че през изминалия период живее в постоянен с., у. за б. и н., защото Л. системно з. и о. нея и други лишени от свобода, но управата на затвора не предприемала никакви мерки. На 08.10.2023 г. след като н. съкилийничката си Е. П., Н. е била върната в коридора, в който се намирала жалбоподателката в съседна килия. Заявява, че отново живее в с., че Л. Н. ще влезе в килията докато с. и ще и. з. си срещу нея. Моли съда да разпореди на управата на затвора да предприеме адекватни мерки за спиране на нарушенията по чл. 3 от ЗИНЗС – незабавно извеждане на лишената от свобода Л. Н. от отряда и да наложи контрол върху поведението й.
По делото по реда на чл. 277, ал.4 от ЗИНЗС от ответния орган – Началник на Затвора Сливен е изискано да предостави данни за оспорваните действия и бездействия, както и да изрази становище по подадената жалба от М.Ц.К.. Видно от становището изх. № 701/12.10.2023 г. и от доказателства, приложени към него че : Считано от 26.07.2023г. Л. Н. е настанена в стая 6 в I-ви коридор на ЗООТ Сливен, която се ползва от л. св. М.К. и още едно лице; Още преди настаняването на Н. в коридор I-ви стая 6, л. св. М.К. периодично проявява претенции да не се настанява трето лице в помещението въпреки, че капацитета е за три лица; На 17.08.2023г. л. св. М.К. подава жалба до началника на затвора срещу л. св. Н., че същата я з. с у. на личното й имущество. След извършена проверка е установено, че и. реакция у Н. е провокирана от действия между л. св. К. и другата живуща в стаята. З. не са реализирани и няма настъпили нежелани последици. К. е получила отговора на началника на затвора по жалбата; На 18.08.2023г. възниква в. к., като л. св. Н. отправя закани за ф. с. срещу л. св. К., за което Н. е наказана на основание чл. 101 т. 4 от ЗИНЗС със заповед за наказание peг. № 145 / 25.09.2023г. на началник сектор ЗООТ Сливен; На 19.08.2023г. л. св. Л. Н. п. конфликт с група лишени от свобода измежду които и л. св. М.К., поради неспазване реда за провеждане на пазаруване в затворническия магазин от страна на л. св. Н., като същата отправя о. и з. за с. към останалите. За допуснатото нарушение е наложено дисциплинарно наказание със заповед № 146 / 25.09.2023г. на началника на ЗООТ Сливен.
В становището си Началника на затвора Сливен посочва, че: всеки от двата коридора на ЗООТ Сливен се заключва след вечерна проверка и се отключва на сутрешната проверка на основание чл. 52 т. 2 във вр. чл. 51 т. 2 от ППЗИНЗС; местонахождението на клуба на групата и чайната са в I-ви коридор (където се намира стая № 6 в която е настанена л. св. М.К.) и в интервала от време от 20.00 ч. до 22.00 ч. лишените от свобода настанени във II-ри коридор при заявено желание, могат да посетят клуба за да гледат ТВ.; Л. св. Л. Н. почти редовно посещава клуба и чайната (включително и през деня) и до момента няма данни, сигнали или оплаквания от л. св. М.К. за отправени з. лично спрямо нея; На 08.10.2023г. след възникнал к. и ф. с. с друга осъдена, л. св. Л. Н. е върната в I - ви коридор и настанена в стая 3, която се обитава от други лишени от свобода лица; До момента на изготвяне на становището няма индикации за напрежение между жалбоподателката и Л. Н. включително и при ползване на клуба на групата и чайната, които са общи за двата коридора и се ползват от всички лица настанени в ЗООТ Сливен.
Началникът на затвора Сливен счита, че липсва бездействие от страна на администрацията на затвор Сливен, като същата е предприела своевременни законни мерки по отношение на лицето допуснало дисциплинарни нарушения. Моли съда да отхвърли жалбата на л. св. М.К. и прекратите образуваното производство.
След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, съдът намира искането за недопустимо. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал.2 на същата разпоредба, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 276, ал.1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1/ прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2/ извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението по чл. 3. Съгласно чл. 280, ал.1 от ЗИНЗС, съдът се произнася с разпореждане в срока по чл. 278, ал.1, като съгласно ал.2, с разпореждането съдът може: 1/ да отхвърли искането; 2/ да разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответно длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това. Съгласно чл. 283 от ЗИНЗС, за неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел І от АПК.
Разпоредбата е аналогична на тази по чл. 250 от АПК, като по установения с част шеста от ЗИНЗС ред се реализира защита срещу фактически действия и/или бездействия на орган по изпълнението или длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл. 276-283 от ЗИНЗС се прилагат само за фактически действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията или на длъжностни лица, които действия/бездействия нарушават забраната по чл. 3 по отношение на лице, търсещо защита.
Видно от подаденото искане от М.Ц.К. *** твърдяното бездействие, за което се претендира, че нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС е „незабавно извеждане на лишената от свобода Л. Н. от отряда и да наложи контрол върху поведението й“.
Настоящият съдебен състав преценява, че с оглед наведените от жалбоподателката твърдения и събраните по делото доказателства, не се обосновава извод за наличие на фактически действия/бездействия на началника на Затвора и длъжностни лица към затвора Сливен, които да са в нарушение на забраната по чл. 3 и като такива да попадат в обхвата на защитата по чл. 276, ал.1 от ЗИНЗС.
Съображенията за това са следните:
Един от основните принципи залегнал в ЗИНЗС е този на диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им – чл. 2, т.2 от ЗИНЗС. Принципите за диференциран подход (съобразяване на изпълнението на наказанието с особеностите на различните категории осъдени лица) и индивидуализиран подход (отчитане на индивидуалните особености на осъденото лице и гъвкавост по време на изпълнение на наказанията в продължение на индивидуализацията на наказанието от съда), съчетани с принципа на прогресивната система за изпълнение на наказанията, изискват поведението на лишените от свобода да се взема предвид при изпълнение на наказанието – при промяна на режима, при преместване, при предсрочно освобождаване и др.
Съобразно посоченият принцип, определящо значение за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" имат нормите и действията отнасящи се до: 1/ определяне на мястото за настаняване и лишаване от свобода и на режима за изтърпяване на наказанието; 2/ възможностите за промяна на режима и за преместване от едно затворническо заведение в друго.
Пак съобразно принципа на диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие, при разпределение на л.св. се спазват други два основни принципа: 1/ разпределение съобразно възможностите осъдените да изтърпяват наказанието си в най-близкото по постоянния им адрес място за лишаване от свобода – чл. 58, ал.1 от ЗИНЗС и 2/ диференциация по отношение на пол, възраст, характер на извършеното престъпление – чл. 59 от ЗИНЗС въвеждащ диференциация по отношение на жените, непълнолетните и лишените от свобода чужди граждани. Именно поради това и съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС Жените изтърпяват наказанието лишаване от свобода в отделни затвори и затворнически общежития.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ППЗИНЗС настаняването на лишените от свобода в спални помещения се извършва от съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа въз основа на капацитетните възможности на отделните помещения в групата, изискванията на режима и сигурността, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да оказва или да се поддава на отрицателно влияние, психологическата съвместимост с другите лишени от свобода, здравословното състояние и естеството на възложената работа. Съгласно чл. 27а, ал. 1 от ППЗИНЗС Преместването на лишени от свобода в друго спално помещение се извършва с разпореждане на инспектора по социални дейности и възпитателна работа при възникване на нови обстоятелства или промяна на изискванията по чл. 27, ал. 1 и 2 от ППЗИНЗС.
В настоящият случай, се търси защита не срещу фактически действия, а за преместване от едно в друго спално помещение, което се основава на разпореждане с правно основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗИНЗС, т. е. съставлява правомощие на съответното длъжностно лице, произтичащо от закона. Следователно защитата по Част шеста от ЗИНЗС е обективно лишена от предмет, поради което такъв контрол по принцип е недопустим и не може да се осъществява в производство по този ред. Още повече, че преценката за преместване на лишени от свобода в друго спално помещение е предоставена на съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа, който действат изцяло в условията на оперативна самостоятелност.
Отделно от изложеното, преместването на лишена от свобода в друго спално помещение, на същото място за изтърпяване на наказанието - Затвора –Сливен, каквото е искането, без да се променя режима на изтърпяваното наказание съставлява рутинна дейност на администрацията по изпълнение на наказанието лишаване от свобода, която е вътрешноорганизационна и вътрешноведомствена по разпределение на лишените от свобода в зависимост от определеното от съда тип на затворническото заведение в зависимост от условията и възможностите на администрацията да обезпечи изпълнението на вече определеното наказание, при която дори да са издадени актове, за същите не е предвиден съдебен контрол за законосъобразност.
В резултат на тази организационна дейност това правоотношение между лишения от свобода и органите по изпълнение на наказанието няма административен характер, а волеизявленията на органите не са административни актове, за които в специалния ЗИНЗС предвижда съдебен контрол. По своята правна природа същите са в изпълнение на определеното от съда наказание, респективно към организация на изпълнението му. В тази връзка, съдът няма правомощие да задължава органите по изпълнение на наказанието, да издава акт, каквото искане се прави от жалбоподателя К.. В случаят процесното преместване се основава на вътрешноведомствена дейност на органите по изпълнение на наказанието, която няма характер на правоотношение, за което са относими посочените разпоредби.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че съобразяването на администрацията с предпочитанията на лишените от свобода във връзка с настаняването им в спалните помещения не е безусловно и абсолютно, а се преценява във всеки конкретен случай от длъжностните лица на администрацията, при условията на оперативна самостоятелност. Желанията на лишените от свобода за съвместно съжителство се отчитат от администрацията, но последните не са длъжни да се съобразят безусловно с тях, като съобразяването с тези желания не следва да противоречи на изискванията и целите на изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
На следващо място видно от приобщените по делото доказателствата - становище от Началник на Затвора Сливен, заповед № 145/25.09.2023г. и заповед № 146/25.09.2023г. и двете на началник ЗООТ безспорно се установява, че затворническата администрация е реагирала своевременно и адекватно в конкретната ситуация и е предприела своевременни законни мерки по отношение на лицето - Л. Н. допуснало дисциплинарни нарушения.
Предвид това искането е недопустимо, тъй като е лишено от предмет, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
С жалбата М.Ц.К. е поискала да бъде освободена от заплащане на държавна такса по делото, като е приложила декларация за имотното си състояние. Представена е и справка за доходите и имуществото на л.св. М. К. от Началника на Затвора Сливен. Съдът намира, че жалбоподателят К. отговаря на условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК с доказана липса на достатъчно средства за заплащане на държавна такса, поради което следва да бъде освободен от заплащането й.
Водим от горното, Административен съд Сливен,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА М.Ц.К., изтърпяваща наказание лишаване от свобода в Затвора Сливен от заплащането на държавна такса по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на М.Ц.К. от Затвора гр. Сливен да предприеме адекватни мерки за спиране на нарушенията по чл. 3 от ЗИНЗС – незабавно извеждане на лишената от свобода Л. Н. от отряда и да наложи контрол върху поведението й.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 364/2023 г. по описа на Административен съд Сливен.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването за изготвянето му пред тричленен състав на Административен съд Сливен.
Определението да се съобщи незабавно на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: